Р Е Ш
Е Н И
Е
№248/19.11.2019г.
гр. Шумен
Шуменски
окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Карагьозян
Членове:
1.З.Иванова
2.С.Стефанова
при
секретаря Г. Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Зара Иванова
в.гр.д. №351 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С
Решение №245/15.11.2019г. , постановено по гр.д.№485/2019г. , Районен съд Шумен
е отхвърлил предявеният от Ю.Ю. (Ю.Я.П.)
родена на ***г. в гр. Ш., с адрес: гр. И.,
кв. ... и Г.С. (Г.Я.П.) роден на ***г. в гр. Ш., с адрес: гр. Т..., двамата
чрез адв. Г.Г. при ШАК срещу М.Т.Я., ЕГН
**********, пост. адрес: *** , иск за съдебна делба на имот представляващ самостоятелен обект с
ИН 83510.660.402.10.7 по кадастралната карта на гр.Ш., одобрена със заповед №
РД-18-52/25.11.2005г. на изп. директор на АГКК, със съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж с ИН 83510.660.402.10.8 и под обекта с ИН
83510.660.402.10.5, с административен адрес: гр.Ш..., намиращ се в сграда с ИН
83510.660.402.10, построена в поземлен имот - общинска собственост с ИН
83510.660.402.10, който имот представлява апартамент /жилище/ на четвърти етаж
от източното крило на сградата, с площ 96.40 кв.м и се състои от кухня,
всекидневна, хол, две спални, баня, тоалетна и две тераси с прилежащите му:
таван № 5, с площ 6
кв.м, маза № 2, с площ 4 кв.м и 0.1105 ид. части от общите части на сградата и
от правото и на строеж в поземления имот, представляващ УПИ VII в квартал 69 по
ДРП на гр.Ш. . Ищците са осъдени да заплатят в полза на Бюджета на СВ по сметка
на ШРС държавна такса поради отхвърляне на иска за делба в размер на 80 лева .
Недоволни от постановеното решение са останали ищците
които в срок са подали въззивна жалба . Твърдят , че решението е неправилно,
считат, че първоинстанционният съд не е преценил правилно събраните
доказателства , в резултат на което е достигнал до незаконосъобразен извод, че
ответницата е едноличен собственик на имота . Съобразно посоченото молят
въззивният съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго,
с което да бъде допусната съдебна делба между страни при дялове по 2/9 ид.ч. за
всеки от тях и 5/9 ид.ч. за ответницата , както и да бъде отменен издаденият в
полза на ответницата нотариален акт за собственост върху имот по давностно
владение и наследство № 187 т., д. № */17.12.2018г. на **- нотариус в гр. Ш..
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли да бъде потвърдено. Моли за присъждане на разноски .
Въззивната жалба е подадена в срок,
редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва
да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като
обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени
поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за
неоснователна по следните съображения :
Производството по гр.д.№485/2019г. по описа на ШРС е образувано въз основа
на искова молба подадена от Ю.Ю. (Ю.Я.П.) и Г.С. (Г.Я.П.) в която заявяват , че
с ответницата М.Т.Я., са
съсобственици на самостоятелен обект с ИН 83510.660.402.10.7 по кадастралната
карта на гр.Ш., с административен адрес: гр.Ш..., намиращ се в сграда с ИН
83510.660.402.10, построена в поземлен имот - общинска собственост с ИН
83510.660.402.10, който имот представлява апартамент /жилище/ на четвърти етаж
с прилежащите му: таван № 5, с площ 6 кв.м, маза № 2, с площ 4 кв.м и 0.1105 ид. части от
общите части на сградата и от правото и на строеж в поземления имот,
представляващ УПИ VII в квартал 69 по ДРП на гр.Ш.. Съсобствеността им
възникнала по наследство. С н.а т., д.№ /17.06.1975г. на PC –
Шумен, двамата ищци, тогава с посочените по-горе имена като български
граждани , техният брат Т.Я.П. - баща на
ответницата М.Т.Я. , били признати за собственици на процесния имот . През
1978г. двамата ищци, се изселили с баба си и дядо си в Р Турция, където
получили нови имена - Ю.Я. П.- Ю.С. /а след сключване на брак - Ю.Ю./ и Г.Я. П.
- Г.С.. В България, в процесния имот останали да живеят баща им Я. Д.П. и брат
им Т.Я.П.. Преди да тръгнат за Турция, прехвърлили на баща си притежаваните от
тях общо 2/3 /6/9/ ид. части от имота с нот. акт за продажба № 107, т., д.№ /1978г .на ШРС.
На 02.09.1986г. починал баща им Я. Д.П. (тогава с имена Я.Д.Д., съгласно
удостоверение за идентичност на имена), в резултат на което, по наследство,
като негови деца, станали отново собственици с по 2/9 ид. части за всеки един.
Останалите 2/9 ид. части от наследството му били придобити от брат им Т.Я.П.,
като заедно с вече притежаваната от него 1/3 (3/9) ид. ч., той станал
собственик общо на 5/9 ид. части от процесния имот. През 2019г. установили, че
ответницата М.Т.Я. е закрила партидите им, като е подала нова декларация по
чл.14 от ЗМДТ като собственик на целия имот, на основание давностно владение.
Приложила е и НА за собственост върху имота по давностно владение и наследство
№ 187т., д. № */17.12.2018г. на **- нотариус в гр. Ш.. Считат, че ответницата М.Т.Я.
не е придобила притежаваните от тях по наследство 4/9 ид. части от процесния
имот, въпреки направената констатация от нотариуса в посочения НА. Молят за
решение, с което да бъде да бъде допуснат до делба процесният имот, при квоти
2/9 ид. части за Ю.Ю.; 2/9 ид.части за Г.Ю. и 5/9 ид. части за ответницата.
Заявено е и искане на основание чл. 537 ал.2 от ГПК да бъде изменен издадения НА за собственост върху имота по давностно владение № 187т., д. № */17.12.2018г.
на **- нотариус в гр. Ш..
В
представения отговор по чл.131 от ГПК , ответницата е оспорила иска за делба
. Твърди, че не съществува съсобственост между страните по
делото, а процесният апартамент е собственост само и единствено на М.Т.Я.. Тя е
наследила целия имот, тъй като баща й Т.Я., към деня на кончината си-
16.01.2011 г., е притежавал правото на собственост върху целия недвижим имот.
Алтернативно прави възражение и на основание чл. 79 от ЗС се позовава на
оригинерно основание за придобиване правото на собственост по давност по отношение на 4/9 ид.ч. от процесния
апартамент, която е владяла и продължава да владее самостоятелно, явно, непрекъснато
и необезпокоявано целия апартамент от 16.01.2011г. до днес, като на основание
чл. 82 от ЗС, присъединява към своето владение от
16.01.2011г. и владението на нейния наследодател и баща Т.Я.. Останалите 5/9
ид.ч. от процесния апартамент са придобити от М.Т.Я. по наследство от баща й Т.Я.
П., починал на 16.01.2011г. Заявява се, че нито един от двамата ищци не е
предявявал искания и претенции към този имот. М. и Т. са манифестирали пред
двамата ищци, че последните нямат собственост върху процесния имот. Към днешна
дата се заявява, че продължава да владее
като свой собствен целия апартамент .
При разглеждане на делото както пред първоинстанционния съд , така и във
въззивната инстанция между страните не е спорно и се доказва , че с нотариален акт т., д.№ /17.06.1975г. на PC –
Шумен, двамата ищци, тогава с имена като български граждани Ю.Я. П.и Г.Я. П. и техният брат и баща на ответницата
- Т.Я.П., били признати за собственици на процесния имот. През 1978г. двамата
ищци, се изселили с баба си и дядо си в Р Турция, където получили нови имена - Ю.
Ю. и Г.С..
В България, в процесния имот останали да живеят баща им Я. Д.П. и брат им Т.Я.П..
Преди да тръгнат за Турция, ищците прехвърлили на баща си притежаваните от тях
общо 2/3 ( 6/9) ид. части от имота с
нот. акт за продажба № 107, т., д.№ /1978г на ШРС. На 02.09.1986г. починал
баща им Я. Д.П. (тогава с имена Я.Д.Д., съгласно удостоверение за идентичност
на имена), в резултат на което, по наследство, като негови деца, станали отново
собственици с по 2/9 ид. части за всеки един. Останалите 2/9 ид. части от
наследството му били придобити от брат им Т.Я.П., като заедно с вече
притежаваната от него 1/3 (3/9) ид. част
, той станал собственик общо на 5/9 ид. части от процесния имот. След смъртта на Т.Я.П. през 2011 г., имотът бил предеклариран, като
съсобственик на имота със съответната ид. част на мястото на баща си Т., била
записана ответницата М.Т.Я.. През 2018г. ответницата М.Т.Я. се снабдила с
нотариален акт за собственост върху
имота по давностно владение и наследство № 187т., д. № */17.12.2018г. на **- нотариус в гр. Ш..
Също
не е спорно, че от момента на заминаването на ищците в РТурция през 1975г. те
не са осъществявали фактическа власт върху имота . Те не оспорват твърденията
на ответника , че през този период в имота са живели единствено техният баща и
брат им Т.Я.П. , впоследствие само брат им и неговата дъщеря М.Т.Я., а след
смъртта на брат им , само ответницата , заедно с майка си .
Независимо,
че признават осъществяването на фактическа власт върху имота от брат им Т.Я.П.,
а по-късно и от ответницата , считат , че това фактическо положение не е довело до придобиване на имота по
давност , защото не представлява владение по смисъла на чл.68 от ЗС , т.к. не е
доказано по несъмнен начин субективният елемент -намерението за своене на вещта
.
Разпоредбата
на чл.69 от ЗС въвежда презумпцията, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Съществуващият в съдебната практика правен
спор, дали тази презумпция е приложима между съсобственици е разрешен с ТР
№1/2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС . Според мотивите на тълкувателното
решение презумпцията на чл.69 ЗС в
отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена,
ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва
съвладение. Независимо от правото на всеки от съсобствениците да ползва общата
вещ, то някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ,
без да се съобразява с правата на останалите. Това може да стане било като
въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, било като
отнеме владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват
съобразно идеалните си части. В случаите, при които един от съсобствениците е
започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание,
изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага.
Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия
имот в сроковете по чл.79 ЗС. Когато обаче основанието, на което е установена
фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее
собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на
идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Възможни са различни хипотези, при които един от владелците упражнява
фактическа власт върху общата вещ, като разграничителният критерий е по какъв
начин е започнало владението. Подробно е изследван случаят при наследяването като общо правоприемство. Владението е част от имуществото на
наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по
право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. По начало упражняването на фактическата власт
продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След
като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху
вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на
техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69
ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението (interversio
possessionis), при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик
владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор
за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва
да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им
и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.
В
настоящият случай, както е видно от посоченото по-горе съсобствеността е
възникнала в резултат на наследяване. Ответникът М.Т.Я. , твърди, че още
наследодателят и е придобил изцяло собствеността върху имота, т.к. е владеел
целия имот като свой . Както беше посочено осъществяването на фактическата
власт не се оспорва от ищците, но те заявяват, че наследодателят на ответницата
е бил държател на техните идеални части, т.к. не е манифестирал пред тях
намерението за своене . Съдът счита, че
събраните гласни доказателства потвърждават твърденията на ищците .
Според показанията на св.А.и А., които въпреки съдържащите се в тях
незначителни противоречия, съдът възприема за достоверни, наследодателят на
ответницата нееднократно е заявявал, че има намерение да уреди имуществените
взаимоотношения с другите съсобственици, но не разполага с достатъчно средства
да заплати техните дялове. С тези изявления не само не е отричал правото им на
собственост, напротив изрично е поддържал убеждението им, че е държател на
техните ид.ч. От друга страна
показанията на св. Ю., В.Х.и С.Х., разпитани по искане на ответника също според
съда в основната си част отговарят на обективната истина, но не компрометират
извода на съда, че държането не е превърнато във владение. Тези показания
съдържат единствено информация относно вътрешното убеждение на наследодателя на
ответницата, че е собственик на имота, но това с оглед конкретните
обстоятелства е без правно значение. Съзнанието му за своене на вещта не е
достигнало до знанието на другите съсобственици, в показанията не се съдържат
никакви данни Т.Я.П. да е манифестирал, че отрича правото им на собственост.
Фактът, че лично е заплащал данъците за целия имот или, че никой от ищците не е
посещавал имота не означава отричане на правото на собственост. Пак от
показанията на св.А.и А. се установява, че ищцата Ю.Ю., която единствено е
посещавала РБългария не е пребивавала в имота в резултат на собственото си нежелание, а не
поради противопоставяне от страна на брат и Т.Я.П. или племенницата и М.Т.Я. .
Заплащането на дължимите данъци, при условие, че имотът е деклариран в
съответната община на името на всички
съсобственици, също не разкрива пред другите съсобственици промяна в субективното отношение към вещта ,
същото важи и за адресната регистрация – административна процедура , която
съответства на фактическото положение.
Въпреки,
че е разпределил правилно доказателствената тежест , ШРС при анализа на доказателствата е възприел
подхода, че ищците следва да доказват, че са съвладелци. Съобразно цитираните
по-горе мотиви на тълкувателното решение , съвладението възниква с факта на наследяването, като в
тежест на ответника е да докаже , че владението е преустановено , каквито
доказателства по делото липсват.
Едва с
издаването на нотариален акт за собственост върху имот по давностно владение и
наследство № 187 т., д. № */17.12.2018г. на **- нотариус в гр. Ш. , с който ответницата е
призната за едноличен собственик на имота спрямо ищците са извършени явни и
недвусмислени действия, демонстриращи interversio
possessionis . От
момента на издаването му, до образуване на делото не изминал срок достатъчен да
придобие собствеността върху имота .
В
обобщение , съдът намира, че възражението на ответницата, че е едноличен
собственик на имота е неоснователно, от друга страна по делото е доказано , че
страните са съсобственици при посочените в исковата молба дялове , а именно по
2/9 ид.ч. за ищците и 5/9 ид.ч. за ответницата. Посоченото налага отмяна на
обжалваното решение поради неправилност и допускане на извършване на делбата
при посочените дялове .
Основателно е искането по
чл.537,ал.2 от ГПК, за отмяна на нотариален акт за собственост върху имот по
давностно владение и наследство № 187т., д. № */17.12.2018г. на **- нотариус в гр. Ш., с който ответницата М.Т.Я.
е призната за едноличен собственик на имота , за размера над 5/9 ид.ч. т.к.
отразеното в тази част не съответства на
действителното правно положение .
Само въззиваемата страна е заявила искане за присъждане на деловодни разноски , но с оглед изхода от настоящото производство такива не и се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№245/15.11.2019г. , постановено по гр.д.№485/2019г. по описа на Районен съд Шумен , като вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Ю.Ю.
(Ю.Я.П.) родена на ***г. в гр. Ш., с
адрес: гр. И., кв. ... , Г.С. (Г.Я.П.),
роден на ***г. в гр. Ш., с адрес: гр. Т..., и М.Т.Я., ЕГН **********, пост.
адрес: ***, на
следния недвижим имот :
-
самостоятелен обект с ИН
83510.660.402.10.7 по кадастралната карта на гр.Ш., одобрена със заповед №
РД-18-52/25.11.2005г. на изп. директор на АГКК, със съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж с ИН 83510.660.402.10.8 и под обекта с ИН
83510.660.402.10.5, с административен адрес: гр.Ш..., намиращ се в сграда с ИН
83510.660.402.10, построена в поземлен имот - общинска собственост с ИН
83510.660.402.10, който имот представлява апартамент /жилище/ на четвърти етаж
от източното крило на сградата, с площ 96.40 кв.м и се състои от кухня,
всекидневна, хол, две спални, баня, тоалетна и две тераси с прилежащите му:
таван № 5, с площ 6
кв.м, маза № 2, с площ 4 кв.м и 0.1105 ид. части от общите части на сградата и
от правото и на строеж в поземления имот, представляващ УПИ VII в квартал 69 по
ДРП на гр.Ш. , при дялове : по 2/9 (две девети) ид.ч. за Ю.Ю. и Г.С. и 5/9 (пет девети) ид.ч. за М.Т.Я..
На основание
чл.537,ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ нотариален
акт за собственост
по давностно владение и наследство № 187т., д. № */17.12.2018г. на Нотариус
рег. на НК , с район на действие ШРС , с който М.Т.Я.
е призната за собственик на недвижимия имот допуснат до делба , над размера от
5/9 (пет девети) ид.ч.
Решението може да се обжалва, пред ВКС, в 1-месечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.