МОТИВИ ПО НЧХД № 7575/2017 г.
по описа на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав
Срещу подсъдимия В.П.П. с внесена в съда тъжба от Д.Д.Ш.
е повдигнато обвинение за престъпление по чл.130, ал.2 от НК, за това, че на 30.07.2017
г. в гр. Пловдив е причинил на тъжителя Ш. лека телесна повреда, изразяваща се
в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето.
За съвместно разглеждане
в наказателния процес е бил приет предявеният от тъжителя Ш. граждански иск
срещу подсъдимия П. за неимуществени
щети, причинени от деянието по чл.130, ал.2 от НК в размер на 5 000 лева.
Тъжителят Ш. е конституиран по делото и като граждански ищец.
С тъжбата са изложени
твърдения за причинена лека телесна повреда, изразила се в претърпени болки и
страдания от страна на тъжителя, в резултат от извиване на ръката му от
подсъдимия, удар с метален стол с последвало падане на земята и нанасяне на
юмруци по тялото, както и нанасяне на удар с юмрук в лицето.
Повереникът на
гражданския ищец и тъжител Ш. адв.А. прави искане за
постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия, като твърди
нанасяне от страна на същия на телесна повреда, изразила се в разстройство на
здравето. Моли се за налагане на справедливо наказание и уважаване на
гражданския иск. Претендира се осъждане на подсъдимия да поеме направените от
тъжителя разноски в производството.
Тъжителят и граждански ищец Ш. не се е явил в
последното съдебно заседание и не е взел отделно становище по същество.
Защитникът на подсъдимия П. адв. А. излага
подробни доводи по съществото на делото в пледоариите, като моли за
постановяване на оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението. Моли
за отхвърляне на гражданския иск и осъждане на тъжителя за направените от
подсъдимия разноски по делото.
Подсъдимият В.П. заявява, че не се признава
за виновен, дава обяснения пред съда. Същият сочи, че поддържа становището на
своя защитник и че е невинен.
Съдът, като прецени
поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Подсъдимият
В.П.П. е роден на *** ***, живее в същия град. Той е б.,
български гражданин, женен, неосъждан, със средно-специално образование,
работещ, с ЕГН – **********.
Подсъдимият П. и
съпругата му били съдържатели и работели в питейно заведение в гр. Пловдив, на
ул. „Васил Левски“ № 99, като ползвали услугите на охранителното дружество
ДАИКС ООД. Чести техни клиенти били тъжителят Д.Ш. и свидетелят Н.Й., които обикновено
консумирали алкохол в заведението, включително и на вересия. На 30.07.2017 г.
вечерта тъжителят Ш. и свидетелят Й. отново консумирали алкохол в заведението,
стопанисвано от подсъдимия и съпругата му, като се намирали на маса, разположена
отвън пред сградата на заведението. Двамата пиели водка, като в течение на
престоя им им било сервирано значително количество, по около половин литър на
всеки. Поради изтичане на разрешеното работно време и тъй като заведението се
намирало в подблоково пространство, а тъжителят и
свидетелят Й. разговаряли на висок тон, в около 23,00 часа подсъдимият П. ги
помолил да напуснат, като заедно със съпругата си започнали да прибират столове
и маси в заведението. Тъй като клиентите не си тръгнали, подсъдимият П. отново
им казал, че следва да напуснат и че заведението затваря, което подразнило
тъжителя Ш. и между него и подсъдимия П. започнало пререкание в тази връзка.
Тъжителят Ш., който бил значително повлиян от поетия алкохол, станал агресивно
от мястото си, тръгнал към подсъдимия и двамата с подсъдимия се спречкали, като
при това се хванали за ръцете и се сдърпали, като междувременно взаимно си
отправяли обидни и заканителни реплики. Свидетелят Й. се намесил и застанал с
разперени ръце между двамата, за да ги раздели. Въпреки това, тъжителят и
подсъдимият продължили да си викат един на друг, като си отправяли псувни,
обиди и закани. Тъжителят, който бил в пияно състояние, бил особено груб и
настъпателен, наричал подсъдимия „наркоман“, „циганин“, а подсъдимият от своя
страна му казвал, че е дебел и че „ще види“. В един момент, когато тъжителят Ш.
се насочил вървейки срещу подсъдимия, който в това време бил на прага на
заведението и обиждайки го отново, подсъдимият П. грабнал от заведението висок
стол за бар с метална конструкция, хванал го за краката, като го държал пред
главата си със седалката напред и замахнал със стола
към главата и тялото на тъжителя, за да го удари. Тъжителят Ш. вдигнал ръце над
главата, за да се защити, като последвалия удар със стола попаднал в областта
на лявата му предмишница, в резултат на което лявата ръка била охлузена и в последствие се
появили кръвонасядания. Малко след това свидетелят Й.,
който се опитвал безуспешно с думи да предотврати възникналия конфликт между
тъжителя и подсъдимия, забелязал, че тъжителят Ш. е паднал на земята, но не
разбрал как точно е паднал, като след
това видял по единия му крак рана с кръв по нея. Междувременно, тъй като не бил
в състояние да преустанови скандала свидетелят Й. извикал към съпругата на подсъдимия
свидетелката В.П., която по това време се намирала вътре в заведението, да
повика СОТ, което и същата сторила. На място пристигнали два екипа на СОТ ДАИКС
в състав свидетелите Б. и Т., както и С. и И.. Пред тях тъжителят продължавал
да обижда подсъдимия и да се държи невъзпитано
и агресивно, като отново отказвал да напусне заведението. В тази връзка
от служителите на СОТ бил повикан екип на Трето РУП, като на място се явили
полицейските служители В. и А.. Същите станали също свидетели на пререкания
между подсъдимия и тъжителя, както и на арогантно и невъздържано поведение на
тъжителя Ш., който започнал да обижда и самите полицаи. Пред полицейските
служители подсъдимият пък заявил, че тъжителят го бил нападнал със стол.
Междувременно на място пристигнала и приятелката на тъжителя. Всички участници
в инцидента същата вечер посетили Трето
РУП. При явяването си в сградата на полицията и тъжителят, и подсъдимият
продължили да си отправят обидни и заканителни реплики, като тъжителят
продължавал да отправя обиди и срещу полицейските служители, като твърдял, че
същите консумират безплатно в заведението н подсъдимия и затова го защитават.
Невъздържаното поведение на тъжителя станало причина същият да бъде задържан,
като му бил съставен и акт по УБДХ. По преписката, свързана със съставения акт,
били снети обяснения от свидетеля Й., подсъдимия, свидетелката П. и други лица.
Актът за констатиране проява на дребно хулиганство бил внесен в съда на
31.07.2017 г., като по образуваното АНД 4926/2017 г. по описа на 18 н.с. на
тъжителя Ш. било наложено административно наказание по УБДХ задържане в
структурно поделение на МВР за четири денонощия за проява на дребно
хулиганство, изразило се в оскърбително отношение и държане към гражданите и
към органите на властта на публично място, с което са нарушени обществения ред
и спокойствие. По случая, във връзка с който били повикани пред заведението на
ул.“Васил Левски“ № 99 в Пловдив полицейските служители съставили и докладна
записка. Междувременно на място в полицията във връзка със задържането на
тъжителя бил извикан екип на СМП, като свидетелката Т.– лекар извършила преглед
на тъжителя, при който й било съобщено, че му е нанесен побой, като
свидетелката установила и записала в медицинската документация, че тъжителят
има видима контузия на ляв крак. Тъжителят бил ескортиран и до спешно
отделение, където бил прегледан и при снемане на анамнезата било съобщено за
употреба на алкохол и сбиване в заведение. На 01.08.2017 г. тъжителят Ш. се
явил в Отделението по съдебна медицина и бил прегледан, като му било издадено
съдебно-медицинско удостоверение, в което се констатирали травматични
увреждания по лява ръка и ляв крак.
Така описаната
фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от
събраните по делото в хода на съдебното следствие доказателства.
Съдът кредитира свидетелските показания на
свидетелите Т., С., А., В., Т., Б., Т., И.,
доколкото същите са незаинтересовани, сравнително еднопосочни са и са логични,
както и са съответни на писмените доказателства по делото. Отчасти и то
доколкото не са в противоречие с кредитираните гласни доказателства, както и с
останалите доказателства по делото, съдът възприема и показанията на свидетелите
Й. и П., като при оценката им отчита съответните близки отношения на всеки от
свидетелите с едната и съответно с другата страна по делото. Така критично
съдът разглежда показанията на свидетелката П. в частта им, в която същата
заявява, че съпругът й, подсъдимият П., не е удрял със стол тъжителя, като
излага версията на подсъдимия относно това, че същият само бил държал стола
пред себе си, за да се запази от нападението на тъжителя. В тази насока
показанията на свидетелката са в противоречие с тези на свидетеля Й., който
излага категорични твърдения за нанесен удар със стола, а неговите показания
пък са подкрепени от наличните обективни данни по делото относно вида и
характера на причинените телесни увреждания при пострадалия, съдържащи се в
приложеното СМУ, както и изяснени напълно от приетата по делото съдебно – медицинска
експертиза /СМЕ/. Относно показанията на свидетеля Й., съдът също ги преценя
като достоверни само отчасти и то доколкото не са в противоречие с останалите
възприети като такива доказателства, като взема предвид, от една страна,
изясненото по делото обстоятелство, че свидетелят е в близки отношения с
тъжителя, а от друга и факта, заявен от самия свидетел, че е бил под влиянието
на прието значително количество алкохол. Все пак, в показанията на този
свидетел, дадени пред съда първоначално и в проведения повторен разпит, както и
при проведена очна ставка със свидетелката П. е видно, че по отношение на
твърдението за нанесения удар с метален стол по тъжителя е налице
последователно и категорично излагане на фактите от страна на свидетеля Й..
Също така, прави впечатление, че този свидетел излага факти и обстоятелства,
свързани и с поведението на тъжителя Ш. на инкриминираната дата, които не се
благоприятни за последния, но които пък са потвърдени категорично от посочената
група незаинтересовани свидетели. Това касае агресивното и нападателно
поведение на тъжителя, използваните от него заканителни и обидни реплики, както
към подсъдимия, така и към представителите на полицията. Поради това и съдът
счете, че не може да изключи като недостоверни изцяло показанията на свидетеля Й.,
както пледира защитата. Напротив, установява се, че този свидетел, който е и
основният очевидец на случилото се, доколкото е бил пред заведението непосредствено
до тъжителя и подсъдимия през времето на целия инцидент, за което липсва
противоречие в доказателствения материал, в значителна степен е възприел
случилото се и е изложил факти и обстоятелства около развитието му, потвърдени
от други доказателства по делото. Наличието на известни разминавания в
показанията на свидетеля Й., дадени при първия и при повторния му разпит, на
които акцентира защитата, се констатира и от съда, но, както се каза,
показанията на този свидетел се вземат предвид при постановяване на присъдата
единствено по отношение на фактите и обстоятелствата, за които се явяват
потвърдени и от други доказателства по делото.
Що се касае до
обясненията на подсъдимия, съдът ги възприема също само отчасти и то доколкото
не противоречат на кредитираните доказателства, като ги разглежда също така
критично, предвид функцията им и на средство за защита. Така, твърденията на
подсъдимия относно това, че не е нанасял каквито и да било удари по тъжителя,
както и че единствено се бил предпазвал от ударите на последния, като за целта
използвал стол от заведението, са подкрепени само от показанията на съпругата
му свидетелката П.. Прави впечатление, че при свободния разказ на същата пред
съда свидетелката П. не посочва каквито и да било данни относно това съпругът й
изобщо да е вземал стол от заведението. Едва при започналият разпит от страните
и съда свидетелката П. вече е заявила твърдението, че съпругът й е ползвал стол
с метална конструкция при инцидента, но за да се предпази от ударите на
тъжителя. Също така, при проведената очна ставка със свидетеля Й., първоначално
на въпроса относно това дали и кой кого е ударил свидетелката П. отново не е
посочила каквито и да било обстоятелства, свързани с употребата на стола от
съпруга й, независимо, че е твърдяла към последния да са били правени опити да
бъде ударен от тъжителя. Едва след това, при допълнително дадения отговор от
свидетеля Й. на въпроса, П. отново е застъпила твърдението, че съпругът й се е
предпазвал със стола. В тази насока и очевидно е от показанията на тази
свидетелка, че същата на практика всеки път първоначално е избягвала коментар
на съдържанието на действията на съпруга й, свързани с държания от него стол,
като е правила това, едва когато изрично стане дума за последното. Подобно
поведение е обяснимо с оглед стремежа на свидетелката да не злепостави подсъдимия,
който е неин съпруг. Че поведението на същия, свързано с държания от него стол,
е било именно такова, каквото го е описал и свидетелят Й. и че стремежът на
подсъдимия е бил да скрие това обстоятелство, съдът прави извод и от
съдържанието на показанията на свидетеля Св.В., който е посочил, че получил
информация от подсъдимия, че бил заплашен да бъде ударен от тъжителя със стол,
като в тази връзка и свидетелят е потвърдил да е съставил приложената по делото
докладна, в която се съдържа информация за постъпило от подсъдимия оплакване,
че е нападнат от тъжителя със стол. В тази насока са и показанията на свидетеля
Б., който сочи да е разбрал от оплакването на собственика на заведението, че
същият е бил ударен от тъжителя. В обясненията си пред съда обаче, в
противоречие и с показанията на свидетелката П., която твърди, че съпругът й
бил ударен леко по лицето, но същевременно и че не е видяла дали мъжът й е
ударен или не, подсъдимият П. е заявил,
че тъжителят бил замахнал и го бил докоснал по
лицето, но това не било удар. В тази насока и съдът намира, че поради
действително упражненото насилие от страна на подсъдимия към тъжителя вечерта
на инцидента, поведението на П. вече пред служителите на СОТ и полицията е
целяло скриване на този факт чрез излагане пред длъжностните лица на информация
точно в обратния смисъл на действително сложилите са факти, която информация е
била и документирана.
При постановяване на
присъдата си съдът взе предвид освен обсъдените гласни доказателства и приетите
писмени такива – съдебно – медицинско удостоверение, справки за съдимост на подсъдимия и тъжителя,
справка от ДАИКС СОТ, докладни записки, копие от решение на РС Пловдив с
мотиви, копие от присъда на РС Пловдив, копия от медицинска документация за
тъжителя Ш., както и справка от ЦСМП с копие от карта за преглед, справки от
Трето РУП Пловдив с копие от информационна карта на наряд, писма от Банка ДСК,
както и приложените писмени доказателства към изисканото за послужване АНД №
4926/2017 г. по описа на ПРС.
От приетата по делото съдебно
- медицинска експертиза, изготвена от експерт съдебен медик, се установява, че при
тъжителя Ш. са установени следните
травматични увреждания – общо пет кръвонасядания по
предно –вътрешната повърхност на лявата предмишница в
горна и средна трета, със синьо-виолетов цвят и с размери от горе надолу 4/1
см, 4/1,5 см, 1/1 см, 1/1 см; ивичесто охлузване / драскотина/ с дължина 5 см в
горната трета на същата предмишница, с коричка над
нивото на останалата кожа, подобно охлузване с размер 9/4 см. в средната трета
на лявата предмишница и охлузване с размер 6/4 см по
предната повърхност на лявата коленна става с коричка над нивото на останалата
кожа. Посочено е, че всички тези увреждания са причинени от удари с или върху
твърд тъп предмет, или неговото тангенциално действие, което е характерно за
получаването на охлузванията. Отразено е в експертизата, че в конкретния случай
установените по лявата предмишница охлузвания и кръвонасядания са получени по т.нар. „защитен механизъм“ –
при вдигната ръка за предпазване на главата от удари. Заключено е, че охлузването
по лявата коленна става най-вероятно е станало при падане върху твърда
повърхност. Отразено е също така, че всички описани увреждания добре отговарят
по време да са настъпили към момента на инкриминирания инцидент. Описаните
травматични увреждания като самостоятелни такива и в своята съвкупност е определено
в експертизата да са причинили на тъжителя болка и страдание. Съдът кредитира
посочената експертиза като обективно и професионално изготвена с необходимите
знания и опит.
С оглед на посочените и обсъдени
доказателства съдът намери от обективна
страна, че е доказано по необходимия безспорен и категоричен начин
действително осъществяване от страна на подсъдимия П. на престъпление против
личността на пострадалия Ш., изразило се конкретно в причиняването на болка и
страдание, без разстройство на здравето, а именно причиняване на пет кръвонасядания по предно-вътрешната повърхност на лявата предмишница и две ивичести охлузвания в горна и лява трета
на лявата предмишница, сиреч лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.2 от НК. За да стигне до този извод съдът извърши
внимателна съпоставка на изводите на СМЕ, които стъпват върху обективните
находки по тялото на пострадалия тъжител и останалите събрани по делото и
обсъдени по-горе доказателства, като взе предвид и подробните разяснения на
вещото лице-съдебен медик, дадени в съдебното заседание. На базата преди всичко
на тази съпоставка съдът установи и какъв е именно механизмът на причиняване на
установените при тъжителя телесни увреждания, предвид изложените в тъжбата общо
твърдения за причинена лека телесна повреда с описание на конкретни действия на
подсъдимия, с които се твърди същите да са били причинени, без тъжителят да е
бил в състояние да посочи конкретно от кое от действията на подсъдимия кое от
описаните в приложеното от него СМУ увреждания е настъпило.
Както се коментира и по-горе, установява се
категорично от доказателствата по делото, че подсъдимият П. в рамките на
разигралия се скандал с тъжителя е взел стол с метална конструкция и с него е замахнал към тъжителя, а последният е предпазил от удара главата
си с лявата си ръката. В заключението на вещото лице е налице подробно
изясняване на механизма на възникване на кръвонасяданията
и охлузванията по принцип, както и оценка на конкретните такива, установени по
лявата предмишница на тъжителя, а именно като т.нар.
„защитни наранявания“, тоест такива, които са получени при вдигната за
предпазване на главата ръка, върху която е попаднал ударът. С оглед разположението
изключително в областта на лявата ръка на установените увреждания, техният
характер, размерите им, обсъдени от съдебния медик в разпита му пред съда,
както и предметът, който се установява да е бил използван за нанасяне на удар
по тъжителя, съдът намира, че се явява установено и е напълно достоверно
твърдението в тъжбата, подкрепено и от показанията на свидетеля Й., че
тъжителят е бил ударен от подсъдимия с металния стол. Следва да се има предвид,
че същият е бил държан за краката и със седалката към тъжителя, като е бил
наведен напред за удар, което прави напълно възможно попадането върху ръката на
тъжителя, вдигната за предпазване на главата му, на различни части от въпросния
стол. В тази връзка не следва да се считат за противоречиви, но за взаимно
допълващи се показанията на свидетеля Й. при първия и съответно втория му
разпит пред съда относно това коя именно част на стола същият е възприел да е
попаднала в областта на ръката на тъжителя. Направеното от него уточнение на
това върху коя именно ръка е попаднал ударът с въпросния стол, на което
акцентира защитата, не дискредитира показанията на свидетеля в тази им част,
доколкото не е от съществено значение за делото, предвид наличието на
установени от лекар увреждания. Не без значение е фактът, че по-голямата част
от кръвонасяданията са с по-голям размер, което
изключва да са причинени от стискане с пръстите на ръка, каквото се твърди в
тъжбата да е имало от страна на подсъдимия към тъжителя при извиване ръката на
последния. Това според съда изключва и възможността тъжителят да е получил кръвонасяданията и при държането му с ръка по време на
задържането му от полицейските органи, макар съдебният медик да е посочил, че
принципно такива по тип увреждания могат да настъпят и при съпротива при арест.
Все пак обаче, следва да се има предвид, че това е принципен отговор на
въпроса, като изрично в СМЕ е отразено, че най-добре травматичните увреждания
по ръката съответстват да са от типа защитни наранявания. Относно охлузванията
не е без значение, че същите са ивичести по форма, което отговаря на предмета, с който е бил нанесен
удара, попаднал върху лявата ръка на пострадалия тъжител.
Не се установява в тази
насока по предвидения за това категоричен начин останалите описани в тъжбата
действия на подсъдимия да са били осъществени така, както са описани и да са
именно в причинна връзка с установените травматични увреждания, като данните
относно тези действия, съдържащи се преди всичко отново в показанията на
свидетеля Й. са в голяма степен неподкрепени с други доказателства. Така
твърденията на свидетеля Й., че на тъжителя била извита ръката от страна на
подсъдимия, изложени и при първия му разпит, и в проведената очна ставка със
свидетелката П., и от това му било причинено телесно увреждане, не се
потвърждават от изводите на експертизата относно обективните находки по тялото
на пострадалия, като според заявеното от вещото лице, по ръката на тъжителя би
следвало да останат кръвонасядания, но с много
по-малки размери от установените, ако същият е действително хващан по този
начин с ръка. Не достатъчно ясни и категорични са и показанията на Й. относно
описаното от него падане на земята на тъжителя, което според съдебния медик,
изготвил експертизата отговаря като механизъм на получаване на охлузването по
левия крак. В тази насока свидетелят Й. при повторния си разпит пред съда сочи,
че тъжителят бил бутнат на земята от страна на подсъдимия, но същевременно е
заявил и че и двамата били паднали, като не може да уточни кой как бил паднал,
защото било тъмно и там, където били не било видно кой кого бута, как пада и
как се удря. При първият му разпит обаче, същият свидетел е посочил, че е видял
тъжителят вече паднал, но не знае дали тогава е имало някого около него. От
своя страна нито подсъдимият, нито свидетелката П., нито друг свидетел е
посочил който и да било от участниците в инцидента да е бил падал на земята и
как това е станало. В тази насока и независимо от установеното телесно
увреждане в областта на коленната става на левия крак, което като давност
отговаря да е получено по време на инкриминирания инцидент и съдът приема, че е
настъпило именно при падане на тъжителя, не се установи с категоричност, че
това телесно увреждане е причинено именно в резултат от конкретно действие на
подсъдимия. Все в тази връзка и недоказано остава от доказателствата по делото
описаното в тъжбата поведение по нанасяне на юмруци по тялото на тъжителя в
момент, в който същият се е намирал на земята. Единствено в показанията на свидетеля
Й. се съдържат, макар и не особено категорични, твърдения, че когато е бил на
земята тъжителят е бил ритан от подсъдимия, като свидетелят е посочил буквално
следното: „…Мисля, че беше В. там и го риташе, защото на Д. му изчезнаха джапанките“.
Същевременно същият този свидетел е
посочил, че не е видял някой да налага тъжителя с юмруци, когато последният е
бил на земята, каквото всъщност се твърди в тъжбата. От заключението на
приетата СМЕ не се установяват травматични увреждания по торса на тъжителя Ш.
/гръден кош, корем/, които да могат да бъдат отнесени като такива причинени от
удари с юмруци по тялото, като по повод въпросните джапанки, налице са
незаинтересовани показания на свидетеля Т., който е обяснил, че понеже тъжителят
бил пиян, сам започнал да си хвърля джапанките.
Липсват категорични доказателства
и относно твърдените от страна на тъжителя в тъжбата удари по лицето, нанесени
от страна на подсъдимия. Действително свидетелят Й. е отразил в показанията си,
че при идването на служителите на СОТ подсъдимият бил ударил с ръка в областта
на лицето тъжителя, докато последният седял, без да у могъл да уточни с юмрук
или шамар е бил нанесен удара. Свидетелят Й. впоследствие вече е уточнил, че
ударът бил силен и бил с юмрук. Установява се от експертизата, приета по делото
обаче, че при тъжителя не е установено каквото и да било травматично увреждане
в областта на главата. От разясненията на вещото лице в съдебно заседание става
ясно, че при удар в лицето, ако същият е слаб и е осъществен с отворена длан /с
шамар/, а не силно и с юмрук, както е
заявил при повторния уточняващ разпит Й. да е бил нанесен ударът, е
възможно да не останат следи. Съпоставен с твърденията на свидетеля Й. този
извод на съдебния медик и липсата на обективни данни от твърдяното нанасяне на
удар с юмрук в лицето, както и заявеното от свидетелите, служители на СОТ, че в
тяхно присъствие не са били нанасяни
удари по когото и да било от присъстващите на инцидента и никой не се е и
оплакал да е бил ударен в момента, правят недостоверни твърденията на свидетеля
Й. в тази им част и като следствие от това и заявеният с тъжбата удар с юмрук,
в резултат от който да е настъпила лека телесна повреда.
В крайна сметка според
съда, от доказателствата по делото се установява безспорно единствено
механизма, времето и мястото на причиняване на описаните по-горе увреждания по
лявата предмишница – пет кръвонасядания
и две ивичести охлузвания, а именно, че посочените увреждания са причинени съвкупно от подсъдимия в
резултат от нанасяне удар с метален стол по тъжителя, попаднал върху ръката му,
вдигната за защита пред главата. Затова и съдът прие, че е причинена лека
телесна повреда, изразила с в причиняване на болка и страдание, без разстройство
на здравето по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. За да е налице квалификация на
престъплението по чл.130, ал.1 от НК, а именно, за да се приеме, че е налице
разстройство на здравето, каквото се твърди от страна на повереника
на тъжителя, напълно необосновано според съда, е необходимо да се установи конкретно
накърняване на телесната цялост, изразено обикновено с разкъсване на кожата,
което да налага и медицинска намеса и да може да се определи като болестно
състояние. Необходимо е, за да се приеме телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК да е налице, макар и леко, увреждане на анатомичната цялост на
организма или тъканите, или леки изменения във физиологичните функции, но които
са извън болката и страданието /в този смисъл са Постановление № 3/79г. на ПВС,
реш.№ 207/69 г. на ВС, реш.№
362/73 г. на ВС и др./, каквото не е налице в конкретния случай. Затова и съдът
призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
От
субективна страна подсъдимият П. е извършил деянието умишлено, с целени и
настъпили общественоопасни последици, като е разбирал свойството и значението
на извършеното от него, съзнавайки общественоопасния
му характер. За формата на вината говори самия характер на причинените на
пострадалия тъжител травматични увреждания, които очевидно и предвид приетата
по делото експертиза сочат на целенасочено действие от страна на подсъдимия към
тъжителя. Твърденията му, че единствено е държал пред себе си стола, за да се
предпази от тъжителя, не намират опора в доказателствата по делото, предвид
установените достатъчно отчетливо увреждания, които, както се посочи, са от
типа на защитните. Сиреч, не тъжителят е осъществил в този момент нападение към
подсъдимия, а обратното. Деянието на подсъдимия действително е било предизвикано
от грубото и несъобразено поведение на тъжителя по делото, който е отказал като
клиент да напусне заведението и е започнал да обижда подсъдимия П., което обаче
само сочи на конкретен мотив в поведението на подсъдимия. Не се установява от
данните по делото това поведение да е било осъществено в резултат на силно
раздразнение, като доказателства в тази насока изобщо не се събраха.
Предвид всичко гореизложено съдът счете, че
следва да признае подсъдимия П. за виновен в извършване на деяние по чл.130,
ал.2 от НК с посоченото по-горе съдържание, доколкото същото се явява
осъществено от обективна и субективна страна.
Съдът при обсъждане на доказателствата прецени
и евентуалното приложение на разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК, като заключи,
че същото не може да бъде осъществено в конкретния случай. От показанията на
свидетелите, както и обясненията на подсъдимия П., не се установява същият в
действителност също да е пострадал при инцидента. В тази насока са налице единствено
твърдения на неговата съпруга, която сочи, че е разбрала тъжителят да е ударил
леко съпругът й по лицето, но, както се каза същевременно е посочила и че не е
видяла това лично. Самият подсъдим П. пък от своя страна твърди да е бил
направен опит от страна на тъжителя да го удари, при което е било осъществено
съприкосновение, но същият не определя това съприкосновение като удар. Не са
налице и каквито и да било други доказателства при въпросния инцидент да е бил
реално засегнат физическият интегритет на подсъдимия и същият да е получил
телесно увреждане, особено непосредствено след нанасяне на удара със стола
върху тъжителя. Поради това и се изключва приложението на института на реторсията.
Относно определяне на
наказание за подсъдимия П., като взе предвид факта, че последният е неосъждан,
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК до момента,
от престъплението не са настъпили имуществени вреди и за него се предвиждат
наказания лишаване от свобода до шест месеца, или пробация,
или глоба, съдът бе задължен да приложи императивната разпоредба на чл.78а,
ал.1 от НК и да освободи подсъдимия от наказателна отговорност, което и стори с
присъдата си.
Относно определяне на административното
наказание глоба съдът взе предвид преди всичко причините за възникване на
инцидента, както и за описаното поведение на подсъдимия, осъществило състава на
престъплението, а именно несъобразеното пиянско предизвикателно поведение на
тъжителя, който, видно и от справката му за съдимост, както и с оглед
проведеното производство по УБДХ, не за първи път има несъобразено със закона
поведение и е разпрострял обществено неприемливото си поведение на
инкриминираната дата и по отношение на други лица. Ето защо и като съобрази и
данните относно доходите на подсъдимия, както и факта, че същият е глава на
семейство и се грижи за дете, както и че е с чисто съдебно минало и няма лоши
характеристични данни, съдът счете, че следва да определи минималния размер на
предвидената административна глоба от 1000 лева.
По повод на предявения и
приет за съвместно разглеждане граждански иск против подсъдимия за
неимуществени щети от престъплението, то същият е с правно основание по чл.45
от ЗЗД. Установява се от доказателствата по делото и по – специално от
заключението на СМЕ по отношение на пострадалия тъжител, че вследствие на
извършеното спрямо него престъпно посегателство, той е претърпял болки и
страдания, които са по-силни първите дни след травмата, като постепенно
намаляват като интензитет и обичайно продължават до около две седмици. Не се
установи от доказателствата по делото в резултат от настъпилите увреждания
тъжителят да е преживял по-сериозни или по-продължителни от описаните от
експертизата болки и страдания, като става ясно, че установеното в медицинското
заведение заболяване „Соматоформна вегетативна дисфункция“ и свързаните с него симптоми биха могли да се
проявят и без никакво предизвикателство, тоест няма доказателства да са били
пряко свързани с инцидента. Предвид признаването на подсъдимия П. за виновен в
извършване на престъпление спрямо тъжителя Ш., гражданският иск, предявен от
последния, се явява доказан по основание. Що се касае до размера на иска, с
оглед посоченото по-горе относно вида, броя, разположението на уврежданията – неголям брой леки по своя характер увреждания,
разположени само по лявата ръка, както и кратката продължителност във времето
на проявите на вредните последици от деянието, съдебният състав намери, че искът следва да бъде уважен до размер на 500
лева, който се явява достатъчен за репариране неимуществените щети и
справедлив. За разликата до пълния предявен размер на иска от 5000 лева същият
следва да бъде отхвърлен като недоказан. Нито с тъжбата, нито в съдебно
заседание е претендирано заплащане на законна лихва, поради което и съдът не
присъди такава върху уважената сума на гражданския иск.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия П. да заплати на тъжителя и граждански ищец Ш. направените от
последния разноски по делото, които възлизат общо на 1288 лева, а по сметката
на съда- държавна такса от 50 лева върху уважения граждански иск, съгласно чл.
2 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
Като причини за
извършване на деянието съдът открои незачитането на личността и установения
правов ред за разрешаване на възникнали конфликти, злоупотребата с алкохол.
По изложените мотиви
съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: /П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.