№ 7730
гр. С., 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110141408 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Т. С.” ЕАД срещу О. А. О. С.
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че ответникът като ползвател на процесния
топлоснабден имот през процесния период е ползвал топлинна енергия в имот с адрес
гр. С., бул. „С.“ № 212, вх. Б, ап. № 4, аб. № 2***, доставена от ищеца, но не е заплатил
дължимата цена, като по този начин се е обогатил за сметка на ищеца. Иска се от съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 172,76 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., с която се
е обогатил без основание за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за
закупуването й, ведно със законната лихва от 22.03.2023 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 26,04 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.12.2020 г. до 13.03.2023 г., сумата от 14,85 лв., представляваща сума за услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната
лихва от 22.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3,13 лв.,
представляваща законна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 13.03.2023 г.
Ответникът оспорва дължимостта на сумите, като навежда твърдение относно
наличие на сключен договор за наем по отношение на процесния имот и за процесния
период с трето лице.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Претенцията с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД представлява състав на
неоснователно обогатяване, която е приложима субсидиарно – когато ищецът не
1
разполага с друг иск за защита на спорното материално право. С такъв иск би
разполагал, ако между страните са налице договорни отношения. Съобразно
приложимата към процесните правоотношения нормативна уредба, а именно чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ в приложимата редакция (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия с потребителите на топлинна енергия за
стопански нужди. Съгласно § 1, т. 33 а от ДР към ЗЕ „небитов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди. Не се спори между страните, че между тях за процесния имот и
период не е имало сключен такъв писмен договор, което обуславя допустимостта
отговорността на ответника да бъде реализирана чрез иска по чл. 59 ЗЗД.
За основателността на същия в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния
период ответникът е ползвал доставената му топлинна енергия за стопански нужди за
процесния имот, като се е обогатил без основание за негова сметка, спестявайки си
разходите за закупуването й, и размера на разходите, както и че ответникът е ползвал
услугата дялово разпределение през процесния период, като се е обогатил без
основание за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за заплащането й. В тежест на
ответника е при доказване на горните факти, да докаже положителния факт на
плащане.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
неоснователни. Съображенията за това са следните:
Не е спори между страните, че сградата, в която се намира процесният имот е
присъединена към топлопреносната мрежа и че процесният недвижим имот е
топлофициран. Същото се установява и от приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, което установява и стойността на топлинна енергия за процесния имот.
За основателността на исковете обаче не е достатъчно установяване на
обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот, доколкото за да се
приеме наличие на обогатяване на същия, следва да се установи, че той е ползвал
имота, при това при условията на пълно и главно доказване, съобразно разпределената
доказателствена тежест.
В настоящия случай по делото са представени писмени доказателства, от които
се установява, че в процесния период имотът е бил предоставен на трето лице за
ползване по силата на договор за наем.
Това обстоятелство се установява от приложените по делото Заповед №
228/22.08.1996 г. за настаняване на М. Б. И. в имот с адрес в гр. С., бул. „С.“ № 212, вх.
Б, ет. 2, ап. 4, договор от 16.09.1997 г. за наем на същия недвижим имот, представляващ
частна държавна собственост, сключен между Областен управител на област С. и М. Б.
И., както и от констативен протокол от 05.06.2023 г., съставен от служители на
Областна администрация на област С., съгласно който имот с адрес гр. С., бул. „С.“ №
212, вх. Б, ет. 2, ап. 4 към датата на съставянето му се ползва от М. Б. И..
Представеният протокол представлява официален свидетелстващ документ, ползващ се
с материална доказателствена сила относно удостоверението от длъжностното лице по
предвидения за това ред обстоятелства.
Посочените доказателства в тяхната съвкупност обуславят извода, че трето за
спора лице, а именно наемателят М. Б. И. е ползвала реално процесния имот през
релевирания период. Доколкото ищецът не е провел пълно доказване на твърдения от
него факт – ползване на имота от ответника през релевирания период, то исковете
следва да се отхвърлят.
2
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответника в забава /отправена и
получена покана/. В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да докаже
погасяване на дълга на падежа.
С оглед неоснователността на главните искове, следва да е отхвърлят и
акцесорните такива.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Същият е
претендирал юрисконсултско възнаграждение, като следва да бъде присъдено такова в
размер от 100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу О. А. О. С.,
БУЛСТАТ ********* по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 172,76 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., с която се
е обогатил без основание за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за
закупуването й, ведно със законната лихва от 22.03.2023 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 26,04 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.12.2020 г. до 13.03.2023 г., сумата от 14,85 лв., представляваща сума за услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната
лихва от 22.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3,13 лв.,
представляваща законна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 13.03.2023 г., като
неоснователни,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. С., бул. „С.“ № 212, вх.
Б, ап. № 4, аб. № 2***, и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
04.04.2023 г. по ч.гр.д. № 14735/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на О. А. О. С., БУЛСТАТ ********* сумата от 100 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3