№ 296
гр. Велико Търново, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно
наказателно дело № 20214110201553 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Депозирана е жалба от Т. В. ИВ. от гр. **, чрез пълномощника му адв. Р. от
Плевенска адвокатска колегия против НП № 21-1275-001772/13.10.2021 г. на Началник
Сектор „ПП“ към ОД МВР В. Търново, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са му наложени административни наказания - „Глоба“
в размер на 750 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, като на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 12 контролни точки. По реда на
настоящото производство претендира неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност,
както и сторените по делото разноски за един адвокат. В съдебно заседание, редовно
призовани лично жалбоподателя и пълномощника му, не се явяват, но депозират писмено
становище по същество на спора, като молят НП като незаконосъобразно да бъде отменено
и им се присъдят разноски за адвокат.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител инсп.
Лещакова, заемат становище жалбата да се отхвърли, съответно НП като законосъобразно да
се потвърди.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е инициирано със съставянето на
АУАН № 1766/31.08.2021 г. срещу жалбоподателя затова, че на 18.04.2021 г. в 08:31 часа, в
общ. В. Търново, ПП І-4, км 126+010, в посока гр. Варна, управлявал собствения си лек
автомобил „Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ“, с рег. № ЕН 8250 КН, със скорост от 112 км/ч, при
ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч, въведено с пътен знак Д11.
Наказуемата скорост след приспаднат толеранс от 3% била 109 км/ч, като превишаването на
скоростта било от 59 км/ч в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е било
установено с АТСС мобилна система тип "TFR1-M" № 514, а жалбоподателят се е бил
самопосочил от в декларацията по чл. 188 от ЗДвП като водач на МПС-то.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствието на
1
жалбоподателя, по причина, че след отправена покана не се явил. По-късно му е надлежно
връчен и подписан с отразяване в графа „възражения“, че няма такива. Срещу АУАН не са
постъпвали писмени възражения.
От доказателствата по делото се установява, че обективните признаци на
нарушението са били констатирани и установени непосредствено от полицейските
служители, които са снели данните от мобилната система.
Видно от приложеното по делото копие от снимков материал на 18.04.2021 г. в
08:31:44 ч., GPS координати: EL 25.58333, NL 43.06667, е измерена скорост на движение -
112 км/ч при ограничение за населено място - 50 км/ч, на автомобил с рег. № ЕН 8250 КН.
От представения протокол за използване на АТСС,"TFR1-M" № 514 се установяват -
мястото, датата и часа на използване на системата – ПП І-4, км 126+010, в посока от гр.
София към гр. Варна, 18.04.2021 г., с начало на работа 08:20 ч. и край 13:30 ч. АТСС е било
в стационарен режим на измерване „С“ и посока за задействане - „П“ приближаващ. Към
преписката е приложено заверено копие на декларация по чл. 188 ЗДвП от 10.08.2021 г., от
което се установява, че собственикът на процесното МПС е декларирал, че към датата на
нарушението същото е било управлявано от самия него.
Въз основа на съставения АУАН срещу жалбоподателя е издадено и оспореното НП,
с което за нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са му наложени административни
наказания „Глоба“ в размер на 750 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
3 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети и общо 12 контролни
точки.
По делото са приложени и приети доказателства относно компетентността на
контролния и административнонаказващ органи да издават АУАН, съответно и НП по
ЗДвП. Компетентността на полицейските служители да работят със системите за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение и да снемат данни от тях, е
служебно известна на настоящата инстанция.
Съгласно удостоверение на БИМ № 10.02.4835/24.02.2010 г., мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „ТFR 1-М”, е вписана в регистъра
на Българския институт по метрология под № 4835 със срок на валидност до 24.02.2020 г.
Същата е преминала успешно първоначална и последваща проверка /Протокол № 4-7-
20/27.04.2020 г.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
неоснователна.
В хода на административнонаказателното производство по издаването на оспореното
НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
отмяна на това основание. От процесуална гледна точка и двата акта /АУАН и НП/ са
законосъобразни. Издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и
притежаващи изискуемите императивни реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Поради това,
настоящата инстанция не споделя възраженията на жалбоподателя, в тази посока.
Безспорно установено по делото в АУАН и НП, са описаните обстоятелствата, при
които е извършено нарушението - място, време, съставомерните признаци на конкретното
нарушение. Представени са доказателствата, подкрепящи административното обвинение.
Спазен е и преклузивния срок за съставяне на акта по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Безспорно установен е и извършителя на нарушението от контролните органи, едва след
депозиране на декларацията по чл. 188 от ЗДвП от собственика на автомобила, който се е
самопосочил като водач на датата, в която е заснето нарушението. В случая, този е
меродавния момент, от който е започнал да тече срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне
на АУАН. Същият е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя и в
едногодишния срок от извършване на нарушението.
Към датата на нарушението, вече е била настъпила и законодателна промяна в чл.
2
189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП /Дв., бр. 54/05.07.2017 г., в сила от 09.07.2017 г./, с която е било
преодоляно приложението на ТР № 1/2014 г. на ОСК на ВАС. Цитираната разпоредба сочи,
че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. В този смисъл, понастоящем в ЗДвП няма изрично изискване дали нарушенията
да се установяват със стационарно или мобилно техническо средство. В случая съсвсем
правилно и законосъобразно е бил избран общия ред за установяване и санкциониране на
нарушението с наказателно постановление. Това е така, защото с оглед тежестта му, е
предвидена санкция от две, кумулативни административни наказания – „Глоба“ и
„Лишаване от право да се управлява МПС“. Законът не предвижда възможност с електронен
фиш да се налагат други по вид административни наказания, поради което за нарушения,
наказуеми с различно от глоба наказание или за нарушения, за които задължително се налага
кумулативно наказание „Лишаване от право да се управлява МПС“, какъвто е настоящия
случай, то производството правилно и законосъобразно се е развило по общия ред.
Както актосъставителят, така и наказващият орган са определили достатъчно точно
във времето и пространството деянието на нарушителя. От протокола за използване на
АТСС безспорно се установява, че автомобилът е заснет в пътен участък, попадащ в
населено място, където допустимата скорост на движение е до 50 км/ч.
Към протокола не е била приложена снимка на ситуирането на уреда, което се явява в
разрез с изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Но от друга страна, пропускът не може да квалифициран като съществено нарушение и то
от категорията на абсолютните, а и не опорочава нормативно уредените условия и ред за
използване на средството за контрол на правилата на движение по пътищата, до степен,
която да обоснове извод за отмяната на оспореното НП. Това е така, защото от описанието
на мястото, на което е установено нарушението, е ясно, че мобилната система е била
разположена в населено място. Доколкото в случая не е налице различна максимална
скорост, определена със знак, а е приложима определената в ЗДвП максимална скорост 50
км/ч, липсата на снимка на системата за контрол не засяга по никакъв начин правото на
защита на жалбоподателя. Също така, не е налице неяснота относно това къде е била
разположена, преди или след пътен знак, който би бил от значение за квалификацията на
нарушението, съответно на какво разстояние от него.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и НП, пълно, ясно и точно очертават
осъщественото от жалбоподателя, който с деянието си е осъществил състав на нарушение по
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - управлявал е МПС в населено място, със скорост превишаваща с
59 км/ч ограничението от 50 км/ч. Скоростта на движение е правилно определена, след
приспадане на допустимата грешка от 3 %, съобразно спецификацията на техническото
средство. Авторството на нарушението и обстоятелството, че засечената скорост е именно
на управлявания от жалбоподателя автомобил се установяват от приетите по делото, като
веществено доказателство - снимка и декларация по реда на чл. 188 от ЗДвП от собственика
на МПС. Жалбоподателят се е самопосочил като лице, което е управлявало автомобила на
отразения в АУАн и НП ден и час, съобразно предоставената му законова възможност.
Скоростта е фиксирана с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение, която е одобрена в съответствие с изискванията на Закона за
измерванията и е вписана в регистъра за одобрените типове средства за измерване, със срок
на валидност на одобряване на типа до 24.02.2020 г., като е преминала успешно
първоначална и последващи проверки.
От субективна страна деянието е извършено небрежно, тъй като жалбоподателят,
като правоспособен водач, е бил длъжен да знае вмененото му задължение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, респективно да съобрази поведението си със същото, а и е имал обективна
възможност да стори това.
При определяне и индивидуализация на наказанията правилно е приложен
3
материалния закон. За нарушението са наложени предвидените наказания – „Глоба“ от 750
лв. /за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч, законът предвижда увеличаване на
глобата с 50 лева/ и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Предвидените и определени наказания не подлежат на корекция при индивидуализацията,
както по отношение на размера на глобата, така и по отношение на срока на лишаването от
право. В този смисъл се явяват и справедливо определени.
Правилно на основание Наредба №Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са отнети общо
12 контролни точки.
По изложените съображения НП като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1275-001772/13.10.2021 г. на
Началник Сектор „ПП“ към ОД МВР В. Търново, с което на Т. В. ИВ. от гр. ***, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 750 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са
отнети и общо 12 контролни точки, като законосъобразно.
Отхвърля претенцията на Т. В. ИВ. от гр. ***, относно присъждане на разноски, като
неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
Административен съд, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено
обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4