Решение по дело №178/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от М. Г. Д., [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [улица], подадена чрез адв. А. А. – Адвокатска колегия Добрич, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-1717-000045/ 15.02.2024 г., издадена от началник сектор към ОДМВР – Добрич, Първо РУ-Добрич, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС – лек автомобил „Мерцедес“ Ц 180 с рег. № [рег. номер] за срок от 190 дни.

Жалбоподателят не е съгласен с издадената заповед и я оспорва в цялост като незаконосъобразна. Не оспорва констатациите в заповедта, че е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол и наркотици, но твърди, че отказът му е продиктуват от обстоятелството, че не е бил водач на МПС, а пешеходец. Моли заповедта да бъде отменена. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.А. А., заявява, че поддържа жалбата на сочените основания като изразява становище, че не е доказано качеството на жалбоподателя на водач на МПС .

Ответникът по жалбата – Началник сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ към ОДМВР – Добрич в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Счита заповедта за правилна и законосъобразна и моли тя да бъде потвърдена. Прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена по повод съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 936138 от 15.02.2024 г., с който актосъставителят констатирал извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, изразяващо се в отказ водачът да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, както и отказ да изпълни предписание за медицинско изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта.

Според съдържанието на акта жалбоподателят бил спрян за проверка на 15.02.2024 г. в 15:56 ч. в [населено място], когато управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес“ Ц 180 с рег. № [рег. номер] по [улица]в посока [улица], в близост до магазин „А.“. При проверката от контролните органи поискали да го тестват за употреба на алкохол, но същият отказал. На жалбоподателя е бил издаден и талон за изследване № 0170612 от 15.02.2024 г. По делото е представен протокол за медицинско изследване № 37 от 15.02.2024 г., в който в.Ж. – лекар в ЦСМП е удостоверил отказа на М. Г. Д. да предостави биологична проба за изследване.

Оспорената заповед от 15.02.2024 г. за прилагане на принудителната административна мярка „прекратяване на регистрацията на МПС и отнемане на СУМПС и два бр. регистрационни табели, е издадена въз основа на горната фактическа обстановка.

Заповедта е връчена на 27.03.2024 г., а жалбата срещу нея е подадена на 04.04.2024 г.

Във връзка с изложените в жалбата твърдения, че в момента на проверката Д. нямал качеството водач на МПС, по делото бяха събрани гласни доказателства. В свидетелските си показания полицейските служители М. Д. Ц. и М. И. С., извършили проверката на процесната дата, категорично потвърждават, че в момента, когато спрели процесния автомобил жалбоподателят е бил негов водач като преди това автомобилът бил в движение. Свидетелят Ц. заявява, че видял жалбоподателя Д. да управлява лек автомобил в посока [улица]до магазин „А.“. Полицаите подали светлинен и звуков сигнал, след което автомобил бил паркиран пред дом № 30 на [улица]. При извършване на проверка на документите на водача, служителите на МВР установили, че това е домът на жалбоподателя Д.. Свидетелят С. заявява, че причина за полицейската проверка са непосредствените негови наблюдения в момент, когато полицейският автомобил се разминал с автомобила на Д.. Свидетелят и колегата му придобили впечатление, че водачът на този автомобил бил неестествено пребледнял. Свидетелят заявява, че с патрулния автомобил обърнали и потеглили след лекия автомобил Мерцедес, чийто водач много силно ускорил. След подаване на звуков и светлинен сигнал, водачът на л.а. „Мерседес“ спрял на [улица]като свидетелят твърди, че същият миришел на алкохол. Д. Ц. му искал документите, автомобилът още бил запален, а Д. бил на шофьорското място, сам в автомобила си.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като достоверни и обективни и кореспондиращи с останалите обстоятелства по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за допустима като подадена от нейния адресат, в законоустановения 14-дневен срок, срещу година за оспорване административен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл.172, ал.1 ЗДвП, упълномощен със Заповед №357з-924/07.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Добрич. Заповедта отговаря на изискванията за форма на акта. В заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването й .

Съдът приема за установено, че след приключване на проверката на жалбоподателя са били връчени документи, които той отказал да подпише – съставените два АУАН – отказ за тестване за алкохол и отказ от тестване за наркотици.

Събраните по делото доказателства категорично сочат, че жалбоподателят е имал качеството на водач на лек автомобил „Мерцедес“ Ц 180 с рег. № [рег. номер] в деня и часа на проверката. Твърденията му, че не е бил водач, а пешеходец по времето, когато полицаите поискали да го тестват за алкохол, съдът намира за защитна теза, която е нелогична и недоказана.

Процесният акт е издаден при спазване на приложимите административнопроизводствени правила, с оглед спецификата на мерките по чл.171 от ЗДвП.

Заповедта е съобразена с материалния закон.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Една от тях е тази, предвидена в чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до една година на собственик, който управлява моторно превозно средство и отказва да бъде проверен за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества.

В случая правилно е приложена принудителната мярка, регламентирана в чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП, тъй като е установено по предвидения в нормативен акт начин че жалбоподателят, в качеството си на водач на МПС, е управлявал същото и е отказал да бъде тестван на място с техническо средство за алкохол, както и не е изпълнил предписание, дадено от контролните органи за вземане на биологични проби за извършване на медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол.

Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно СРМПС на собственик, който управлява МПС и отказва проверка за алкохол.

Предвид липсата на отменителните основания по чл.146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Добрич, V състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Г. Д. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1717-000045/15.02.2024 г., издадена от началник сектор към ОДМВР – Добрич, Първо РУ – Добрич.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.