Р Е Ш Е
Н И Е
Номер
21 01.03.2021 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар Сребрена Русева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №510 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “СТИК-КРЕДИТ“ АД гр. Нови пазар против М.Т.М.,
с която са предявени обективно съединени искове за установяване дължимостта на сумата 500лв. главница,
законната лихва, сумата 125,31лв. договорна лихва за периода от 22.12.2017г. –
22.12.2018г., сумата 85,70лв. законна лихва за забава от 22.01.2018г. до
30.09.2019г. В условията на евентуалност за осъждането да заплати сумата
500лв., с която неоснователно се е обогатил ответникът. Претендира и за
заплащане на направените разноски. Сочи се, че на 22.12.2017г. между страните
ищеца като кредитор и ответника като потребител е сключен договор за
потребителски кредит от разстояние при
условията на ЗПФУР. По силата на който следвало да предостави на ответника заемна
сума от 500лв., която да върне съгласно погасителен план. Редът за организиране
на системата посочен в Общи условия по предоставяни от дружеството финансови
услуги от разстояние, неразделна част от индивидуалните договори. Съгласно
които към него момент, страните ползват Интернет /размяна на електронни
съобщения / както и уебсайта Кредит ООД на адрес: www.stikcredit bg. Като кандидатстването се извършва по начин
посочен в чл.3.4 от ОУ-попълване на електронна форма или по телефон. В случая
сключването на договора инициирано от ответника със създаване на Личен акаунт
на уебсайта който ползва с посочената от него електронна поща. Ответникът въвел
ел. поща: ****. Попълнил Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние на
22.12.2017г., като в зададени полета въведени три имена, ЕГН номер на документ
за самоличност, постоянен адрес, електронен адрес, желания размер на кредита,
условия за ползване и начин на усвояване на сумата. Посочил и т.нар.
индентификационен номер **. След което ищецът изпратил ПИН, който ответникът
въвел на сайта и с бутон „потвърди“ потвърдил заявката си. Бил проведен и
телефонен разговор с ответника, като потвърдил, че кандидатства за кредит в
размер на 500лв., която сума да бъде изплатена на 12 месечни равни вноски
включващи договорена възнаградителна
лихва, в размер на 104,31лв. на посочения имейл бил изпратен договор за кредит
№515701/22-12-17г. с приложение №1/Погасителен план/ към него, ОУ, Стандартен
европейски формуляр/СЕФ/. С посочване в пог. план, че срокът на договора е до
22.12.2018г., при общ размер на задължението 625,31лв. от които 599лв.
главница, 125,31лв. възнаградителна лихва, с ЛП 36% и ГПР 42,57%, както и
неустойка в размер на 626,41лв. при хипотеза на чл.20 от договора-при
непредставено обезпечение в 3-дневен срок, под формата на поръчителство или
неотменяема банкова гаранция. Месечна вноска в размер на 104,31лв. всяка
включваща главница, възнаградителна лихва и неустойка. С падеж на първата
вноска 22.01.2018г. Ответникът активирал изпратения му по ел. поща линк, чрез
кликване върху него и въвеждане на своята парола, с което се съгласил с
договора. Съгласно чл.2.1 от договора чрез Изипей АД сумата 200лв. била
преведена на ответника на 02.01.2018г. Ответникът не заплатил задължението си,
поради което били направени и допълнителни разходи. Като с настоящата молба
сочи, че не претендира сумите 626,41 лв. неустойка, 360лв. разноски за
извънсъдебно събиране, 30лв. за известяване. Към момента на подаване на молбата
изтекъл крайният срок на договора. По подадено заявление по чл.410 от ГПК по
гр.д. №2226/2019г. на РРС е издадена заповед за изпълнение, която е връчена по
чл.47 ал.5 от ГПК на длъжника.
В предоставения срок ответникът чрез
особен представител депозира отговор. Намира исковете за неоснователни, сочи за
разминаване на датата за сключване на договора, респ. преведената сума.
Преведената сума от 500лв. се разминава с посочената от 200лв. в молбата. Че в
договора е посочен ГПР 53,23% а в СЕФ 42,57%. Че не налице подписан между
страните договор, липса на доказателства за спазване на сроковете по чл.12 ал.1
и неизпълнение на изискванията на чл.18ЗПФУР за предоставяне на информация, че
е получен СЕФ, липса на уговорка за използване на електронен подпис.ал.2 ЗПФУР.
Прави възражение за нищожност на нищожност на клаузата за възнаградителна
лихва, както и за обезпеченията по 6.1 чл.17 и следващите за непредставено
обезпечение. Липса на изпратено волеизявление за обявяване на предсрочна
изискуемост.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следните фактически обстоятелства: По делото е приложен договор за потребителски кредит №515701 от 27.12.2017г. със страни ищецът като кредитор и ответника като кредитополучател по реда на л.6 ЗПФУР
- за предоставяне на финансови услуги от разстояние, оформен съгласно чл.3 вр.
с чл.2 от ЗЕДЕУУ, за
сумата 500лв., за период от 12 месеца, както и погасителен план към него, с
посочване, че срокът на договора е до 22.12.2018г., при общ размер на
задължението 625,31лв. от които 599лв. главница, 125,31лв. възнаградителна
лихва, с ЛП 36% и ГПР 42,57%, както и неустойка в размер на 626,41лв. при
хипотеза на чл.20 от договора-при непредставено обезпечение в 3-дневен срок,
под формата на поръчителство или неотменяема банкова гаранция. Месечна вноска в
размер на 104,31лв. всяка включваща главница, възнаградителна лихва и неустойка. Съгласно приложените Общи
условия, след регистрация на www stikcredit.bg и подадена заявка от
кредитополучателя за отпускане на кредит, проект на договора се предоставя на интернет
страницата, който следва да подпише, ако го приеме, като потвърждението става
чрез получаване на съобщение на телефонния си номер. Получава четири цифрен
код, съответно линк в който да въведе кода. Преди извършване на паричния
превод, получава обаждане на посочения от него номер, като разговорът се
записва, като отново потвърждава сключването на договора. В случая кандидатстването се извършва по
начин посочен в чл.3.4 от ОУ-попълване на електронна форма или по телефон. Като
ответникът със създаване на Личен акаунт на уебсайта, който ползва с посочената
от него електронна поща. Посочена и ел. поща: **. В Заявка за кандидатстване за кредит
от разстояние от 22.12.2017г., в зададени полета са въведени три имена, ЕГН
номер на документ за самоличност, постоянен адрес, електронен адрес, желания
размер на кредита, условия за ползване и начин на усвояване на сумата. Посочил
и т.нар. индентификационен номер **. След което ищецът изпратил ПИН, който
ответникът въвел на сайта и с бутон „потвърди“ потвърдил заявката си. Приложена
разписка за извършено плащане от 22.12.2017г. в полза на ответника за сумата
500лв.
Въз
основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Между ищеца и ответника по делото е сключен договор за кредит,
по силата на който е предоставена на ответника
сумата в общ размер на 500лв., която следвало да върне до 22.12.2018г.
Същият е сключен при условията на чл.6 от ЗПФУР. Договорът е сключен от
разстояние, което е допустимо съгласно чл.10 от ЗПК, по делото са налице
електронни записи, от които се установява, волята на страните към сключване на
договора, като е спазено изискването за съхраняването на траен хартиен носител.
Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената
форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. От приложения
договор се установява авторът и съдържанието му. За да е налице валиден договор
сключен от разстояние е необходимо електронните документи да съдържат електронни
изявления на двете страни, отправени една до друга, изразяващи волята си за
сключване на договор, който да е представен на хартиен носител. Възпроизвеждането
му не променят характеристиките, нито сочат до липса на такъв. Съгласно чл.184
ал.1 изр.1 от ГПК той се представя по делото именно върху такъв носител, като
препис заверен от страната. В случая ответникът чрез избиране на изпратена му
препратка на съответната интернет страница на кредитодателя, както и чрез
активиране на въпросника, попълвайки в т.ч. своите лични данни, е потвърдил
съгласието си за сключване на договор. С избора си да активира съответната
препратка потребителят е приел както условията на договора, така и общите
условия по него. С извършване на фактическите действия посочени в приложените ОУ,
договорът се валидизира. Доставчикът при договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя
за сключване на договора, съгласно чл.18 ал.1 т.3, ал.2 и ал.3 от ЗПФУР, което
в случаят намира, че е установено. Приложена е кореспонденция между страните
относно тези обстоятелства, данни за ответника с посочени имена, ЕГН номер на
лична карта, данни за кредита. Поради което намира, че е налице валидно
облигационно отношение между страните. На следващо място договорът за заем по
смисъла на чл.240 от ЗЗД е договор, съгласно който заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи в задължение, за
връщането им. Договорът за заем е неформален договор и волеизявленията на
страните за сключването му могат да бъдат направени и с конклудентни действия.
Предаването на сумата, или вещта е елемент от фактически състав на договора и е
необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото
от него връщане на заемната сума или вещ. Ищецът е изпълнил задълженията си -
да предостави уговорената парична сума, видно от приложено разписка за
извършено плащане от 22.12.2017г., която не е оспорена. В нея са посочени
имената, ЕГН на ответника, както и номера на договора за кредит. Няма данни
ответникът да е заплатил, поради което дължи връщане на заетата сума, а именно
главница, договорна лихва. По отношение
възражението за нищожност на лихвата, която в случая е в размер на 42,57%: Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК/ДВ бр.35 от 2014г./ годишния процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определени с постановление на МС на РБ. С тази разпоредба се е
поставила рамка, по отношение уговорката при потребителските кредити за размера
на лихвите, като преди приемането на разпоредбата, критерий за действителност
на уговорките за възнаградителна лихва са служели добрите нрави и
еквивалентност в насрещните престации. Накърняване на добрите нрави е налице,
когато договорната свобода се използва от
едната страна, да възложи на другата несъразмерни тежести, като се
възползва от по-неблагоприятното и положение. За това при преценката за
нищожност, следва да се има предвид разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК. В случая
уговорения в договора размер на ГЛП, ГРП е видно, че не надхвърля пет пъти
размера на законната лихва/основен лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта-10,02%,
а петкратния - 50,10%./. Съобразена е със законовите изисквания, в т.см. с
установените нравствено-етични правила на морала, като ограничаващи договорната
свобода. Поради което намира, че възражението за нищожност на тези разпоредби
от договора като противоречащи на добрите нрави, е неоснователно. Няма искане
за заплащане сума за неустойка за непредоставено обезпечение, поради което не
следва да се произнася. В този смисъл следва да се отбележи, че издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2226/19г. на РРС, по отношение сумата 626,41
лв. за такава неустойка, както за сумата 360 разноски за извънсъдебно събиране,
30лв. такса за смс известяване, както и за сумата над предявения размер от 85,70лв.
представляваща законна лихва за забава за които е била издадена заповедта,
следва да се обезсили, предвид и т.13 от ТР №4/2013г. ОСГТК ВКС.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Направени са разноски - заплатена държавна
такса от 114,61 лв., 150лв. заплатен депозит за особен представител, 300лв. адвокатско
възнаграждение, или в общ размер на 564,41лв. Съответно на ищеца се следват съразмерно
уважената част от претенциите, разноски по ч.гр.д. №2226/2019г. на РРС - 25лв.
за държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Т.М., ЕГН**********, адрес *** дължи на “СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК202557159 гр. Нови пазар ул.Васил Левски №16 вх.2 ет.4 ап.8, сумата 500лв./петстотин лева/ главница, ведно със законната лихва от 07.11.2019г. до окончателното и изплащане, сумата 125,31лв./сто двадесет и пет лева и тридесет и една стотинки/ договорна лихва за периода от 22.12.2017г. до 22.12.2018г., сумата 85,70лв./осемдесет и пет лева и седемдесет стотинки/ законна лихва за забава за периода от 22.01.2018г. до 30.09.2019г.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение №4541 от 08.11.2019г. по
ч.гр.д. №2226/2019г. на РРС издадена против
М.Т.М., ЕГН**********, адрес *** за сумата 626,41 лв. неустойка за
непредоставено обезпечение, сумата 360 разноски за извънсъдебно събиране, 30лв.
такса за смс известяване, както и за сумата над размера от 85,70лв.
представляваща законна лихва за забава за периода от 22.01.2018г. до
30.09.2019г.
ОСЪЖДА М.Т.М., ЕГН**********, адрес ***
ДА
ЗАПЛАТИ на “СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК202557159 гр. Нови пазар ул.Васил Левски
№16 вх.2 ет.4 ап.8, сумата
564,61 лв. /петстотин шестдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/ за
направените по делото разноски, както и сумата 325лв./ триста двадесет и пет
лева / за разноски по ч.гр.д. №2226/2019г.
по описа на РРС
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: