№ 11 / 18.1.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 18.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І – ви състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1935 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно Постановление № 18 - 0996 - 004747 от 23.11.2018г. издадено от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, на В.М.В., живущ xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx са наложени административни наказания глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение по чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП. Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останало санкционираното лице, което го обжалва с мотивите, че в хода на проведеното административно производство са били допуснати редица съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП и явна несправедливост на наложените наказания. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят В.В., редовно призован, не се явява и не се представлява, но чрез подадена от упълномощения си защитник писмена защита заявява, че поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана да обжалва наказателното постановление страна, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 19.11.2018г., в 22:45ч., в гр.Монтана, на бул.,,Трети март", бил спрян от служители при сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, младши автоконрольор В.Г. и Л.Л. лек автомобил марка ,,Мерцедес" модел ,,С 320 ЦДИ" с рег.№ XXXX . При проверката било установено, че водачът на моторното превозно средство, в лицето жалбоподателя, лъхал на алкохол. Същият бил изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARBB - 0073, който отчел наличие на концентрация на алкохол в кръвта 0,88 промила. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0019924, който бил подписан лично от него със забележка, че е съгласен с техническото изследване. Въз основа на констатираното нарушение бил съставен АУАН серия Д № 972716, който бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него без възражение, както и от свидетеля Л.Л.. С акта било иззето и СУМПС. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.
Видно от разпита на свидетеля В.Г. е, че същият е непосредствен очевидец на факта на управлението на автомобила от страна на жалбоподателя, видимото негово състояние, извършената проверка за наличието на употреба на алкохол и нейния резултат. Показанията на разпитания свидетел се потвърждават и приобщения като писмено доказателство талон за изследване, в който е посочена концентрацията на алкохол и съгласието на лицето, с резултата от техническото изследване. Ето защо съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като еднопосочни, логични и непротиворечиви и ги цени при формирането на своето вътрешно убеждение и мотивиране на първоинстанционния съдебен акт.
Съдът не споделя наведените както в жалбата, така и в писмените бележки на упълномощения защитник на жалбоподателя оплаквания, относно наличието на допуснати съществени процесуални нарушения.
Основното възражение е свързано с опорочаване на указанията в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози. Според защитата, водачът на спрения автомобил, е отказал да даде кръвна проба, което не е било установено по надлежния ред и не са му били разяснени последиците от този отказ. В случая обаче, провереното лице изрично е изразило съгласие с резултата от извършената алкохолна проба, с което е била осъществена хипотезата на чл.6, ал.3 от Наредбата, поради което и не е следвало да бъде извършвано изследване с кръвна проба, тъй като е прието показанията на техническото средство.
Ето защо не може да бъде поставяно сходство между изразено съгласие с резултата от извършената проверка и отказ на такава. В случаят не е налице хипотезата на чл.10 от наредбата, тъй като лицето не е отказало да бъде изследвано, а е изразило съгласието си с резултата от техническото изследване.
Също така не следва да бъде възприето и оплакването, че вменената като нарушена материална норма, не съответства на описанието на административното нарушение в обжалвания санкциониращ акт. Разпоредбата на чл.5, ал.1 т.3 от ЗДвП въвежда правна забрана на водачите на пътни превозни средства да управляват такива с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда промила.
Същевременно санкциониращата разпоредба на чл.174, ал.1 от ЗДвП прецизира за какво конкретно количество употребен алкохол, водачът подлежи на наказване. В случая не е налице нито неяснота на вмененото на жалбоподателя нарушение, нито противоречие между извършеното такова и правна норма. В обстоятелствената част както на АУАН, така и на обжалваното наказателно постановление точно и ясно са посочени всички относими към нарушението факти, обуславящи противоправното поведение на дееца.
По отношение на вида и размера на наложените наказания съдът намира, че законосъобразно в съответствие със санкциониращата разпоредба на чл.174, ал.1 т.2 от ЗДвП, административно наказващият орган е санкционирал нарушителя. Тъй като наказанията за констатираното нарушение са точно определени в закона, същите не могат да бъдат последващо редуцирани поради забранителната разпоредба на чл. 27, ал.5 от ЗАНН, което обуславя и неуважаването и на третото възражение на жалбоподателя, относно размера на същите.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи цялостната отмяна на санкциониращият административен акт на процесуално основание.
По горните съображения съдът прие да потвърди обжалваното наказателното постановление, ведно с произтичащите законови последици.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 18 - 0996 - 004747 от 23.11.2018г. издадено от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, с което, на основание чл.174, ал.1 т.2 от ЗДвП, на В.М.В. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx са наложени административни наказания глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение по чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред в 14 - дневен срок от съобщението му на страните пред Административен съд - гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: