Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 448
Гр. Габрово, 21.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 19.12.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря ДЕНИЕЛА
МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 463по описа за 2018
г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по установителен иск по чл. 422 от ГПК от „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37 против Г.Г.А.,
с ЕГН **********, с адрес: ***.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от
значение за претендраните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че на 06.12.2017 г. „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Габрово за вземанията си
към Г.Г.А.. По входираните документи било образувано ЧГД № 2799/2017г. По
посоченото дело била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за
енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Общите условия влезли в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на
дружеството. http://www.evn.bg/Chastni
klienti/Elektricheska-energia/normativni-dokumenti-(1).aspx
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото
дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на
ответника с ИТН 4196193, находящ се в гр. Нова Загора, ул. Ген. Скобелев,
представляващо бирария.
На 06.10.2014г. Г.Г.А. подала заявление-декларация за
започване на продажба на електрическа енергия, декларация за достъп до мрежата,
заявление и искане за присъединяване и Разрешение за ползване от Община Нова
Загора, с които заявила желанието си обектът й да бъде снабдяван с
електроенергия от крайния снабдител „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД.
За ответника бил открит клиентски номер **********.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД доставило на обекта на Г.Г.А. за периода
07.10.2014г. - 15.10.2014г. електроенергия на обща стойност 112,42 лв., която
до този момент не била заплатена.
Поради забава в заплащане на горепосочената главница
ответникът дължал законна лихва в общ размер от 35,35 лв. за периода
01.11.2014г. - 05.12.2017г. Законната лихва за забава се дължала по всяка една
фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване
на настоящото производство.
ИСКАНЕТО
на ищеца е съдът да установи със силата на присъдено нещо, че
ответникът му дължи
заплащане на:
- сумата 112,42
лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода 07.10.2014г. - 15.10.2014г., ведно със законната лихва от датата на
получаване на заявлението в съда – 06.12.2017 г., до окончателното изплащане на
задължението;
-
сумата 35,35 лв. – мораторна лихва, сбор от лихвите за
просрочие за всяко от задълженията, сбор от които е главницата, за периода от
падежа на същото до 05.12.2017 година,
за които
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 2799/2017 г. по описа на Районен съд Габрово,
както и да му бъдат присъдени направените съдебни
разноски по настоящото дело - държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
2. От страна на ответника:
Оспорва изцяло по основание претенцията за заплащане
на исковите суми, поради настъпила погасителна давност.
3. В срока по чл. 143 ал. 2 от ГПК ищецът депозира писмено становище, с което признава възражението на
особения представител на ответната страна за основателно.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:
1. От фактическа и правна страна:
Съгласно трайната практика на ВКС задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната електрическа енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на
чл. 111 б."в" ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени в Общите условия интервали
от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011
г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност
съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по
размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите,
в това число и към настоящия ответник се погасяват с
изтичане на 3 -годишен давностен срок. С кратката тригодишна давност се
погасява и акцесорното вземане за мораторна лихва - чл. 111, б."в",
предл.2 ЗЗД.
Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено на 06.12.2017 г. и е образувано ч.гр.д.
2799/2017 г. по описа на Районен съд Габрово.
Съгласно чл. 18 ал. 2 от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД от м. април 2008 г., одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008г., в сила от 27.06.2008г. /сочени от ищеца като основание за
облигационната връзка/ срокът за заплащане на дължимите суми е 10-дневен от
издаване на фактурата и тъй като фактура № 11208880561, с която са начислени
процесните задължения е издадена на 21.10.2014 г., срокът за заплащането й е
изтекъл на 31.10.2018 г. и от 01.11.2014 г. вземането по тази фактура на ищеца
е било ликвидно и изискуемо.
Тригодишният давностен срок съгласно чл. 111, б."в" ЗЗД е изтекъл на 01.11.2017
г., т.е.
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за претендираните
суми, поради което искът за главница следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
При неоснователност на
иска за главница, неоснователен е и акцесорният иск за заплащане на лихви върху
нея, който също следва да бъде отхвърлен.
2. Относно претенциите за разноски:
От страна на ответника,
в чиято полза е решено делото, не се претендират разноски, поради което такива
не следва да бъдат присъждани.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37 против Г.Г.А., с ЕГН **********, с адрес: *** да бъде признато за установено, че Г.Г.А., с ЕГН ********** дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, с ЕИК *********:
- сумата 112,42
лв., представляващи стойността на електрическа енергия за периода
07.10.2014г. - 15.10.2014г., консумираната в обект на Г.Г.А., представляващ бирария, находящ
се в гр. Нова Загора, ул. Ген. Скобелев, ведно със законната лихва от датата на
получаване на заявлението в съда – 06.12.2017 г., до окончателното изплащане на
задължението;
-
сумата 35,35 лв. – мораторна лихва за периода от падежа
на главницата до 05.12.2017 година,
за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 4999/07.12.2017 г. по ч.гр.д. № 2799/2017 г. по
описа на Районен
съд Габрово,
като неоснователен и недоказан, на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 111, б."в" от ЗЗД.
Решението подлежи на
обжалване от страните пред ОС – Габрово в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: