Решение по НАХД №4710/2019 на Районен съд - Варна

                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

  Номер 2037/13.11.2019г.              Град Варна

 

                В ИМЕТО НА НАРОДА

    

 

Варненският районен съд               тридесет и осми състав

На седми ноември                 Година две хиляди и деветнадесета

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА

 

 

 като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 4710  по описа за две хиляди и деветнадесета година.

                       

                    Р  Е  Ш  И:

     

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000504/04.10.2019г. на Началник на областен отдел „ АА“ гр. Варна, с което на „А.Б.“ ЕООД е наложено административно наказание  - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лева на основание чл.104 ал.1 от Закона за автомобилните превози.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.

 

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

 

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на дружеството  против наказателното постановление, с което е  наложено административно наказание имуществена санкция.

В жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно. Сочат се за нарушени чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Неправилно е определена датата на нарушението, както и мястото на извършването му. Субект на нарушението не е дружеството- превозвач, а водача. 

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.

По същество се поддържат основанията за отмяна, наведени с жалбата.

Представител на органа, издал наказателното постановление моли съда да потвърди наказателното постановление  като сочи, че нарушението е безспорно установено.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През период от месец 09.2018г. до 28.02.2019г. служители към ОО КД“АА” Варна извършили комплексна проверка на „А.Б.“ ЕООД, при която били проверени документи по повод извършвани превози от дружеството. При проверката служителите на „АА“ констатирали, че превозвачът „А.Б.“ ЕООД  не е организирал труда на работник- Симеон Бонев Драгнев, като същия управлявал превозно средство - влекач „Ивеко“ с рег.№В2597НС с монтиран дигитален тахограф , като водачът не е ползвал дневна почивка от най – малко 9 последователни часа. Видно от тахографските листи, най – голямото прекъсване за 24- часовия период на 21.12.2018г., започващ в 06,50 часа,  било в периода от 23,58 часа на 21.12.2018г. до 06,50 часа на 22.12.2018г. – общо почивката възлизала на 6 часа и 52 минути.

В съставен на 04.07.2019г. акт за установяване на административно нарушение служител на ОО „АА“ вписал приетото за установено, като посочил и правна квалификация на извършеното.

Акт №263662 бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал възражения в съдържанието му.

В срок по преписката не постъпили възражения.

Впоследствие на 04.10.2019г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.10 §2  предл.2 от регл. 561/06 вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП  и дружеството било санкционирано с предвиденото административно наказание в чл.104 ал.1 от Закона за автомобилните превози.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административонаказателната преписка и делото доказателства- извлечения от тахограф; пътен лист; приемо – предавателен протокол; международна товарителница; АУАН ; констативен протокол; заповеди и др.

След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства, е направил извод, че са налице признаци на  административно нарушение, като правилно е определена квалификацията по Регл.561/06г. и ЗАвП. В санкционната част на наказателното постановление правилно е приложен законът, като административно наказващият орган е приел, че с липсата на активни действия по организация на работата на водача от страна на дружеството е  осъществен състав на нарушение на чл.104 ал.1 от ЗАвП. При определяне на административното наказание правилно е преценена приложимата санкционна норма на ЗАвП и наказанието е било определено правилно по вид и размер.

 

Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:

Счита се, че неправилно са определени датата и мястото на извършване на нарушението.

 

Съдът не споделя подобна позиция, предвид на факта, че началния период на използване на почивката е 21.12.2018г., а организирането на ползване на почивка започва именно с нейното фактическо ползване.

Организацията на работа на конкретното дружество се осъществява по неговото седалище и адрес на управление, поради което и правилно е било определено и мястото на извършване на нарушението.

Сочи се, че в нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН липса описание на нарушението. Липсва яснота защо е прието, че е осъществен състав на нарушение. Счита се , че  нарушението се дължи на виновно поведение на водача.

По така наведеното възражение съдът намира за нужно единствено да отбележи, че при служебната проверка на АУАН и НП не констатира да са допуснати съществени нарушения на ЗАНН, които да водят до отмяна на постановения краен акт.

При правилно установени факти от обвинението и прецизирана правна квалификация, правилно е била определена санкционната норма на ЗАвП. В НП се съдържа описание на всички признаци на нарушението, като предвид на факта, че същото се е изразило в бездействие дружеството да организира работата на водача, /при липсата на императивно възведени задължения по организирането и предоставяне на такава организация на свободната воля на задълженото лице/  е невъзможно да се навлиза в конкретика относно такова бездействие.

На последно място се счита, че субект на нарушението не е дружеството- превозвач, а водача.

Съдът не констатира да е налице такова нарушение, като с нормата на чл. 104 ал.1 от ЗАвП е предвидена отговорност за превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари.

С чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП отново е предвидено задължение за превозвачите да спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета.

Доколкото се касае за бездействие дружеството да организира работата на водача, правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност.

 

Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че  следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

 

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: