РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Благоевград, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Мария Сп. Чакърова
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20231210201854 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Г. М. с ЕГН ********** от гр. К****, ул. „С****” №****,
подадена чрез адв.Л. В. със съдебен адрес гр.К******, ул.“Г***** против Наказателно
постановление № 23-1116-002902/21.11.2023г., издадено от Началник група при ОДМВР -
Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.1,
т.5 ЗДВП за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на
100лв и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца .
С жалбата са излагат доводи за незаконосъобразност на НП, като се оспорва извършване на
нарушение,, твърди се законосъобразност на поведението на жалбоподателя, като се сочи, че
в случая е налице крайна необходимост. Иска се отмяна на атакувания акт. Алтернативно се
застъпва становище за маловажен случай.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен адвокат, който подържа жалбата, по същество моли за отмяна на
НП, излага доводи за неговата незаконосъобразност. Претендира разноски.
Административнонаказващия орган и Районна прокуратура Благоевград, редовно
призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по същество. В
придружително писмо, с което е постъпила преписката се прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите
на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа
страна следното:
На 10.11.2023г. жалбоподателят пътувал от гр.Банско в посока Благоевград с лек автомобил
„О*****“ с рег.№*****, когато в района на км. 20 по път 2-19 с посока от гр.Разлог към
гр.Симитли бил изпреваренот МПС **** с рег.№ * *******, като при изпреварването имало
сърикосновения между двата автомобила и управлявания от жалбоподателя бил одраскан.
Жалбоподателят последвал посочения автомобил с цел да запише номера му, като изминал
около 20 км. По посочения път, след това около 7км. И спрял след тунел Железница, км.369
на Е 79 и се обадил на 112. На място бил изпратен автопатрул в състав св.И. и Р., които
1
разговаряли с М., след което установили и другия водач и заедно с двамата посетили
мястото на ПТП, установили по данни на водачите, какво се е случило, бил съставен
протокол за ПТП и снети обяснения от водачите. При тези данни св.И. в присъствието на
св.Р. и жалбоподателя съставил на последния АУАН№1122824 затова, че след настьпило
ПТП по път 2-19, в района на км. 20 с посока на движение от гр. Разлог към гр.Симитли,
между МПС което управлява О******* с регистрационен номер ****** и МПС ******** с
регистрационен номер *****, не спира и не установява последиците от ПТП, продължава
движението си по път 2-19 в посока гр. Симитли, изминава около 20 км., след което
продължава по ПП1-Е79 в посока гр. Благоевград, изминава още около 7км. и спира след
тунел с. Железница на ПП1-Е79 км. 369, като водача не остава на място до пристигане на
представители на МВР, по път 2-19 и ПП1-Е79 при наличие на множество крайпътни
отбивки и по двата пътя. Констатираното било квалифицирано като нарушение на чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без да обективира
възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН постъпили писмени възражения, именовани жалба, в
които М. изложил доводи за анулиране на акта, идентични с тези в жалбата.
След като приел възраженията за неоснователни и въз основа на АУАН№1122824 при
идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, началник-група към
ОДМВР –Благоевград с-р „Пътна полиция“- Благоевград, издал обжалваното НП, с което на
жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДВП за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП е
наложено наказание „глоба“ в размер на 100лв и наказание „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 3 месеца . НП е връчена на жалбоподателя на 01.12.2023г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени
материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда
свидетели И. Р., и от приобщените към доказателствения материал писмени доказателства:
АУАН № 1122824, докладна записка, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., справка за
нарушител/водач. Писмо с Рег. № УРИ 111600-2458/08.02.2024г., от ОД на МВР гр.
Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ - Благоевград, заверено копие на протокол за ПТП №
1855731, декларация и писмено обяснение от Костадинка Гърменова, декларация и писмено
обяснение от Майкъл М., писмено обяснение от Иван Юнтев и писмено обяснение от Сия
Боянова, копие на пощенски плик с пощенско клеймо. Снимков материал, представен от
защитата.
Чрез показанията на свидетелите И. и Р. се установяват обстоятелства, свързани с
постъпилия сигнал, извършената проверка и установеното в хода на същата. Тези свидетели
подробно разясняват настъпилото ПТП, механизма и причините, което съответства и на
приложения и приет по делото протокол за ПТП, поради което съдът ги кредитира, като
достоверни и напълно кореспондиращи на приетите по делото писмени доказателства.
Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства съдът кредитира и
надлежно приобщените писмени доказателства.
В кредитираните части на показанията на свидетелите, съставените АУАН и протокол за
ПТП, и останалите приети по делото писмени доказателства се съдържат данни за основните
елементи от състава на нарушението по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП - място, време, обстоятелства
около извършването им /включително и характеристиките на конкретната пътна
обстановка/, както и напускането на мястото на ПТП от жалбоподателя преди пристигането
на полицейските служители.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 01.12.2023., а жалбата е от същата дата), и е насочена
срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
2
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка,
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, за което по делото са представени
безспорни доказателства /Заповед л.13/ .
Спазени са сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, като двата документа съдържат
законоустановените с чл. 42 и чл. 57, ал.1 ЗАНН реквизити, а описанието на нарушението,
съдържащо мястото и начина на извършване, обстоятелствата по неговото извършване и
правната му квалификация удовлетворяват изискванията за яснота и конкретност в степен,
гарантираща правото на защита на санкционираното лице.
В издаденото НП е налице и съответствие между словесното описание на нарушението,
правната му квалификация и приложената санкционна норма.
С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи отмяна на санкционния акт на формално основание. В преценката си
дали да се издаде наказателното постановление, административнонаказващият орган се
основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно
нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното.
Видно от акта за установяване на административно нарушение е, че мястото на извършване
на нарушението е точно и конкретно посочено. Точно този текст е възпроизведен и в
обжалваното наказателно постановление, поради което не може да се приеме наличието на
такова процесуално нарушение от категорията на съществените и неотстраними такива,
водещо безусловно до отмяна на разглежданото наказателното постановление. В последното
коректно е посочено въз основа на кое административнонаказателно производство и въз
основа на кой акт за установяване на административно нарушение е съставено, като се
препраща към последния. Както в акт, така и в НП точно, ясно и конкретно са посочени и
законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се касае за
административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответно наказание. Това налага извода,
че при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е
посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени.
Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и
същият е бил наясно в какво именно нарушение е обвинен и въз основа на какви
доказателства.В тази връзка недоказано и неоснователно се явява възражението, че е
допуснато съществено процесуално нарушение и е ограничено правото на защита на
жалбоподателя.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав приема, нарушението на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП за доказано от обективна и субективна
страна, тъй като след реализираното ПТП с материални щети, в което жалбоподателят е бил
участник, същият не е изпълнил задължението си без да създава опасност за движението по
пътя да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;
На първо място е налице ПТП съгласно дефиницията на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, тъй като
вследствие на настъпило събитие на пътя, по време на управление на ППС, по управлявания
от него автомобил са били нанесени материални щети. Същевременно М. е участник в ПТП
съгласно дефиницията на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП, макар и пострадал от него.
От субективна страна нарушението по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП е извършено от М. виновно при
3
форма на вината пряк умисъл. Съдът счита за установено по несъмнен начин, че
жалбоподателят е осъзнавал, че на описаното в НП време и място с управлявания от него
автомобил е бил участник в ПТП. Така установеното по делото предопределя определено
поведение от същия, което то не е предприел, напротив при наличието на множество
възможности да спре същият е продължил да управлява автомобила си и изминал около 30
км, установимо от показанията на св.И. и Р..
При тези обстоятелства жалбоподателят като правоспособен водач е съзнавал, че с
действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения,
предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е допуснала тяхното
настъпване. В случая не може да се приеме, че същия е действал в условията на крайна
необходимост, каквито доводи бяха наведени от защитата. По делото не се установи
предприетите от жалбоподателя действия да са провокирани във връзка с избягване
причиняването на по-големи вреди.
По отношение наведените доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН, съдът намира същите за
неоснователни по аргумент от чл. 189з от ЗДвП, според която за нарушенията по ЗДвП не се
прилагат чл. 28 и 58 г от ЗАНН
За това нарушение съгласно нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП законодателят е предвидил
кумулативното налагане на наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лева.
След като правилно е приел, че е извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП, административнонаказващият орган законосъобразно е определил по вид наложеното
на жалбоподателя наказание „глоба” и лишаване от правоуправление, съгласно
санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП. Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН от
друга страна задължава наказващия орган при индивидуализиране на наказанието за всеки
конкретен случай съобразявайки рамките, определени от законодателя да прецени тежестта
на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В конкретния
случай не се събраха доказателства нарушението да е повторно, напротив установи се, че
жалбоподателят е имал правомерно поведение при настъпване на ПТП и другия участник е
виновен за същото, поради което съдът намира, че така съставеното наказателно
постановление следва да бъде изменено в санкционната част, като определената глоба в
размер на 100 лв. следва да бъде намалена на 50 лв., а лишаването от правоуправление от 3
/три/ месеца на 1 /един/месец
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение и правилно е ангажирана отговорността му, а атакуваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, като същото следва да бъде
изменено единствено в частта относно размера на наложената глоба и лишаване от
правоуправление..
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни с оглед
размера на наложената имуществена санкция и изменението му от настоящата съдебна
инстанция. Наказващия орган не прави искане в тази насока.
Жалбоподателят претендира заплащането на разноски в размер на 400 лв. за
4
заплатено адвокатско възнаграждение, което е в предвидения минимален размер, поради
което възраженията в обратна насока са неоснователни..
С оглед размера на санкцията обаче след изменението от настоящия съдебен състав,
на жалбоподателя следва да бъдат присъдени 200 лв., който размер е определен съобразно
уважената част по правилото на чл.78, ал.1 ГПК, към която разпоредба препраща чл.144
АПК.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на
ОДМВР Благоевград, което е юридическото лице, в чиято структура е включен
административният орган – издател на оспореното наказателно постановление
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1116-002902/21.11.2023г., издадено от
Началник група при ОДМВР - Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на М. Г. М. с
ЕГН ********** от гр. К****, ул. „С*****, *** на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДВП за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100лв и
наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца , като НАМАЛЯВА
размера на наложената глоба на 50 (петдесет) лева и на наложеното наказание „лишаване от
право да управлява МПС” на 1 /един/ месец.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК ОД МВР Благоевград да
заплати на М. Г. М. с ЕГН ********** от гр. К*******, ул. „С****** сума в размер 200,00
лева (двеста лева), представляваща направени по делото разноски за адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.Благоевград в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5