ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1914
гр. Варна , 01.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500691 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.423 ГПК.
Постъпило е възражение от Т. И. В. срещу заповед № 208/10.06.20год. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №358/2020год. на РС-Девня.
Длъжникът навежда твърдения, че узнал за издадената заповед на 02.12.20г., когато научила,
че банковата й сметка е запорирана. Твърди, че не е могла да оспори вземането и да възрази
срещу заповедта, тъй като от м.11.19г. имал обичайно пребиваване във Великобритания,
където се установила и трайно живеела със съпруга и децата си. Едновременно с
възражението си подава частна жалба по чл.413, ал.1 ГПК.
Ответникът по подаденото възражение ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, е депозирал писмен отговор в дадения му срок, с който
счита възражението за неоснователно.
Съставът на въззивния съд намира, че възражението е подадено от легитимирана страна
и в законовия срок за това, поради което и същото се явява процесуално допустимо. Видно
от приложената покана изх.№12902/19.11.20г. на ЧСИ П.Иванова, връчена на 02.12.20г., и
показанията на св.Янева се установява твърдението на молителят за узнаването на заповедта
за изпълнение на сочената от него дата 02.12.20г., а възражението е депозирано на
30.12.20г., поради което и настоящият състав приема, че възражението на страната е
подадено в срока по чл.423 ГПК.
Разпоредбата на чл.423, ал.1 ГПК предвижда възможност за длъжник, който е бил лишен от
възможност да оспори по реда на чл.414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в
1
сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако е налице някое
от следните изчерпателно изброени основания: 1) заповедта за изпълнение не му е била
връчена надлежно, 2) заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на
връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република
България, 3) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени
непредвидени обстоятелства, или 4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, като в тежест
на възразилия е да установи твърдяното от него основание.
От данните по приложеното ч.гр.д. №358/2020г. на ДРС се установява, че препис
от издадената заповед за изпълнение е изпратен на длъжника Т. И. В. на установения по
делото като негов постоянен и настоящ адрес в гр.Девня, ул.Явор №25, като съобщението за
издадената заповед е надлежно връчено на 19.06.2020г., чрез пълнолетно лице от домашните
му- Веселина Янева -майка, което се е задължило да му я предаде, съобразно разпоредбата
на чл.46 ГПК. При тези данни заповедният съд е приел връчването за редовно и е разпоредил
издаване на изпълнителен лист въз основа на заповедта съгласно чл.416 ГПК. Това редовно
връчване обаче остава неприсъствено, а само личното връчване може да преодолее липсата
на обичайно местопребиваване на длъжника на територията на Република България, по арг.
от чл. 423, ал.1, т.2 ГПК.
В чл.48, ал.7 КМЧП е дадено легално определение на понятието „обичайно
местопребиваване“, според което под обичайно местопребиваване на физическо лице се
разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е
свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.
За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от
личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това
място или от намерението му да създаде такива връзки.
Доколкото в ГПК липсва легално определение за обичайно местопребиваване, приложение
по аналогия следва да намери разпоредбата на чл. 48, ал.7 КМЧП при преценката на съда
относно наличието/липсата на обстоятелствата по чл. 411, ал. 2, т.5, предл.1 и чл. 423, ал.1,
т.2, вр. ал.3, предл. последно от ГПК, доколкото същата най - точно отговаря на целите на
процесуалния закон.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства непротиворечиво се
установява, че от м.11.19г. длъжникът, ведно със съпруга си и своите деца, се е установил
преимуществено да живее и работи на територията на Великобритания. Тези житейски
отношения са създали трайни връзки на длъжника с чуждата страна, поради което
обичайното му местопребиваване се е изместило извън пределите на Република България.
Следователно към момента на издаване на заповедта за изпълнение не са били налице
предпоставките по чл.411, ал.2, т.5, предл.1 ГПК и към момента на връчването и са били
́
налице обстоятелствата по чл. 423, ал.1, т.2 ГПК. При това положение съдът приема, че е
2
налице основанието на чл.423, ал.1, т.2 от ГПК (заповедта не е била връчена лично на
длъжника и в деня на връчването и той не е имал обичайно местопребиваване на
́
територията на Република България) и възражението на длъжника следва да бъде прието. В
съответствие с това като законова последица следва да се приложи разпоредбата на чл.423,
ал.3, предл. последно от ГПК и съдът служебно да обезсили издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, защото не са били налице предпоставките по чл. 411, ал. 2,
т.5, предл.1 ГПК.
С оглед обезсилване на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
подадената частна жалба по чл.413, ал.1 от ГПК, се явява лишена от предмет и следва да се
остави без разглеждане.
С оглед този резултат на длъжника следва да се присъдят направените за
производството разноски – държавна такса в размер на 25 лева.
По изложените съображения съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражение на длъжника Т. И. В., ЕГН **********, с адрес гр.Лондон,
Великобритания, ул.Съни Банк №16, ап.1, срещу заповед за изпълнение №208/10.06.2020г.,
издадена по ч.гр.д. №358/2020г. на ДРС, в полза на кредитор ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр.София, на основание чл.423, ал.1, т.2 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№208/10.06.2020г., издадена по ч.гр.д. №358/2020г. на ДРС, в полза на кредитор ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК ********* , със седалище гр.София, срещу длъжник Т. И. В., ЕГН
**********, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, на основание чл.423,
ал.3, предл. последно, във вр. с чл.411, ал.2, т.5 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба по чл.413 ГПК на Т. И. В., ЕГН
**********, срещу заповед за изпълнение №208/10.06.2020г., издадена по ч.гр.д.
№358/2020г. на ДРС в частта на присъдените разноски.
ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, п.к. 1766, да заплати
на Т. И. В., ЕГН **********, с адрес гр.Лондон, Великобритания, ул.Съни Банк №16, ап.1,
сумата от 25 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, с която се оставя без разглеждане частна жалба по
чл.413 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАпС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страната, а в останалата си част, ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4