РЕШЕНИЕ
№
……………../19.10.2020 г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на втори октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при участие на секретаря М.
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 13552 по описа за 2019 г.
по описа на ВРС,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М.К.П., действаща като майка и законен представител
на Н.Г.П. срещу С.Л.Т. иск с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗС вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК приемане на
установено между страните, че правото на ползване на С.Л.Т. върху недвижим имот, находящ се в гр. * а именно - Жилище, апартамент № 20 с идентификатор * по КК и КР, одобрени със Заповед № РД -*. на ИА на АГКК, със
ЗП от 44,91 кв.м., състоящ се от: една стая, кухня и сервизни помещения, при
граници по документ за собственост: ап. №*, ст. Площадка, ап. № * и тревна
площ, и при съседни самостоятелни обекти в сградата по скица: на същия етаж-* * под обекта - * и над обекта-*, ведно с прилежащото
му избено помещение № 20, с полезна площ 2,37 кв.метра, при граници: изба на
ап. № 15, коридор и изба на ап. № *, както и
1,4105 % ид. части от общите части на сграда № 9 и от
правото на строеж върху дворното място, в което сградата е разположена,
представляващо поземлен имот с идентификатор *, е погасено по давност на 13.08.2019 г.
Твърди се в исковата молба, че с нотариален акт за покупко-продажба от
13.08.2014 г. ответникът е запазил правото на безвъзмездно и пожизнено право на
ползване върху недвижимия имот, предмет на продажбената сделка. От учредяването
на правото на ползване от посочената дата 13.08.2014 г. до завеждане на иска,
ответникът не се е ползвал от това право, поради което се претендира, че същото
е погасено по давност на 13.08.2019 г. По тези съображения се моли за уважаване
на иска.
В съдебно заседание ищеца, чрез процесуален представител адв. Д., поддържа
заявената искова претенция и моли за уважаването й. Развива подробни
съображения по същество на спора, като настоява, че от анализа на събраните
доказателства се установява, че правото на ответника е погасено по давност.
Подчертава, че Т. не живее в жилището повече от 10 години, като М. и детето й
не живеят в жилището, но заплащат всички консумативни разходи за него, в т.ч. и
данъчни задължения от 2014 г. Намира, че въпросът за наложената върху имота
възбрана е неотносим към предмета на спора.
Подчертава, че правото на ползване включва както права, така и задължения на
ответника, които не се изпълняват. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от
ответника, чрез особен представител адв. Н.С.-*, излага становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Подчертава, че на ищцата е прехвърлена
голата собственост върху имота, като след сключване на сделката в процесното жилище са останали да живеят Н.П. и нейната
майка М. *. С оглед на
това твърди, че между страните в периода 2014 г. до 2020 г. е налице неформален
безвъзмезден договор за заем за послужване по отношение ползването на имота. Настоява, че
правото на ползване може да се упражнява и чрез трети лица, какъвто бил
настоящият случай, поради което и правото на ползване не е погасено. По тези
съображения моли да се отхвърли исковата претенция.
В открито съдебно заседание
ответникът чрез назначения особен представител оспорва предявения иск. Твърди,
че имотът е продаден с наложена възбрана, наложена в полза на сина му, поради
незаплатена издръжка, поради което намира, че имотът е отчужден с цел да няма
имоти на свое име. Настоява, че искът следва да се отхвърли като недоказан.
Сочи, че правото на ползване може да се упражнява и чрез трети лица, като не
било установено, че наемателите в имота не са допуснати от ответника.
Подчертава, че ответникът е с регистриран в имота постоянен адрес, не притежава
друго жилище и не е установено да пребивава трайно на друг адрес в страната. Не
било установено дали той има лични вещи в апартамента, както и ключ от
последния. По тези съображения моли за отхвърляне на иска.
Настоящият съдебен състав на ВРС
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от
фактическа страна:
От представения
по делото нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № * г. на нотариус при Районен съд *, се установява, че С.Л.Т. е продал
на Н.Г.П., действаща чрез своята майка и законен
представител М.К.П., недвижим имот, представляващ жилище, апартамент № 20 с идентификатор *, по КК и КР, одобрени
със Заповед № *. на ИА на
АГКК, със ЗП от 44,91 кв.м., състоящ се от: една стая, кухня и сервизни
помещения, при граници по документ за собственост: ап. №19, ст. Площадка, ап. №
21 и тревна площ, и при съседни самостоятелни обекти в сградата по скица: на
същия етаж-* * под обекта - * и над обекта-*, ведно с прилежащото
му избено помещение № 20, с полезна площ 2,37 кв.метра, при граници: изба на
ап. № *, коридор и изба на
ап. № *, както и 1,4105 % ид. части от общите части на сграда № 9 и от правото на
строеж върху дворното място, в което сградата е разположена, представляващо
поземлен имот с идентификатор *.
Видно от т. 1 от договора, страните са постигнали съгласие С.Л.Т. си запазва правото на пожизнено безвъзмездно ползване върху така
описания имот.
От извършената справка в НБДН (л. 37) се установява, че регистрираният
постоянен и настоящ адрес на С.Л.Т. ***.
Видно от справка за неплатени задължения по лице С.Л.Т.,***, за периода
от 2014 г. до 2020 г. не са заплащани данъчни задължения.
От представеното извлечение от Агенцията по вписванията (л. 82) и
уведомление от ЧСИ *, рег.№* с район на действие Окръжен съд *, се установява, че на 15.10.2014 г. е заличена наложената от кредитор С.Л.Т. - * Л. възбрана върху процесния недвижим имот.
Събрани по делото
са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите *.
От показанията на
свидетеля * се установява, че С.Т. не живее в процесния
имот повече от 10 години. Свидетелката споделя, че за всички разходи за ремонт
в жилищната сграда и други плащания се събират от собственичката М. от седем
години, откакто ѝ е заявила, че е закупила жилището. Сочи, че преди С. е
живеел сам и от както е напуснал не е заплащал нищо за имота, и не е идвал у
апартамента. Установява се, че М. и Н. не живеят в процесното
жилище, като същото се отдавало под наем, но М. заплащала всички разходи, а не
наемателите. От показанията на свидетеля Киряков се установява, че М. е
посещава имота, но не живее постоянно там. Свидетелят споделя, че в имота живее
друго лице в него, но не знае в какво качество обитава имотът.
Предвид така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 59, ал.
3 от ЗС вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Така предявения
отрицателен установителен иск съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса възлага в тежест на ищеца да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е собственик на имота и че в полза на
ответника е учредено право на ползване, а в тежест на ответника е да
установи правоизключващи възражения, на които се
позовава, в т.ч. че между страните е постигнато съглашение с характер на заем
за послужване и че упражнява правото си на ползване си чрез другиго в исковия период.
Съгласно правната
доктрина и трайна съдебна практика съдържанието на вещното право на
ползване се определя от правомощието да се ползва вещта съобразно нейното
предназначение и да се събират плодовете ѝ без да се изменя съществено
нейната субстанция. Погасяването на това вещно право се осъществява при смъртта
на ползвателя, при погиване на вещта, както и при неупражняването на
правомощието в течение на пет години, т.е. във всички случаи погасяването на
ограниченото вещно право е правна последица от нереализирането на правомощието
за ползване на вещта.
В случая от събраните по делото писмени
доказателства – нотариален акт за покупко-продажба, сключен между страните, безспорно
се установи, че в изискуемата от закона нотариална форма на 13.08.2014 г. ответникът
е запазил пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху процесния
имот. Фактът, че към датата на продажбата на имота по отношение на същия е
имало наложена възбрана, е неотносим към предмета на
спора - въпросът за ползването на имота, доколкото наложените тежести върху
имота не съставляват пречка за упражняване на правото на ползване. От друга
страна, от непротивопоставимостта на извършените
разпоредителни сделки с вещното право на собственост върху възбранен
имот, може да се ползва кредиторът, респ. взискателят,
но не и самият длъжник, извършил разпореждането. По тези съображения
възраженията на процесуалния представител на ответника, изложени в съдебно
заседание в този смисъл и относно увреждащия характер на сделката по отношение
на кредиторите на ответника, са неотносими към
предмета на спора и не следва да се обсъждат.
Спорният по делото въпрос е относно реализирането на правомощието за
ползване на вещта съобразно нейното предназначение, установяването на който е
възложен в тежест на ответника.
В случая ответникът не установи при условията на пълно и главно доказване,
че реализира това право лично или чрез трети лица.
От анализа на събраните по делото писмени- справка за задължения и гласни
доказателства – показанията на свидетелите *, които съдът кредитира като последователни, вътрешнологични и непротиворечиви се установи, че ищцата,
чрез нейната майка, упражнява в цялост правото си на собственост, в т.ч. и правомощия
на ползвателя с учредено право на ползване,
отдавайки имотът под наем на трети лица и заплащане на всички разходи за
процесния имот. Ответникът не установи,
че имотът е отдаден под наем или в заем за послужване на ищцата или трети лица
(наематели), че съхранява свои собствени вещи и притежава ключ от имота. Тези
обстоятелства с оглед характера на предявения иск подлежат на доказване от
ответника, каквито доказателства не са ангажирани по делото. Пълното доказване
е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден
релевантен за спора факт или обстоятелство, каквото в случая липсва /в този
смисъл решение №226/12.07.2011г. по гр. дело № 921/2010г. на ІV-то гр. отд. на ВКС/. Фактът, че ответникът е регистриран с
постоянен и настоящ адрес на адреса на процесния имот, не е достатъчен сам по
себе си да обоснове ползване на имота лично или чрез трети лица. Неизпълнението
на задължението за промяна на адресната регистрация влече единствено административнонаказателна отговорност, но други правни
последици освен посочените не могат да настъпят нито в полза, нито във вреда на
страната.
От друга страна,
ищцата установи, че от момента на покупката на имота заплаща всички режийни
разходи за жилището, което задължение има ползвателя, а не голият собственик на
имота. Ответникът не е посещавал имотът повече от десет години и напълно се е дезинтересирал от ползването му. От показанията на свидетелите
непротиворечиво се установи, че ищцата Н.П. заедно със своята майка пребивава
на друг адрес, поради което доводите на ответника, че между страните по делото
е сключен договор за заем за послужване и ищцата живее и ползва апартамента
чрез него, останаха недоказани.
По изложените
съображения съдът намира, че правото на ползване не е упражнявано от ответника
повече от пет години от придобиването му на 13.08.2014 г., поради което е
изпълнен фактическия състав на нормата на чл. 59, ал. 3 от ЗС и същото е
погасено по давност на 13.08.2019 г. Следователно предявеният установителен иск е основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и предвид отправеното искане, ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените разноски съобразно представения списък
по чл. 80 от ГПК. Срещу заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение е релевирано възражение за прекомерност. Съдът като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, както и минималния размер съобразно
чл. 7, ал. 4 вр. ал.2, т. 3 от Наредба №1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения, приложима към датата на сключване на
договора за правна помощ, намира възражението за неоснователно. Ето защо в
тежест на ответника следва да се възложат разноски в общ размер на 1329,70 лева, от които държавна такса и такса преписи и вписване – 129.70лв,
300лв. за депозит за особен представител и 900лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните М.К.П., ЕГН **********, действаща
като майка и законен представител на Н.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, и С.Л.Т.,
ЕГН ***********, с адрес ***, че правото на ползване на С.Л.Т. върху недвижим имот, находящ се в гр. * а именно - Жилище, апартамент № * с идентификатор * КК и КР, одобрени със Заповед № *. на ИА на АГКК, със
ЗП от 44,91 кв.м., състоящ се от: една стая, кухня и сервизни помещения, при
граници по документ за собственост: ап. №19, ст. Площадка, ап. № 21 и тревна
площ, и при съседни самостоятелни обекти в сградата по скица: на същия етаж-*, *, под обекта - * и над обекта-*, ведно с прилежащото
му избено помещение № 20, с полезна площ 2,37 кв.метра, при граници: изба на
ап. № 15, коридор и изба на ап. № 17, както и 1,4105 % ид.
части от общите части на сграда № 9 и от правото на строеж върху дворното
място, в което сградата е разположена, представляващо поземлен имот с
идентификатор *, е
погасено по давност на 13.08.2019
г., поради не упражняването му в продължение на пет години, на основание чл. 59, ал. 3 от ЗС вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА С.Л.Т., ЕГН ***********, с адрес *** да заплати на М.К.П., ЕГН **********, действаща
като майка и законен представител на Н.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1329,70 лева /хиляда триста двадесет и девет лева и седемдесет стотинки/,
представляваща направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от
решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: