№ 3584
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.А
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно
наказателно дело № 20241110205073 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от К. Д. С., в качеството му на
представител на „****“ ЕООД с адрес гр.*****, ЕИК *********, против
електронен фиш, Серия К, №3434854, издаден от СДВР-МВР, с който на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 600 лева, за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесния ел. фиш, като неправилен и
незаконосъобразен. Навежда следните съображения: вземайки предвид, че ел.
фиш е връчен от служебно лице на 17.03.2024, а същия е с дата 29.02.2020г.
жалбоподателят счита, че е изтекла погасителната давност на издадения акт,
поради което следва ел. фиш да бъде отменен, а админстративнонаказателното
производство да бъде прекратено.
Съдебното производство е проведено при условията на чл. 61, ал.4 от
ЗАНН. На жалбоподателят, и изпратена призовка на адреса посочен в жалбата,
но същия въпреки положените усилия не е открит.
Ответната страна по делото в лицето на структурата, издала процесния
ел.фиш: СДВР-МВР, не се представлява в съдебно заседание. В представени
писмени бележки по делото, чрез надлежно упълномощен процесуален
1
представител - юрк. А.А., моли съда да потвърди обжалвания ел. фиш, като
правилно и законосъобразно издаден, за което излага подробни аргументи по
същество на правния спор. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес да обжалва ел.фиш. Процесният ел.фиш е връчен лично на
жалбоподателя на 17.03.2024 г., а жалбата е подадена на 26.03.2024 г., видно от
поставения входящ номер върху нея, т.е. в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъда разгледана по
същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К,
№3434854, затова, че на 29.02.2022 г., в 13:06 часа, в гр.София, бул. „Владимир
Вазов“ срещу магазин „Хоуммакс“, с посока на движение от ул.“Витиня“ към
бул.“Ботевградско шосе“, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено
място, е извършено нарушение за скорост с МПС - лек автомобил марка
„****“, модел „****“, с рег.№*******, установено и заснето с АТСС TFR1-M
560, като разрешената стойност на скоростта е 50 км/ч, установената стойност
на скоростта е 98 км/ч, а превишената стойност на скоростта е 48 км/ч.
За посоченото нарушение на жалбоподателя К. Д. С., като представител
на „****“ ЕООД с адрес гр.*****, ЕИК *********, в качеството на
регистриран собственик на процесното МПС, на основание чл.189, ал.4, във
вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 600 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният ел.фиш,
2
Серия К, №3434584; клип със снимков материал №10679, радар №560 и един
брой снимков материал на позиционираното АТСС на процесния пътен
участък; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 на
БИМ; Протокол от проверка от метрологична проверка №4-38-19/30.10.2019 г.
на ГДНП; Копие на писмо с рег. № 3286р-12416/12.03.2020г.; Протокол за
използване на АТСС; Ежедневна форма на отчет; Протокол за извършено
обучение на служители от СДВР; Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, ведно с утвърден образец на ел.фиш;
Справка – разпечатка от АИС-АНД; Справка за собственост на МПС; Справка
картон на водача.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният ел.фиш е издаден от компетентен орган и съдържа всички
реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на ел.фиш на формално
основание.
Съдът не споделя направеното възражение от жалбоподателя относно
нарушение на давностните сроковете по чл.80, ал.1, т.5 от НК и възможността
административнонаказателната отговорност в случая да е погасена по
давност. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение
№1/27.02.2015 г. по т.д. №1/2014 г. на ВКС и ВАС, сроковете по чл.34 от ЗАНН
са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат
реализирани всички правомощия на наказващия орган, като разпоредбата на
чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в Наказателния кодекс. Доколкото по своите
последици електронните фишове се приравняват на наказателните
постановления като същите се издават във връзка с констатиране и
санкциониране именно на административно нарушение, то приложими са
общите правила относно давностните срокове, които се обсъждат и при
наказателните постановления. В административния процес производство се
образува със съставянето на АУАН. Същото завършва с издаване на
3
наказателно постановление, което е всъщност присъдата в наказателносто
производство. АНО е във функцията си на правораздавателен орган, а не на
административен. В настоящия случай районния съд е в ролята на въззивна
инстанция. С издаването на НП от АНО се реализира преследването, а не с
действията по съобщаването му. В случай, че едно НП не е съобщено то
жалбата срещу него е винаги в срок, а защитата на жалбоподателя срещу
необосновано дълго забавяне се осъществява посредством прилагането на
института на абсолютната давност. Същата не е уредена в ЗАНН, а се прилага
чл. 81, ал.3 от НК на основание чл.11 от ЗАНН. В случая,
административнонаказателното производство е започнало с установяване на
административното нарушение, извършено на 29.02.2020 г., за което на
04.03.2020г. е издаден електронен фиш, връчен на жалбоподателя на
17.03.2024 г. Установява се, че от датата на извършване на нарушението до
датата на връчване на електронния фиш са изминали повече от три години, но
не са изтекли четири години и половина, за да бъде погасена абсолютната
давност за наказателно преследване. Както бе посочено по-горе, визираните
давностни срокове в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН касаят съставянето
на АУАН, но доколкото с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП се изключва
изискването за съставяне на АУАН и издаване на НП, спазването на
давностните срокове по чл.34 от ЗАНН не са предмет на обсъждане в
настоящото производство.
В случая е налице нарушение, установено и заснето с преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип TFR 1M №560, за която от приложените по делото
удостоверение за одобрен тип средство за измерване на БИМ, протокол за
последваща проверка на ГДНП и писмо Рег. №3286р-12416/12.03.2020г. на
ГДНП се установява, че използваното на 29.02.2020 г. АТСС е удостоверено
като одобрен тип на 24.02.2010 г., със срок на валидност до 24.02.2020 г., От
писмо Рег. №3286р-12416/12.03.2020г. на ГДНП е видно, че посочената АТСС
съгласно чл. 30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срока на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
отговарят на одобрения тип, се считат за одобрен тип, каквато е и процесната
TFR1 –M и същото е годно за експлоатация, включително и към датата на
установяване на нарушението. В процесния ел.фиш, използваното АТСС е
правилно индивидуализирано по тип, доколкото същото съответства на
4
описаното в представените удостоверение за одобрен тип средство за
измерване от БИМ и протокол за последваща проверка от ГДНП. Видът и
фабричния номер на използваното АТСС са посочени в съставения протокол
за използване на АТСС на 29.02.2020 г., а в първата част от номера на
снимковия материал на заснетия с това техническо средство видеоклип се
съдържа фабричния номер на описаното по тип техническо средство в ел.фиш.
По делото е приложен снимков материал - заснетия клип, от който се
установява датата - 29.02.2020 г., часа - 13:06 часа, мястото на извършване на
нарушението с координати EL:23°23.6375 NL:42°42.5610 - в гр.София, бул.
„Владимир Вазов“ срещу магазин „Хоуммакс“, с посока на движение от
ул.“Витиня“ към бул.“Ботевградско шосе“; разпознатото от АТСС превозно
средство, извършило нарушение за скорост - лек автомобил с ясно различим
регистрационен номер - рег.*****, измерената скорост на движение - 101 км/ч,
ограничението на скоростта на движение в този пътен участък - 50 км/ч;
номер на клип №10679, съдържащ данните за фабричния номер на
използваното АТСС.
Приложен е и снимков материал на поставената преносима АТСС,
непосредствено до пътното платно на процесния пътен участък. Видно от
приложения по делото протокол за използване на АТСС е, че на 29.02.2020 г. е
използвано такова с ТFR1M №560, разположена до пътното платно и
настроена, съгласно изискванията за обслужване от производителя и
нормативните предписания, с посочен срок на годност за експлоатация - до
30.10.2020 г., в интервал от време от 12:00 часа до 14:00 часа, броя на
установените с него нарушения, номера на първото и последното статично
изображение, при стационарен режим на измерване с място на контрол -
гр.София, бул. „Владимир Вазов“ срещу магазин „Хоуммакс“, с посока на
движение от ул.“Витиня“ към бул.“Ботевградско шосе“; с посока на
задействане - приближаващи се МПС. Съгласно отразеното в протокола,
общото ограничение на скоростта в посочения пътен участък е 50 км/ч в
населено място, което не е обозначено с поставен пътен знак, като е посочено,
че са установени 99 броя нарушения, автоматично прехвърлени чрез 3G/4G от
СПУКС. Описаната в ежедневната форма на отчет от състава на наряда от
дата 29.02.2020 г., в графа извършена дейност, касаеща установяване на
нарушения за скорост с използване на АТСС, на посочените в ел.фиш дата, час
5
и място, напълно съответства на отразените данни в съставения протокол за
използване на АТСС от същия този наряд на процесните дата, час и място, а
служителят от ОПП-СДВР, участвал в състава на наряда, изготвил протокола
за използване на АТСС, е преминал обучение за работа със стационарна
преносима система за контрол на скоростта от същия модел, като
използваното АТСС, съгласно данните в представения Протокол за извършено
обучение на 21.04.2014 г.
Данните от съставения протокол за използване на АТСС, че в посочения
пътен участък важи общото ограничение на скоростта до 50 км/ч, при липса
на поставен пътен знак за ограничение В-26, кореспондират с посоченото и в
ел.фиш.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил МПС. От приложената справка за собственост на МПС
безспорно се установява, че към датата на нарушението 29.02.2020 г.,
собственик на заснетия лек автомобил е юридическо лице – „****“ ЕООД с
адрес гр.*****, ЕИК ********* с представител К. Д. С.. В жалбата си
собственикът не е посочил лице, на което е предоставил собственото си МПС
на посочените дата, час и място, в писмена декларация по реда на чл.189, ал.5
от ЗДвП, поради което и от гледна точка на субекта на нарушението, ел.фиш
правилно и законосъобразно е издаден на юридическо лице – „****“ ЕООД с
адрес гр.*****, ЕИК ********* с представител К. Д. С., което в качеството си
на собственик на МПС към датата на нарушението, дължи заплащане на
глобата.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна състава на административно нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП се касае за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на представителя на юридическото
лице, собственик на процесното МПС, към датата на нарушението. Освен
това, жалбоподателят не е посочил друго лице като действителен водач на
процесното МПС към датата на деянието, съгласно нормата на чл.189, ал.5 от
ЗДвП.
По отношение на приложената санкционна норма, съдът счита същата
6
за правилно определена, като на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП /в
редакцията й към датата на извършване на нарушението/, наказващият орган е
наложил наказание глоба в размер на 600 лева, за превишение на скоростта
над 40 км/ч, за установеното в случая превишение от 48 км/ч, отчетено след
приспадане на толеранс от 3% в полза на водача от действително засечената
скорост от 101 км/ч, на разрешената скорост в населено място, която съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е 50 км/ч. Налице е абсолютно
определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по
вид и размер, с оглед на което съдът констатира, че и материалният закон е
правилно приложен.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесният ел.фиш следва
да бъде потвърден, като правилно и законосъобразно издаден.
По разноските:
При този изход на правния спор, основателна се явява претенцията на
ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е, във вр. с
чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати в полза на СДВР-МВР разноски в размер на
50 лева за предоставена правна помощ в хода на производството, осъществена
чрез изготвяне на писмена защита от надлежно упълномощен процесуален
представител, без явяване в съдебно заседание.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с ал.1,
във вр. с чл.58д, т.4 от ЗАНН, ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, Серия К, №3434854,
издаден от СДВР-МВР, с който на К. Д. С., в качеството му на представител
на „****“ ЕООД с адрес гр.*****, ЕИК *********, на основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 600 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОРАЗЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, К. Д. С., в качеството му на
7
представител на „****“ ЕООД с адрес гр.*****, ЕИК *********, да заплати
на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, сумата от 50
лева /петдесет лева/, представляваща направени разноски за процесуално
представителство в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8