№ 164
гр. Пазарджик, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201972 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в гр. В., представлявано от управителя ЕВГ. М. Т., против
Електронен фиш Серия Г, № ..., издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който
на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 от
Кодекс на застраховането (КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Релевираните в подадената бланкетна жалба оплаквания се свеждат до
наличие на материална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. Постъпва
писмено становище от пълномощник на жалбоподателя, с което се поддържа
въззивната жалба и се излагат съображения за отмяна на ЕФ. Претендира се и
присъждане на разноски.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована, не се явява представител. Постъпва писмено
становище от пълномощник на директора, с което се иска потвърждаване на
ЕФ, прави се възражение за прекомерност на разноските на ответната страна
и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско
1
възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
С обжалвания ЕФ е наложена горепосочената имуществена санкция
затова, че на ...., в ... часа, в гр.П., на ул.“Г.Б.“, било засечено и заснето
движение на л.а. „С.Б.“ с ДК № ... ..., собственост към този момент на
дружеството „...“ ЕООД, представлявано от управителя ЕВГ. М. Т..
Процесното МПС било заснето с АТСС – ТWIN*CAM с № ..., като било
установено нарушение на Кодекса за застраховането, т.к. за посоченото МПС,
което било притежание на юридическото лице „...“ ЕООД и което било
регистрирано в Р България, респ. не било спряно от движение, не била
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Същият бил връчен на
управителя на дружеството-жалбоподател на 30.10.2021г., а жалбата против
него била подадена по пощата на ...г., т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП, при
което е процесуално допустима, като подаден в срок и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
издадения ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна, поради следното:
ЕФ се атакува от гледна точка на неговата процесуалноправна и
материалноправна законосъобразност, като се правят конкретни възражения
за допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/ и нарушения на
материалния закон. Съдът обаче намира така направените възражения за
неоснователни.
На първо място видно от ЕФ, в същия е дадено пълно и ясно описание
на нарушението. Посочена е дата, час и място на извършването му. Посочено
е че движението е засечено и заснето от цитираното по модел и номер
2
автоматизирано техническо средство. Посочен е и собственикът на МПС,
също и това че то е регистрирано в страната и не е спряно от движение, но
собственикът му не е сключил ЗЗ „ГО“ на автомобилистите. В този смисъл
неоснователно се явява възражението за липса на описание на нарушението и
в частност на мястото на неговото извършване. Последното е записано като
ул.“Г.Б.“ в гр.П., което е достатъчно за жалбоподателя да организира своята
защита. Невъзможно е да се посочи точният административен адрес, на който
е било заснето процесното МПС, защото заснемането е станало с АТС, което
не е било позиционирано стационарно на конкретен участък от улицата, а е
било в служебен автомобил, като заснемането се е извършвало по време на
неговото движение.
Действително при описанието на нарушението не е било казано
буквално, че то е било установено „по време на управление“, така както
изисква нормата на чл.647 ал.3 от КЗ. Няма спор обаче, че в ЕФ е казано, че
нарушението е установено „по време на движение на МПС“, а движението
неминуемо означава, че същото се управлява, тоест че е налице управление
на това ПС.
Отделно от това в ЕФ е дадена ясна правна квалификация на
нарушението с направените релевантни привръзки, посочена санкционна
норма и съответната й санкция.
Нарушението е квалифицирано по санкционния чл.638 ал.4 от КЗ,
съдържащ и състава на нарушението, според който „когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция“.
Правилно е посочена и нарушената разпоредба на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ,
според която „договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение“. Поставената привръзка с чл.461 т.1 от
КЗ сочи задължителния характер на този вид застраховка. Посочената е и
санкционната норма на чл.638 ал.1, т.2 от КЗ, доколкото наказващият орган е
3
ангажирал отговорността на собственика на МПС - юридическото лице „...“
ЕООД, налагайки му съответната санкция - имуществена санкция в размер на
2 000 лева.
В конкретния казус е без всякакво значение кое конкретно физическо
лице, на процесните дата, час и място е било водач на МПС, защото в
хипотезата на чл.638 ал.4 от КЗ, при всички случаи се санкционира
собственикът на МПС. Правното основание за издаване на процесния
санкционен акт е чл.647 ал.3 от КЗ, съгласно който „когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна
разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да
заплати глобата или имуществената санкция по чл.638 ал.4 и 6. Член 189 ал. 5
от Закона за движение по пътищата не се прилага“. От съдържанието на
текста става ясно, че относно реда и условията за издаване на фиша
препращането е към ЗДвП. Но с оглед на последното изречение, реализира се
отговорността единствено спрямо собственика на МПС, т.е. само той може да
бъде субект на отговорността за нарушение по чл.638 ал.4 от КЗ.
На следващо място - неоснователно е възражението в писменото
становище на пълномощника на жалбоподателя, аргументирано със
задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 1 от 26.02.2014г. на
ВАС, в смисъл, че ЕФ е бил издаден след заснемане с АТС, което да е било
стационарно разположено на пътя и което да функционира в отсъствие на
контролен орган, а процесното не било такова. Тук следва да се каже, че с
измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС
становища относно използването на мобилни камери за установяване на
нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4
от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а
съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и
4
системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган
не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство,
а само го позиционира /когато то е мобилно разбира се, било то в служебен
автомобил или на конкретен пътен участък/, включва и задава ограничението
на скоростта или пък го настройва само на режим за заснемане, когато работи
с приоритет „застраховка“, както е в настоящия казус, а след преустановяване
на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес
от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на
самото измерване на скоростта, респ. на заснемането от съответното АТСС,
което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар
извършва измерване, респ. заснемане и се констатира канкретно нарушение.
При това положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие
на намеса на контролния орган.
Несъстоятелно е и възражението за това, че е допуснато СПН, т.к.
процесното АТС не отговаряло на изискванията на чл.4 от Наредба № 8121з-
532/2015 г., а именно да е одобрен тип средство за измерване и да е вписано в
регистъра на БИМ. Видно е от удостоверение № 18.02.5133 от 28.02.2018г.,
издадено от БИМ /л.7 от делото/, процесното АТС е одобрен тип средство за
измерване, като е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5133.
Не може да бъде споделено и възражението за допуснато СПН,
изразяващо се в нарушение на чл.6 от горецитираната наредба, т.к. нямало
данни как било подбрано мястото на контрол и дали същото отговаряло на
изискванията на цитираната норма. Първо трябва да се каже това, че дори
наистина да е налице нарушение на изискванията на чл.6 от Наредбата, то
това по никакъв начин не влияе на упражняването на правото на защита на
5
жалбоподателя, т.е. нарушението би било несъществено. Отделно следва да
се изтъкне, че на инкриминираната дата мястото на контрол не е било точно
фиксирано, защото контролът е осъществяван по време на движение на
служебен автомобил, в който е било позиционирано АТС, с което пък е
извършвано заснемане на пътните участъци, попадащи в територията на
ОДМВР-Пазарджик и изписани в протокола по чл.10 от Наредбата, който ще
бъде анализиран по-долу.
Несъстоятелно е възражението за допуснато нарушение на чл.10 ал.1 и
ал.3 от Наредбата. Установи се безспорно по делото, че заснемането на
движението на автомобила е станало с мобилно автоматизирано техническо
средство- TWIN*CAM с № .... Няма съмнение, че използваното АТСС е
предназначено не само за осъществяване на контрол за скоростта, но и за
установени и заснети МПС без сключен договор за ЗЗ “ГО“, в какъвто смисъл
са и методическите указания за експлоатация на същото (виж методически
указания на л. 8-12). Вече бе изтъкнато, че с процесното АТС е бил
осъществяван контрол по време на движение на територията на ОДМВР-
Пазарджик, а именно в гр.П., на път ..., път ... и по АМ „Т.“, за което е
съставен от служител при Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик- оператор на
системата, протокол за използване на АТСС по чл.10 от Наредба № 8121з-
532/2015 г., приложима с оглед препращането от КЗ към ЗДП /виж протокол
на л.6/. В случая е неприложимо изискването на чл.10 ал.3 от Наредбата –
протоколът да се съпровожда със снимка на разположението на уреда, защото
това изискване е валидно само при работа с временно разположени на
участък от пътя АТСС, с които се осъществява контрол на скоростта, а в
настоящия казус контролът е извършван по време на движение и не е бил за
скорост, а за наличие на ЗЗ „ГО“.
С оглед на изложеното може да се направи извода, че нарушението е
ясно и детайлно описано, като му е дадена и съответната правна
квалификация, а това прави възможна, в гарантирания от закона обем, защита
против ЕФ.
Както се посочи по-горе дружеството-жалбоподател е собственик на
процесното МПС, а то е регистрирано в РБ и не е спряно от движение (виж
справка за собственост и регистрация на МПС на л.16). Установено е
безспорно, че към инкриминираната дата процесното МПС е било без
6
сключена и действаща ЗЗ „ГО“. Това обстоятелство е установено при
прегледа на записа от засеченото с АТСС нарушение, след справка в
Административноинформационната система /АИС/ по зададения критерий с
приоритет - „застраховка“ (виж референтна снимка от АТСС л.14-15). За това,
че процесното МПС към датата на засичане е било без ЗЗ „ГО“ не се спори и с
подадената въззивна жалба.
Предвид гореизложеното е несъмнено, че на инкриминираната дата и
място процесното МПС, чиито собственик е дружеството-жалбоподател, се е
движело, респ. е било управлявано без за него да има сключен и действащ
договор за ЗЗ „ГО“.
При това положение правилно е била ангажирана отговорността на
дружеството-жалбоподател, като наложеното му административно наказание
е в твърд размер и в съответния на субекта вид - имуществена санкция от
2 000 лева, съгласно разпоредбата на чл.638 ал.1, т.2 от КЗ.
Въз основа на изложеното ЕФ, като правилен и законосъобразен следва
да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото, който е неблагоприятен за жалбоподателя, то
искането за присъждане на разноски в негова полза не може д абъде
удовлетворено. Пак с оглед изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, както и
фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт,
който изпраща писмено становище по съществото на спора преди последното
с.з. и с него прави искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен
състав намира, че на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН следва да присъди
такива. Възнаграждението следва да е в размер определен в чл.37 от ЗПП,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63д ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37
ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150
лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, без
разпит на свидетел, без лично явяване на юрисконсулта и не е с фактическа
или правна сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено
минимално възнаграждение от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН,
7
Пазарджишкият районен съд Пазарджик, в настоящия състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия Г № ... г. на ОД на МВР-
Пазарджик, с който на „...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в гр. В., представлявано от управителя ЕВГ. М. Т., на основание
чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от КЗ, вр. чл.483 ал.1
т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
ОСЪЖДА „...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в
гр. В., представлявано от управителя ЕВГ. М. Т. ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-
Пазарджик, представлявана от директор, разноски – юрискносултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8