№ 38
гр. Гълъбово, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря Белослава П. Колева
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Гражданско дело №
20235550100492 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е искова молба от И. Г. Х. от ****** срещу „САТЕЛИТ ПМ“
ЕООД гр. С.З., с която се претендира разваляне на договор за аренда като
незаконосъобразен и присъждане на направените по делото разноски.
С исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на земеделски
имот - поземлен имот с идентификатор 49391.40.16 находящ се в землището
на ******, местността „Над село“, с площ от 14417 кв.м., пета категория.
Ищецът заявява, че случайно разбрал че върху имота му има учреден договор
за аренда на земеделска земя № 346, том. I, рег. № 90 от 18.05.2016 г., вписан
в Агенция по вписванията към РС Гълъбово от ответника като арендодател
„САТЕЛИТ ПМ“ ЕООД гр. С.З.. Твърди се, че ищецът отправил покана за
прекратяване на договора за аренда, поради липса на съгласие, както и поради
съществуващи пречки, визирани в Закона за арендата и земеделието, даващи
основание на ищеца да поиска развалянето на договора. Ищецът заявява, че
не бил подписвал договор за аренда и желае да бъде прекратен. Това
породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия иск.
Моли съда да прекрати Договор за аренда на земеделска земя – акт №
346, том I, рег. № 90 от 18.05.2016 г., вписан в Агенцията по вписванията към
РС Гълъбово между В.К.Д. с ЕГН ********** и Д.К.Д. с ЕГН ********** от
една страна като арендодатели и „САТЕЛИТ ПМ“ ЕООД с ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление **********, представлявано от *******,
като арендатор, като незаконосъобразен на основание чл. 28, ал. 2 във връзка
с ал. 1 от Закона за арендата и земеделието. Претендира направени по делото
разноски.
1
Представя и моли да бъдат приети като писмени доказателства копия
на: Договор за аренда на земеделска земя - акт № 346, том I, рег. № 90 от
18.05.2016 г. на Агенция по вписванията към РС Гълъбово, Скица на
поземлен имот № 15-484434 от 07.05.2022 г. на СГКК гр. С.З., Удостоверение
за данъчна оценка № ********** от 01.02.2023 г. на Община Гълъбово и
Договор за доброволна делба на земеделски земи - Акт № 133, том I, рег. №
1197 от 26.06.2020 г. по описа на Нотариус А.Р.. с район на действие РС
Гълъбово.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че искът е
недопустим и неоснователен. Счита че е налице противоречие между
посоченото основание и петитума на исковата молба. Оспорва твърдението,
че ищецът бил разбрал случайно за съществуването на процесния договор за
аренда и че бил отправил покана за прекратяването му. Счита че договорът за
аренда бил сключен съобразно чл. 3 от Закона за арендата в земеделието, в
частност ал. 4, която урежда кой може да сключва договор за аренда, а
именно че всеки съсобственик на земеделска земя, независимо от дяловете,
които притежава може да сключи такъв договор, като отношенията му с
останалите съсобственици се уреждали в чл. 30, ал. 3 от ЗС. Заявява, че едва с
редакцията на ал. 4 в сила от 07.02.2017 г. било посочено, че договор за
аренда може да сключи съсобственик, който притежава повече от 50 на 100
идеални части от съсобствения имот. Ответникът твърди, че ищецът
получавал рента по този договор от 2017 г. и до настоящия момент, като
получавал по 1500 кг. пшеница всяко лято. Това се равнявало на малко над
100 кг. на декар, което значително надвишавало договореното в договора за
аренда - 60 кг. на декар. Ищецът получавал рентата си от Д. Д. Д., с който
ответникът имал договорка да съхранява пшеницата им в негови складове в
*******.
Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел – Д. Д. Д., който да
бъде призован за съдебно заседание на адрес: ******.
От така подадената искова молба съдът намира, че е предявен иск за
разваляне на договор за аренда като незаконосъобразен. Претендират се и
направените разноски по делото.
Исковата молба е редовна и допустима и не са налице процесуални
пречки за разглеждането й в открито съдебно заседание.
Подлежат на доказване всички спорни факти, като съгласно чл.154, ал.1
ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания и възражения. Поради тази причина, в тежест на ищеца е да докаже
договорните отношения с ответника, че не е знаел за съществуването на
договора за аренда и че е поканил ответника за прекратяване на договора.
Ищецът е направил доказателствени искания.
Ответникът следва да докаже възраженията си.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено и от фактическа и
правна страна изведе следното:
2
С договор за аренда на земеделски земи № 346, том I, рег. № 90 от
18.05.2016г., вписан в Агенцията по вписване, е отдаден под аренда
земеделски имот – Поземлен имот с площ от 14417 кв.м., пета категория,
находящ се в землището на **********, област С.З., представляващ поземлен
имот с идентификатор № 49391.40.16 с адрес на имота – *******, местност
„Над село“. Договорът за аренда е сключен на 17.05.2016г. между В.К.Д.,
действащ чрез пълномощника си Д.К.Д. и „Сателит ПМ“ ЕООД.
Към момента на подписване на процесния договор е действала
редакцията на ал.4 с последно изменение в ДВ бр.61 от 2016г., в сила от
05.08.2016г. където от записаното следва извода, че всеки съсобственик на
земеделска земя, независимо от дяловете които притежава може да сключи
такъв договор, като отношенията му с останалите съсобственици се уреждат
съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността – т.е. страните подписали
договора са легитимни.
Ищецът е получавал рента в натура, ежегодно по 1 500 кг. пшеница
/приблизително 100 кг. за декар/, което надхвърля договорената рента 60 кг.
на декар. Рентата била изплащана на ищеца от Д. Д. Д. с когото ответника
имал уговорка за съхраняване на продукцията в неговите складове, находящи
се в *******.
По иска по чл.28, ал.2 от ЗАЗ.
Видно от представените доказателства ищецът не е страна по договора
за аренда.
Съгласно чл.28, ал.1 от ЗАЗ арендодателят може да развали договора
поради забавяне на арендното плащане за повече от три месеца, като
развалянето на договор за аренда, сключен за срок, по-дълъг от 10 години или
пожизнено, става по съдебен ред. В настоящия случай договорът е сключен за
повече от 10 години /в случая за 30г./, т.е. развалянето му следва да стане по
съдебен път.
В конкретния казус договорът за аренда е подписан при условията на чл. 3,
ал. 4 ЗАЗ, според която разпоредба, когато договорът е сключен само от някой от
съсобствениците на земеделска земя, отношенията помежду им се уреждат
съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Цитираната разпоредба урежда хипотезата, при която
един или някой от съсобствениците са сключили договор и са получавали
плодовете от общата вещ, които се следват на всички съсобственици. Отдаването
под аренда е действие, което може да бъде извършено самостоятелно и без
съгласието на останалите участници в общността (по арг. от чл. 3, ал. 4 ЗАЗ). В
този случай възниква облигационно правоотношение само между този
съсобственик /съсобственици/ и арендатора, като в защита на интересите на
останалите съсобственици, които не са страни по договора, приложение намира
разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС (респ. защита по общия ред, ако се
твърдят/докажат вреди и/или пропуснати ползи). Ето защо съдът приема, че
договорът за аренда е изготвен съобразно правилата по ЗАЗ, тъй като е сключен в
съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, която изрично признава
възможността договорът за аренда на земеделска земя да бъде сключен само от
3
един или от няколко съсобственици, предвиждайки отношенията с останалите
съсобственици да се уреждат според правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС.
Към момента на подписване на настоящия договор е действала редакцията
на ал.4 с последно изменение в ДВ бр.61 от 2016г., в сила от 05.08.2016г. където
от записаното следва извода, че всеки съсобственик на земеделска земя,
независимо от дяловете които притежава може да сключи такъв договор, като
отношенията му с останалите съсобственици се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от
Закона за собствеността.
Едва с изменението на тази алинея, обн. в ДВ бр.13 от 2017г., в сила от
07.02.2017г. е посочено, че договор за аренда може да сключи съсобственик,
който притежава повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот.
Съобразно чл.78, ал.3 от ГПК разноските са в тежест на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на от И. Г. Х. с ЕГН ********** от ******* против
„САТЕЛИТ ПМ“ ЕООД, с адрес на управление: *******, с ЕИК *******,
представляван от управителя Д.Е.П. за разваляне на сключения между В.К.Д.
ЕГН **********, чрез пълномощника му Д.К.Д., ЕГН **********, в
качеството им на „Арендодател“ и ******* с ЕГН **********, в качеството
си на управител на „Сателит ПМ“ ЕООД с адрес на управление: ******* с
ЕИК *******, в качеството на „Арендатор”, Договор за аренда на земеделска
земя № 346, том I, рег. № 90 от 18.05.2016 г., вписан в Агенцията, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И. Г. Х. с ЕГН ********** от ******* да заплати на
„САТЕЛИТ ПМ“ ЕООД с адрес на управление: *******, с ЕИК *******,
представляван от управителя Д.Е.П., сумата от 400,00лв. /четиристотин лева/
– разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ОС-С.З. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
4