Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260480
гр.
Пловдив, 19.04.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в открито съдебно
заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Елена Апостолова като разгледа докладваното от съдията
АНД № 6699/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
/НП/ № 507962-F530514/23.04.2020 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „***“ ООД, ЕИК *** на основание чл. 185, ал.
2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ /Наредбата/
вр. чл. 188 ал. 4 т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Жалбоподателят моли да се отмени НП с
бланкетни възражения за допуснати нарушения на материалния процесуалния закон. Моли
и за прилагането на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай, доколкото наказващият
орган не е извършил задълбочена преценка за приложимостта му.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив,
чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Взема подробно становище по законосъобразността на обжалвания
акт.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.
От
събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:
При извършена оперативна проверка на 26.11.2019
г. в 20:30 часа на обект – заведение за бързо хранене, находящ се в *** и
стопанисван от жалбоподателя „***“ ООД, свидетелят Х.К., в качеството си на
проверяващ, установил, че в наличното в обекта фискално устройство модел „Tremol M20“ с индивидуален номер *** и ИН на фискална памет 50174041 не е регистрирана
всяка промяна в касовата наличност /начална сума, въвеждане и изваждане на пари
в и извън касата/, извън случаите на продажби, чрез операциите „служебно въведени“
или „служебно изведени суми“. Установена е разчетна касова наличност към
момента на проверката на ФУ /общ оборот от продажби/ - 233,60 лв.; фактическа наличност на
парични средства, описани в Опис – 121 лв.; сума на паричните средства в началото на работния
ден – 0,00 лв.; служебно въведени пари във фискалното устройство към момента на
проверката – 100 лв.; служебно изведени пари във фискалното устройство към
момента на проверката – 0,00 лв. Констатирана е разлика на паричните средства в
размер на 112,60 лв., която не е отразена във фискалното устройство чрез
функцията „служебно изведени суми“. По заявление на служител на дружеството
вписано в описа на паричните средства установената разлика е сума, която
управителя на дружеството е взел. Установено е, че фискалното устройство
притежава конструктивна възможност да се извършват операциите „служебно
въведени“ или „служебно изведени суми“.
Нарушението е документирано с Протокол
за извършена проверка сер. АА № 0025397/26.11.2019 г., подписан от служител на
дружеството, В. И., без забележки, възражения и искания.
На 10.12.2019 г. пред орган на приходите
се явил управителя на дружеството В. Н. и въз основа на резултатите от
проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№ F530514/10.12.2019 г. срещу дружеството жалбоподател за нарушение на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 188, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и В. Н. като управител на
дружеството. Актът е подписан от негова страна, като е възразил, че трябва да
бъде наказан за същото нарушение служителя, тъй като това било негова грешка.
За извършеното нарушение било издадено и
обжалваното НП, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ вр. чл. 188, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1
от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетеля Х.К. - актосъставител, както и от
приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН,
Протокол за извършена проверка сер. АА № 0025397/26.11.2019 г., опис на
паричните средства в касата към момента на започване на проверката, два броя
декларации от лице, работещо на трудово/гражданско правоотношение, две страници
копия на дневен отчет и съкратен отчет от фискална памет, разпечатка от ТР към
АВ, оправомощителна заповед.
Разпитан в съдебно заседания свидетелят потвърждава
авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че
проверката е започнала с контролна покупка. Сочи, че констатираната разлика е
била установена след опис на паричните средства, която не била въведена във
фискалното устройство (ФУ). Установена е въпросната положителна разлика от 112,60
лв. За проверката потвърждава, че съставил протокол.
Показанията на свидетеля съдът намира за
обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото
писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите са в съответствие с
описа на паричните средства и протокола за извършена проверка относно наличните
парични средства в касата и тези отразени във ФИ.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема следното от правна страна.
По
спазването на процедурата:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и
подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е
съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по
чл. 40 и 43 от ЗАНН. Същият е подписан от актосъставителя, двама свидетели и представител
на нарушителя. Съставен е в присъствието на последния. Предоставена е
възможност за възражения в акта, от което управител на дружеството се е
възползвал и ги е посочил.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. В съдържанието му се съдържат задължителните
реквизити и не се откриват пороци, водещи до съществено накърняване на правото
на защита на наказаното лице. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата, свързани с
контрола и осъществяване на държавната политика по отношение на фиска.
Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което
беше представена и съответната заповед на Кмета на Община Пловдив.
Не се споделя и становището, че след
като АНО не е обсъдил задълбочено приложението на института на „маловажния
случай“ може да допусне процесуално нарушение. Преди всичко необсъждането на чл.
28 от ЗАНН не е нарушение от съществените, което да ограничава правата на
жалбоподателя, доколкото той самия може да разгърне в пълнота защитата си в съдебното
производство и да ангажира доказателства за твърдените от него обстоятелства и
прилагането на закона в пълнота. От друга страна необсъждането му не може да
доведе до неправилно отразяване на фактите, а самите действия на АНО по
установяване на обективната действителност биха могли да не са в достатъчна
степен пълни, всеобхватни и достатъчни. Отново жалбоподателят може в пълна
степен да осъществи правата си в съдебното производство.
От
материалноправна страна:
На базата на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище,
че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали
поведението като нарушение на посочената разпоредба на чл. 33, ал. 1 от
специалната Наредба № Н-18 на МФ (чието към настоящия момент наименование е
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (Загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г.). Това е именно и
релевантната правна норма, която единствено съдържа фактическият състав на
нарушението и определя дължимото поведение на адресатите си. Посочената норма гласи, че извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ
се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми.
Безспорно се
установява, че „***“ ООД е извършвало търговска дейност в обект – заведение за
бързо хранене, находящ се в ***с регистрирано фискално устройство модел
„Tremol M20“
с индивидуален номер ***
и ИН на фискална памет 50174041.
Нарушението се
състои в липсата на дължимото поведение в определената от закона форма, каквото
е служебното въвеждане или извеждане на суми във ФИ, което да съответства на
касовата наличност. Тоест трябва да има пълно съвпадение между фискалната
памет, а оттам и разчетената касова наличност от ФУ, и фактическата наличност в
касата към момента на проверката. Тъй като обективно е била налице разлика
между фактическата и отразената с фискалното устройство наличност на парични
средства и обективна наличност на съответните операционни команди на фискалното
устройство, с които разликата е могла да бъде отчетена, съвсем правилно
административнонаказващият орган е счел, че действията на жалбоподателя са
нарушение на посочена норма. Сам служител на дружеството в описа на паричните
средства посочва, че разликата представлява взети от управител на дружеството
парични средства.
Правилно е
определен и субектът на административнонаказателната отговорност, а именно
дружеството, извършващо търговската дейност. Ето защо и е правилен изводът на
съставителя на акта и издателя на постановлението, че с бездействие е осъществено
нарушение на посочената разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредбата
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Доколкото се касае до нарушение, осъществено от
юридическо лице, в случая не се издирва въпросът за вината, тъй като
отговорността му е обективна и безвиновна. С факта на установеното бездействие
е налице осъществяване състава на нарушението.
Доколкото се
установи по безспорен начин извършването на нарушението от страната на
дружеството жалбоподател, идентичността на нарушителя, в случая дружество, и
обективната му отговорност за извършеното нарушение, съдът намира, че
законосъобразно е приложен материалния закон. Тъй като е ангажирана отговорност
на юридическо лице и поради обстоятелството, че последната е обективна и
безвиновна, не следва да се обсъжда субективната страна на деянието.
По наказанието:
Правилно
описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба
по чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, която ал. 1 предвижда, че на лице, което
не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. /ал. 1/, а
съгласно ал. 2 „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването
на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
… имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1“. В параграф 11 от ПЗР на Наредба № Н-18 изрично е
посочено, че тя се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС, поради което
и нарушението на чл. 33, ал. 1 от нея подлежи на санкциониране именно по реда
на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.
Съдът намира,
че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които
е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената санкция в нейния
минимален размер от 500 лв. Административнонаказващият
орган правилно е посочил санкционната разпоредба, така че основанието за
налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не
се нарушават правата на жалбоподателя. Същевременно в НП е отразено, че
нарушението е извършено за първи път. Като се взе предвид това обстоятелство и
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите релевантни
обстоятелства, съдът намира, че за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН е
достатъчно да бъде определено наказание в минимален размер от 500 лв., което би
въздействало предупредително и възпитателно, както на самото дружество
нарушител за спазването на установения правен ред, така и на останалите субекти
на законодателството, като прояви своята възпитателна цел. По тази причина наложеното
наказание в размер от 500 лв. е правилно определено.
Не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице
„маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената
норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на
НК и НПК. Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност,
при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането
на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено
административно наказание имуществена санкция за неизпълнение на задължение към
държавата, регламентирано в ЗДДС и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е
определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата
ѝ дейност. Именно поради това и нормативно определените минимуми на
административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им да
се изисква някакъв минимален брой или стойност на вещите – предмет на
нарушението. Без да се изисква и щета, която да настъпи от нарушението. Целта
на ЗДДС е гарантирането на фиска чрез облагането с данък върху добавената
стойност, като в него както предвиденият контрол, така и отговорността при
нарушения по същия, които увреждат фискалните интереси на държавата, са
чувствително засилени. Тъй като конкретното нарушение е формално, на просто
извършване, в състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен
резултат, изразяващ се неотразяване на приходи в определен размер и съответно в
реално ощетяване на фиска, но то на практика води до възпрепятстване на контролната
дейност на държавните органи. Ето защо липсата на такъв съставомерен резултат
на нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 185,
ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС няма отношение при преценката за наличието или
значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не
представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на
обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай
по чл. 93, т. 9 от НК. Наред с горното следва да се отбележи и това, че установената
разлика в наличностите не може да се счете за такъв случай, който по своята
незначителност или индивидуалност да представлява по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на същото нарушение. Напротив, настоящият
състав намира, именно че такива биха били обичайните размери на неизвеждане на
пари служебно от фискалната памет на устройството. Още повече, че управителят
на дружеството е съзнавал, че това са служебни пари и въпреки че ФУ е имало
възможност за служебно въвеждане, това не е сторено. По тази причина не може да
се говори за технически пропуск, а както още е известно незнанието на правото
не оправдава. Нито пък може да се говори за прехвърляне отговорността върху
по-слабата икономически страна, а именно работника, и върху него да падне
отговорността, за задължения на дружеството.
Необходимо е
да се подчертае, че наложеното наказание не е за укриването на приходи, а за неизпълнение
на задължението да бъдат изпълнени операциите „служебно въведени/изведени“ във
ФУ. Макар и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата да не предвижда срок за
това, задължението следва да се изпълни при всяка промяна на наличността в
касата. Не се сочат от жалбоподателя и обстоятелства, който да разграничат
случая от обичайните и да го характеризират със своята изключителност и
извънредност, като обосноват приложението на чл. 28 от ЗАНН.
По разноските:
С оглед изхода
на спора на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН въззиваемата страна има
правно на разноски в настоящото производство за представителство от
юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния ѝ
представител. С оглед фактическата и правна сложност на делото, следва разноски
да бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 лева.
С оглед на
изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя
от административнонаказателна отговорност. Наказателното постановление е
законосъобразно от процесуална и материална страна, поради което следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 507962-F530514/23.04.2020 г. на началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „***“ ООД, ЕИК *** на
основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ /Наредбата/ вр. чл. 188 ал. 4 т. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/.
ОСЪДЖА
„***“
ООД, ЕИК *** да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 80 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! Е. А.