№ 52303
гр. София, 30.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110111515 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на ФИРМА против Д. А. А..
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в
указания срок е постъпил писмен отговор.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
ГПК вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба, следва да бъдат приети по
делото.
Следва да бъде приложено към настоящото ч.гр.д. № 9266/2023 г. по описа на СРС,
141 с-в.
За неоснователно съдът намира искането на ответника по чл. 183 ГПК, доколкото не
се твърди противоречие между представените по делото копия на документи и исканите
оригинали.
Съдът констатира, че в законоустановения и указан от съда едномесечен срок, ищецът
не е представил доказателства, че е предявил иск против длъжника, относно следните суми:
242,00 лева, представляваща главница за период от 15.10.2020 г. , ведно със законна лихва за
период от 22.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 155,36 лева (сто петдесет и пет
лева и 36 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 15.10.2020 г. до
15.09.2021 г., сумата 266,98 лева (двеста шестдесет и шест лева и 98 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 01.02.2021 г. до 01.02.2023 г., за които е
издадена Заповед за изпълнение от 24.03.2023 г. по ч. гр. д. № 9266/2023 г. на СРС, 141
състав. Поради това съдът намира, че са налице условията на закона за обезсилване на
заповедта за изпълнение в посочената част.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА частично Заповед за изпълнение от 24.03.2023 г. по ч. гр. д. №
9266/2023 г. на СРС, 141 състав, по отношение на следните суми: сумата от 242,00 лева,
представляваща главница за период от 15.10.2020 г. , ведно със законна лихва за период от
1
22.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 155,36 лева (сто петдесет и пет лева и 36
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 15.10.2020 г. до 15.09.2021 г.,
сумата 266,98 лева (двеста шестдесет и шест лева и 98 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 01.02.2021 г. до 01.02.2023 г.
Определението в тази част може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
След влизане на определението в сила, върху заповедта за изпълнение да се отбележи
обезсилването й по отношение на посочената част.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на
делото:
ФИРМА е предявило срещу Д. А. А. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 558 лв., представляваща
главница по Договор за паричен заем № 459897/14.10.2020г., ведно със законна лихва за
период от 22.02.2023 г. до изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за
изпълнение от 24.03.2023 г. по ч. гр. д. № 9266/2023 г. на СРС, 141 състав.
Ищецът твърди, че вземанията произтичат от сключен Договор за паричен заем №
459897/15.10.2020г., по силата на който на ответника бил отпуснат кредит в размер на 800
лв., като от своя страна длъжникът се е задължил да върне сумата в срок, съгласно
уговореното. С оглед на това, че Д. А. А. не е погасила задълженията си по договора,
ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи горепосочената сума,
за която е издадена Заповед за изпълнение от 24.03.2023 г. по ч. гр. д. № 9266/2023 г. на СРС,
141 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. А. А. оспорва предявения иск по основание и
размер. Оспорва между страните да е налице валидно облигационно отношение по
процесния договор за заем, както и да е усвоила сумата по кредита. Излага подробни
съображения за нищожност на процесния договор, поради което счита, че не дължи
претендираната сума. При изложените твърдения моли за отхвърляне на предявения иск,
като претендира и разноски по производството.
Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
следните материални предпоставки: наличието на валидно правоотношение по договор за
паричен заем, по силата на който е предоставил на ответника съответната парична сума, а
последният се е задължил да я върне в посочения срок; че е настъпила изискуемостта на
задължението за връщане на предоставения кредит.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
дълга, както и да докаже наведените възражения за недействителност на процесния договор
за кредит, евентуално за недействителност на клаузата за възнаградителна лихва.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства, приложени към исковата
молба.
ПРИЛАГА към настоящото ч.гр.д. № 9266/2023 г. по описа на СРС, 141 с-в.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за задължаване на ищеца да представи в
оригинал представените по делото документи.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното
(извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.02.2025 г. в
13:30 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3