№ 76
гр. Ямбол, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П. Г. Узунова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20242300500095 по описа за 2024 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Д. К. Р. от с.*****
чрез пълномощника й адв.Г., АК-Бургас против решение № 601/24.11.2023 г., постановено
по гр.д.№ 441/2023 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. К. Р., ЕГН ********** от с.***, обл.***,
ул.******№ ** срещу Ж. Т. М. с ЕГН: ********** от гр.***, ж.к.***№**№**, вх.**, ет.**,
ап.**, И. М. Ж. с ЕГН: ********** от гр.***, ж.к.***№ **, вх.***, ет.**, ап.**, М. Ж. Д. с
ЕГН: ********** от с.***, общ.****, ул.***№**, С. Г. С. с ЕГН:********** и П. Д. С. с
ЕГН: **********, двамата от гр.***, ул.*****№ **ет.**, ап.**, искове за изкупуване на
17/126 ид.ч. от подробно описани недвижими имоти, находящи се в землището на с.
Зимница, общ.Стралджа.
Иска се отмяна на обжалваното решение като постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения, неправилно и необосновано и присъждане на
направените пред двете инстанции разноски.
Счита се, че съдът правилно е приел, че не са поканени другите съсобственици,
включително и ищцата да закупят продаваните 17/126 идеални части, но неправилно е
приел, че С.и са приобретатели на идеални части от имотите, които са придобили от други
сънаследници с предшестващи сделки на 07.12.22г. и 16.12.2022г., поради което не следва
да се прилага чл.33 от ЗС. В тази връзка съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е
уважил искането за спиране на настоящото дело до постановяване на окончателен съдебен
1
акт по гр.д.№ 329/2023 г. и гр.д.№ 369/2023 г., двете по описа на ЯРС поради
преюдицилност на споровете. Процесната сделка, осъществена на 21.12.2022 г. се явява
трета по ред за купувача С. Г. С. за процесните имоти, но както и предходните две сделки от
07.12.2022 г. и 16.12.2022 г. е сключена в нарушение на чл.33 от ЗС. Покупко-продажбата от
07.12.2022 г. е оспорена по съдебен ред от ищцата Д. Р., като съсобственик в преклузивния
срок по чл.33, ал.2 от ЗС и по нея има образувано гр. дело № 329/2023г. на ЯРС, висящо към
настоящия момент. Втората сделка, с която С. С. придобива идеални части от съсобствените
имоти от 16.12.2022 г. и е предмет на иск по чл.33 от ЗС по гр.д.№ 369/2023г. по описа на
ЯРС, по което е уважено искане за спиране до произнасяне по гр. дело № 329/2023 г. на
ЯРС. Въпреки изрично направено искане за спиране съдът не го е уважил, поради което е
постановил порочен акт. Съдебното оспорване на сделките, с които С. Г. С. и съпругата му
П. Д. С., първо даряват и след това продават /сделки извършени в един ден/ притежаваните
от същите идеални части на Т.С.Т. е предмет на гр.д.№ 715/2023 г. на ЯРС и постановяване
на съдебен акт по това дело също се явява преюдициално на процесното дело, но съдът не е
уважил искането за спиране до приключването му.
Счита се, че и втората пречка за уважаване на исковата претенция сочена от съда, а
именно прехвърлянето на притежаваните ид.части от С.и в полза на Т.Т. преди завеждане на
исковата молба, също не е основание за отхвърляне на иска. Приемайки тезата, че искът е
неоснователен поради разпореждането на собствеността в полза на трето лице, би се
стигнало до краен резултат с такива недобросъвестни действия реално да се заобикаля
законовата възможност за защита по чл.33 ал.2 от ЗС. Купувайки третото лице и
разпореждайки се в полза на друго лице в преклузивния двумесечен срок за завеждане на
иск за изкупуване, буквално означава, невъзможност за прилагане нормата на чл.33 ал.2 от
ЗС, което пък от своя страна означава липса на възможност за упражняване правото на иск
за изкупуване, въпреки дадената законова възможност.
В законоустановения срок отговор на въззивната жалба е постъпил единствено от
ответниците С. Г. С. и П. Д. С., които считат въззивната жалба за неоснователна, а
постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се
желае да бъде оставено в сила и да им се присъдят направените разноски. Правилно съдът е
приел, че съгласно твърденията в исковата молба към датата на образуване на гражданското
дело ответниците С.и са съсобственици на идеални части от недвижимия имот, поради което
не е уважил искането са спиране на делото поради преюдициалност. Към момента на
изповядване на сделката на 21.12.2022 г. ответниците С.и-купувачи, са вече съсобственици
на идеални части от описаните имоти на валидни правни основания - сделки за покупко-
продажба от 16.12.2022 г. и от 07.12.2022 г., по които са придобили общо 115/252 идеални
части от процесиите имоти, т.е. към датата 21.12.2022 г. те вече имат качеството
съсобственици по отношение на имотите. По този начин не е нарушена процедурата по чл.
33 от ЗС, тъй като останалите ответници-продавачи продават собствените си 34/252 идеални
части от описаните имоти на съсобственик и не е необходимо да бъдат предложени за
изкупуване на ищцата. В конкретния случай, въззивницата няма правен интерес от
2
търсената с иска защита, тъй като процедурата по чл.33 от ЗС е спазена, не са нарушени
правата й на съсобственик и не е активно легитимирана да предяви иска, а въззиваемите С.и
не са пасивно легитимирани в настоящото производство, тъй като нямат качеството на трето
лице-купувач по отношение на съсобствеността. Преди вписване на исковите молби по
всички образувани до настоящия момент дела С.и са се разпоредили с притежаваните от тях
идеални части от процесиите имоти в полза на Т.С.Т. - добросъвестно трето лице, чиито
права произтичат от по-ранното вписване на нотариалните актове по сделките.
В съдебно заседание въззивницата Д. К. Р., редовно призована не се явява, но е
депозирала писмено становище, с което поддържа въззивната жалба.
Въззиваемите страни - Ж. Т. М., И. М. Ж., М. Ж. Д., С. Г. С. и П. Д. С., също
редовно призовани за съдебно заседание не се явяват. Представляват се само С. Г. С. и П. Д.
С., които чрез пълномощника си адв.Г. поддържат своето становище по отговора на
въззивната жалба, останалите не са взели отношение по същата.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта
на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК
във вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги
преповтаря. В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба,
въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:
Пред ЯРС е предявен иск с правно основание чл. 33 ал.2 от ЗС от Д. К. Р. срещу Ж.
Т. М., И. М. Ж., М. Ж. Д., С. Г. С. и П. Д. С. и искане да бъде постановено изкупуване на
17/126 ид.ч. от недвижими имоти, находящи се в землището на с. Зимница, общ.Стралджа:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 30898.23.223, местност „ПОД СЕЛО“, с площ от
41195 кв.м, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно
ползване: Нива, категория на земята трета, с номер по предходен план: 023223, при съседи:
ПИ 30898.23.221, ПИ 30898.27.384, ПИ 30898.23.329, ПИ 30898.23.44, ПИ 30898.23.29;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №30898.12.526, с адрес на поземления имот: с.
Зимница, местност „СТАРИ ЛОЗЯ“, с площ от 858 кв.м, с трайно предназначение на
територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Лозе, категория на земята: трета, с
номер по предходен план: 012526, при съседи: ПИ 30898.12.527, ПИ 30898.12.913, ПИ
30898.12.525, ПИ 30898.12.908; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 30898.12.484, с
3
адрес на поземления имот: с. Зимница, местност „СТАРИ ЛОЗЯ“, с площ от 788 кв.м, с
трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Лозе,
категория на земята: трета, с номер по предходен план: 012484, при съседи: ПИ
30898.12.917, ПИ 30898.12.888, ПИ 30898.12.868, ПИ 30898.12.908, ПИ 30898.12.887;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 30898.12.64, с адрес: с. Зимница, местност „СТАРИ
ЛОЗЯ“, с площ от 1082 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин
на трайно ползване: Лозе, категория на земята: трета, с номер по предходен план: 012484,
при съседи: ПИ 30898.12.63, ПИ 30898.12.903, ПИ 30898.12.65, ПИ 30898.12.904;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 30898.24.69, с адрес на: с. Зимница, местност
„АРКА“, с площ от 4000 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин
на трайно ползване: Нива, категория на земята: трета, с номер по предходен план: 024069,
при съседи: ПИ 30898.24.70, ПИ 30898.24.331, ПИ 30898.24.68, ПИ 30898.24.29, ПИ
30898.24.28, ПИ 30898.24.27, при условията, посочени в нотариален акт за покупко-
продажба № 57, том VII, peг. № 6376, дело №951 от 21.12.2022 г. на нотариус Димитър
Лахтев, рег. № 322 на НК с район на действие РС – Ямбол, сключена между Ж. Т. М., И. М.
Ж., М. Ж. Д. в качеството на продавачи и С. Г. С. в качеството на купувач.
Установената пред първата инстанция фактическа обстановка не е спорна за
страните, а именно, че ищцата е наследник със 17/126 ид.ч. заедно с М. Ж. Д., Ж. Т. М. и И.
М. Ж. на М.Г.Р., починал на 06.07.1965 г., на когото е възстановена собствеността върху
процесните недвижими имоти, както и че тези имоти са били предмет на сделки между
други наследници и трети на съсобствеността лица. По нотариален акт за покупко–продажба
№ 57/21.12.2022 г. първите трима ответници са продали на ответника С. Г. С. /към момента
в брак с ответницата П. Д. С./ наследствените си идеални части от имотите срещу продажна
цена в размер на 4500 лв. без да са поканили ищцата да закупи дяловете им. Преди това
друга част от съсобствениците на имотите е продала на ответника С. с нотариални актове за
покупко – продажба № 163, том VI, peг. № 6044, дело № 875 от 07.12.2022 г. и № 17, том
VII, peг. № 6298, дело № 921 от 16.12.2022 г. своите дялове и тези сделки също са оспорени
от ищцата по съдебен ред - чл.33 от ЗС, като сключени в нарушение на същото правило от
закона. Образувани са гр. дела № 329/2023 г. и № 369/2023 г. по описа на ЯРС.
Впоследствие С. Г. С. и П. Д. С. са се разпоредили с дяловете си в полза на Т.С.Т., за което е
образувано дело по идентичен иск. Не е спорно, че по нотариалната преписка относно
процесната сделка липсват писмени покани от М. Ж. Д., Ж. Т. М. и И. М. Ж. към ищцата да
закупи дяловете им преди продажбата.
Съгласно чл.33 ал.1 от ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от
недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени
доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите
условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
Съгласно ал.2, ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице
купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите
съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително
4
уговорените условия. Искът е предявен в преклузивния двумесечен срок от сключване на
сделката.
Спорът в настоящия случай е за това били ли са длъжни към момента на покупко-
продажбата от 21.12.2022 г., съсобствениците към онзи момент - ответниците М. Ж. Д., Ж.
Т. М. и И. М. Ж., да предложат имота на съсобственика - ищцата Д. К. Р..
Според задължителните указания, дадени с цитираното и от състава на ЯРС
Тълкувателно решение №5 от 28.11.2012 г. по тълк. дело №5/2012 г. на ОСГК на ВКС,
изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС се простира само върху продажбата на идеална част от
недвижимия имот на външно за съсобствеността лице. Такова изискване не съществува за
желаещия да продаде частта си на друг от съсобствениците, в отношенията между
съсобствениците разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС не намира приложение. В случай, че преди
продажбата между съсобственика и външното за съсобствеността лице е сключен договор за
дарение, то последното става съсобственик и впоследствие при извършване на продажба в
отношенията между дарител и надарен не се прилага изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС.
Разпоредбата на чл. 33 ЗС не съдържа забрана за съсобственика да се разпорежда
със своята част от недвижимия имот в полза на външно за съсобствеността лице, а само
въвежда ограничение в упражняването на това право. Правилото създава ограничение за
правото на разпореждане и договорната свобода по чл. 9 ЗЗД и затова разпоредбата на чл.
33 ЗС не подлежи на разширително тълкуване. Нарушаването на задължението от страна на
съсобственика, желаещ да продаде своята идеална част от имота има за правна последица
само възникването на преобразуващото право на останалите съсобственици за изкупуване
при същите условия, но не създава правно задължение за изкупуване.
В настоящия случай ответниците С. С. и П. С. към 21.12.2022 г. са били
собственици на идеални части от процесните недвижими имоти, които са придобили чрез
покупката им на 07.12.2022 г. и 16.12.2022 г. от други съсобственици. Т.е. към релевантната
за настоящия спор дата 21.12.2022 г. ответниците С. С. и П. С. са били съсобственици на
имотите и продавачите по процесния договора за покупко- продажба М. Ж. Д., Ж. Т. М. и И.
М. Ж. не са били длъжни да предлагат своите идеални части на някой от другите
съсобственици, вкл. и на ищцата.
Неоснователни са оплакванията на въззивницата, че ЯРС е допуснал процесуално
нарушение, като не е уважил искането за спиране на производството по делото до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на цитираните във въззивната жалба две
граждански дела, висящи към момента в ЯРС. Неоснователни са доводите на въззивницата,
че в случай на уважаване на предявените от нея искове с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС
за изкупуване на дяловете, придобити от ответниците С. С. и П. С. по силата на
предходните две сделки от 07.12.2022 г. и 16.12.2022 г. от други съсобственици, то като
последица от това сделката от 21.12.2022 г. също би била сключена в нарушение на чл.33,
ал.2 от ЗС.
Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 1 от
02.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2230/2021 г., I г. о., Решение № 50063 от 11.07.2023 г. на
5
ВКС по гр. д. № 3193/2022 г., II г. о. и др., която се споделя и от въззивния съд, съдебното
решение, с което се уважава иска с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС, внася търсената от
изкупуващия съсобственик правна промяна- той придобива правото на собственост върху
продадената на третото лице идеална част при същите условия, при които третото лице е
купило частта. Конститутивното действие на влязлото в сила решение, с което се уважава
иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, е занапред. От момента на влизане на решението в сила настъпва
целяната с иска по чл. 33, ал. 2 ЗС правна промяна- ищецът придобива правото на
собственост върху прехвърлената идеална част, респ. от този момент третото лице- купувач
по договора, престава да бъде собственик. Липсва законова норма, която да разпорежда
настъпването на тези вещни последици от решението със задна датата- от сключване на
договора за продажба. За да се приеме, че това придобИ.е има обратно действие, е
необходимо това да е изрично предвидено в закона. При липса на такава разпоредба се
налага извод, че правото на собственост върху прехвърлената на третото лице идеална част
се придобива от изкупуващия собственик от момента на влизане в сила на решението по
чл.33, ал. 2 ЗС. Съдържащата се в чл. 33 ЗС правна уредба на правото на изкупуване на дял
от съсобствен недвижим имот не дава основание уважаването на този иск да се приравни на
разваляне или унищожаване на договора за продажба, сключен между съсобственикът
продавач и третото лице, тъй като правните последици в единия и в другия случай са
различни. Преобразуващо действие на решението се изразява само в заместване на купувача
във вече реализираната продажба с друго лице- изкупуващия съсобственик, без да се засяга
самата сделка- нейното съдържание и вещно действие.
Поради това, дори и предявените от ищцата искове с правно основание чл.33, ал.2
от ЗС по гр. д. № 329/2023 г. и гр.д. № 369/2023 г., двете по описа на ЯРС, да бъдат уважени
и бъде допуснато изкупуване на частта от имотите, прехвърлена на С. Г. С. и П. Д. С. на
07.12.2022 г. и 16.12.2022 г., ищцата Д. К. Р. би встъпил в правата на купувачите, като ги
замести в продажбеното правоотношение от момента на влизане на решенията по делата в
сила, а не от датата на сключване на договорите за покупко- продажба и заличавайки с
обратна сила прехвърлените на С. С. и съпругата му собственически права.
Като е достигнал до извод, че извършената на 21.12.2022 г. продажба на 17/126
ид.ч. от процесните имоти е между съсобственици, поради което разпоредбата на чл. 33, ал.
2 ЗС не се прилага, първоинстанционният съд е постановил правилно решение.
Въззивният съд намира за неоснователни и оплакванията на въззивницата за
неправилност на обжалваното решение като противоречащо на материалния закон, като са
оспорени изводите на районния съд за неоснователност на предявените искове поради
прехвърлянето на притежаваните от ответниците С. С. и П. С. на трето лице преди
предявяване на иска по чл.33, ал.2 от ЗС, въз основа на който е образувано настоящото
производство. На въпроса дали след успешно провеждане на иск за изкупуване по чл. 33,
ал.2 ЗС ищците се явяват собственици на изкупената част от имота, ако към момента на
заместването тази част вече не принадлежи на купувача по договора, а е отчуждена от него в
полза на трето лице, е даден отговор в постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №
6
50063 от 11.07.2023 г. на ВКС по гр.д. № 3193/2022 г., II г.о. В същото решение,
пояснявайки, че искът по чл. 33, ал. 2 ЗС, с който се упражнява правото на изкупуване, е
конститутивен и съдебното решение, с което този иск се уважава, внася търсената от
изкупуващия съсобственик правна промяна- той придобива правото на собственост върху
продадената на третото лице идеална част при същите условия, при които третото лице е
купило частта от момента на влизане в сила на решението по чл. 33, ал. 2 ЗС, съставът на
ВКС приема, че ако към момента на предявяване на иска и вписването на исковата молба
ответникът- купувач по договора, вече се е разпоредил с имота в полза на трето лице, то
това лице не е обвързано от силата на пресъдено нещо и от преобразуващото действие на
решението по чл. 33, ал. 2 ЗС. Неговите права са противопоставими на ищеца и последният
не придобива собствеността върху изкупената част. В случая, придобитите от С. С. и
съпругата му на 21.12.2022 г. 17/126 ид. части от процесните имоти, са прехвърлени на
трето за спора лице Т.С.Т. преди предявяването на исковата молба на 18.01.2023 г. и не се
намират в патримониума на двамата ответници, поради което и правилно е прието от ЯРС,
че правата на това лице са противопоставими на ищцата и тя не би могла да придобие
собствеността върху изкупената част при уважаване на иска по чл. 33, ал.2 от ЗС.
Районния съд, като е достигнал до същите правни изводи е постановил правилно и
законосъобразно решение, което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба– да се остави без уважение.
При този изход на въззивното производство, въззивницата следва да заплати на
въззиваемите С. и П. С.и направените разноски пред тази инстанция в размер 500 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение на техния пълномощник адв.Г.Г..
Възражението на въззивницата за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като същото е определено и заплатено под предвидения минимум в
разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от НРМАВ – при цена на иска 4500 лв., минималният размер
на адвокатското възнаграждение следва да е 750 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 601/24.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 441/2023
г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Д. К. Р., ЕГН ********** от с.***, обл.***, ул.******№ ** на
основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на С. Г. С. с ЕГН:********** и П. Д. С. с ЕГН:
**********, двамата от гр.***, ул.*****№ **ет.**, ап.** направените пред въззивния съд
разноски в размер 500 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8