Решение по дело №2826/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1700
Дата: 27 август 2021 г. (в сила от 19 април 2022 г.)
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20207180702826
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 1700

 

гр. Пловдив,  27.08.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първата  година в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева

 

при секретаря Ваня Петкова,

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2826 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.76а, ал.4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ във връзка с чл.145 и следв. от АПК.

Образувано е по жалба на „УМБАЛ Свети Георги“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив и ЕИК *********, представлявано от управителя проф. д-р Д., против Писмена покана  с № РД-25ПП-175 от 01.09.2020 г., издадена от Управителя на НЗОК - София, с която на основание чл.76а, ал.1 от ЗЗО, чл.26, ал.7 и чл.29, ал.1 от Инструкция № РД-16-43/09.06.2020 г., за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2,3,4,5,6,7 и 8 от Закона за здравното осигуряване изпълнителят на медицинска помощ е поканен да възстанови доброволно неоснователно получената от него сума в размер на общо 19 396  лева по отчетени 26 ИЗ, както следва: ИЗ № 18517/2020 по КП № 78.1 - 702 лв.; ИЗ № 17178/2020 по КП № 78.1 - 702 лв.; ИЗ № 17140/2020 по КП № 79.1 - 382 лв.; ИЗ № 18670/2020 по КП № 80.1 - 536 лв.; ИЗ № 18841/2020 по КП № 80.1 - 536 лв.; ИЗ № 17168/2020 по КП № 82.1 - 630 лв.; ИЗ № 18587/2020 по КП № 89.1 - 560 лв.; ИЗ № 17770/2020 по КП № 89.1 - 560 лв.; ИЗ № 18486/2020 по КП № 89.3 - 700 лв.; ИЗ № 17955/2020 по КП № 90.1 - 750 лв.; ИЗ № 17182/2020 по КП № 90.1 - 750 лв.; ИЗ № 17799/2020 по КП № 90.1 - 750 лв.; ИЗ № 17614/2020 по КП № 90.1 - 750 лв.; ИЗ № 18505/2020 по КП № 90.1 - 750 лв.; ИЗ № 17525/2020 по КП № 90.1 - 750 лв.; ИЗ № 17321/2020 по КП № 90.1 - 750 лв.; ИЗ № 17506/2020 по КП № 69.1 - 636 лв.; ИЗ № 17845/2020 по КП № 69.1 - 636 лв.; ИЗ № 17784/2020 по КП № 71.1 - 430 лв.; ИЗ № 17797/2020 по КП № 73.1 - 1700 лв.; ИЗ № 18876/2020 по КП № 68.1 - 400 лв.; ИЗ № 18756/2020 по КП № 75.1 - 1378 лв.; ИЗ № 18878/2020 но КП № 75.1 - 1378 лв.; ИЗ № 18270/2020 по КП № 76.1 - 760 лв.; ИЗ №18290/2020 по КП № 76.1 - 760 лв. и ИЗ № 18218/2020 по КП № 76.1 - 760 лв.

 С жалбата, както и в молба-становище, представена по делото се прави искане за отмяна на оспорената писмена покана и присъждане на жалбоподателя направените по делото разноски за държавна такса. Твърди се, че писмената покана е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Изложени са съображения относно позоваването на сочената в поканата като нарушена заповед на Министъра на здравеопазването на Решение на НС на Р България, като е коментирано времето на приемането му и съответно момента на издаване на въпросната заповед от 13.03.2020 г. В тази връзка е посочено, че по няколко ИЗ пациентите са приети в лечебното заведение в деня на издаването, но преди издаването и обявяването на въпросната заповед. Жалбоподателят се позовава и на съдържанието на цитираната в оспорената писмена покана заповед на Министъра, като сочи, че същата е относима само към осъществяване на планови операции, а понеже по описаните ИЗ не са осъществявани оперативни дейности, а лечението е осъществявано по консервативни пътеки с показания за неотложна хоспитализация. Изрично е конкретизирано и че по отношение на ИЗ № 17321/2020 г. пациентът бил приет в съответната клиника по спешност, а не планово. Коментирана е конкретната формулировка на т.7 от въпросната заповед от 13.03.2020 г., като се сочи, че същата не може да се тълкува разширително.

Ответната по жалбата страна Управител на НЗОК София, чрез процесуалните си представители в съдебно заседание юрисконсултите А. и Л., както и с писмена защита, депозирана от гл.юрисконсулт Л., моли за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна. Сочи се, че са спазени формалните изисквания на процедурата по издаване на писмената покана, както и тези относно нейното съдържание, като се сочи, във връзка с изразеното становище на жалбоподателя за часовете на хоспитализиране на част от пациентите от дата 13.03.2020 г., че процесните ИЗ са частни документи и тяхното съдържание няма обвързващо съда действие. Прави се позоваване на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., като се сочи, че понеже законът е издаден на основание решението на НС и в него е изрично посочено, че влиза в сила на 13.03.2020 г., то следователно и издадената на основание това решение заповед на министъра влизала в сила от 00,00 часа на 13.03.2020 г., а не от по-късен час от същата дата. Прави се искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив, надлежно уведомена за делото, не е встъпила в производството и не е взела становище по жалбата.

Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалването на писмената покана, което се установява от приложеното по делото копие от обратна разписка за изпращането ѝ чрез куриер до НЗОК София, като изхожда и от лице, за което обжалваният акт е неблагоприятен и съществува правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена и срещу административен акт, за който е предвидено съдебно обжалване. Предвид изложеното и съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намери, че така депозираната жалба се явява основателна.

Административното производство е започнало със Заповед на Управителя на НЗОК № РД -25-230/18.06.2020 г., приложена по делото, с която на основание чл.72, ал.2 от ЗЗО, както и чл.9 от Инструкция № РД -16-43/09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2,3,4,5,6,7 и 8 от ЗЗО, глава двадесета и двадесет и първа от НРД МД 2020-2022 и §10 от НРД за МД 2020-2022 г. е било възложено на длъжностни лица от НЗОК извършването на самостоятелна проверка на изпълнителя на медицинска помощ „УМБАЛ Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив по изпълнение на договорите на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за МД за 2018 г. и НРД за МД 2020-2022 г. с определен срок на проверката от 22.06.2020 г. до 26.06.2020 г. След извършване на проверката, осъществена в рамките на указания в заповедта срок, същата приключила с Протокол  № РД-25-230-1/29.06.2020 г., с който се дали предписания да се спазват разпоредбите на НРД за МД 2020-2022 г., както и с Протокол № РД-25-230-2 от 30.06.2020 г. за неоснователно получени суми, в който били описани констатациите по 26 бр. ИЗ, касаещи планова хоспитализация на пациенти по различни клинични пътеки, с осъществен прием в периода от 13.03.2020 г. до 25.03.2020 г., по отношение на всяка от които ИЗ било отразено в протокола за неоснователно получени суми, че хоспитализацията е осъществена по време, когато със Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването се забранява планов прием и планова оперативна дейност. По отношение на всяка от тези констатации било посочено, че с това не са спазени условията на чл.289, ал.1, вр. с чл.27 от НРД за МД 2020-2022 г., във вр. с т.7 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, изм. със Заповед №РД-01-225/20.04.2020 г. и отменена със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването, във вр. с чл.63 от Закона за здравето.  Във връзка с това и било посочено в протокола за неоснователно получени суми, че заплатена по изброените 26 ИЗ сума е неоснователно получена и същата, възлизаща на общо 19396 лева, следва да се възстанови на осн. чл.76а от ЗЗО. Срещу посочените констатации в протокола било представено възражение от Изпълнителния директор на УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив с приложено към него възражение от Началник клиника по гастроентерология и хепатология при болницата. По възражението било изготвено становище от длъжностно лице при НЗОК, като на 01.09.2020 г. била издадена и оспорената писмена покана с № РД-25ПП-175 на Управителя на НЗОК, в която същият възприел констатациите на проверяващите по протокола за неоснователно получени суми досежно описаните там 26 бр. ИЗ и становището на длъжностното лице по възраженията, като по отношение на всяка от ИЗ отразил подробно установеното относно датата на хоспитализация и дехоспитализация, клиничната пътека, окончателната диагноза на пациента и документацията, от която се установяват фактите, а именно  ИЗ, Епикриза и „Направление за хоспитализация“ /бл. МЗ/НЗОК № 7/, посочил, че хоспитализацията е планова, осъществена е в периода от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г., когато със заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването се забранява планов прием и планова оперативна дейност и че с това не са спазени условията по чл.289, ал.1, във вр. с чл.27 от НРД за МД 2020-2021 г., във вр. т.7 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, видоизм. със Заповед № РД-01-225/20.04.2020 г. и отм. със Заповед № РД-01-263/14.05.2020г. на М-ра на здравеопазването, във вр. чл.63 от Закона за здравето. Тези факти били отразени по отношение на всяка от описаните в писмената покана общо 26 ИЗ. Посочено било в писмената покана и че тези отчетени ИЗ подлежат на възстановяване, като се записала сумата по всяка от тях с оглед на съответната КП и определил общият размер от 19396 лева. По отношение на възраженията на жалбоподателя в писмената покана било посочено, че възражението е прието за неоснователно поради следното: Съгласно т.7 от Заповед № РД -01-124/13.03.2020 г., издадена от Министъра на здравеопазването, се преустановяват плановите, детските и женски консултации, профилактични прегледи, профилактични консултации, приема и провеждането на планова оперативна дейност, включително присаждане на органи от живи и трупни донори, както и свиждания във всички лечебни заведения, от което следва, че се преустановява приемът на пациенти въобще, тоест може да се приемат единствено спешни пациенти. Твърдението на лечебното заведение, че в конкретните случаи не се допуска извършването само на планови оперативни дейности е недопустимо, тъй като със заповедта се преустановява изцяло приема на пациенти. Още повече, че със заповедта се преустановяват и свиждания с пациенти, което от своя страна е още едно основание, да се смята, че се изключва какъвто и да е прием, освен по спешност. Съгласно т.5 от Заповед № РД-01 -225/20.04.2020 г., издадена от Министъра на здравеопазването изрично е посочено, че се възстановява поетапно приема и провеждането на планова лечебна и оперативна дейност, от което безспорно се доказва, че в т.7 на Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., издадена от Министъра на здравеопазването, тази дейност е била забранена, считано от 13.03.20 г. до 20.04.2020 г. В разпоредбата на чл. 19а, ал. 3 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, изрично е записано, че в условията на спешност преценката по ал.1 от същия член може да бъде извършена и от дежурен екип в център за спешна медицинска помощ или от лекар в структура за спешна медицинска помощ на лечебното заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, към което пациентът се е самонасочил, поради което и в настоящото ПНПС, са включени само истории на заболявания на ЗОЛ, които са хоспитализации в планов порядък, което се доказва по несъмнен начин и от медицинската документация.“ Като конкретно основание за издаване на писмената покана била посочена разпоредбата на чл.76а, ал.1 от ЗЗО.

При така установеното от фактическа страна и при наличието приетите писмени доказателства, от правна страна съдът установи следното:

Оспорената писмена покана е издадена принципно от компетентен орган, в кръга на предоставените му по ЗЗО /чл.76а, ал.3/ правомощия. Същата е издадена и в законоустановената форма и носи съдържанието, предвидено в чл.59, ал.2 от АПК, като е в утвърдения по издадената на основание чл.72, ал.10 от ЗЗО Инструкция за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване формуляр. С оспорената писмена покана завършва проведена в съответствие с установените административнопроизводствени правила процедура по контрол на изпълнителя на болнична медицинска помощ по раздел Х на Глава Втора от ЗЗО. Извършената проверка на жалбоподателя е възложена и осъществена от компетентни длъжностни лица от НЗОК, въз основа на заповед на Управителя на НЗОК, в установения в заповедта срок, при което са спазени изискванията по чл.72, ал.2 и ал.3 от ЗЗО. Проверката е приключила със съставяне на протокол, който е бил надлежно връчен на жалбоподателя, като му е бил предоставен и предвиденият в чл.76а, ал.2 от ЗЗО седемдневен срок за възражение. Не се установи, предвид изложеното и при служебната проверка на съда по чл.168 от АПК, при издаването на обжалваната заповед да са допуснати съществени нарушения по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

Същевременно обаче, съдът намира, че в конкретния случай, неправилно е бил приложен материалният закон, което изцяло опорочава оспорената писмена покана и е основание за отмяната ѝ. В тази насока и съдът взема предвид, че по всяка от общо 26-те точки от писмената покана се съдържат констатации за осъществена планова хоспитализация на пациенти, при действието на Заповед на Министъра на здравеопазването, която забранявала това. На първо място, при преглед на представената медицинска документация по всички описани ИЗ се установява, че констатациите на проверяващите длъжностни лица от НЗОК, залегнали и възприети в писмената покана, по отношение на датите на прием и на дехоспитализация, както и вида на същата, а именно планова хоспитализация по всяка от описаните ИЗ, са съответни на данните от проверените документи. В тази връзка и не са основателни възраженията на жалбоподателя конкретно по отношение на ИЗ № 17321/2020, а именно, че пациентката била приета по спешност, защото, видно от оформянето по бл.МЗ-НЗОК №7 в частта, попълвана от приемащото лечебно заведение, изрично е отбелязано, че приемът е планов. По отношение на възраженията на жалбоподателя относно четирите ИЗ, описани съответно под № 2, 3, 6 и 11 във въпросната писмена покана, по които хоспитализацията е осъществена именно на 13.03.2020 г., действително се установява, че пациентите са били хоспитализирани сутринта на 13.03.2020 г., като най-рано е приет този по ИЗ №17140 – в 7,15 часа, а най-късно - пациентът по ИЗ № 17182 – в 8,50 часа.  Следва да се има предвид, че въпросната Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. е издадена от Министъра на здравеопазването на 13.03.2020 г., като с последваща Заповед № РД-01-157/26.03.2020 г. по същата действително е било допуснато предварително изпълнение на основание чл.60, ал.3 от АПК. Като основание за издаване на заповедта от 13.03.2020 г. е посочено, че същата е издадена на основание чл.63 от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно положение и препоръки на Националния оперативен щаб, създаден със Заповед на Министър-председателя на Р България. Следва да се има предвид, че в заповедта се сочи изрично решението на НС за обявяване на извънредно положение, като част от мотивите за издаването ѝ и следователно заповедта е издадена след вземане на посоченото решение от НС. При справка на официалната електронна страница на Народно събрание е видно, че е публикувана стенографски  протокол от заседанието на НС от 13.03.2020 г., от който е видно, че то е открито в 10,24 часа на посочената дата, сиреч очевидно след часовете на осъществения прием на пациенти от тази дата в УМБАЛ „Св.Георги“ по въпросните 4 бр. ИЗ. Следователно и ясно е, че заповедта на министъра, която се цитира в писмената покана, доколкото се основава на взетото на това заседание на НС решение, е издадена след момента на осъществената хоспитализация на пациентите по четирите ИЗ. Ето защо и независимо, че правното основание за издаване на заповедта не е самото решение на НС, а е чл.63, ал.1 от Закона за здравето, който в редакцията,  сила от 13.03.2020 г. сочи, че при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион, то въведените със заповедта мерки, касателно всички лечебни заведения, няма как да са били известни на жалбоподателя към момента на осъществената хоспитализация по ИЗ № 17178, ИЗ№ 17140, ИЗ № 17168 и ИЗ № 17182, за да му се вменява тяхното неизпълнение. В тази връзка и независимо от последващото допускане на предварително изпълнение на заповедта, то подобно процедиране е в несъответствие с принципа по чл.6 от АПК. Не това е от съществено значение в случая, обаче и съдът го коментира само с оглед яснота по отношение на конкретно изложените възражения на жалбоподателя и съответното становище по тях на ответната страна. Съществените в случая са самия характер и съдържание на посочената заповед на министъра и произтичащите от това последици по отношение на жалбоподателя и съответно реализиране на конкретна отговорност на същия при неизпълнение на заповедта.

            В посочената в писмената покана т.7 на Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г., с която са въведени противоепидемични мерки на територията на Р България до 29.03.2020 г., буквално е записано следното: Преустановяват се плановите детски и женски консултации, профилактичните прегледи, профилактичните имунизации, приема и провеждането на планова оперативна дейност, включително присаждането на органи от живи и трупни донори, както и свижданията във всички лечебни заведения. При граматическото тълкуване на посочената разпоредба може да се направи извод, че в действителност със заповедта е била въведена временна забрана за прием и провеждане на планова оперативна дейност, сиреч, не е била налице забрана за прием в планов порядък за провеждане на консервативна лечебна дейност. В съдържанието на обжалваната писмена покана обаче, е посочено, че с въпросната т.7 от Заповедта се забранявал, както планов прием, така и планова оперативна дейност, но не това е било действителното съдържание на заповедта. Следва да се има предвид, че същата не е била допълвана в посочената ѝ част, като посочването в т.5 на последвалата я Заповед № РД-01-225/20.04.2020 г., че се възстановява поетапно приема и провеждането на планова лечебна и оперативна дейност, не може да доведе до различен извод. И това е така, доколкото волята на издателя на заповедта следва да се определя от съдържанието на неговото конкретно волеизявление, а не въз основа на последващата заповед да се извършва доизясняване на това какво всъщност е имал предвид издателят на първата по ред заповед, доколкото последващата няма характер на такава, която да е за поправка на предходната, а на такава, която установява ново различно положение с оглед променилата се обстановка. В тази връзка видно е и от представената от жалбоподателя друга заповед /т.18 на Заповед № РД-01-655/13.11.2020 г./, че формулировката е ясна и недвусмислено е записано, че се  преустановява провеждането на планов прием и на планова оперативна дейност в лечебните заведения. В заповедта от 13.03.2020 г. не е изрично посочено, така, както това е отразено в заповедта от 20.04.2020 г. или цитираната последваща заповед от 13.11.2020 г., че се забранява плановата лечебна и плановата оперативна дейност, още повече, че второто е по-тясно понятие от първото. Доводите на ответника, посочени в оспорената писмена покана, че на практика с т.7 от Заповедта от 13.03.2020 г. се забранявал приемът изобщо в лечебните заведения е напълно несъстоятелен, доколкото се явява в пълно противоречие със следващото му твърдение, а именно, че спешният прием е бил позволен. С оглед на изложеното и според съда не може да се счете, че в случая изпълнителят на болнична медицинска помощ, като е осъществил планов прием, но по клинични пътеки с консервативно лечение, без осъществена планова оперативна интервенция, е нарушил т.7 от заповедта, съобразно с точното и конкретно нейно съдържание, с което е била публикувана. В тази връзка и недопустимо е, поради налично некоректно или непълно формулиране в текст на действителната вола на издателя на заповедта, да се изисква от лечебните заведения да предполагат какво би следвало да е съдържанието на временната забрана, доколкото същите, съобразно с нормата на чл.63, ал.3 / в предходна редакция/ и чл.63, ал.8 от ЗЗ /сегашна редакция/ са длъжни да изпълняват въведените от Министъра мерки, съобразно с точното тяхно съдържание. Сиреч, в случая според съда не може да се заключи, че лечебното заведение - жалбоподател с поведението си не е спазило т.7 от Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. Затова и неоснователни се явяват направените от издателя на писмената покана изводи, че от жалбоподателя се следва възстановяване на неоснователно получени суми по процесните ИЗ.
            С най-голямо значение, обаче, относно определяне на писмената покана като незаконосъобразна според съда се явява липсата на посочена в същата относима и правилна правна квалификация на осъщественото от страна на жалбоподателя поведение, което пък да е свързано с основанието за издаването ѝ. В писмената покана е посочено, че с поведението си лечебното заведение не е спазило изискванията на чл.289, ал.1, във вр. с чл.27 от НРД за МД 2020-2022 г., вр. с т.7 от Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г., вр. чл.63 от Закона за здравето. Съдържането на т.7 от заповедта вече бе посочено и коментирано от съда. Разпоредбата на чл.289, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г. сочи, че в случаите, когато диагностичната и/или лечебната дейност не може да бъде постигната в условията на извънболничната помощ, ЗОЛ може да бъде насочено съгласно Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ с „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 7) за хоспитализация в лечебно заведение – изпълнител на БМП, а съгласно ал.2 на чл.289 преценката по ал.1 се извършва от лекар, лекар по дентална медицина от лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, като в условията на спешност същата може да бъде извършена и от дежурен екип в ЦСМП или от лекар в структура за спешна медицинска помощ на лечебно заведение, сключило договор с НЗОК, към което пациентът се е самонасочил. Сиреч, посочената норма не е относима изобщо към задължения на изпълнителя на болнична медицинска помощ, а определя реда за насочване на здравноосигуреното лице за хоспитализация от съответния лекар преди това към лечебното заведение изпълнител на БМП. Поради това и тази разпоредба изобщо не може да бъде свързана с поведението на жалбоподателя и е несъответно посочена от издателя на писмената покана. Ако действително бе установено несъобразяване с установения с нарочната заповед различен режим режим във връзка с плановата хоспитализация, то би следвало това поведение да се квалифицира във връзка с нормата на чл.278, ал.1, т.3 от НРД 2020-2022г., който гласи, че изпълнителят на БМП е длъжен да спазва условията за управление на плановия прием. Разпоредбата на чл.27 от НРД МД 2020 -2022 г. пък, във връзка с която е описано да е налице несъобразяване от жалбоподателя, предвижда общото положение, че изпълнителите на медицинска помощ осъществяват дейността си съгласно изискванията на ЗЛЗ, ЗЗО, ЗЗ, Кодекса на професионалната етика, ЗЛПХМ, подзаконови нормативни актове и НРД. В случая е налице позоваване в писмената покана на разпоредба от НРД, за която се твърди, че не е съобразена от изпълнителя на болнична помощ /чл.289, ал.1 от НРД МД 2020-2022 г./, но тя, както се каза, изобщо не съдържа конкретно правило за поведение, което да е относимо към изпълнителите на болнична медицинска помощ. Не се твърди несъобразяване на жалбоподателя с изискванията на ЗЛЗ, както и ЗЗО или ЗЛПХМ, както и на Кодекса на професионалната етика. Не може да се счете и че е налице и установено несъобразяване на дейността на жалбоподателя с подзаконов нормативен акт, доколкото заповедта на министъра по правната си същност съставлява общ административен акт, което, впрочем, е вече изрично посочено и в разпоредбата на чл.63, ал.11 от ЗЗ. В действащата разпоредба на чл.63, ал.8 от ЗЗ и предишната ал.3 е предвидено, че лечебните и здравните заведения, независимо от собствеността им, са длъжни да изпълняват въведените временни противоепидемични мерки от министъра на здравеопазването. В писмената покана не е налице конкретно позоваване на ал.8 на чл.63 от ЗЗ, а е посочено само, че не са спазени от лечебното заведение условията и във връзка с чл.63 от Закона за здравето, но както се каза вече, не се установява жалбоподателят, като изпълнител на болнична медицинска помощ да е нарушил сочената т.7 от Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. в частта ѝ относно временното преустановяване на приема и провеждането на планова оперативна дейност, за да се счете, че е налице несъобразяване с чл.63, ал.8 от ЗЗ /предишна ал.3/, доколкото такава по характер дейност, както се каза вече, не е установено да е била извършвана при пациентите, хоспитализирани по описаните 26 бр. ИЗ. Напротив, видно е от медицинската документация, че всеки от тях е лекуван консервативно, а с оглед граматическото тълкуване на точното съдържание на т.7 от заповедта, приемът за провеждането на планова лечебна дейност не може да се счете, че е бил изрично преустановен със заповедта. 
            С оглед на изложеното и оспорената писмена покана се явява незаконосъобразно издадена и като такава ще следва да се отмени.  
            При посочения изход на спора, на жалбоподателя ще следва на основание чл.143, ал.1 от АПК да се присъдят претендираните разноски, направени за държавна такса от 50 лева.  
 
   По изложените съображения и Съдът 

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  Писмена покана  с № РД-25ПП-175 от 01.09.2020 г., издадена от Управителя на НЗОК - София, с която на основание чл.76а, ал.1 от ЗЗО, чл.26, ал.7 и чл.29, ал.1 от Инструкция № РД-16-43/09.06.2020 г., за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2,3,4,5,6,7 и 8 от Закона за здравното осигуряване, УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив, като изпълнител на медицинска помощ, е поканен да възстанови доброволно неоснователно получена от него сума в размер на общо 19 396 лева по отчетени 26 ИЗ, както следва:  по ИЗ № 18517/2020 по КП № 78.1 - 702 лв.; по ИЗ № 17178/2020 по КП № 78.1 - 702 лв.; по ИЗ № 17140/2020 по КП № 79.1 - 382 лв.; по ИЗ № 18670/2020 по КП № 80.1 - 536 лв.; по ИЗ № 18841/2020 по КП № 80.1 - 536 лв.; по ИЗ № 17168/2020 по КП № 82.1 - 630 лв.; по ИЗ № 18587/2020 по КП № 89.1 - 560 лв.; по ИЗ № 17770/2020 по КП № 89.1 - 560 лв.; по ИЗ № 18486/2020 по КП № 89.3 - 700 лв.; по ИЗ № 17955/2020 по КП № 90.1 - 750 лв.; по ИЗ № 17182/2020 по КП № 90.1 - 750 лв.; по ИЗ № 17799/2020 по КП № 90.1 - 750 лв.; по ИЗ № 17614/2020 по КП № 90.1 - 750 лв.; по ИЗ № 18505/2020 по КП № 90.1 - 750 лв.; по ИЗ № 17525/2020 по КП № 90.1 - 750 лв.; по ИЗ № 17321/2020 по КП № 90.1 - 750 лв.; по ИЗ № 17506/2020 по КП № 69.1 - 636 лв.; по ИЗ № 17845/2020 по КП № 69.1 - 636 лв.; по ИЗ № 17784/2020 по КП № 71.1 - 430 лв.; по ИЗ № 17797/2020 по КП № 73.1 - 1700 лв.; по ИЗ № 18876/2020 по КП № 68.1 - 400 лв.; по ИЗ № 18756/2020 по КП № 75.1 - 1378 лв.; по ИЗ № 18878/2020 но КП № 75.1 - 1378 лв.; по ИЗ № 18270/2020 по КП № 76.1 - 760 лв.; по ИЗ №18290/2020 по КП № 76.1 - 760 лв. и по ИЗ № 18218/2020 по КП № 76.1 - 760 лв.

 

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса гр. София ул. “Кричим“ № 1, да заплати на „УМБАЛ Свети Георги“ ЕАД с ЕИК *********, гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, сумата от 50 лв. /петдесет лева/, съставляващи разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховния административен съд.

 

 

                                       Административен съдия: