Решение по дело №16/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 281
Дата: 22 април 2019 г. (в сила от 26 юли 2019 г.)
Съдия: Ралица Йорданова Русева
Дело: 20194520200016
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 януари 2019 г.

Съдържание на акта

                                         РЕШЕНИЕ №

                                         гр.Русе, 22.04.2019 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на  двадесет и шести март през две хиляди и  деветнадесета  година в състав:

                                                                   Председател: Ралица Русева

При  секретаря Мирослава Пенева и в присъствието на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията  АНД №  16 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

   

   

    Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

    Постъпила е жалба от „***” ЕООД, със седалище гр.София, против НП № 18- 001303 от 10.12.2018 г. на Директор ДИТ Русе, с което за извършено административно нарушение по чл.63 ал.ІІ от Кодекса на труда, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно, като твърди, че е налице и недоказаност на нарушението, и неправилно приложение на закона.

      Ответникът по жалбата  поддържа становище за неоснователност.

      Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.

     Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:

      Към м.ноември 2018 г. дружеството жалбоподател стопанисвало търговски обект- пицария „Рома Дуе”, намиращ се в гр.Русе по ул.”Александровска” 97.На 15.11.2018 г. от служители на ДИТ Русе, в обекта била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство, при която било установено като работещо лицето С. Р. М.- сервитьор, без да й е предоставено копие от уведомление по чл.62 ал.ІІІ от КТ, заверено в ТД НАП.Прието било, че така е нарушена разпоредбата на чл.63 ал.ІІ от КТ, за което бил съставен АУАН 18- 001303/20.11.2018 г.Актът бил предявен на представляващ дружеството и лично връчен.Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание.В производството пред въззивната инстанция от страна на жалбоподателя се твърди, че в момента на проверката лицето било на обучение, поради което трудов договор с него не бил сключен.Непосредствено след инспекцията, такъв бил сключен и всички документи били надлежно заверени и предоставени.Пред въззивния съд се твърди също така, че е налице неправилно квалифициране на нарушението.

    Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 18- 001303 от 20.11.2018 г., протокол за извършена проверка от 12.11.2018 г., трудов договор от 12.11.2018 г., длъжностна характеристика към трудов договор, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.V от КТ, служебна бележка за проведен инструктаж, молба за постъпване на работа, декларации във връзка с проверка на ДИТ, изходящи от лицето С. М., идентификационна карта.Приетите за установени факти се потвърждават от показанията на св.И.Д.- актосъставител.Гласните доказателства кореспондират с писмения доказателствен материал, приложен по делото, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло.

     Правни изводи:

     Жалбата е допустима, а по същество- неоснователна.

     В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения.Актът за нарушение и издаденото наказателно постановление притежават всички изискуеми от закона реквизити и са постановени при спазване на процедурата.

      Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.ІІ от КТ  работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.І /екземпляр от сключен трудов договор и копие от уведомление по чл.63 ал.ІІ от КТ/.Спор по делото  е повдигнат от страна на жалбоподателя във връзка с фактическите обстоятелства, като се твърди, че лицето се е обучавало.Съдът приема, че този аргумент не е състоятелен, като най- съществен принос за такъв извод има факта, че няма абсолютно никакви данни за сключване на трудов договор с условие за обучение по време на работа или стажуване.Този факт не може да бъде доказван със свидетелски показания, при наличието на категорични писмени доказателства в обратен смисъл.Т.е. към датата и часа на извършената проверка, установеното да работи като сервитьор лице не е имало сключен трудов договор, още по- малко такъв, с клауза за обучение или стаж.Около два часа след проверката, на същата дата, трудов договор е сключен и са връчени впоследствие всички надлежно изготвени и заверени документи, но в трудовото споразумение не е налице клауза за обучение, което е безусловна предпоставка в случаите, когато лицето фактически работи в обекта.

       На следващо място, възражението на пълномощника на жалбоподателя с довод за неправилно приложение на закона, поради неправилно квалифициране на нарушението като такова по чл.63 ал.ІІ от КТ също не е основателно, тъй като видно от доказателствата по делото, възприетата квалификация е по чл.63 ал.ІІ КТ.

        В частта на наложеното административно наказание обжалваното постановление се явява законосъобразно и обосновано.Съгласно нормата на чл.414 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по- тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице- ако не подлежи на по- тежко наказание- с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.Независимо, че конкретно последиците от нарушението са отстранени незабавно след извършената проверка, соченото като нарушител лице не би могло да се ползва от привилегията на чл.415 в ал.І от КТ, доколкото ал.ІІ от същия текст изключва от приложното му поле нарушенията по чл.63 ал.І и ІІ от К.Така, наложеното конкретно административно наказание- имуществена санкция в размер на 1500 лв., е индивидуализирано в минималния законов размер, като не са налице възможности за изменение на постановлението в тази му част.

    

        С тези мотиви и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

                                                     РЕШИ:

        ПОТВЪРЖДАВА НП № 18- 001303 от 10.12.2018 г. на Директор ДИТ Русе, с което на „***” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Три уши” № 1, ет.3, за нарушение по чл.63 ал.ІІ от КТ, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лв.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

                                                 Районен съдия: