Р Е Ш
Е Н И Е № 14
гр. София, 19.01.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
Софийският
окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание,
проведено на деветнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
при секретаря Магдалена Букина, като разгледа
докладваното от съдията търг. д. № 51
по описа за 2017 година на СОС и за
да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ -
В.И.Т., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. Е.Г.П. от САК е
предявил срещу „З.к.Л.И.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** Д,
иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в
размер на 60 000 лева за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, физически, психически
дискомфорт, битови неудобства, стрес, потиснатост и социална изолация, поради
счупване на десен глезен (виж
уточняваща молба вх. №3066//24.03.2017г. – л.27), причинени вследствие
на ПТП, настъпило на 15.05.2016 год. по първокласен в посока ГКПП „Калотина” в
района на км 27+500 по вина на К. В. Н. - застрахован при ответника водач на
лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган” с ДК № СО 1689 АТ, със
застрахователна полица № ВG/22116001285918
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с
ответника, валидна от 28.04.2016 год. до 28.04.2017 год., ведно със законната
лихва върху сумата от деня на увреждането, 15.05.2016 год., до окончателното й
заплащане (виж уточняваща молба вх.
№3066//24.03.2017г. – л.27).
Ищецът твърди
в исковата си молба, че при пътнотранспотно произшествие, настъпило на
15.05.2016 год., му били причинени телесни увреждания, вследствие на което
търпи неимуществени вреди.
Твърди, че на посочената дата –
15.05.2016 год. Г. А.В. управлявал л.а. марка „Фолксваген”, модел „Поло” с ДК №
ВТ 1703 ВР по ПП 1-8 в посока ГКПП „К.”. Непосредствено зад него се движел л.а.
марка „Рено”, модел „Меган” с ДК № СО 1689 АТ, управляван от К. В. Н.. Около
20.00ч. в района на км. 27+500, виновния за произшествието водач К.Н. застигнал
спрелия в този участък л.а. марка „Фолксваген”, модел „Поло” с ДК №ВТ 1703 ВР и
поради това, че бил невнимателен и нарушил правилата за движение по пътищата,
като не упражнил достатъчен контрол върху управляваното от него МПС, движил се
със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка и законово ограничение
е реализирал удар отзад в спрелия автомобил. Вследствие на настъпилото ПТП били
причинени увреждания на ищеца – пътник в л.а. марка „Фолксваген”, модел „Поло”
с ДК №ВТ 1703 ВР.
По случая било образувано ДП №36/2016г. по описа на ОД
МВР - София, пр.пр. №2270/2016г. по описа на Окръжна прокуратура – гр.София.
При управлението на процесния л.а. марка „Рено”, модел
„Меган” с ДК № СО 1689 АТ , водачът К.Н. нарушил правилата за движение по
пътищата, а чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП –
като създал опасност за здравето на останалите участници в движението, чл. 20,
ал. 1 и чл.20, ал2, изр.2 от ЗДвП – като не контролирал непрекъсното превозното
средство, което управлявал и не спрял пред появилото се препядствие и чл. 20,
ал. 2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП - като се движил със скорост несъобразена с
конкретната пътна обстановка и законови ограничения.
Ищецът твърди, че виновният водач Н.е имал възможност
да предотврати произшествието, ако не бил нарушил посочените правила за
движение по пътищата.
Твърди, че получените от него тежки увреждания се
намират в пряка причинна връзка с механизма на процесното ПТП.
Поддържа се от ищеца, че прекият деликвент извършил
деянието виновно, при форма на вината непредпазливост. Деликвентът не
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, че ще причини ПТП, в
резултат, на което ще пострада ищецът, но бил длъжен и могъл да ги предвиди и
предотврати, ако не бил допуснал посочените нарушения на правилата за движение
по пътищата.
Ищецът твърди, че непосредствено след ПТП е бил
транспортиран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД, където му било установено счупване
на десен глезен и незабавно било извършено оперативно лечение на фрактурата с
поставяне на 11 винта. Твърди, че повече от месец търпял излючително силни
болки, което наложило да приема обезболяващи непрекъснато. Било затруднено и
болезнено придвижването му, което наложило ежедневно да бъде подпомаган от
близките си. Ограничил контактите си, дистанцирал се от приятелите и станал
раздразнителен, имал проблемен и непълноценен сън. Прекараното дълго време у
дома оказало негативно влияние и върху психиката на ищеца – станал избухлив,
несигурен в себе си, апатичен, притеснен.
Ищецът твърди, че дори и след проведен
рехабилитационен режим, походката му продължава да бъде накуцваща и при
изминаване на неособено дълги разстояния започва да изпитва умора, а при
промяна на времето, болките в областта на глезена се засилвали.
Ищецът сочи, че отговорността на застрахователя -
ответник в настоящото производство - „З.к.Л.И.” АД, ЕИК . била ангажирана от
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за процесния
л.а. марка „Рено”, модел „Меган” с ДК № СО 1689 АТ, със застрахователна полица
№ ВG/22116001285918, валидна от 28.04.2016 год. до 28.04.2017
год. Последното обуславяло и предявения пряк иск срещу застрахователя.
На следващо място в исковата молба ищецът излага, че
предявил пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение
с вх. №8292/01.09.2016 год., като с писмо с изх. №L-3020/13.09.2016 год. получил отговор от ответника, че не е налице
основание застрахователят да му изплати обезщетение в качеството му на
пострадало лице преди влизане в сила на присъда на наказателния съд.
Моли съда, да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, да му заплати обезщетение в размер на по 60 000 лева
за причинените неимуществени вреди – болки и страдания, физически, психически
дискомфорт, битови неудобства, стрес, потиснатост и социална изолация, поради
счупване на десен глезен (виж
уточняваща молба вх. №3066//24.03.2017г. – л.27), причинени вследствие
на ПТП, настъпило на 15.05.2016 год. по първокласен в посока ГКПП „Калотина” в
района на км 27+500 по вина на К. В. Н. - застрахован при ответника водач на лек
автомобил марка „Рено”, модел „Меган” с ДК № СО 1689 АТ, със застрахователна
полица № ВG/22116001285918 за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответника, валидна от
28.04.2016 год. до 28.04.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата от
деня на увреждането, 15.05.2016 год., до окончателното й заплащане (виж уточняваща молба вх.
№3066/24.03.2017г. – л.27).
Претендират се и направените по делото разноски,
включително и за адвокатско възнаграждение.
В
срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който е
оспорил исковете по основание и размер, като неоснователни, както и като
недопустими. Счита, че предявеният иск е недопустим, съгласно разпоредбата на
чл.380 от КЗ, а също така неоснователен, тъй като не бил изяснен механизма на
ПТП от представените към исковата молба документи. Ответникът поддържа, че не
се установява и приноса на всеки от участниците в ПТП, съответно вината им. При
условията на евентуалност и в случай, че бъде установено виновно поведение на
застрахования при него водач, прави възражение за съпричиняване.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва всички
правни и фактически твърдения на ищеца по исковата молба и се противопоставя на
размера на предявения иск.
Моли, съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която е оспорил всички възражения на ответника, изложени в отговора на исковата молба.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на ДИМ, с който поддържа възраженията и исканията си направени с отговора на исковата молба.
Ответникът също претендира
направените по делото разноски.
Софийският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения с исковата молба констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 15.05.2016г. на ОД на МВР – София е, че на
15.05.2016г., около 15.10 часа на път ПП - І-8 /между гр.С. и с.К./, при 27,5
км, е настъпило ПТП между две МПС. Посочено е още в този протокол, че Г.А. В.управлявал
л.а. марка „Фолксваген”, модел „Поло” с ДК № ВТ 1703 ВР по ПП 1-8 в посока ГКПП
„Калотина”. Непосредствено зад него се движел л.а. марка „Рено”, модел „Меган”
с ДК № СО 1689 АТ, управляван от К. В. Н.. Около 15.10ч. в района на км.
27+500, К.Н. застигнал спрелия в този участък л.а. марка „Фолксваген”, модел
„Поло” с ДК №ВТ 1703 ВР и реализирал удар отзад в спрелия автомобил. Вследствие
на настъпилото ПТП били причинени увреждания на четири лица, включително
ищецът, както и на двата автомобила.
Установява се по делото, че с молба
– претенция от 01.09.2016г., ответникът е уведомен от ищеца за процесното ПТП и
му е предложил извънсъдебна спогодба.
С писмо от 13.09.2016г., адресирано до пълномощника на
ищеца, ответното търговско дружество е отказало сключването на извънсъдебно
споразумение, предвид разпоредбата на чл.496, ал.2 от КЗ.
От
представената с исковата молба епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“-ЕАД се
установява, че пострадалият ищец при горното ПТП е бил приет на 15.05.2016 год.
в болничното заведение за шест дни с „счупване на други части на подбедрицата –
закрито. Фрактура трималеоларис декстра“. Видно е още от епикризата, че на
ищеца е направена операция на фибуларния и медиалния малеол, чрез която са му
поставени 11 бр. винтове.
От
прието от съда като компетентно и обективно заключение на в.л. Т. по
назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че В.И.Т. е получил следните травматични увреждания локализирани в
областта на дясната глезенна става-Трималеоларно счупване,което представлява
счупване на малеолите на тибията и фибулата/голям и малък пищял/ и задният ръб
на тибията.
Вещото лице установява, че при получаване на увреждането е била налице
значителна по интензитет спонтанна, при допир и движение/пасивно и опит за
активно/ болезненост, която е намаляла в рамките на периода на възстановяване
за около 5-6 месеца. Към момента се наблюдавала болезненост при натоварване на
крайника и при промяна на времето, които щели да останат доживот.
По повод причинените травматични увреждания, вещото
лице сочи, че било предприето оперативно лечение, което било осъществено
двуетапно. При първият етап била извършена кръвна репозиция и метална
остеосинтеза на фрактурите в периода 15-21.05.2016г., а при вторият етап бил
отстранен по оперативен път на остеосинтезния материал за периода от
23-26.06.2017г. Ищецът приемал обезболяващи и антикоагуланти.
При нормално протичащи възстановителни процеси вещото лице заявява, че
ще настъпи пълно възстановяване на пострадалия, като единствените остатъчни
явления щели да бъдат болезненост в зоната на фрактурата след натоварване и
промяна на времето.
По делото е назначена и автотехническа експертиза, от заключението на която, се установява следното:
На 15.05.2017
година на първокласен път № 8 от републиканската пътна мрежа, в зоната на
километър 27+500, към 15,00 часа - светлата част на денонощието, дъждовно
време, добра видимост е настъпило ПТП между лек автомобил „Рено Меган " с
регистрационен номер СО 16 89 АТ и лек автомобил „Фолксваген Поло" с
регистрационен номер ВТ 17 03 BP.
Платното за
движение в зоната на ПТП било двупосочно с оформени две полуплатна за движение
в противоположните посоки, отделени помежду си с непрекъсната бяла линия
„М1". Всяко полуплатно се състояло от по две ленти за движение в
съответната посока, всяка с широчина по 3,40 метра, отделени помежду си с
прекъсната бяла линия „МЗ". Участъкът преди и след ПТП бил продължително
прав, равнинен. В зоната на местопроизшествието не били намерени действащи
пътни знаци, както и спирачни следи. Процесните автомобили, след ПТП се били
установили в десния край и десния банкет на платното за движение в посока С.- К.,
като от към страната на град С. се бил установил лек автомобил „Рено", а
от към страната на К. - лек автомобил „Фолксваген Поло". Зад лек автомобил
„Рено" от към град С., в десния край на дясната лента за движение в
горната посока и върху десния банкет били намерени и описани разпръснати
парчета стъкла - секурит, а в зоната на дясната лента за движение, между
установилите се автомобили били намерени множество парчета стъкла, пластмасови
и метални части.
Лек автомобил „Рено
Меган " бил намерен установил се с предните гуми в десния край на дясната
пътна лента, а задните в областта на десния банкет, със следа от директен,
челен удар по предната габаритна страна, в централната й част, като били
разрушени предна броня, предна решетка и двата фара.
Лек автомобил
„Фолксваген Поло" с регистрационен номер ВТ 17 03 BP бил намерен
установил се в десния край на дясната пътна лента, със следа от силен директен
удар в дясната част на задна габаритна страна с деформация на конструкцията на
автомобила, достигаща до дясната част на задния мост.
Описаното до тук
дава основание на вещото лице да направи извода, че ударът между двата
автомобила бил осъществен в зоната на десния крайпътен банкет и дясната част на
дясната лента за движение в посока С. – К., между челната част на лек автомобил
„Рено Меган" и задната дясна част на лек автомобил „Фолксваген Поло",
като към момента на удара и двата автомобила били насочени с челните си части в
посока към К..
Ударът между челната част на лек автомобил „Рено Меган" с
регистрационен номер СО 16 89 АТ и дясната задна част на лек автомобил
„Фолксваген Поло" бил осъществен:
-по дължина на платното за движение - на около 51,00
- 52,00 метра от приетия по време на огледа ориентир №1, в посока към град С.;
-по широчина на
платното за движение — на около 1,00 метра в ляво от десния край на асфалтовото
покритие на платното за движение в посока С. – К.до около 1,00 метра в дясно от
същия край.
Вещото лице сочи,
че липсата на спирачни и други следи, върху платното за движение, към момента
преди удара, дава основание да се направи извода, че скоростта на лек автомобил
„Рено", към момента преди удара е била равна на скоростта на този
автомобил в момента на удара. По отношение скоростта на лек автомобил
„Фолксваген Поло", вещото лице заявява, че към момента на удара, на този
автомобил от удрящият го - лек автомобил „Рено Меган" е придадена някаква кинетична
енергия и същият се е придвижил напред на около 24 метра, като в това
разстояние не били оставени спирачни следи. Въз основа на този факт
експертизата стига до извода, че Vреното /скоростта/
преди удара = Vреното при удара ~ 70 километра в час.
Водейки се от
определеното място на удара - в дясната част на дясната пътна лента,
геометрията на платното за движение в мястото на ПТП - две пътни ленти за
движение в посоката на Реното, всяка с широчина по 3,40 метра, продължително
прав, равнинен участък, времето на възникване на ПТП - дневна светлина,
експертизата стига до извода, че водачът на лек автомобил „Рено" е имал
техническа възможност от достатъчно разстояние да забележи лек автомобил
„Фолксваген" и да измени траекторията на движение на управлявания от него автомобил,
с което безопасно да извърши заобикаляне или изпреварване на същия.
По отношение на
скоростта на движение на лек автомобил „Рено", вещото лице сочи, че
същата, за да е нормативно допустима е необходимо да е по- ниска от 90
километра в час. Вещото лице установява още, че в кориците на делото липсват
данни, указващи при конкретното ПТП, досежно лек автомобил „Фолксваген",
имало ли е поставен или непоставен светлоотразителен триъгълник или подаден
светлинен сигнал, както и данни, които да указват превозното средство дали е
било спряно, престоявало ли е или е било паркирано и къде точно.
Теоретично, от техническа и професионална гледна точка, вещото лице
излага, че ако в конкретната ситуация е било необходимо да се постави
светлоотразителен триъгълник, тъй като ограничението на скоростта за участъка е
90 километра в час, същият е трябвало да бъде поставен на 30 метра след
превозното средство, което разстояние давало възможност на движещите се в тази
посока ППС, да забележат по-рано опасността за движение и да имат достатъчна
надлъжна безопасна дистанция, в която да извършат безопасно заобикаляне, но не
и изпреварване.
Вещото лице сочи още, че в материалите по делото не съществуват данни
за това, към момента на удара между превозните средства, ищецът в качеството на
пътник или в качеството на пешеходец се е намирал в зоната на ПТП. (Т.е.
намирал ли се е в някое от ППС или е бил извън тях).
По делото са събрани и гласни доказателства –
показанията на свидетелите И. и М.. Първият свидетел установява, че ищецът е
електротехник и че с него са близки съседи. Ищецът Т. живеел сам. Имал майка,
възрастна жена, която живела в с. Н.. През 2016 г. работел в една фирма, която
била ангажирала него и негови колеги да работят в Германия по
електрообзавеждането на
апартаменти. Свидетелят сочи, че
при процесното ПТП един от колегите на ищеца починал, а той имал счупване на
десния глезен. От май 2016 г. ищецът бил два месеца с гипс и чак сега през
юли, другият свидетел го закарал да му махат поставените в глезена пирони. Ищецът
през цялото време, докато течели оздравителните му процеси, взимал
обезболяващи. И към настоящия момент ищецът имал оплаквания, но в самото начало
били с по-голям интензитет. Ищецът бил трудно подвижен след катастрофата, с
гипс и никъде не можел да ходи. Правел два – три метра с помощта на патериците
и сядал. В много негативен план се отразил на ищеца този инцидент и не само
физически, но и финансово. Той бил електротехник, работата му била специфична -
трябвало да се кляка, да се качва по стълби. След махането на гипса и пирона му
останала малко изкривената походка и в момента е безработен, защото не можел да
си върши работата, така както трябва. Свидетелят водил ищецът на психолог, тъй
като много се бил затворил в себе си, станал сприхав, изнервен, започнал да
плаче, не искал да излиза, бил все просълзен. Когато по телевизията давали
репортаж за катастрофа, веднага спирал телевизора. В емоционален план, това
състояние продължило доста дълго време. Ищецът започнал да възвръща нормалните
си житейски възгледи през юни – юли, тази година. Той не бил същият, какъвто
бил преди. Сега започнал да излиза, но не било като преди.
Свидетелят М. сочи, че миналата година, средата на
месец май ищецът претърпял ПТП и имал
счупване на глезена, доста време се възстановявал. Свидетелят го водил по
доктори. ПТП много зле се отразило на ищеца, нямало кой да се грижи за него,
затова той го водил по болници, на прегледи. Ищецът се затворил се в себе си,
станал нервен. Не можал да продължи да
работи, поради контузията и го отстранили от работа. Свидетелят сочи, че ищецът
още куца и не е напълно възстановен. През месец юли 2017г. му извадили
пироните, но още изпитвал болки и не се бил възстановил.
Не се
спори по делото, а и от представената с исковата молба справка то ИЦ към
Гаранционен фонд се установява обстоятелството, че е налице застрахователно
правоотношение между ответника по настоящото дело и собственика на МПС марка „Рено”,
модел „Меган”, с рег. № СО 1689 АТ, което правоотношение е сключено със застрахователна
полица № BG/22/116001285918 за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” и е било валидно към датата на
процесното ПТП.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна
до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с
договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане.
С
разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”
на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са
налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В
настоящия случай по делото бе установено по несъмнен начин от събраните гласни
и писмени доказателства и от заключението по назначената автотехническа експертиза, че причината за настъпването
на описаното с и.м. ПТП са субективните действия от страна на водача на лекия
автомобил марка „Рено”, модел „Меган” с
ДК № СО 1689 АТ
– К. В. Н., нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и 2 и чл.23, ал.1 от ЗДвП –
- всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди;
- водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват;
- водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението;
- водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство,
че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко;
При преценката на заключението по допусната съдебно –
автотехническа експертиза, съдът приема, че изводите на вещото лице досежно
механизма на осъществяване на процесното ПТП, кореспондират със събраните писмени
доказателства в тяхната съвкупност водят до извода, че единствено противоправните
действия на водачът на лекия автомобил марка „Рено“ са довели до
пътно-транспортното произшествие, при което на ищеца са били причинени
описаните в исковата молба увреждания. Налице е установена по несъмнен начин
причинна връзка между горните противоправни действия и вредата /причинени
физически увреждания вследствие на ПТП/.
Не се установи по делото възражението на ответника за
съпричиняване. Последното дори не е конкретизирано, т.е. ответникът не сочи в
какво се изразява съпричиняването, извършено от страна на ищеца при ПТП.
Независимо от това, по делото не се събраха доказателства за съвина на водача
на лекия
автомобил марка „Рено“ за осъществяването на процесното ПТП.
В резултат на ПТП на ищеца, видно от заключението
по назначената съдебно-медицинска експертиза са били причинени физическите
увреждания, описани в исковата молба и констатирани от експертизата: локализирани в областта на дясната глезенна
става-Трималеоларно счупване, което представлява счупване на малеолите на
тибията и фибулата/голям и малък пищял/ и задният ръб на тибията.
Установено бе, че
всички описани увреждания са пряк резултат от участието на ищеца в ПТП,
причинено от водача на лекия автомобил марка „Рено“, както и че не е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от действията на пострадалия – във връзка с въведеното
от ответника възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД. Това възражение е неоснователно.
За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия, необходимо е неговото
конкретно поведение пряко да е предпоставило или улеснило настъпването на ПТП.
В конкретния случай по делото не са събрани доказателства за причинна връзка
между действия на пострадалия и настъпилите увреждания. Установи се също така
от доказателствата по делото, че ПТП се е случило в светлата част от
денонощието /след обяд/ при много добра видимост, поради което наличието на
поставени светлоотразители зад МПС, в което е бил ищеца е без значение за
правния спор.
По делото бе установен и
последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на
застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – наличието на застрахователно правоотношение между
ответника по настоящото дело и собственика на МПС марка „Рено”, модел „Меган”,
с рег. № СО 16 89 АТ, което правоотношение е сключено със застрахователна
полица № ВG/22116001285918 за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” и е било валидно към датата на
процесното ПТП.
Доказан по основание,
предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.
Съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото
лице. В настоящия случай неимуществените вреди се изразяват в болки и страдания, физически
дискомфорт, поради обездвижен крак и болезненост за период от 5 – 6 месеца,
както и до настоящия момент, но в по-лека степен, понесени
от ищеца като пряка и непосредствена последица от получените при ПТП
травматични увреждания.
Съобразявайки
характера и тежестта на получените травми, интензитетът и продължителността на
понесените във връзка с тях болки, страдания, неудобства сравнително дългия
период на лечение и възстановяване, както и остатъчните последици от травмите –
болки при натоварване и промяна на времето, съдът приема, че ищеца има право на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 30 000 лева. Така
определеното обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства,
релевантни за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта,
като ще допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие в патримониума на ищеца. С оглед на изложеното съдът следва да осъди
ответника да заплати на ищеца на осн. чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 30 000 лева,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.05.2016 год., като отхвърли предявения иск
за разликата до пълния му предявен размер от 60 000 лева.
Тъй
като отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е тъждествена по
обем с тази на прекия причинител на непозволеното увреждане, в полза на ищеца
следва да се присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди
от датата на увреждането – 15.05.2016 год., в който момент съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД е
настъпила изискуемостта на вземането. При задължение, произтичащо от непозволено
увреждане, длъжникът изпада в забава от деня на увреждането без да е необходимо
да е поканен, поради което и доколкото застрахованият дължи на увредения лихви
за забава от деня на увреждането, дължимото обезщетение следва да се присъди,
ведно със законната лихва от деня на увреждането.
По отношение на
държавните такси и разноските по делото:
Тъй като с определение от 27.03.2017г. ищецът с оглед
разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК е бил освободен от заплащане на държавна
такса и разноски в настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на
осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати, съразмерно на
уважената част от иска, по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 1 200 лева
/4 % от 30 000 лева/.
В хода на производството по делото ищеца е направил
разноски, платени от бюджета на съда в общ размер на 600 лева – депозит за
възнаграждения на в.л. по назначената съдебно-медицинска експертиза и
съдебно-автотехническа експертиза; с оглед на горното ответникът следва да се
осъди да заплати по сметка на съда, съразмерно на уважената част от
иска, сумата от
300 лева, съставляваща разноски за възнаграждение на вещо
лице.
В
хода на производството по делото ответникът е направил разноски в общ размер на
660 лева – 200 лева за депозит за възнаграждение на в.л. по назначена експертиза
и 450 лева – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство,
съгласно чл.78, ал.8 от ГПК и 10 лева държавна такса за издадени съдебни
удостоверения. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да се осъди да
заплати на ответника сумата от 330 лева, съставляваща разноски съразмерно
с отхвърлената част на иска.
Тъй
като, видно от представения в с.з. на 19.12.2017 год. договор за правна помощ
от 20.07.2017 год., сключен между ищеца и Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“,
адвокат от адвокатското дружество е оказал безплатно адвокатска помощ за
процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, то на
осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като базата за определяне на възнаграждението е уважената част
на иска /30 000 лева/. С оглед на горното съдът определя горното възнаграждение
в размер на 1800 лева с ДДС /при минимален по Наредба № 1/09.07.2004 год.
размер от 1 430 лева/, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на
пълномощника на ищеца.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ,
„З.к.Л.И.”
АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление:*** Д
да заплати на В.И.Т., с
ЕГН ********** ***,
сумата от 30 000 лева /тридесет
хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания,
физически дискомфорт, поради обездвижен десен крак и болки в него за период от 5
– 6 месеца, както и до настоящия момент, но в по-лека степен, вследствие на
ПТП, настъпило на 15.05.2016 год. по
първокласен в посока ГКПП „Калотина” в района на км 27+500 по вина на К. В. Н.-
застрахован при ответника водач на лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган” с
ДК № СО 1689 АТ, със застрахователна полица № ВG/22116001285918 за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, сключена с ответника, валидна от 28.04.2016 год. до
28.04.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането,
15.05.2016 год., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск В ЧАСТТА МУ за
разликата до пълния му предявен размер от 60 000 лева.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „З.к.Л.И.” АД, ЕИК. да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1 200 лева /хиляда и двеста лв./, съставляващи дължима за производството по
делото държавна такса.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „З.к.Л.И.” АД, ЕИК .да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 300 лева /триста лв./, съставляваща съдебни
разноски, поети от бюджета на съда, съразмерно с уважената част
на исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, В.И.Т., с ЕГН ********** да заплати на
„З.к.Л.И.”
АД, ЕИК . сумата от 330 лева /триста и тридесет лв./, съставляваща съдебни разноски, съразмерно
с отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, „З.к.Л.И.” АД,
ЕИК . да
заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ с БУЛСТАТ ., със служебен адрес гр. С.,
ул. „Клокотница” № 2А, ет.8, сумата от 1800
лева /хиляда и осемстотин лв./ с
ДДС, съставляваща определено от съда по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: