№ 112
гр. Варна, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Георги Н. Грънчев
Светла В. Даскалова
при участието на секретаря Геновева Хр. НЕ.а
в присъствието на прокурора Ст. Д. Анд.
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20213000600090 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивното производство е образувано е по жалба на подсъдимия С.
СТ. К., чрез неговия защитник против присъда №7/13.05.2020г. по НОХД
№266/2019г. на Силистренския окръжен съд.
С атакуваната присъда подсъдимият К. е признат за виновен в това, че:
1. На 05.07.2019 г. в гр. Тутракан, обл. Силистра, от лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“ с peг. № СС 2598 РВ, чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот отнел от владението на П. ИГН.
Й. от гр. Тутракан движими вещи и пари на обща стойност 58,00 лева, поради
което и на основание чл.195, ал.1, т.3, във връзка с чл.194, ал.1 НК и чл.54 от
НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година.
2. На 05.07.2019 г. в гр. Тутракан, при условията на продължавано
престъпление, като е използвал платежни инструменти - банкови карта
№516849хххххх6505 и № 447483хххххх3714, издадени от Банка „ДСК“ ЕАД,
без съгласието на титуляря П. ИГН. Й. от гр. Тутракан е изтеглил чрез четири
1
отделни транзакции сумата от общо 1 700 лева, поради което и на основание
чл.249, ал.1от НК във връзка с чл.26 от НК и чл.54 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на
2000/две хиляди/ лева.
На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е наложил най-тежкото от
определените наказания, а именно лишаване от свобода за срок от две години
и глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното общо
наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три
години.
Със същата присъда К. е осъден да заплати на П.Й. сумата от 1740 лева,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди.
В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото
разноски, както и държавната такса върху уважения граждански иск.
Делото е за втори път пред въззивната инстанция. С решение
№49/16.03.2021 г. по к.н.д. №62 по описа за 2021 година, Върховният
касационен съд е отменил решение №260056/01.12.2020 г. по ВНОХД №213
по описа за 2020 година на Варненския апелативен съд. В отменителното
решение са дадени указания производството пред въззивната инстанция да
започне от стадия на съдебното заседание.
Във въззивна жалба се правят възражения за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт, за допуснати съществени процесуални
нарушения, както и за явна несправедливост на наложеното наказание.
Отправя се искане за постановяване на нова, оправдателна присъда.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло, както от защитника
на подсъдимия, така и от самия него. Иска се постановяване на нова присъда,
с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан.
Представителят на Апелативна прокуратура изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли присъдата като законосъобразна да бъде
потвърдена.
Варненският апелативен съд на основание чл.313 и чл.314 от НПК след
като извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, като взе предвид
2
аргументите в жалбата, становищата на страните, а също и събраните пред
първата и въззивната инстанция доказателства, намери за установено
следното:
Пострадалият П. ИГН. Й. притежава лек автомобил „Ситроен Ксара
Пикасо“, с рег.№ СС 2598 РВ, който обикновено паркирал пред жилищния
блок, в който живее в гр.Тутракан, ул.“Н.Й.Вапцаров“ №7. На 05.07.2019г.
около 18.00ч. св.Й. паркирал автомобила си в този район, но не на обичайното
му място, а до близък трафопост, където не било добре осветено от уличното
осветление. Й. заключил автомобила и отишъл в градинката до пазар
„Чатала“ в близост до блока му, където обичайно се срещал с негови познати.
Непосредствено до градинката имало магазин, от който компанията си
купувала различни напитки. На описаното място се събирали обикновено
свидетелите П.Й., И.И., М.Т., Р.К., В.К., Г. К., А. К., А.Е. и А.А.Х. На
05.07.2019г. вечерта присъствали посочените свидетели с изключение на А.Х.
и Ал.К.. Никой от тях няма категоричен спомен, кой кога е пристигнал и кога
си е тръгнал. По-рано от всички, в неустановена последователност си
тръгнали свидетелите Т., Й. и Е.. Св.Й. си тръгнал около 21:00 часа. Проверил
отново дали колата му е заключена. Установил, че е в нормално състояние,
след което се прибрал у дома си.
На следващата сутрин св.Й. станал около 04:30ч. тъй като имал
уговорка със св.Ал.К. да ходят на риболов по р.Дунав. Когато стигнал колата
установил, че тя е отключена. Отворил предната лява врата и видял, че
предното дясно странично стъкло е счупено. Установил също така, че му
липсва чантичката, която държал в кората на лявата предна врата, и в която се
намирали личните му документи, портфейла с парите, дебитните му карти и
листче с ПИН-кодовете на картите. Той веднага сигнализирал на тел.112. На
място пристигнали служители на полицията. По-късно през деня подал и
писмен сигнал в ПУ-Тутракан. Сутринта дъщеря му се обадила в банките да
блокират картите и още тогава се установило, че от тях са теглени пари. От
двете карти, издадени от Банка „ДСК“ е изтеглена общо сумата от 1700 лева,
като от едната карта са изтеглени сумите от 400 и 500 лева, а от другата две
суми от по 400 лева.
Същия ден, в следобедните часове, св.Й. в присъствието на лицата от
обичайната компания споделил за случилото се, като заявил, че ще прости за
3
парите, но поне да му върнат документите, за да си спести издаването на
нови. На 08.07.2019г. рано сутринта, когато отишъл до колата си установил,
че през найлоновото платно, поставено вместо счупеното стъкло, на предната
дясна седалка е оставена чантичката му. Свид. Й. съобщил този факт в
полицията и след пристигане на служителите установил, че в нея се намират
документите му, но без парите /сумата от 40 лева/ и двете дебитни карти.
В първия работен ден св.Й. посетил Банка „ДСК“ и там му
предоставили писмена справка за движението по картовите му сметки.
Установило се, че на 05.07.2019г. в 22:03ч. с банкова карта
№516849хххххх6505 са изтеглени 400 лева, а в 22:07ч. с карта
№447483хххххх3714 - сумата от 400 лева. Парите били изтеглени от банкомат
на ЦКБ в гр.Тутракан, намиращ се до „Битовия комбинат“, на улица
„Родина“, №10. Четиридесет минути по-късно - в 22:50ч. с банкова карта
№516849хххххх6505 са изтеглени 400 лева и в 22:55ч. с карта
№447483хххххх3714 – сумата от 500 лева. Сумите били изтеглени от
банкомат на Банка „ДСК“, намиращ се на ул.“Росица“, №2 в гр.Тутракан.
След известно време св.Й. бил повикан в полицията, където му показали
снимки направени от камерата на банкомата на Банка „ДСК“, и го попитали
дали познава някое от лицата. Той разпознал на една от снимките подс.С.К.,
като заявил, че го познава по лицето и дрехата, с която е облечен.
Справка от Банка „ДСК“ потвърждава за издадените на св.Й. валидни
дебитни карти и теглените на инкриминираните дата и часове суми.
От банка „ЦКБ“ АД и от Банка „ДСК“ били изискани записите от
охранителните камери. В отговор банка „ЦКБ“АД, уведомила разследващите
органи, че банкоматът не разполага с камера.
Банка „ДСК“ предоставила на разследването диск със съответните
записи за периода от 22:30ч. до 23:10ч. на 05.07.2019г.
В хода на досъдебното производство били назначени две
съдебнотехнически експертизи, които да изследват предоставените от Банка
„ДСК“ записи от охранителните камери на банкомат, намиращ се на
ул.“Росица“, №2 в гр.Тутракан. Видеотехническата експертиза, дала
заключение, че изследваните три файла са негодни за лицево-
идентификационно изследване, но може да бъдат използвани за разпознаване
от други лица-свидетели или очевидци. Вещото лице по втората
4
лицевоидентификационна експертиза заключило, че лицето, описано под №2
от изследваните видеозаписи вероятно е подсъдимия С. СТ. К..
При проведеното въззивно съдебно следствие била назначена тройна
лицевоидентификационна експертиза, чието заключение категорично
идентифицира подсъдимия С.К., като лицето, което в 22:50ч. и в 22:55ч. тегли
пари от банкомат на Банка „ДСК“, намиращ се на ул.“Росица“, №2 в
гр.Тутракан.
Установената фактическа обстановка и правните изводи на първата
инстанция се споделят изцяло от настоящия въззивен състав. Преди да се
извърши анализ на събраните по делото доказателства и да се изведат
съответните изводи, въззивният съд счита, че следва да посочи пропуските,
които са допуснати в стадия на досъдебното производство.
Разследващите органи не са извършили оглед на местопроизшествието
при извършената кражба от автомобила на свидетеля Й., така и в последствие,
когато чантата с документите на свидетеля е била върната обратно в неговата
кола. Не са иззети дактилоскопни следи, както при огледа на
местопроизшествието на извършената кражба, така и в последствие при
връщането на вещите на пострадалия. Тези пропуски е невъзможно да се
компенсират с други доказателствени средства в стадия на съдебното
производство. Макар разследващите органи да са пропуснали да установят
важни обстоятелства, имащи значение за решаването на делото, въззивният
съдебен състав счита, че са налице достатъчно факти, които позволяват да се
направи безпротиворечив извод, че автор на двете престъпления е
подсъдимия К..
Безспорно по делото са установени следните обстоятелства:
От лекия автомобил на свидетелят Й. е извършена кражба на чантичка с
личните му документи, пари и две банкови карти, издадени от Банка „ДСК“
ЕАД, към които е имало листче с записани ПИН-кодове на картите. Кражбата
е извършена след като е счупен прозореца на дясната предна врата на
автомобила. Автомобилът е бил паркиран в близост до жилищния блок, в
който живеел свидетелят Й.. Жилищната сграда се намирала на близко
разстояние до пазар „Чатала“, където пострадалият Й. и повечето от
свидетелите по делото са се събирали почти всяка вечер. Същата вечер на 5
юли 2019 година с двете банкови карти са извършени 4 тегления от два
5
различни банкомата, намиращи се на разстояние 170 метра един от друг.
Първите две тегления са по 400 лв. и са извършени в 22,03 ч. и 22,07 часа от
банкомат на банка ЦКБ, намиращ се на улица „Родина“, № 10. Вторите две
тегления са извършени в 22,50 ч и 22,55 часа от банкомат на Банка „ДСК“
ЕАД, намиращ се на улица „Росица“, № 2 в град Тутракан. Изтеглени са
съответно сумите от 400 и 500 лв. Този банкомат бил снабден с камера, която
извършва запис на лицата, теглещи суми от него.
По-късно през деня, след извършването на кражбата, Й. заявил пред
компанията, в присъствието на подсъдимия К., че моли да му върнат
документите, а парите ще ги прости. На осми юли сутринта Й. установил, че
през счупения прозорец на колата му, на предната дясна седалка е оставена
неговата чанта с документите, но без парите и банковите карти.
От последните две тегления от банкомата на улица „Росица“, № 2 е
налице видеозапис, на който е заснето лицето, извършило тегленията в 22,50
и 22,55 часа. Копие от видеозаписа бил предаден по съответния ред на
разследващите органи, които в хода на досъдебното производство са
назначили две технически експертизи. Първата от тях е посочила, че
предаденият материал не позволява да се извърши лицево-идентификационна
експертиза. Втората експертиза е дала заключение, че лицето, което е
изтеглило парите вероятно е подсъдимият К.. На въззивното производство е
назначена и изслушана от въззивните състави тричленна лицево-
идентификационна експертиза, която е дала категорично заключение, че
лицето, което е изтеглило парите в този времеви отрязък е подсъдимият С.К..
Въззивният състав счита, че не следва да се обсъждат първите две експертизи,
назначени в хода на досъдебното производство, поради това, че тройната
съдебно-техническа експертиза се явява повторна по смисъла на член 153 от
НПК, предвид необосноваността на предходните две експертизи. Първата
експертиза е на мнение, че не е възможно да се идентифицира лицето, а
втората е посочила, че са налице три степени на вероятност, докато тройната
лицевоидентификационна експертиза е дала подробно и обосновано
заключение защо счита, че лицето заснето на видеозаписа е подсъдимия К..
Експертите са посочили 10 частни признака по лицето на подсъдимия/л.66 от
ВНОХД188/21г./, чрез които са успели категорично да го идентифицират. До
този извод са стигнали, тъй като са изследвали комплекс от признаци – чело,
нос, вежди, очи, уста, назолабиални бръчки, глабеларни линии, коса и
6
прическа. Без значение са евентуална промяна на прическата или
шестмесечната давност на снимките, изготвени при вземането на сравнителни
образци. Заключението на вещите лица е изготвено след обстоен сравнителен
анализ при използване на съвременни технически средства и методи, от лица,
специалисти в своята област. Вещите лица сочат, че степените на вероятност
са пет, а не три, както се твърди в предходната експертиза и те са: не е лицето,
изключва възможността да е лицето, вероятно е то, най-вероятно е то,
категорично е то.
Чрез доказателственото средство компактдиск, който е носител на
видеозапис от камерата на банкомата на Банка „ДСК“ се установява факта, че
определено лице в 22,50 и 22,55 часа на пети юли 2019 година е изтеглило
суми от 400 и 500 лв. от банковите сметки на свидетеля Й.. Този факт се
установява чрез съпоставката на видеозаписа и писмения документ -
справката от Банка „ДСК“. Налице е съвпадение на часовете на заснемане на
лицето и времето, в което е извършено тегленето на паричните суми.
Извършеното изследване от експертите по съдебната
лицевоидентификационна експертиза е довело до категоричният извод, че
лицето, извършило теглене на пари от сметките на пострадалия Й. е
подсъдимият С.К.. Експертизата е способ за доказване и чрез този способ
категорично е доказано, че лицето, което е изтеглило паричната сума е
именно подсъдимият. Преди да дадат заключението си съдебните експерти са
изследвали записа относно неговата автентичност и достоверност. Те са
установили, че предаденият за изследване видеозапис не страда от пороци,
които могат да компрометират неговата достоверност. Вещите лица не са
установили манипулация на кадрите и нарушения в структурата на
пикселната решетка, тоест изследваният запис е напълно достоверен.
Анализът на доказателствените средства и установените чрез тях
обстоятелства дават основание да се направи категоричния извод, че
подсъдимият К. извършил две тегления с две различни банкови карти -
банкова карта №516849хххххх6505 и банкова карта №447483хххххх3714,
принадлежащи на свидетеля Й. без негово съгласие, с които действия е
осъществил състава на престъплението по чл. 249, алинея първа от
Наказателния кодекс.
Категорично установените факти дават основание да се разсъждава
7
доколко извършената кражба и другите две тегления от банкомата на ЦКБ са
относими към подсъдимия К.. Следвайки правилата на нормалната житейска
логика се налага извода, че щом в последното от веригата деяния, двете
банкови карти на свидетеля Й. са се намирали в подсъдимия К., то
извършените 40 минути по-рано тегления със същите карти на свидетеля,
също са осъществени от подсъдимия. Щом двете карти са се намирали в
подсъдимия К. при последователното им използване между 22,03 часа и 22,55
часа, следователно той е автор и на престъплението кражба от автомобила на
пострадалия Й., извършено в периода между 21,00 и 22,00 часа. Към тези
изводи насочва анализът на констатираните по делото факти.
Не се оспорва от страните, че подсъдимият К. и свидетелят Й. са били в
приятелски отношения от дълги години. К. знае къде живее Й., кой е неговият
автомобил, който паркира в близост до дома си, както и обстоятелството, че
свидетелят има навика да оставя чантата с документите и банковите карти в
същия автомобил. От показанията на разпитаните по делото свидетели се
констатира, че от присъстващите в компанията свидетели, най-близки са били
отношенията между Й. и К.. Известно време преди пети юли 2019 година,
подсъдимият намерил чантата с документите и банковите карти на Й. и му я
върнал. Като според показанията на свидетеля Й., намиращите се в чантата
документи и банкови карти са били разместени и поставени в едно отделение,
т.е. К. се запознал със съдържанието на намиращите се в чантата вещи.
Подсъдимият е присъствал заедно с останалите свидетели, когато
пострадалият Й. е помолил този, който е откраднал чантата, да му върне
личните документи. Разгледани поотделно тези обстоятелства не могат да
формират обоснован извод, че подсъдимият е автор на престъплението по
чл.195 от Наказателния кодекс, но тези факти, съпоставени с безспорно
установеното авторство на последните две деяния, за което е налице
категорично заключение на лицевоидентификационната експертиза сочи на
такъв обоснован извод.
Към горните разсъждения следва да се добавят и изводите на съдебната
автотехническа експертиза. Според вещото лице от мястото, където се
събирали - пазар „Чатала“ до ул.“Н.Й.Вапцаров“ №7, където е жилището на
свидетеля Й., разстоянието е около 60 метра и се изминава пеш за 1/една/
минута. Разстоянието от пазар „Чатала“ до банкоматите на ул.“Родина“10 и
ул.“Росица“2 се изминава пеш за 13/тринадесет/ минути От казаното става
8
ясно, че подсъдимият е имал достатъчно време след като е тръгнал от
градинката до пазара да извърши кражбата от автомобила на пострадалия,
след което да изтегли на два пъти сумите от по 400лв. от банкомата на
ул.“Родина“2 в 22.03 ч. и в 22.07 часа.
Подсъдимият категорично отрича да е извършил което и да е деяние по
обвинението. Позовава се на показанията на свидетелите, с които той е бил на
мястото на събирането през цялото време и си е тръгнал заедно с тях.
Показанията на тези свидетели според защитата осигуряват алибито на
подсъдимия, а именно, че той не е напускал компанията и във времето на
първите извършените тегления е бил с тях. Тези показания, обаче са
противоречиви помежду. Те сочат различно време, когато свидетелите са си
тръгвали от мястото на събирането, както различно е посочено и времето,
когато последните останали свидетели са си тръгнали заедно с подсъдимия.
По делото са разпитани в качеството на свидетели: И.И., М.Т., Р.К., В.К., Г.
К., А.Х., А.Е., А. К. и пострадалия - П.Й.. Показанията на св.И.И. са без
всякакво значение за предмета на доказване. Св.А.Х. по време на извършване
на престъплението се е намирал в Германия, поради което също показанията
му не са от значение за делото. Свидетелят е разпитван по искане на защитата
и основно за това как изглеждал св.А.Е., който според тях е вероятно е
извършител на деянието. Св.А. К. е братовчед на подс.С.К.. Вечерта на
05.07.2019г. не е присъствал на събирането, а на следващия ден рано сутринта
ходил за риба с П.Й. и видял счупения прозорец на колата му, с която
пътували. След известно време Й. му споделил, че на показаната му снимка от
полицията разпознал С.К.. Свидетелите П.Й., М.Т. и А.Е. си тръгнали до и
около 21.30 часа. Показанията на М.Т. и А.Е. не съдържат факти, имащи
отношение към съществото на делото. Следователно на мястото на
събирането останали подсъдимият С.К. и свидетелите Г. К., Р.К. и В.К..
Св.Г. К. е чичо на С.К. и твърди, че си тръгнали заедно с него, Р.К. и
В.К. около 22.30 часа. Показанията му са изключително колебливи и
несигурни. Често в тях използва думите „не си спомням“, или „забравил съм“.
Тази несигурност в твърдените обстоятелства и роднинската му връзка с
подсъдимия съвсем логично дава основание показанията на този свидетел да
не се ценят като достоверни.
Свидетелите Р.К. и В.К. живеят на съпружески начала. Св.Колев твърди,
9
че се разделили с подсъдимия около 22-22.30 часа, но за часа се ориентира по
факта на затваряне на магазина, който обикновено затварял в 22.00 часа. Св.Е.
обаче заявява, че понякога този магазин затваря и по-рано. В показанията си
пред окръжния съд Колев първо сочи, че са си тръгнали в 22,00 часа, а по-
късно в същите показания заявява, че са си тръгнали в 22,30 часа/л.54 от
НОХД№266/19г./ От друга страна св.Колев не си спомня датата, на която си
тръгнали четиримата заедно да се прибират. Посочва, че датата 05.07 му била
казана от подс.К.. Като се вземе предвид обстоятелството, че въпросната
компания се събирала на това място и в този състав абсолютно всеки ден, че
Колев не си спомня точната дата, а тя е била посочена от подсъдимия, то не
би могло посочените от Колев събития да бъдат категорично отнесени към
датата на извършване на деянието. Свидетелката В.К. твърди веднъж, че
около 22-22.30 часа са си били вече у дома, а по-късно, че в къщи са се
прибрали в 22,30 часа/л.56 от НОХД№266/19г./ което би означавало да са
тръгнали от градинката 21.30-22.00 часа. Не е нелогично твърдението й, че
докато разглеждала телефона на К. видяла вътре негова снимка от дата
05.07.2019г., на която той бил с къса коса. Факт, който се опровергава
напълно от изследвания от експертите видеозапис.
Тези показания са преценени от първоинстанционния съд като
недостоверни, който извод се споделя и от настоящия състав. Очевидно е, че
са налице противоречия между показанията на свидетелите по отношение
времето на тръгване на подсъдимия и на останалите свидетели, и поради
липса да други доказателства това обстоятелство не може да се приеме за
категорично установено чрез свидетелските показания. Следва да се
отбележи, че почти всички свидетели не си спомнят датата, когато са се
случили тези деяния с изключение на свидетелката К.. Свидетелите са
разпитвани за първи път пред първоинстанционния съд повече от осем месеца
след извършването на престъпленията и при положение, че се събират в
почти същия състав, почти всяка вечер изглежда неправдоподобно да си
спомнят какво точно се е случило на 05.07.2019 година.
В намерението си да докаже, че към момента на извършване на
транзакциите, подсъдимият си е бил у дома, по искане на защитата беше
назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която да изследва
снимка, която подсъдимият си е направил сам вечерта на 05.07.2019 година
със собствения си мобилен телефон. Заключението на експерта е, че снимката
10
е автентична. Според изследвания файл снимката е направена на 05.07.2019
година в 22:15 часа. Съпоставянето на това обстоятелство с показанията на
свидетелите води до следните взаимно противоречиви изводи. Ако се приеме
за достоверно, че подсъдимият се е снимал с телефона си лично на
05.07.2019г. в 22,15 часа, то тогава показанията на свидетелите са
недостоверни, защото те твърдят, че към този час са били заедно с
подсъдимия. Ако се приемат за достоверни показанията на свидетелите, то
тогава се налага извода, че представената за изследване снимка от
подсъдимия не е достоверна. В тази връзка следва да се изтъкне, че е
общоизвестна възможността часовникът на мобилния телефон да бъде
променен от притежателя му, както по дата, така и като съответен час.
Отричайки категорично, че е извършил деянията, в които е обвинен, К.
се опитва да насочи подозренията към свидетелят А.Е., който според него
прилича на лицето, заснето от видеокамерата на банкоматното устройство.
Извършената лицевоидентификационна експертиза на свидетелят А.Е.
категорично опровергава това твърдение. Вещите лица са открили само 2
общи признака между свидетеля Е. и лицето, заснето от видеокамерата.
Констатирали са, обаче 8 частни признака, които категорично отричат Е. и
лицето от видеофайла да са един и същ субект. Поради наличието на общи
признаци експертите са дали заключение, че е вероятно да бъде заснето едно
и също лице. По петстепенната скала за съвпадение това е второто ниво,
следващо категоричното отрицание, че не става дума за едно и също лице.
Изводът на вещите лица кореспондира с показанията на разпитаните
свидетели и показанията на самия Е., че си е тръгнал към 21:30 часа.
Изключващи, възможността Е. да е извършител на деянието са
обстоятелствата: придвижването на Е. с инвалидна количка, което въобще
затруднява движението му, както и заключението на съдебно
автотехническата експертиза, от която е видно, че от мястото, където са се
събирала компанията - пазар „Чатала“ до банкоматите, голяма част от
разстоянието е по стъпала, които няма как да се преодолеят с инвалидна
количка.
Изложеното не оставя никакво съмнение у настоящия съдебен състав, че
именно подсъдимият С. СТ. К. е лицето, което на 05.07.2019г. в 22.50 и 22.55
часа е извършило две транзакции на АТМ на Банка „ДСК“, намиращ се на
11
ул.“Росица“2 в гр.Тутракан. Същевременно този факт е косвено
доказателство за това, че същото лице е извършило и двете транзакции в
22.03 и 22.07 часа на АТМ устройство на ЦКБ, намиращо се на ул.“Родина“10
в гр.Тутракан, както и за това, че преди това пък е взломило и автомобила на
П.Й.. По простата, но логически издържана причина, че във въпросния
автомобил се е намирала чантата на Й., в която пък са се намирали сред
другите вещи и дебитните му карти, издадени от банка ДСК, с които са
осъществени сочените транзакции. За извършената кражба и първите две
транзакции действително не са налице преки доказателства, но посочените
по-горе косвени такива, според въззивния съдебен състав образуват логично
обоснована верига от обстоятелства, чийто анализ категорично се фокусира
върху подсъдимия С.К.. Поради това апелативната инстанция счита , че
фактическите и правните изводи на окръжния съд са правилни,
доказателствено обосновани и законосъобразни.
Присъдата е законосъобразна и справедлива и в санкционната и част. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът е приел чистото съдебно минало на
подсъдимия, липсата на други противообществени прояви, добрите
характеристични данни. Отчетена е и невисоката степен на обществена
опасност на дееца. Като отегчаващо е посочено невъзстановяването на
щетите. Последното според въззивният съд не следва да се отчита като
такова, но този извод не се е отразил върху размера на наказанията, тъй като и
двете са определени на законовия минимум. За престъплението по чл.195,
ал.1, т.3 НК наложеното наказание е една година лишаване от свобода – при
предвиден размер от една до десет години. За престъплението по чл.249, ал.1
НК при предвидени наказания от две до осем години лишаване от свобода и
глоба до двойния размер на получената сума, на подс.К. са определени две
години лишаване от свобода и глоба в размер на 2000лв. На основание чл.23
ал.1 НК на подсъдимия е определено за изтърпяване по-тежкото от тези
наказания. Настоящият съдебен състав е на мнение, че така
индивидуализирани наказанията са напълно ответни на степента на
обществена опасност на дееца и деянията, поради което и са в състояние да
изпълнят целите на закона – както тези на генералната, така и тези на личната
превенция, и превъзпитание. Очевидно е, че не се налага и ефективно
изтърпяване на определеното по реда на чл.23 НК наказание лишаване от
свобода – налице са материалноправните предпоставки за това, а и правилно
12
по съществото си е решението на съда да даде възможност на К. в един
период от три години да преосмисли поведението си и да даде доказателства
за това, че наказанието е постигнало целения от закона ефект.
Законосъобразна се явява присъдата и в нейната гражданска част –
очевидно от престъпните действия на подсъдимия пострадалият П.Й. е
претърпял имуществени вреди в размер на 1740лв. /1700лв. от извършени
транзакции и 40лв. сума пари в чантичката/, за които логично е бил възмезден
от съда.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални
нарушения, които да ограничават правото на защита на подсъдимия.
Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК направените пред
настоящата и предходната въззивна инстанция, разноски в размер 2292,36лв.
/две хиляди двеста деветдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/лева,
представляващи възнаграждения на вещите лица по назначените във
въззивното производство експертизи следва да бъдат възложени в тежест на
подсъдимия С.К..
Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за
изменение или отмяна на атакуваната присъда, на основание чл.338 НПК
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №7/13.05.2020г. по НОХД №266/2019г. на
Силистренския окръжен съд.
ОСЪЖДА подсъдимия С. СТ. К. да заплати сумата от 2292,36лв. /две
хиляди двеста деветдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ по сметка на
държавния бюджет, представляваща сторени пред въззивните инстанции
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок,
считано от уведомлението на страните.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14