Протокол по дело №228/2023 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 248
Дата: 30 октомври 2023 г. (в сила от 30 октомври 2023 г.)
Съдия: Кремена Иванова Краева
Дело: 20233400100228
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 248
гр. Силистра, 24.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря МИ. В. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Кремена Ив. Краева Гражданско дело
№ 20233400100228 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Ищец: Р. Ш. Ю. - р.пр., явява се лично и с адв.П. Н., АК-Варна,
надлежно упълномощен и приет от съда.
Ищец: М. А. Ю. - р.пр., не се явява, за нея се явява адв.П. Н., АК-Варна,
надлежно упълномощен и приет от съда.
Ответник: Застрахователно акционерно дружество “ОЗК –
Застраховане“АД – р.ув., не се явява представител, явява се адв. Г. Х., АК-
София, надлежно упълномощен и приет от съда.
Трето лице помагач: Д. Д. Е. – р.пр. чрез началника на затвора в
гр.Ловеч, явява се лично и с адв.И. Русчева, надлежно упълномощена и
приета от съда.
Свидетел: Ш. Я. Ш. – р.ув., явява се лично.
Свидетел: Ш. Р. К. - р.ув., явява се лично.
Свидетел: Х. Ю. Н. – р.ув., явява се лично.
Вещо лице: А. Н. П. – р.пр., не се явява.
Вещо лице: Д. М. Ж. – р.ув., явява се лично.

ПРЕДИ ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът докладва: От третото лице-помагач Д. Д. Е. е депозиран, чрез
процесуалния му представител адв.Русчева, писмен отговор с вх. № 3201 от
13.10.2023г. Разпоредено е да бъде връчен на останалите участници в
процеса.
От вещото лице А. П. е депозирана молба вх.№ 3125 от 10.10.2023г., в
която са изложени обстоятелства, които са дали основание на съда да приеме,
че следва да се разпореди да продължи срока за изготвяне и представяне
заключението на допуснатата съдебнопсихологическа експертиза до
1
14.11.2023г., което е сторено с разпореждане № 342 от 10.10.2023г.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ.Н.: Запознати сме с писмения отговор на третото лице-помагач.
Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Х.: Запознат съм с писмения отговор. Да се даде ход на делото.
АДВ.РУСЧЕВА: Да се даде ход на делото, въпреки че не е изпълнен
едномесечния срок за отговор от страна на третото лице-помагач, но не
възразяваме.

Съдът счита, че няма процесуални пречки, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът изисква пояснение от процесуалния представител на ищците
дали потвърждава или оспорва изложените в отговора на ответника-
застраховател обстоятелства, че дружеството-застраховател е изплатило по
доброволен ред на Р. Ю. и М. Ю. обезщетение от по 80 000лв. за всеки от тях.

АДВ.Н.: Поддържам изложените в исковата молба обстоятелства,
доколкото преди предявяване на иска ответното дружество е платило на всеки
един от тях сумата от по 80 000лв. и оттеглям претенцията до този размер и
заявявам, че поддържам същата за горницата до 150 000лв. за всеки един от
тях. Действително са платени тези суми. Доверителите ми разбраха, че такива
суми са платени, след като получиха отговора на исковата молба. Те просто
не са си проверявали сметките.

АДВ.Х.: Моля да се уточни какъв остава иска. За колко да се считат
предявени, над колко се оттеглят.

АДВ.Н.: В тази насока уточнявам, че първоначално предявената
претенция е за 150 000лв. за всеки един от доверителите ми. Тъй като
дружеството е платило по 80 000лв., то аз оттеглям претенцията от общо
предявените по 150 000лв., оттеглям претенцията за платените по 80 000лв. за
всеки един от тях и поддържам иска си за горницата до първоначално
предявената от по 150 000лв.

АДВ.Х.: С оглед направеното изявление от процесуалния представител
на ищците, представям списък за разноски с препис за него.

2
АДВ.РУСЧЕВА: Качеството ми на трето лице-помагач на ответника ме
мотивира да кажа, че изцяло се придържам към искането на ответната страна
за заплащане на разноски за оттеглената част от исковата претенция. Още
м.май 2023г. е заплатена въпросната сума от по 80 000лв. и дали въобще тези
хора са се интересували, дали са разбрали или не, сумите са постъпили по
техни банкови сметки, така че тяхната дезинтересираност от ситуацията не
може да носи разноски за ответника.

АДВ.Н.: Плащането е направено така, както са представени платежните
нареждания, на 30.05.2023г., ако се не лъжа. Тъй като в срока, който имаме по
КЗ ние сме си разменяли кореспонденция, имаме направено предложение за
заплащане на тази сума, на което ние писмено сме отговорили и писмото е
представено по делото и сме казали, че не приемаме тази сума и си
поддържаме първоначално предявената пред тях претенция от по 150 000лв.
Независимо от това, дружеството е платило. Моите доверители не са знаели,
не са си проверявали сметките. Те ако знаят, те знаят кога аз завеждам иска,
щяха да ме уведомят и разбира се, искът нямаше да е в този размер, който съм
предявил към 23.06.2023г.

АДВ.Х.: Независимо дали са си проверявали сметката или не, е факт, че
исковата молба е заведена месец след това и дължат разноски.

АДВ.Н.: Що се отнася до разноските, то сега не им е момента, но аз ги
оспорвам по размер.

АДВ.Х.: С оттеглянето съм съгласен, но тъй като в тази част не сме дали
повод за завеждане на иска, ми се дължат разноски.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО.
Съдът препраща към определение № 341 от 26.07.2023г.
В настоящия процес следва да се отрази обстоятелството, че в
днешното съдебно заседание процесуалният представител на ищците оттегли
предявената претенция за всеки от тях за разликата над 70 000лв. до
150 000лв., като поддържа предявената претенция за заплащане на
неимуществени вреди за всеки един от ищците Р. Ю. и М. Ю. за сумата от по
70 000лв.

АДВ.Н.: Нямам възражения по доклада.
АДВ.Х.: Нямам възражения по доклада.
АДВ.РУСЧЕВА: Нямам възражения по доклада. Поддържам
доказателствените искания в писмения ми отговор, които може би не са
3
стояли на вниманието Ви при изготвяне на доклада. Наред с обстоятелството,
което съм изложила в писмения отговор и предвид факта, че ищцата М. Ю.
днес не се явява в заседание, ще моля, съгласно чл.176 от ГПК, на същата да
бъдат зададени конкретни въпроси, които ще оформя като ми дадете
указания, но предвид обстоятелството, че същата е била ангажирана и по
Кодекса на труда за социален асистент на собствения си син, бих искала да се
яви пред Вас и да отговори заявлението, което е подадено за социален
асистент от кого е подписано, нищо, че е подадено от името на Тунджел Ш. и
дали същата е подписала трудовия си договор. Това е с оглед съпричиняване.

АДВ.Н.: Считам, че е недопустимо да се твърди кой е съпричинил –
доверителката ми ли. Кой е съпричинил и в каква връзка? Ако това…

Съдът прекъсва процесуалния представител на ищеца и намира, че
следва да се произнесе по всички доказателствени искания на страните, в т.ч.
направените с отговор на третото лице-помагач вх. № 3201 от 13.10.2023г.,
както и в днешното съдебно заседание след събиране на допуснатите в
днешното съдебно заседание доказателства. Това се отнася и за исканията,
обективирани в молба вх. № 3230 от 16.10.2023г. на ЗАД“ОЗК-
Застраховане“АД.
Пристъпва се към събиране на допуснатите доказателства.

АДВ.Н.: Водя двама свидетели, както са ни допуснати.

Съдът запитва страните за становище дали считат за удачно
предложението на съда първо да бъдат разпитани свидетелите, посочени от
ответника, доколкото същите са поискани за изясняване относно
обстоятелствата около самото ПТП, имайки предвид, че на техния разпит ще
присъства и вещото лице, изготвило допуснатата АТЕ, което може да задава,
при необходимост, въпроси на свидетелите

АДВ.Н.: Не се противопоставям, стига кръгът на въпросите, които се
задават, да са в кръга на въпросите, за които са допуснати тези свидетели, а
именно за самото ПТП.
АДВ.Х.: Не възразявам.
АДВ.РУСЧЕВА: Със забележката, че са относително очевидци, не
възразявам.
Моля вещото лице да присъства на разпита на всички свидетели. По
отношение показанията, които ще се водят за близки отношения, аз ще
задавам въпроси за физическото състояние на момчето.

4
Съдът счита за основателно искането на процесуалния представител на
третото лице-помагач вещото лице Д. Ж. да бъде изслушано след събиране на
допуснатите гласни доказателства, което означава на всички допуснати за
съдебното заседание свидетели, като напомня на вещото лице, че може да
задава на всеки от свидетелите въпроси.

Снема се самоличността на свидетелите:
Ш. Я. Ш. – 70г., български гражданин, женен, със средно специално
образование, неосъждан, без родство със страните.
Ш. Р. К. – 52г., български гражданин, неженен, неосъждан, с основно
образование, втори братовчед на Р.
Х. Ю. Н. – 40г., български гражданин, женен, със средно образование,
неосъждан, без родство със страните.
Бекир Сали Руфат – 52г., български гражданин, женен, със средно
образование, неосъждан, без родство със страните.
Байрие Сабри Фина – 63г., български гражданин, омъжена, неосъждана,
без родство със страните.
Съдът предупреждава свидетелите за наказателната отговорност по
чл.290 от НК
Свидетелите обещават да говорят истината.
Свидетелите напускат залата до повикването им за разпит с изключение
на свидетеля Ш. К..

СВИДЕТЕЛ Ш. Р. К..
АДВ.Х.: Били ли сте свидетел на пътен инцидент, настъпил 2018г. –
къде се случи, по кое време на денонощието?
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: На ул.“Росица“, в с.Окорш става. Вечерта към 5ч.-
5:30ч., прибирам се. Момчето върви 50-60 метра пред мен, той беше с гръб и
първо не го познах. Върви по средата на ул.“Росица“ и излиза на главния път,
на ул.“Н.Петков“. Не спря да се огледа, върви само напред. Откъм Дулово в
посока Исперих като отива колата, точно до парка, видяха се фаровете на
колата. Момчето беше точно на осевата линия, да пресича другото платно,
тогава колата го блъска. Той се завъртя по средата на самото кръстовище
наляво.
Уличното осветление не светеше още. Фаровете на колата светеха.
Момчето, като го удари колата, най-малко 10 метра напред след
кръстовището го отхвърли, по посока гр.Исперих, пред колата.

АДВ.РУСЧЕВА: Защо не му извика на това момче: „Защо вървиш по
средата“?
5
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Как да му викам? Той на 50-60 метра, по гърба не
можах да го позная.

АДВ.РУСЧЕВА: Казваш, че не си могъл да го познаеш, защото е било
далеч, но си възприел всички подробности при ПТП. Когато стана удара, ти
на какво разстояние беше от кръстовището по ул.“Росица“?
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: На 60м. Не му извиках, защото не го познах.
Не ми направи впечатление да се клати, да не е ориентиран. Походката
му беше нормална. Аз го познах като го удари колата и го изхвърли. Тогава
отидох на главната улица, на мястото и тогава го познах.
Аз съм на 60м. от главната улица. Стана точно на осевата линия, на
главния път.

АДВ.Х.: Колко метра преди колата да удари момчето ти видя, че идва
кола?
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Виждат се светлините на колата. Момчето, както
иска на лявата страна да премине, от осевата линия нататък, той тогава удря
момчето и го изхвърля 10 метра напред.

АДВ.РУСЧЕВА: На всеки е ясно, че като си по една улица, все едно си
в тунел. Трябва да виждаш нещо пред себе си, отрязано като участък. Не
виждаш кола, виждаш светлини. Кога видя колата, която е ударила момчето?
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: На ъгъла има къщи. Като дойде колата на средата,
където се кръстосва с улицата, тогава видях фирмената кола да минава.
Имаше надписи. Не знам какви, но имаше надписи. Силно отиваше колата, е
можах да го прочета надписа. Не очаквам да удря детето.

АДВ.РУСЧЕВА: Като казахте, че 10 метра напред е отхвърлено
момчето, според теб възможно ли е в колата да не се усетят, че удрят някого?
АДВ.Н.: Възразявам! Той не може да отговори за това какви
преживявания имат хората в колата.
Съдът не допуска въпроса.

АДВ.РУСЧЕВА: Какъв цвят беше колата?
АДВ.Н.: Ако си спомняш.
Съдът предупреждава процесуалните представители на страните да
спазват реда в залата и да се изчакват при задаването на въпросите.

СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Не мога да кажа какъв цвят е колата, фирмена,
имаше надписи.
6

АДВ.РУСЧЕВА: Кой се обади на тел.112?
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Не знам. Друг от свидетелите се обади. Аз като
отидох, видях момчето на земята. Не съм видял кой кога се е обадил на
тел.112. Аз не съм се обадил по телефона.

АДВ.РУСЧЕВА: След като си отишъл, пред теб не са се обаждали на
тел.112. Кой извика линейката?
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Другите свидетели са я извикали.

АДВ.РУСЧЕВА: Значи те бяха преди теб там, така ли?
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Заедно бяхме. Аз първи отидох при момчето, те
дойдоха в това време. Аз като отидох, момчето беше на земята и аз викам
какво стана, колата удари детето и избяга.

АДВ.РУСЧЕВА: Кой извика хората по тел.112?
Съдът прекъсва адв.Русчева, тъй като счита, че тези обстоятелства биха
могли да бъдат изяснени чрез разпита на останалите свидетели.

АДВ.РУСЧЕВА: Видели сте светлините на колата. Ако това момче се
беше обърнало, би ли могло да ги види?
АДВ.Н.: Това е недопустим въпрос! Как свидетелят може да прецени?
АДВ.РУСЧЕВА: Бихте ли казали на съда, че след като момчето няма
проблеми със зрението, ако беше погледнало в тази посока, щеше ли да види
колата, според вас?
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Не мога да кажа. Той като идва силно, не знам как
ще стане.

АДВ.РУСЧЕВА: Какво правеше това момче на средата на
кръстовището? Ти като пресичаш, така ли пресичаш?
АДВ.Н.: Говорим за факти и обстоятелства. Моля свидетелят да не
отговаря.

Съдът предупреждава за пореден път адв.Н. да не се намесва в разпита
на свидетелите и да не нарушава реда в залата. В противен случай ще бъде
санкциониран.
Съдът приканва свидетеля да отговори на въпроса.

СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Аз гледам като пресичам, се оглеждам и тогава
7
преминавам.

АДВ.РУСЧЕВА: Като сляп ли мина пострадалият?
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Не мога да преценя.

АДВ.РУСЧЕВА: Знаете ли той да е имал някакви двигателни
проблеми, умствени проблеми, които да го правят не съвсем здрав човек?
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Не мога да кажа.

АДВ.РУСЧЕВА: Знаете ли, че майка му получаваше заплата, за да го
гледа вкъщи?
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Знам. Той е 1992г. набор, на 26 години. Не знам
защо се налагаше майка му да получава заплата и да го гледа. Той не ходеше
на училище.

АДВ.РУСЧЕВА: Знаете ли това момче само да е излизало от къщата
или винаги трябваше да бъде придружавано от някого и дали е
придружавано? Ограничавали ли са го да излиза сам?
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Може да излиза, да се разхожда само. Не много
често се случва, повечето с майка си излиза.

АДВ.РУСЧЕВА: Бихте ли обяснили защо се налага да излиза с майка
си, а не сам, защото вие тук го описвате като човек в цветущо здраве и сили?
Той е на 25-26 години, а майка му трябва да го гледа.
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Не мога да отговоря. Може и сам да излиза.

АДВ.РУСЧЕВА: В какво се изразяваха грижите, които полагаше майка
му за него, знаете ли? Какво се налагаше да правят за него заради здравето
му?
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Не знам.

АДВ.РУСЧЕВА: Говореше ли нормално? Ако аз никога не съм
говорила с него, мога ли да го разбера?
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Не знам. Долу-горе се разбираше. Когато човек
разговаря с него, 20-30% може да му разбере.

АДВ.РУСЧЕВА: Имаше ли видими белези по лицето, да му тече слуз
от устата обикновено?
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Имаше и такива.
8

АДВ.Н.: Колата, по Ваша преценка, как мина?
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Не съм шофьор, но видях, че бързо мина.

АДВ.Н.: Чухте ли клаксон, когато човекът беше по средата на
платното?
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Не съм чул клаксон. Когато го удари, тогава колата
малко намали.

АДВ.Н.: Видяхте ли дали след удара тялото на човека отхвърча?
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Да. Аз отидох при него. Тогава разбрах, че това е
Тунджел.
Момчето лежеше на земята и нищо не можахме да направим. Дойдоха и
другите двама - Х. и Ш.. Те дойдоха откъм главната улица, в посока Исперих.
Тунджел лежеше на земята, само дишаше.

АДВ.Н.: Според теб, тези двамата, които дойдоха, дали те се обадиха…
АДВ.РУСЧЕВА: Противопоставям се на този въпрос, госпожо съдия!
Колко пъти ще изясняваме този въпрос!
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Те са се обадили. Пред мен не са се обадили.

Съдът обръща внимание при разпита на свидетелите да не се задават
въпроси, на които вече е даден отговор.

АДВ.Н.: Ти какво направи? Отиде ли в дома на Тунджел?
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Отидох да се обадя на майка му. Там бяха майка
му, баба му и сестра му. Те дойдоха веднага. Заедно отидохме.

АДВ.Н.: Когато те отидоха на мястото, беше ли дошъл автомобил на
Бърза помощ?
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Ние като отидохме, после дойде линейката.
Отидохме с на Р. майката, М. и дъщеря й.

АДВ.Х.: Автомобилът опита ли се да избегне удара?
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Колата като го блъсна, маневрира след удара, както
върти, отклони надясно. Иска да отбягва детето, отклони надясно. Не знам
защо е била колата на осевата линия. Точно на осевата линия го удря.

9
ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ Д. Е.: Свидетелят казва, че съм минал
бързо. Той шофьор ли е и как е преценил скоростта? Има радар в джоба си
ли?
Съдът не допуска въпроса, тъй като свидетелят вече даде отговор на
тези въпроси, каквито бяха зададени от процесуалния представител на
третото лице-помагач, както и от адв.Н., процесуален представител на
ищците.

В.Л.Ж.: Как пресече пострадалият главната улица – бавно, бързо,
бягайки?
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Върви нормално, както аз се движа.

В.Л.Ж.: Когато тръгна да завива наляво, главата на пострадалия накъде
сочеше?
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Напред гледаше. Леко се обърна наляво с цялото
си тяло.

В.Л.Ж.: Когато отиде до него, главата му къде беше на пътното платно?
СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Изхвърли го на 10 метра надолу. Главата беше на
метър и половина от бордюра. Тялото беше на гръб, както е паднал, с глава
към Исперих.
Няма други въпроси към свидетеля.

СВИДЕТЕЛ Ш. К.: Ако може да ми се платят пътни.

Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На свидетеля Ш. Р. К. да се плати сумата от 20лв., представляваща
разноски за явяването му, от внесения за тази цел от ответника депозит.


СВИДЕТЕЛ Х. Ю. Н..
АДВ.Х.: Какво видяхте от това ПТП – кога настъпи, какво чухте?
СВИДЕТЕЛ Х. Н.: Стана между 17:30ч. и 18:00ч. Чух един удар зад
гърба си. Аз бях до моята кола, до портала на къщата. Къщата се намира на
стотина метра от удара, в посока гр.Исперих, след удара. Когато се обърнах,
видях да лежи момчето.

АДВ.Х.: Забелязахте ли автомобила, който го удари?
10
СВИДЕТЕЛ Х. Н.: Нещо като баничарка, с бяло и сиво, с работещи
фарове. Спирачки не чух. Маневра не видях, защото бях с гръб.
След удара момчето беше по средата на платното. Тялото му беше с
глава в посока гр.Исперих, на едната страна, мисля, че на лявата страна беше.

АДВ.РУСЧЕВА: Разбрахте ли как е станал инцидента?
СВИДЕТЕЛ Х. Н.: Не. Не съм се интересувал и после.

АДВ.РУСЧЕВА: Лично Вие, кога възприехте автомобила?
СВИДЕТЕЛ Х. Н.: Той мина пред мен.

АДВ.РУСЧЕВА: Колко време след като чухте удара, тази кола мина?
СВИДЕТЕЛ Х. Н.: Няма и една минута.

АДВ.РУСЧЕВА: Колко човека имаше в колата, която мина пред Вас?
СВИДЕТЕЛ Х. Н.: Не знам. Виждам само задната лява страна. Тя
отива към Исперих и аз се обърнах след колата.

АДВ.РУСЧЕВА: Тази кола минава покрай Вас и Вие в кой момент се
обръщате и виждате само някакво парче от тази кола и не виждате вътре дали
има шофьор, колко човека има?
СВИДЕТЕЛ Х. Н.: Тъмно беше, няма как да се види. Уличното
осветление работеше.

АДВ.Н.: Забеляза ли букви и цифри от регистрационния номер на
автомобила
СВИДЕТЕЛ Х. Н.: Мисля, че 6184.

АДВ.Н.: Това, което видя, съобщи ли на някого? Кой се обади на
тел.112?
СВИДЕТЕЛ Х. Н.: Ш. се обади. Той беше близо до мен. Сигурно аз
съм му продиктувал цифрите на автомобила като се обади на тел.112.

АДВ.Н.: Когато отиде до момчето, имаше ли други хора при него?
СВИДЕТЕЛ Х. Н.: Не, след удара дойдоха. Аз бях първи. Ш. дойде
след мен.
Момчето беше в безсъзнание. Кръв не видях.
В резултат на обаждането на Ш. дойде кола на Бърза помощ.
11

В.Л.Ж.: Казахте, че автомобила сте видели като баничарка. Баничарка
ли беше или ван?
СВИДЕТЕЛ Х. Н.: Нещо като баничарка.

В.Л.Ж.: Когато отидохте при пострадалия, някой занесе ли вода?
СВИДЕТЕЛ Х. Н.: Не си спомням. Мисля, че не. Кръв също не видях.
Нямам претенции за разноски за явяването си.
Няма други въпроси към свидетеля.

СВИДЕТЕЛ Ш. Я. Ш..
АДВ.Х.: Къде живеете? Познавате ли семейството на Тунджел и знаете
ли за настъпилия с него инцидент?
СВИДЕТЕЛ Ш. Ш.: Живея в с.Окорш. Познавам Реджеп и
семейството, в една махала живеем. Знам за инцидента.

АДВ.Х.: Знаете ли Тунджел да е страдал от някакви заболявания?
СВИДЕТЕЛ Ш. Ш.: Чувал съм, че беше болен от епилепсия.

АДВ.Х.: След като беше болен от епилепсия, ходеше ли често с
придружител?
СВИДЕТЕЛ Ш. Ш.: С майка си ходеше често. Не съм го виждал сам да
ес разхожда по улиците. Тогава на работа бях.
Не знам да е получавал пристъпи от тази епилепсия.

АДВ.Х.: Според Вас, защо майка му го придружаваше?
СВИДЕТЕЛ Ш. Ш.: Беше трудно подвижен, влачеше си краката, беше
неграмотен. Трудно говореше. Нищо не му се разбираше. Аз не съм имал
разговор с него. Виждал съм го сутрин, вечер като се прибирам от работа, с
майка си се връщаха от покупки. По пътя съм го виждал как приказва с майка
си, покрай нас минава. Аз живея на ъгъла, те са на 200 метра.

АДВ.Х.: Знаете ли да е бягал от къщи и да е излизал сам?
СВИДЕТЕЛ Ш. Ш.: Не съм виждал такова нещо.

АДВ.Х.: Дали случайно в ДП не помните да сте казали такова нещо?
Пред полицията дали не сте казал такова нещо?
СВИДЕТЕЛ Ш. Ш.: Не.
12

АДВ.РУСЧЕВА: Помните ли какво казахте когато се обадихте на
тел.112? Как обяснихте къде е станало?
СВИДЕТЕЛ Ш. Ш.: Ние бяхме на улицата, на жена ми брат кла теле,
бяхме на помощ.
Питаха на какво разстояние от центъра е станало и казах, че на 500-600
метра от центъра. Питаха видял ли съм кола. Казах, че не съм видял никаква
кола. Видях момчето да лежи на земята. Питала дали съм видял номер на
колата. Казах, че номер не видях. Тогава Х. се обади отсреща и каза какъв
номер е видял и аз продиктувах номера.
След 15-20 минути дойде линейката. Прибраха момчето и ние
продължихме да си вършим работата.

АДВ.РУСЧЕВА: Светеха ли уличните лампи тогава?
СВИДЕТЕЛ Ш. Ш.: На стъмняване беше. Не си спомням светеха ли
уличните лампи.
Фарове на кола не видях. Ш. въобще не го видях, то в паника бяхме.
Видях тялото, но не мога да кажа как беше разположено. Не помня как
беше дали по гръб или по корем. Видях само, че лежи. Не мога да ви кажа как
лежеше.

АДВ.РУСЧЕВА: Знаете ли това момче да ходи само?
СВИДЕТЕЛ Ш. Ш.: Не съм го виждал да ходи само. Само съм го
виждал когато е някъде пред тях. Повечето го виждах с майка си.

АДВ.РУСЧЕВА: Знаете ли майка му да е трябвало да се грижи за него?
СВИДЕТЕЛ Ш. Ш.: Както всяка майка. Той беше може би на 15-16
години.

АДВ.Н.: Там, където е паднал Тунджел, ходи ли и от какво разстояние
възприе, че е на пътното платно.
СВИДЕТЕЛ Ш. Ш.: Чух викове и излязох на асфалта. Тогава го видях
някъде на 50м. Ходих на 5-6 метра от него. Имаше хора, но в паниката не
видях конкретно кой беше не мога да кажа.
Тези хора бяха там когато дойде линейката. Аз се отстраних до оградата
на комшията. Не съм се доближавал. След 15-20 минути дойде линейката.

АДВ.Н.: На тел.112 ти съобщи което ти каза колегата ли?
СВИДЕТЕЛ Ш. Ш.: Колегата, който е видял, ми съобщи. Аз казах, че
13
не видях номера и в това време Х. се обади отстрани и каза номера и аз него
съобщих.

АДВ.Н.: Попитаха ли те какъв е този автомобил – цвят, марка, модел?
СВИДЕТЕЛ Ш. Ш.: Мен не са ме питали.

ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ Д. Е.: Искам да направя една забележка.
Той, в записа до тел.112 казва 150 метра. Сега казва 500-600м. от центъра.

АДВ.РУСЧЕВА: Моля да се изиска и да се изслуша записа до тел. 112
по отношение на показанията на този свидетел относно обстоятелствата къде
се е случил инцидента.

Съдът намира, че направеното доказателствено искане е напълно
неотносимо към спора доколко тези въпроси са изяснени с влязлата вече към
настоящия момент в сила присъда по НОХД № 307/2020г. по описа на СсОС,
поради което и по аргумент на чл.300 от ГПК искането се явява недопустимо.

АДВ.Х.: Познавате ли родителите на Тунджел?
СВИДЕТЕЛ Ш. Ш.: Да, познавам ги, в една махала живеем. Към този
момент Р. работи като строител, мисля в гр.София, а М. е вкъщи, не ходи на
работа.

АДВ.Х.: Знаете ли къде е гробът на Тунджел?
СВИДЕТЕЛ Ш. Ш.: Не знам къде е гроба на Тунджел. В селото
сигурно. Ходя на гробищата, но при моите родители. Когато съм ходил, не
съм видял някой от тях.

АДВ.Х.: Помните ли след инцидента те нещо да са споделяли?
СВИДЕТЕЛ Ш. Ш.: Нищо не знам.

АДВ.Н.: На погребението на Тунджел бяхте ли?
СВИДЕТЕЛ Ш. Ш.: Да, бях. Родителите му също бяха. За сестра му не
знам, защото при нашите погребения по принцип жените и мъжете са
отделно. Баща му беше там.

В.Л.Ж.: Присъствахте ли като дойде оперативната група и като правиха
оглед на произшествието?
СВИДЕТЕЛ Ш. Ш.: Не.
14
Няма други въпроси към свидетеля.

СВИДЕТЕЛ Ш. Ш.: Ако може да ми се платят пътни.

Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На свидетеля Ш. Ш. да се плати сумата от 20лв., представляваща
разноски за явяването му, от внесения за тази цел от ответника депозит.

В.Л.Ж.: Мога ли да задам въпрос към предишните двама свидетели
дали някой от тях е присъствал на огледа на произшествието?

Съдът, по искане на вещото лице, пристъпва към повторен разпит на
свидетелите Ш. Р. К. и Х. Ю. Н..

В.Л.Ж./към свидетеля Ш. К./: Присъствахте ли на огледа на
местопроизшествието когато дойде полицията?
СВИД.Ш. К.: Там бях.

В.Л.Ж.: Посочихте ли мястото на падане на пострадалия?
СВИД.Ш. К.: Полицията дойде после. Линейката го беше взела. Не съм
видял някой да посочи къде е било тялото.

Същият въпрос се задава и към свидетеля Х. Н..
В.Л.Ж./към свидетеля Х. Н./: Присъствахте ли на огледа на
местопроизшествието когато дойде полицията?
СВИД.Х. Н.: Не съм присъствал. Полицията дойде след като закараха
момчето и ме записаха да дам показания.

СВИДЕТЕЛ БЕКИР САЛИ РУФАТ.
АДВ.Н.: Къде живееш, на какъв адрес, в кое населено място? Познаваш
ли Р. и М.?
СВИДЕТЕЛ БЕКИР РУФАТ: В с.Окорш, ул.“Янтра“ № 40. Познавам
М., Ш. и Р., съседи сме. Един плет ни разделя.
Откакто съм роден помня, че са там. Имат сега една дъщеря. Син имаха,
който почина при злополука.

АДВ.Н.: Като какво семейство ги познаваш и какво беше отношението
15
на майката и бащата към техния починал син?
СВИДЕТЕЛ БЕКИР РУФАТ: Мисля, че са идеално семейство, няма
дрязги, работливи хора, отдадени на децата си.
Р. е глава на семейство, той постоянно на работа. Работи в
строителството. Съпругата му вкъщи беше. Имат градина, тя М. си работи
там. Имаха животни. Тя е онкоболна, поразболя се и почти само с градинката
се занимава.

АДВ.Н.: Какво знаете за отношенията между Тунджел, майка му и баща
му?
СВИДЕТЕЛ БЕКИР РУФАТ: Тунджел беше болен от епилепсия.
Майка му се занимаваше постоянно с него. Бащата си беше на работа. Той по
София, почти постоянно беше на работа извън селото. През седмица се
прибираше. Имало е и повече дни да си стои вкъщи. Случвало се е да се
обадят и да се прибере веднага.

АДВ.Н.: С доходите, които получаваше Р., издържаше ли членовете на
семейството си, включително и Тунджел? Заплатата даваше ли я в
семейството?
СВИДЕТЕЛ БЕКИР РУФАТ: Де факто всички си даваме заплатите на
жените, за децата. Дъщеря му учи, Тунджел си беше вкъщи – няма начин да
не си дава заплатата.

АДВ.Н.: Тунджел можеше ли да извършва обичайни, елементарни
дейности, които да задоволяват неговите нужди? Ходеше ли сам да пазарува,
познаваше ли парите? Какво ти работиш в с.Окорш и от къде имаш
впечатления?
СВИДЕТЕЛ БЕКИР РУФАТ: Работих в кметството 4 години като
охрана, един период на прекъсване и мисля, че от 9-10 годи пак съм в
кметството. За Тунджел специално мога да кажа, че ходеше с майка си
постоянно да пазарува, като малък, да посрещне сестра си от училище и като
съсед да го видя пред нас да излиза, да се разхожда.
Можеше сам да пазарува. Някой път като вляза в магазинчето и като го
видя да чака, го питам какво прави. Видях, че напазарувал и чака. Тогава се
усетих, че чака касовата бележка и казах на продавачката да му я даде, защото
докато не си я вземе, няма да си замине. Това не можеш да го видиш при
всеки, а той го правеше.

АДВ.Н.: Идвал ли е с теб за занимания, за риба?
СВИДЕТЕЛ БЕКИР РУФАТ: Ние имаме микроязовир и постоянно
ходя за риба. Водил съм го и него. Той като ме види с пръчките и иска да
16
вземал съм го с мен. Като седне до мен, давал съм му даже да изкара някоя
рибка, да се зарадва. Говорили сме си с него.

АДВ.Н.: Можеше ли да се проведе нормален разговор с него?
СВИДЕТЕЛ БЕКИР РУФАТ: Идеален разговор може да се проведе с
него. Говоря вече като по-голям. Може с него да седнеш да си поговориш, ако
е за общи работи.
Говорехме си на турски. На български мисля, че знаеше някои думи. За
четенето не мога да кажа. Мисля, че Селджан малко го учеше, сестра му. По
едно време мисля, че даже ходи на училище, но впоследствие прекъсна.

АДВ.Н.: Защо казваш, че трябва да се обади на родителите си, за да
знаят къде отива? Кое налага това?
СВИДЕТЕЛ БЕКИР РУФАТ: Мисля, че съм прав в това отношение
той да каже на майка си особено, за да не се безпокои за него.

АДВ.Н.: Когато сте ставал свидетел той да пазарува в магазина, сам ли
е бил или с някого?
СВИДЕТЕЛ БЕКИР РУФАТ: Майка му беше навън, тя не е влизала
никога с него в магазина. Той си имаше едни джобни парички, които на ден
си ги имаше. Отиваше и си купуваше нещо с тях.

АДВ.Н.: Знаеш ли да е приемал медикаменти във връзка с това
заболяване, което е имал?
СВИДЕТЕЛ БЕКИР РУФАТ: Не знам, не мога да кажа.

АДВ.Н.: Как неговите родители преживяха неговата смърт? Той беше
ли им в помощ вкъщи, вършеше ли някакви дейности така, че да подпомага
домакинството, семейството?
СВИДЕТЕЛ БЕКИР РУФАТ: Имаме една приказка: Където падне
огъня, там гори.“ Всяко семейство си знае как прекарва това. Аз съм загубил
баща си, сестра си, племенника си при катастрофа. Като видя човек в такава
ситуация, то си му личи каква му е болката. Доста тежко беше.

АДВ.Х.: Като си говорехте по цял ден, той имаше ли говорни дефекти
или говореше гладко?
СВИДЕТЕЛ БЕКИР РУФАТ: Не мисля, че имаше някакви говорни
дефекти, нормално си говореше. Навсякъде нормално си говореше.

АДВ.Х.: Случайно да се лигавеше докато говореше?
17
СВИДЕТЕЛ БЕКИР РУФАТ: Не.

АДВ.Х.: С майка му виждал ли сте го да ходи?
СВИДЕТЕЛ БЕКИР РУФАТ: Да. Казах го и преди малко.

АДВ.Х.: Родителите на Тунджел разрешаваха ли му в цялото село да се
придвижва свободно?
СВИДЕТЕЛ БЕКИР РУФАТ: Не, защото беше болен. Майка му беше
с него постоянно, придружител. Имаше определен периметър до където
можеш да ходи - в махалата, пред нас. Иначе с майка си, с баща си, със сестра
си.

АДВ.РУСЧЕВА: Инцидентът пред вас ли стана? В този периметър ли?
СВИДЕТЕЛ БЕКИР РУФАТ: Мисля, че на главната улица стана. Тя
не беше в този периметър.

АДВ.РУСЧЕВА: Знаете ли защо тогава майка му не е била с него?
СВИДЕТЕЛ БЕКИР РУФАТ: Не мога да кажа, не знам.

АДВ.РУСЧЕВА: На колко години беше Тунджел когато стана това?
СВИДЕТЕЛ БЕКИР РУФАТ: На 16-17 години.

АДВ.РУСЧЕВА: Така ли ви изглеждаше той – на 16-17 годишен?
СВИДЕТЕЛ БЕКИР РУФАТ: Говорим за Тунджел на колко години е
бил при злополуката. На колко да изглежда? Да не е на 5!? Нормално момче.

АДВ.РУСЧЕВА: Виждали ли сте някога бащата с момчето?
СВИДЕТЕЛ БЕКИР РУФАТ: Като съсед, постоянно, когато си е бил
вкъщи.
През последните 10 години не мога да кажа колко време е бил в
с.Окорш и колко не. Работеше в строителството, в гр.София. Не мога да кажа
колко години е бил в селото през последните 10 години.

АДВ.РУСЧЕВА: А за последните 5 години преди смъртта на момчето
колко време е прекарал вкъщи бащата?
СВИДЕТЕЛ БЕКИР РУФАТ: Бил е и безработен. Повечето време е
бил в с.Окорш. Не мога да кажа в кои години беше безработен. Откакто се е
оженил, той беше в СМК-Силистра, после в София
18

АДВ.РУСЧЕВА: Колко години назад във времето преди смъртта на
момчето този човек работеше на друго място от 2010г. насам?
СВИДЕТЕЛ БЕКИР РУФАТ: От 5 години 3,5 години да е бил на село,
другите 1,5 години в гр.София.

АДВ.РУСЧЕВА: Знаете ли майката да е получавала заплата, за да се
грижи за сина си?
СВИДЕТЕЛ БЕКИР РУФАТ: Да, личен асистент беше.

АДВ.РУСЧЕВА: Имате ли представа като личен асистент какво е
трябвало да прави?
СВИДЕТЕЛ БЕКИР РУФАТ: Не знам с какви права е, какво трябва да
прави.
Не знам, че момчето има ТЕЛК. Не знам да е бил пенсионер по болест,
не съм питал.
Сега вече като работя в кметството, знам какво е личен асистент. Тогава
знаех.

АДВ.РУСЧЕВА: Бихте ли обяснили тогава какво е личен асистент?
СВИДЕТЕЛ БЕКИР РУФАТ: Мисля, че трябва да отиде да помогне,
да гледа.

АДВ.РУСЧЕВА: Знаете ли дали е било момчето със 100%
неработоспособност с чужда помощ?
СВИДЕТЕЛ БЕКИР РУФАТ: Не мога да отговоря.
Няма други въпроси към свидетеля.

СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ САБРИ ФИНА.
АДВ.Н.: Къде живееш, на какъв адрес, в кое населено място? Познаваш
ли Р. и М.?
СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ ФИНА: Живея в с.Окорш, ул.“Янтра“ № 4.
Познавам Р. и М., в една махала живеем. Къщите са ни една до друга. На този
адрес живея вече от 45 години. Познавам цялото семейство.
Р. има майка и баща при тях, баща му почина. Майката е жива. Тунджел
също познавах.

АДВ.Н.: Приживе с Тунджел като малък нещо случило ли се е и имаше
ли той някакво заболяване? Ходил ли е на училище?
19
СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ ФИНА: Мисля, че две години учи, после
напусна. Не знам по каква причина.
Разболявал се, припадъци имал, вечер ги получавал. Не съм виждала
като прави такива припадъци.

АДВ.Н.: Ходите ли си с М. във вас, тя идва ли?
СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ ФИНА: Ходех. По пътя срещах М. и Тунджел
да пазаруват. Даже на мен ми е пазарувал понякога.
Познаваше сигурно парите, държеше си ги в портмонето. Например да
го изпратя за два хляба, давам му пари и ми връща каквото остане.

АДВ.Н.: Кой работеше в семейството на Р. и М., кой носеше парите?
СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ ФИНА: Бащата работеше в Германия, в
чужбина, връщаше се на 2-3 месеца. Сега бащата работи в София. Идва си на
село.

АДВ.Н.: Имат ли животни, градина, грижат ли се?
СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ ФИНА: Имаха животни, но сега гледат само
кокошки. Преди имаха крава, овце, всичко имаха.

АДВ.Н.: Какви бяха отношенията в семейството между Р., М., Селджан,
Тунджел, разбираха ли се?
СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ ФИНА: Разбираха се, нищо лошо не съм чула,
не съм виждала да се карат.

АДВ.Н.: Как преживяха Р. и М. това, което се случи със сина им?
СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ ФИНА: Жената нали знаеш, син като загубиш,
как може да се чувства майка - все беше тъжна и сега я виждам така.
Р. същия, отиваше да работи, на месец-два се връщаше. Все с наведена
глава като върви по улицата, тъжен.

АДВ.Н.: Нещо да е споделяла М. след ПТП, ходи ли в болницата във
Варна при сина ѝ?
СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ ФИНА: М. е онкоболна. След като почина
синът , я оперираха, гърдата. Често ходи да се лекува във Варна, не знам
дали свърши лечението ѝ.

АДВ.Н.: Дъщеря им кога напусна семейството?
СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ ФИНА: Тя вече година и половина става май,
20
след смъртта на Тунджел.

АДВ.Х.: Казахте, че Тунджел Ви е пазарувал хляб. Как се разбирахте да
Ви купи хляб? Говореше ли нормално?
СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ ФИНА: Да, говореше, разбирахме се. Аз не
чувствах да има проблем. Нямаше затруднения като говори, нормално си
говореше.

АДВ.Х.: Колко време баща му беше в Германия?
СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ ФИНА: Тунджел беше още жив. Не мога да
кажа колко години работи там, 4-5 години може би, после напусна и сега е в
София.

АДВ.Х.: В семейството има ли други болни като Тунджел?
СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ ФИНА: Не, няма болни от това заболяване.

АДВ.Х.: Тунджел сам ли ходи като излиза от къщи или с придружител?
СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ ФИНА: Сам ходеше. Отиваше да пазарува,
носеше с чантата, срещала съм го.

АДВ.Х.: Имаше ли някъде, където не му позволяваха да ходи?
СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ ФИНА: Позволяваха му, ходеше сам.

АДВ.Х.: С походката затруднения имаше ли?
СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ ФИНА: Нормално ходеше, не е ползвал помощ.

СЪДЪТ: Необходимо ли беше да бъде примерно придържан от някого
или самостоятелно ходеше?
СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ ФИНА: Самостоятелно ходеше.

АДВ.Х.: Знаете ли освен епилепсията да има и други заболявания?
СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ ФИНА: Не знам.

АДВ.РУСЧЕВА: Знаете ли когато беше живо детето, дали са ходили на
почивка семейството?
СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ ФИНА: Не знам.

АДВ.РУСЧЕВА: Сега знаете ли да са ходили някъде на почивка?
21
СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ ФИНА: Не. Не са отсъствали от с.Окорш.

АДВ.РУСЧЕВА: Когато Тунджел беше жив, тогава ли работеше баща
му в Германия?
СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ ФИНА: Тогава баща му беше в Германия.
Когато почина, беше в София.

АДВ.РУСЧЕВА: Знаете ли дали майката е била ангажирана от
Общината да се грижи за Тунджел?
СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ ФИНА: Не знам.

АДВ.РУСЧЕВА: Знаете ли дали са го водили на лекар специалист
невролог или психиатър?
СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ ФИНА: Не знам, за лекар не знам.

АДВ.РУСЧЕВА: Имаше ли случаи, в които това момче да създава
проблеми в селото в смисъл да се притесняват хората да не го блъсне нещо,
да не се загуби?
СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ ФИНА: Това го нямаше. Ние сме близо в
махалата, нямаше такова нещо да ходи по чужди къщи и да притеснява
хората. Не ходи сам някъде.

АДВ.РУСЧЕВА: Интересувахте ли се как е починал?
СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ ФИНА: Само чух, че го блъснала някаква кола
и го закарали от Силистра за Варна и после докараха смъртта.

АДВ.РУСЧЕВА: Когато стоеше това момче, имаше ли нещо да излиза
от устата му, течност някаква?
СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ ФИНА: Не съм виждала.

АДВ.РУСЧЕВА: Колко често общувахте Вие с момчето?
СВИДЕТЕЛ БАЙРИЕ ФИНА: Излизаше из махалата, все го
виждахме. Идваше там. Като се съберат жените в махалата, идваше покрай
тях. На седмицата един или два пъти идваха у нас. Той сам идваше. Ние сме
през 2-3 къщи. Пускаха го сам да идва.
Не знам да са му забранявали да ходи някъде.
Няма други въпроси към свидетеля.

Пристъпва се към изслушване заключението на вещото лице.
22
Снема се самоличността на вещото лице:
Д. М. Ж. – 65г., женен, неосъждан, без родство със страните.
Напомня му се наказателната отговорност по чл.291 от НК.

В.Л.Ж.: Поддържам заключението на изготвената АТЕ. Ползвал съм
материалите по ДП, материалите в наказателното производство и тези, които
са представени по делото. Отговорил съм на зададените въпроси с
разпореждане № 280 от 23.08.2023г.

АДВ.Н.: Нямам въпроси.
АДВ.Х.: Нямам въпроси към вещото лице.

АДВ.РУСЧЕВА: Налице ли са данни за позицията на тялото на
пострадалия към момента на удара, т.е. в какво положение е бил пострадалия,
когато е претърпял удара?
В.Л.Ж.: Налице са показанията на един от свидетелите, който каза, че е
бил около осевата линия и с лявата си страна към центъра на селото.

АДВ.РУСЧЕВА: Този свидетел казва, че след удара е прехвърчал 7-8
метра и главата му сочи Исперих. Това възможна конструкция ли е?
В.Л.Ж.: Възможно е при централен удар, при изтласкване на тялото
напред и наляво, което означава, че трябва да стане удар с предната лява част
на автомобила, за да падне тялото напред. Според неговите показания тялото
е отхвърчало в посока към Исперих на 7-8 метра. Пострадалият се е обърнал
наляво и е направил една крачка в посока центъра на селото. Ако се удари в
централната част, тялото отива напред.

АДВ.РУСЧЕВА: В тази връзка, на 114 см. височина е удара, а
пострадалият е 170см. висок. Какво ще кажете за това?
В.Л.Ж.: Няма как да стане. По описания механизъм тялото се качва на
предния капак и на предния ляв калник и тогава настъпва удара, но по лекия
автомобил няма никакви поражения, тези, които са посочени в огледния
протокол в ДП, за да говорим за такъв механизъм.

АДВ.РУСЧЕВА: Като имате предвид скоростта, която е отчетена по
наказателното дело - 78км/ч. е прието, че е била скоростта на движение на
лекия автомобил, койот и да е той, възможно ли е в този случай да няма
деформации по автомобила при тези увреждания
В.Л.Ж.: Няма как на няма деформации.

23
АДВ.РУСЧЕВА: Бихте ли дали пример, ако трябваше да има
деформации, къде трябва да бъдат? Имаше ли счупено стъкло на колата?
В.Л.Ж.: Не.

Съдът прекъсва адв.Русчева с искане да даде пояснение каква е
необходимостта вещото лице да даде отговор на този въпрос.

АДВ.РУСЧЕВА: Интересува ме въпросът за скоростта, тъй като ние
считаме, че съпричиняването е важно и искам да разбера как е изяснен
въпроса за скоростта, който в конкретния случай аз разбирам, че може да се
обосновава само на субективните показания на свидетелите, които бяха
разпитани и говореха за някакви високи скорости.

Съдът преустановява въпросите на адв.Русчева в този смисъл, защото те
нямат никакво отношение към направеното възражение за съпричиняване, а
само към отговорността на водача на лекия автомобил, която е установена в
хода на наказателното производство.

АДВ.РУСЧЕВА: Възможно ли е, според Вас, едно лице, което е
свидетел, да определи с просто око скоростта на движение на автомобила?
В.Л.Ж.: Няма как. Може да бъде определена скоростта визуално дали е
под 50км/ч. или над 50км/ч., но някакъв диапазон от - до няма как да
определи.

АДВ.РУСЧЕВА: Разбрахме, че пострадалият е бил по средата на едно
кръстовище, там е точката на пресичане. Бихте ли казали налице ли е някакъв
пропуск по отношение на неговото поведение при пресичане на кръстовище?
В.Л.Ж.: При пресичане на кръстовище, ако няма очертани пешеходни
пътеки, трябва да се пресича по продължение на тротоарите на съответните
улици. На ул.“Росица“ няма тротоар, но има закривена от лявата страна площ,
което означава да се пресече по продължение на нея на другия тротоар и на
следващия тротоар.
Неправомерно е пресичането по средата на кръстовището или по
диагонал съгласно ЗДвП.

АДВ.Х.: Пешеходецът от какво разстояние е можел да забележи
фаровете на приближаващия автомобил?
В.Л.Ж.: Измерил съм разстоянието от центъра до място на
произшествието, прав участък е и е 520м.

24
АДВ.РУСЧЕВА: Ако беше забелязал колата, можеше ли да реагира?
В.Л.Ж.: Разбра се. Ако не пази себе си сам, кой ще го пази.

АДВ.Н.: Понеже допускате въпроси в сферата на вероятността, при
условие, че водачът е осъден по квалификация за това, че е избягал от
мястото на произшествието и се укрива той и автомобила, възможно ли е до
установяването на това с кой автомобил и кой водача, с който е станало това
ПТП, той да подмени детайли и части, включително и предното панорамно
стъкло на автомобила до разкриването?

АДВ.Х.: Възразявам!
АДВ.РУСЧЕВА: Възразявам на този въпрос!
Съдът не допуска въпроса.

Няма други въпроси към вещото лице.

По приемане на заключението.
АДВ.Н.: Да се приеме заключението.
АДВ.Х.: Да се приеме заключението.
АДВ.РУСЧЕВА:Да се приеме заключението.

Предвид становищата на страните съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема и прилага като надлежно доказателство по делото заключението
на АТЕ.
На вещото лице Д. М. Ж. да се изплати възнаграждение в размер на
500лв. от внесения депозит.

АДВ.РУСЧЕВА: Имам искане за разпит на ищеца. Имам искане за
разпит и на свидетели, включително и лекар. За процесуална икономия, този
човек да каже водили ли са сина си на лекар, при специалист, кога последно е
било това, какви оплаквания е имал, свързано с искането ми за разпит.
Представям Ви списък от НЗОК, къде е посещавал той лечебни заведения.
Поддържам си искането за този свидетел – д-р Людмила Михайлова. Искам
да попитам ищеца дали са водили сина си.

АДВ.Н.: Ще отговорим на тези въпроси в следващото съдебно
заседание. Ще осигуря присъствието и на двамата ищци. Ще отговарят на
всички въпроси, които има бъдат зададени от ответника и третото лице-
25
помагач. В днешното съдебно заседание, след 17ч., няма да отговаряме на
никакви въпроси.
По другите искания, направени от страните, да се уважат исканията на
третото лице-помагач.
Държа на изготвяне на СПЕ, за която сме внесли депозит. Вещото лице
се е разболяло и по обективни причини не е могла да я изготви. Държим на
изготвяне на тази експертиза и изслушване на вещото лице.
Не се противопоставям да се разпитат исканите от третото лице-
помагач свидетели и да бъде изготвена исканата експертиза, макар че смятам,
че тези въпроси са изяснени, специално СМЕ. Няма как да бъде отговорено на
всички на СМЕ по обективни причини. Противопоставям се специално на
така поставените задачи по СМЕ. Също бях формулирал такива с исковата
молба и ми беше отказано.

АДВ.Х.: Не възразявам да бъдат допуснати направените искания от
третото лице-помагач. Аз също съм формулирал молба за издаване на
съдебно удостоверение и за допускане на експертиза и считам, че е относимо
с оглед дадените свидетелски показания в днешното съдебно заседание.
По въпросите по чл.176 от ГПК считам, че следва да бъдат
формулирани и да се прецени дали да бъдат допуснати.

АДВ.Н.: Запознат съм с молбата на ответника да се издадат
удостоверения за обстоятелствата, които са посочени в искането.

Съдът намира, че никое от поисканите с писмен отговор вх. № 3201 от
13.10.2023г. и молба вх. № 3230 от 16.10.2023г. доказателствени искания не
следва да бъде уважавано.
На първо място изясняването на здравословното състояние на
починалото лице няма никакво отношение към възражението за
съпричиняване, доколкото принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяването на деликта и за възникването на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин самите вреди. С
оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда
евентуалните негативни последици от своите действия или бездействия, са
правно ирелевантни за института на съпричиняване. В такъв аспект е
Решение № 44 от 26.03.2013г. по ТД № 1139/2013г. на ВКС, второ ТО.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично и от
Върховния съд в ППВС № 17/1963г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 от ГПК.
Съобразно конкретните обстоятелства разпоредбата на чл.51, ал.2 от
26
ЗЗД се прилага в случаите, при които малолетно или дори невменяемо лице,
каквито данни в случая нямаме, допринесе за настъпване на резултата,
независимо от неспособността на тези субекти да действат разумно.
Останалата част от доказателствените искания на страните - ответник и
трето лице-помагач, касаят обстоятелствата дали лицето е можело да се
придвижва самостоятелно или това е следвало да бъде сторено с
придружител, което също по никакъв начин не е относимо към възражението
за съпричиняване. За него е от значение дали починалото лице е нарушило
конкретните разпоредби на ЗДвП, които са визирани в отговора на исковата
молба, съответно в отговора на третото лице-помагач и за тези обстоятелства
са допуснати и вече изслушани свидетели, както и САТЕ. На база същите
съдът и страните могат да правят изводи, относими за наличието на
съпричиняване от страна на това лице, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля доказателствените искания на третото лице-помагач в писмен
отговор вх. № 3201 от 13.10.2023г., касаещи допускане на СМЕ и разпит на
двама свидетели.
Отхвърля доказателствените искания, включително и направените в
днешното съдебно заседание искания за изслушване по реда на чл.176 от ГПК
на ищците по делото, поставени и формулирани в днешното съдебно
заседание от процесуалния представител на третото лице-помагач въпроси.
Отхвърля доказателствените искания на ответника-застраховател в
молба вх.№ 3230 от 16.10.2023г. за издаване на 4 броя съдебни удостоверения
и допускане на съдебна експертиза.

Доколкото процесуалният представител на третото лице-помагач е
направил в писмения си отговор, депозиран по делото, възражение да не бъде
изслушвана допуснатата и назначена вече СПЕ, съдът не намира аргументи да
преразгледа този въпрос. С определението за насрочване на съдебно
заседание съдът е допуснал поисканата от ищците СПЕ, като по този въпрос е
имал предвид и споделя становището на Европейския съд по правата на
човека в Страсбург, изразено в мотивите по делата „Радков срещу
България“/2011г./ и „Шахътов срещу България“/2012г./, че наложената
практика за доказване на неимуществени вреди единствено само с
формалните и външни доказателства е формалистична и крайно неприемлива,
поради което е преценил, че по тези въпроси следва да бъде изслушано и
мнението на специалист.


АДВ.Х.: Моля да се произнесете по искането за оттегляне на част от
исковете на ищците.

27
Съдът ще се произнесе по направеното искане в следващото съдебно
заседание, като съответно и тогава ще вземе отношение по направеното
искане за определяне на разноски.

АДВ.РУСЧЕВА: Имам искане по чл.176 от ГПК, въпреки, че се
произнесохте, тъй като не съм задала конкретни въпроси на втория ответник –
М. Ю.. Позволявам си да заявя следното:
Разбирам, че Вие считате, че като съпричиняване за възникналия
инцидент трябва да третираме единствено и само поведението на пострадало
лице, което било то малолетно, невменяемо и т.н. дори и да не е такова,
следва да се коментира единствено и само неговото поведение. В конкретния
случай сме изправени пред една различна хипотеза, като претендентът за
заплащане на обезщетение е в 100% виновен за създалата се ситуация, тъй
като освен моралния дълг да се грижи за това момче в това състояние, има и
сключен контракт, който е приложен в кориците на делото и Вие го приемате
с определение, а именно договор, съгласно който тази жена е поела
ангажимента непрекъснато да бъде с това момче съгласно условията. В
предходното дело - № 227/2023г. и има неразривна връзка, в това дело М.
беше свидетел и заяви, че заявлението, което е попълнено от лицето Тунджел
е подписано от нея, че трудовият договор е подписан от нея и тя много добре
знае какви са нейните задължения, но въпреки това тя е участвала в програма,
за да вземе пари...

Съдът прекъсва адв.Русчева, считайки, че няма никакво отношение дали
лицето е имало такива задължения, съответно, че самостоятелно това няма
никакво значение за спора.

АДВ.РУСЧЕВА: За размера на обезщетение от ПТП няма как да не се
установява размера по този начин.

Съдът, предвид необходимостта от изслушване на СПЕ в следващото
съдебно заседание,
ОПРЕДЕЛИ:
Отлага и насрочва делото за 24.11.2023г. от 13:30 часа, за която дата
страните са уведомени.
Да се призоват третото лице-помагач и вещото лице.

Протоколът е воден в съдебно заседание и изготвен на 26.10.2023г.
Заседанието приключи в 17:30 часа.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
28
Секретар: _______________________
29