№ 1498
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221100506051 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на С.О. срещу постановление от 19.04.2022 г. на
частен съдебен изпълнител С.П., рег. № 921 от КЧСИ, по изп. д. №
20229210400862, с което е отказано намаляване на приетите за събиране по
изпълнителното дело разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение
от 500 лева.
Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и
незаконосъобразен. Счита, че неправилно съдебният изпълнител не е уважил
направеното от длъжника възражение и не е приел, че на взискателя се дължи
единствено адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1/ в
размер на 200 лева. Твърди, че изпълнителното дело не се отличава
фактическа и правна сложност и на пълномощника на взискателя не се дължи
възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело.
Поддържа, че претендирането на адвокатски хонорар кумулативно, както по
силата на чл. 10, т. 1 от Наредбата, така на основание чл. 10, т. 2 от
Наредбата, е обусловено от извършването на допълнителни действия с цел
удовлетворяване вземането на взискателя, каквито не са предприемани. Иска
и намаляване на определената като дължима такса по по т. 26 от Тарифата за
1
таксите и разноските към ЗЧСИ, тъй като поддържа, че тя трябва да се
начислява единствено върху главницата, която е предмет на принудителното
изпълнение. Излага и доводи за недължимост на адвокатско възнаграждение
на взискателя поради липсата на представени доказателства за реалното му
заплащане. Претендира направените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Взискателят по изпълнителното дело „З.“ ЕООД подава възражение в
законоустановения срок, с което излага доводи за неоснователност на
жалбата
Съдебният изпълнител по изп. д. № 20229210400862 е изложил подробни
мотиви по обжалваното съобщение, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3
ГПК. Поддържа, че жалбата е неснователна.
Жалбата е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима.
На 31.03.2022 г. по молба на взискателя „З.“ ЕООД, подадена чрез адв. Д.
Т., е образувано процесното изпълнително дело срещу С.О., въз основа на
изпълнителен лист от 07.03.2022 г., издаден от Софийски градски съд, по т.
д. № 1606/2018 г., с който длъжникът е осъден да заплати на всискателя
сумата от общо 7039.04 лева. Към молбата е приложен договор за правна
защита от 21.03.2022 г., с който е уговорено възнаграждение за правна защита
и процесуално представителство във връзка с образуване на изпълнителното
дело в размер на 540 лева без ДДС, като е посочено, че възнаграждението
следва да бъде платено по банкова сметка на довереника, съгласно издадена
фактура. Представено е платено нареждане за кредитен превод от взискателя
в полза на адвокатското дружество за сумата от 708 лева, платена въз основа
на фактура № 6520/31.03.2022 г. Тази фактура е представена по
изпълнителното дело и в нея е включено освен уговореното по договора за
правна защита възнаграждение, така и таксите, платени от името на клиента.
С молбата за образуване на изпълнителното дело се иска от съдебния
изпълнител да събере присъдената с изпълнителния лист сума, както и
разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение от 648 лева.
С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят иска от
съдебния изпълнител, след като установи наличие на имущество да пристъпи
към изпълнение чрез налагане на запор на движими вещи, банкови сметки и
вземания от трети лица, както и да възбрани недвижимото имущество на
2
длъжника.
На 31.03.2022 г. на длъжника е връчена изпратената от съдебния
изпълнител покана за доброволно изпълнение, в която са посочени
задълженията на длъжника по изпълнителното дело, в които са включени и
разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева. Към тази покана не е приложен изпълнителният лист, въз основа на
който е образувано изпълнителното дело, като този изпълнителен лист е
изпратен допълнително и е получен от длъжника на 13.04.2022, като в
съобщението за връчването му е вписано изрично, че погрешното прилагане
на документ към поканата за доброволно изпълнение не се отразява на
редовността на връчването й и срокът за доброволно изпълнение тече от
датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение..
На 15.04.2022 г. длъжникът подава молба възражение, с което иска
намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на
взискателя от 500 лева на 200 лева, както и на пропорционално начислената
такса по ТТРЗЧСИ.
С обжалвания акт ЧСИ отказва да намали адвокатското възнаграждение на
взискателя до сумата от 200 лева.
На 19.04.2022 г. взискателят подава молба, с която иска от съдебния
изпълнител да наложи запор върху банковите сметки на взискателя в „О.Б.“
АД и да пристъпи към принудително събиране на дълга, тъй като дължимата
сума не е платена в срока за доброволно изпълнение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Разпоредбата на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на
подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство, както и
кръга от субекти, процесуално легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл.
435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноските.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради
което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”.
Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за
изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е
изрично уредено чл.79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника. Видно от представеното в цялост
копие на изпълнителното дело, извършените от адвоката на взискателя
3
действия по делото към този момент не се изчерпват единствено с подаване
на молбата за образуване на изпълнително производство. В представения от
взискателя договор за правна защита и съдействие изрично е постигнато
съгласие, уговореното с него възнаграждение да се дължи, както за
образуване на изпълнителното дело, така и за извършване на всякакви
необходими действия по него във връзка със събирането на вземането.
Жалбоподателят е страна по делото, по което е постановен актът, въз основа
на който е присъдена сумата с издадения изпълнителен лист и безспорно е
бил запознат с този акт и е имал възможност да изпълни доброволно
задължението към взискателя, тъй като изпълнителното дело е образувано
повече от половин месец след издаване на изпълнителния лист, т.е. след
влизане на осъдителния акт в сила. Няма законова разпоредба, която да
постановява, че изпълнението на задължението в срока по поканата за
доброволно изпълнение, но след образуване на изпълнителното дело, води до
отпадане на отговорността за разноски, респ. до минимален размер на същата.
В случая не са представени и доказателства длъжникът да е изпълнил
задължението си в срока за доброволно изпълнение. Затова следва да се
приеме, че правилно и законосъобразно ЧСИ е счел, че дължимото на
взискателя възнаграждение не може да бъде единствено сумата от 200 лева,
предвидена в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за образуване на изпълнително дело,
каквото искане отправя жалбоподателят. Съгласно чл. 10, т. 2 Наредба № 1 от
2004 г. / в редакцията, изменена с ДВ, бр. 68/31.07.2020 г./, за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над
1000 лв., дължимото адвокатско възнаграждение е ½ от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. Следователно дължимото на
взискателя възнаграждение, определено съобразно нормата на чл. 10, т. 1 и т.
2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело възлиза на 541.10 лева, в това число 200 лева
за образуване на изпълнително дело и 341.10 лева за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Съдебният изпълнител е приел като дължимо адвокатско възнаграждение на
взискателя такова в по-нисък от горепосочения размер от 541.10 лева,
4
поради което не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от
ГПК за допълнително намаляване на размера на заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство до искания от
жалбоподателя размер от 200 лева. Този извод не се променя от
обстоятелството, че процесуалното представителство в случая е по
изпълнително дело, по което длъжник е С.О.. Наистина обоснован се явява
доводът на жалбоподателя, че не е налице правна и/или фактическа сложност
на делото, предвид естеството на извършените от представителя на
взискателя действия, но същевременно не може да се приеме и че се дължи
единствено и само възнаграждение за подаване на молбата, тъй като
възнаграждението изрично е уговорено и за процесуално представителство по
делото.
Съгласно дадените разяснения в т. 1 на Тълкувателно решение на ОСГТК
№ 6/2012 г., само реално заплатените от страната разноски подлежат на
възмездяване и процесуалният закон урежда единствено случаите, при които
разноските са заплатени и следва да се определи отговорността на страните за
поемането им. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан
вида на плащане и когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение. В случая в представения от взискателя договор е посочено,
че уговореното с него адвокатско възнаграждение ще следва да бъде бъде
платено по банкова сметка на довереника, съгласно издадена фактура.
Следователно представеният договор не може да се приеме за разписка, с
която се удостоверява, че уговореното с него адвокатско възнаграждение е
заплатено. В случая взискателят е представил други доказателства,
установяващи факта на заплащане на адвокатското възнаграждение, а именно
приложените към молбата за образуване на делото издадена фактура от
адвокатското дружество на взискателя, в която е включено уговореното по
договора за правна защита възнаграждение, както и платежно нареждане, с
което взискателят е наредил по банковата сметка на адвокатското дружество
сумата по така издадената фактура. Затова неоснователно се явява
възражението на жалбоподателя, че липсват представени доказателства за
реалното извършване на приетите като дължими на взискателя разноски за
5
адвокатско възнаграждение
Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към
Закона за частните съдебни изпълнители се дължи, тъй като при изпълнение
на задължения за парични вземания, съдебният изпълнител събира и т. нар.
окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК /приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г.,
обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г./, а частният - по
чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители /приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от
28.04.2006 г./. В чл. 26 от Тарифата за таксите е посочено, че за изпълнение
на парично вземане се събира такса върху събраната сума по описания начин
съобразно интереса, а не само главницата по изпълнителния лист. Както е
посочил законодателят, такса се следва върху събраната сума, поради което
доводът на жалбоподателя, че неоснователно в нея са включени и разноските
по изпълнението за адвокатско възнаграждение не може да бъде споделен.
Предвид извода на съда за неоснователност на възражението за намаляване на
адвокатското възнаграждение, съдът намира, че искането на жалбоподателя за
допълнителнто намаляване на определената от ЧСИ такса по т. 26 от
Тарифата също е неоснователно.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С.О. срещу постановление от
19.04.2022 г. на частен съдебен изпълнител С.П., рег. № 921 от КЧСИ, по изп.
д. № 20229210400862, с което е отказано намаляване на приетите за събиране
по изпълнителното дело разноски на взискателя за адвокатско
възнаграждение от 500 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6