Определение по дело №4562/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 4845
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 24 януари 2020 г.)
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20195530104562
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

          Номер   4845                  Година   30.12.2019               Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                        ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети декември                                                                                         Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4562 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

В определение № 359-2014-II т.о. на ВКС е прието, че постановките на ТР № 8-2013-ОСГТК на ВКС, следва да намерят съответно приложение и по отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в частта относно правния интерес, а в т. 1 от мотивите на същото ТР № 8-2013-ОСГТК на ВКС е прието, че наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право. Случаят е именно такъв.

 

При него ищцата е обосновала правния си интерес от предявения против ответника по делото отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК с твърдението в исковата си молба, че ответникът е издал фактура № **********, с която й начислил без основание за плащане в срок до 09.08.2019 г. исковата сума от 179.40 лева за ел.енергия за минал период, вследствие установеното й неизмерване, непълно или неточно измерване от електромера й за имот с ИТН - в -. За доказването му представя разпечатка от сайта на ответника за издадената й фактура, констативен протокол за метрологична експертиза и такъв за проверка и подмяна на СТИ. С отговора си ответникът оспорва допустимостта на този й иск с твърдението, че липсва правен интерес от предявяването му, тъй като процесната фактура била сторнирана от него с приложеното към отговора му кредитно известие, което й изпратил с писмо и липсвало съществуващо негово вземане по нея. Представя и издадено от него в хода на делото кредитно известие № **********/01.11.2019 г. към процесната фактура № **********/30.07.2019 г., с което е намалил цялата й стойност от 179.40 лева с ДДС по смисъла на чл. 115, ал. 1 ЗДДС (л. 20).     

 

При това положение, на същата дата на издаването от ответника на това кредитно известие на 01.11.2019 г. към процесната фактура, с което е намалена цялата й стойност от 179.40 лева с ДДС, е отпаднал и правния интерес на ищцата от предявения по делото отрицателен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на същата стойност по тази фактура. Поради това този й иск е недопустим, защото правният й интерес от негово предявяване е съществувал до момента на издаване от ответника в хода на делото на посоченото кредитно известие. Поради това производството по делото следва да се прекрати (в този смисъл и т. 1 от мотивите на ТР № 8-2013-ОСГТК на ВКС).

 

С издаването на процесната фактура обаче, ответникът е дал повод за завеждането му. Поради това, въпреки прекратяването му, именно на него следва да се възложат, по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, сторените от ищцата до момента по същото разноски или сумата от 350 лева (от която 25 лева внесена д.т. за производството и 300 лева платено адвокатско възнаграждение), присъждането на които тя е поискала още с исковата си молба, а той няма право на разноски (л. 5). Такава е и трайната практика на ВКС по този въпрос (Опр. 843-2014-IV г.о., Опр. 300-2012-IV г.о., Опр. 626-2012-IV г.о., Опр. 277-2014-I г.о., Опр. 388-2017-II т.о.).

   

          Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

                                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гражданско дело номер 4562 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, поради отпадане на правния интерес на ищцата от същия иск в хода на делото.

 

          ОСЪЖДА Е.Р., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати на А.Ж.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 350 лева за разноски по настоящото дело.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: