№ 9
гр. Царево , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20212180200087 по описа за 2021 година
Производството е от административно наказателен характер, с правно
основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Би Ай Ес Ко“
ЕООД, ЕИК *********, срещу наказателно постановление № 02-0003260 от
18.11.2020 г. на Директор на дирекция „Инспекция по труда“, с което на „Би
Ай Ес Ко“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на
труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2500,00 лева, на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и се иска от съда да бъде отменено, алтернативно-
размерът на наложената санкция да бъде намален в предвидени от закона
минимум.
В съдебно заседание не изпраща представител. Поддържа жалбата в
нарочно писмено становище.
За ответника по жалбата се явява юрисконсулт, който поддържа
наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска
неговото потвърждаване.
По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитан беше
1
актосъставителят.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното:
На 20,08.2020 г. актосъставителят съвместно със свои колеги-служители
на Инспекция по труда, посетили търговски обект в гр. Приморско, обл.
Бургаска, като при извършената проверка установили, че обектът се
стопанисва от жалбоподателя. В хода на проверката били установени
работещите на обекта лица. След това проверяващите извършили и проверка
по документи, на работещите в дружеството лица. Проверяващите
установили, че лицето *** да работи като „***“.
Впоследствие жалбоподателят бил призован да представи необходими
документи за документална проверка, свързана с трудовите правоотношения
на работещите в обекта към момента на проверката. Представителят на
дружеството не представил сключен трудов договор с лицето ***, валиден
към момента на проверката, както и не представил справка за регистриране на
уведомление за договора по чл. 62, ал. 3 от КТ, което мотивирало
актосъставителя за издаде акт за установяване на административно
нарушение. Актът е предявен на нарушителя за подпис, чрез неговия
представител и е подписан от него без възражения.
Наказващият орган, въз основа на акта издал обжалваното наказателно
постановление, в което административното нарушение е описано по следния
начин: жалбоподателят е допуснал до работа ***, без да е сключил трудов
договор в писмена форма, квалифицирано е по чл. 62, ал. 1 от КТ и на осн. чл.
414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание– имуществена
санкция в размер на 2500,00 лв.
Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен
анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените
доказателства по АНП, приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, и
устните доказателства - показанията на актосъставителя. Съдът кредитира
изцяло показанията на актосъставителя, като логични, последователни и
напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства.
Същите са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице
2
индиция за тяхната заинтересованост или предубеденост. Съдът няма никакви
основания да се съмнява както в показанията на свидетеля, така и в
добросъвестността на същия при изпълнението на служебните му
задължения. Свидетеля заедно с колегите си е възприел лично факта, че
непълнолетното лице работи в проверявания обект. Контролните органи са
разполагали с достатъчно време да се запознаят детайлно с обстановката на
обекта, да възприемат присъстващите в търговската зала лица и въз основа на
извършваните от тях действия да преценят дали лицата полагат труд на
обекта или са клиенти
Показанията на актосъставителя, че лицето е полагала труд на обекта,
кореспондират напълно с вписаните обстоятелства в Списъка на работещите в
обекта, а именно: че лицето полага труд на обекта, с определено работно
време и възнаграждение, за което работника лично е положил подпис.
Списъкът на работещите в обекта съдържа реквизитите на декларация по реда
на чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, изготвен е в хода на проверката и след като
работника надлежно е положил подписа си срещу вписаните обстоятелства, с
което е удостоверил верността на вписаните обстоятелства,
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежно лице, посочено
като нарушител, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В
случая въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е
юридическо лице- правно образование, което не може да има собствено
психическо отношение към деянието.
Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и
законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на
3
ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
В конкретния казус съдът съобрази следното: *** е полагала труд за
жалбоподателя. Заради липсата на сключен между нея и работодателя
писмен, трудов договор към момента на проверката съдът приема, че
жалбоподателят в качеството му на работодател е осъществил състава на
посоченото в акта и наказателното постановление административно
нарушение.
Във връзка с изложеното от жалбоподателя и след внимателен прочит
на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на
акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на ЗАНН.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен
съобразно нормите на ЗАНН, съставен е в изискуемия срок и е надлежно
подписан от съставителя, свидетелите и представителя на нарушителя. Той е
подробен и обоснован. По делото не са установени различни факти и
обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи
констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за
безспорно установено. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние
съдържа всички обективни и субективни признаци на административно
нарушение на КТ, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради
което правилно е била ангажирана административно- наказателна
отговорност спрямо него. Наказателното постановление е издадено при
спазване изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити.
Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното
НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени
от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална
компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание.
Посочените фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на
съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови
разпоредби към установеното административно нарушение.
Наказанието обаче неправилно е определено по размер. В санкционната
4
част на нормата – чл. 414, ал. 3 от КТ е посочено, че отговорност носи
работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62 и 63 и той се наказва с
1500,00 до 15 000,00 лв. Отделно от това виновното длъжностно лице се
наказва с глоба в размер 1000,00 до 10 000,00 лв. за всяко отделно нарушение.
Наказващият орган правилно е преценил, че в случая работодател по смисъла
на §. 1, т. 1 от ДР на КТ се явява жалбоподателя, но е наложил наказание над
предвидения от закона минимум, без да посочи, че са налице отегчаващи
обстоятелства. Наличието на такива не беше доказано и пред съда, поради
което следва да се приеме, че наказанието трябва да бъде в минимален размер
от 1500,00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0003260 от 18.11.2020 г. на
Директор на дирекция „Инспекция по труда“, с което на „Би Ай Ес Ко“
ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2500,00 лева, на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, в частта му
досежно размера на определеното административно наказание, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
„имуществена санкция“ от 2500,00 лева на 1500,00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част
като законосъобразно.
ОСЪЖДА „Би Ай Ес Ко“ ЕООД, ЕИК *********, да заплатят на
дирекция „Инспекция по труда“ сумата в размер на 80,00 лева, за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5