Р
Е Ш Е Н И Е
гр. С., 25.04.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет
и четвърти март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател:
Росен Димитров
при секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско
дело № 6979 по описа за 2014 год., за да
се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от Н.С.Д. против ЗАД „Б.В.И.Г.“ за сумата
от 40 000 лв.(частичен от общ размер от 60 000лв.), претендирана като
обезщетение за причинени на ищеца при ПТП неимуществени вреди на основание
чл.226,ал.1 от КЗ( отм.), ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 30.01.2014 г. водачът на лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“
рег. № ***** се движел по ул. К.К. в гр.
С., с посока от ул . „В.Т.“ към бул. „Г.М.Д.“ и на кръстовището с ул. „Н. Г.“
предприел ляв завой, докато в същото време той пресичал с посока от дясно на
ляво спрямо посоката на автомобила, със спокоен ход. Водачът не спрял и го
ударил, в резултат от което му е причинено открито изкълчване с разкъсване на
широкото сухожилие – разтеглица по гърба на между-фалангелната става на десния
палец и посттравматично стресово разстройство – смесена тревожно-депресивна
реакция . Посочените травматични увреждания довели до множество болки,
страдания и невъзможност да се обслужва сам като това променило изцяло живота
му в отрицателна насока.
Ищецът
поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
от ЗА.
ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.“
оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно отношение за риска „гражданска отговорност“ към момента на
настъпване на процесното ПТП, но твърди, че не е налице противоправно и виновно
поведение от страна застрахования при него водач на МПС, както и твърди, че не
е налице причинно- следствена връзка между твърдените от ищеца неимуществени
вреди и ПТП. Евентуално прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца като намира, че същият е нарушил правилата на чл.
113, ал.1, т.3 и т.4 и чл. 114 от ЗДвП като така е поставил сам себе си в
опасност. Ангажира доказателства и претендира разноски.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между
страните, че към датата на настъпване на ПТП е бил налице валиден
застрахователен договор за процесния лек автомобил при ответното
застрахователно дружество.
От представения констативен протокол от 30.01.2014 г. се
установява, че на същата дата около 18,10 часа в гр. С., лек автомобил
марка „Хюндай“, модел „Соната“ рег. № *****
управляван от Е.М.К. ***, с посока от ул. „В.Т.“ към бул. „Г.М.Д.“ и на
кръстовището с ул. „Н. Г.“ предприел ляв завой, при което ударил пресичащия от
дясно наляво пешеходец Н.С.Д..
По делото е изслушана КСМАТЕ, заключението на която съдът
възприема като обективно и компетентно. Съобразно същото ПТП-то е настъпило на 30.01.2014
г. около 18,10 часа в гр. С., като лек автомобил марка „ Хюндай“, модел „
Соната“ с рег. № ****, управляван от Е.К. *** с посока към ул. „Н. Г.“ и на
кръстовището с ул. „Н. Г.“ предприел ляв завой към бул. „Г.М.Д.“. В същото
време, на платното за движение по ул. „Н. Г.“ пресичал пострадалият пешеходец с
посока от запад на изток ( от пощата към магазините) и към този момент вече е
бил достигнал до намиращата се по средата на платното разделителна линия между
двете ленти за движение. При това положение лекия автомобил ударил пешеходеца.
На мястото, където е пресичал ищеца няма обозначение за налична пешеходна
пътека, но от страната на пощата имало прекъсната ограда за преминаване, а от
другата страна е продължение на тротоара на ул. К.К. (ляво за посоката на
движение на автомобила). Пешеходецът е могъл да възприеме идващия лек
автомобил, но и водачът е могъл да го възприеме и въпреки това не е предприел
аварийно спиране, за да избегне удара.
Установи се и че в резултат от описаното ПТП на ищеца е
причинено открито счупване с разкъсване на ставата между първата и втората
фаланга на палеца на дясната ръка, довело до тридневно болнично лечение с
провеждане на операция за наместване и зашиване на тъканите. След това
възстановителния период на ищеца е продължил в домашни условия в рамките на 4
месеца, като 20 дни е бил с гипс и след това е провеждал рехабилитация.
Интензивни болки ищецът е търпял през първите 7-8 дни след ПТП и след това за
същия период в началото на рехабилитацията. През това време същият не е могъл
да използва изобщо дясната си ръка, поради което е имал нужда от чужда помощ,
за да се обслужва в рамките на около месец и половина. Към момента е налице
обездвижване на палеца на дясната ръка – увреждане на хрущяла и срастване на
тъканите на ставата, като това състояние е трайно, води до намаление на захвата
на ръката и нейната сила. Увреждането се
дължи на удара с МПС, а не на падане.
По делото е допусната и неоспорена допълнителна САТЕ по
въпроса да се установи в каква посока всъщност е пресичал пешеходеца и какво е
влиянието на този фактор върху механизма на настъпване на ПТП. Съобразно
експертизата посоката на пресичане не може да се установи категорично, но дори
и да е пресичал от противоположната посока спрямо движението на автомобила,
пешеходецът е бил видим за водача, като се е намирал вече на пътното платна към
момента, в който той е предприел левия завой. Обаче ако е била тази посоката на
пресичането, то пешеходецът не е имал възможност да види автомобила, който
предприема ляв завой, защото последния се пада зад него.
По делото е допусната и неоспорена съдебнопсихологична
експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено. Съобразно същото след ПТП ищецът е бил повлиян негативно като има
повишена тревожност, загриженост с развитие на депресивни епизоди от инцидента
със сензитивни изживявания – понижено либидо, негативно мислене относно
бъдещето, усещане за безпомощност, нарушения на съня, психическа несигурност.
Преживяванията му са нормални за преживения стрес и не се характеризират с
патологични изменения.
Свидетелят Е.К., водач на процесния лек автомобил, без
дела и родство със страните, установи с показанията си, че е подал сигнал за
ляв завой, а спрял водач на автобус му дал сигнал, че може да предприеме
маневрата. Пешеходецът е бил по средата на платното, а там има четири ленти за
движение, две в едната и две в другата посока, разделени по средата с двойна
непрекъсната линия. Той видял само
силует до колата и веднага спрял, не е усетил да има удар с пешеходеца, нито
има щети. След това излязъл от автомобила да помогне на човека. Към този момент
се движел със скорост от около 10-12 км.ч., тъй като предприемал маневра завой
и тъкмо бил тръгнал. Той се движел в посока към центъра и човекът бил от лявата
му страна. Движението било натоварено и преди да завие спрял на знак стоп. На
мястото нямало пешеходна пътека.
Свидетелят А.Д., съпруга на ищеца, установи с показанията
си, че след ПТП ищецът изпитвал силни болки, не можел сам да се обслужва. Цялата
му ръка била травмирана и не можел да прави нищо с нея. Не помагали и всички
обезболяващи, които пиел, все си изпитвал болка. Освен това се променил като
човек, станал меланхоличен, неразговорлив, стряска се често на сън, разказва за
катастрофата. Това, че не може да се възстанови ръката му още повече го
травмирало.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно 226, ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка
с чл. 45 от ЗЗД, според която всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
В настоящия случай се установи, че е налице фактическият
състав на непозволеното увреждане- от събраните по делото доказателства е видно,
че ищеца е пресичал пътното платно по пешеходна пътека съобразно пар.6, т.54,
изр.2 от ДР от ЗДвП. От едната страна е налице тротоара от лявата страна на ул.
„К.К.“, спрямо посоката на движение на лекия автомобил, а от другата страна се
намира перпендикулярно тротоар, като на съответното място е прекъсната
преградата, установена с цел да не се пресича т.е. мястото според правилата за
движение в гр. С. е предвидено за пресичане на пешеходци по линията на
продължението на срещуположния тротоар (снимка на стр.87 от делото и фиг. №2 но
стр.88 от делото). Разпоредбата на пар.6, т.54, изр.2 от ДР от ЗДвП се дерогира
единствено , когато на съответните продължения са поставени прегради като ограда, тревна площ, зелена преграда и
други, които изключват на мястото да се осъществява движение на пешеходци и не
зависи от това колко ленти за движение има платното. След като мястото няма
такава преграда, а напротив, същата е прекъсната с цел да може да се преминава
именно там, то е налице хипотезата на пар.6, т.54, изр.2 от ДР от ЗДвП и ищецът
се е движил по пешеходна пътека. Изложеното важи независимо от това дали същият
е пресичал от лявата или от дясната страна на автомобила.
С оглед изложеното водачът на лекия автомобил е нарушил
правилото на чл.119, ал.1 от ЗДвП като не е пропуснал преминаващия на
регламентирано за целта място пешеходец, преди да се включи в движението след
маневрата ляв завой.
Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат е
в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние, а наличието на
виновно поведение у водача не е оборено от ответната страна.
По делото няма спор, че за увреждащия лек автомобил към
датата на настъпване на ПТП е бил налице валиден застрахователен договор за
риска „гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
По размера на предявения иск:
Неговият размер следва да бъде определен съгласно
правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид характера и
степента на увреждането, претърпените физически болки и страдания,
неудобството, което е причинено на ищеца в процеса на възстановяване и
продължителността на последния, невъзможността за пълно възстановяване на
здравето и трудностите, които силно затруднените хвателни функции на дясната
ръка ще създават на ищеца при обслужването му в ежедневието и при извършването
на каквато и да било дейност, както и психологическите проблеми, които има той
в резултат от претърпения стрес при ПТП и отражението им върху живота му и този
на семейството му. Съобрази и принципа, че обезщетението следва да служи
единствено за репариране на настъпилите вреди и да съответства на социално-
икономическите условия в страната, поради което определя същото в размер на
10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Във връзка с определянето размера на обезщетението следва
да се разгледа направеното от ответната страна възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца. В тази връзка по делото се установи,
че ищецът е пресичал на регламентирано за това място по правилата на пар.6,
т.54, изр.2 от ДР от ЗДвП, като освен това беше установено, че същият е
навлязъл на платното за движение и че е
бил вече по средата му, когато лекия автомобил е достигнал до него, което
означава, че той не е навлязъл внезапно
и не е представлявал неочаквана пречка
за водача. Предвид изложеното не са налице действия на пешеходеца, вкл.
нарушаване на чл.113 и чл.114 от ЗДвП, които да доведат до съпричиняване на
вредоносния резултат и възражението се явява неоснователно.
Над уважения размер до претендирания такъв от 40 000
лв.(частичен от 60 000 лв.) искът е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 111,25 лв. деловодни разноски, сумата от 830 лв. на
процесуалния представител адв. В.О. и сумата от 400 лв. държавна такса по
сметка на СГС.
Ищецът следва да заплати на ответника сумата от 225 лв.
деловодни разноски и сумата от 1430 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, пл. *** да заплати на Н.С.Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** чрез адв. В.О. от САК сумата от 10 000 лв.,
обезщетение за причинени неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 30.01.2014
г. на основание чл. 226, ал.1 от КЗ(отм.), ведно със законната лихва от
30.01.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 111,25 лв.
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК **** да заплати
на адв. В.О. от САК сумата от 830 лв. на основание чл. 38 от ЗА вр. чл. 7,
ал.2, т.3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, както и да
заплати по сметка на СГС сумата от 400 лв. държавна такса на основание чл. 78,
ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.С.Д., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК **** сумата от 1430 лв. юрисконсултско
възнаграждение и сумата от 225 лв. деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3
и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: