Р Е Ш Е Н И Е
№ 58
гр. Брезник 02.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
Брезник, наказателна колегия в открито заседание на втори октомври две хиляди и
седемнадесета година в състав:
Районен
съдия: РОМАН НИКОЛОВ
при
секретаря МАРИЯНА ГИГОВА като разгледа докладваното от съдията НАХ дело
№ 59 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.Д.К., с ЕГН: **********
с адрес *** против Наказателно постановление № 18-0249-000223 от 26.04.2018
г. на
Началник Отдел към ОДМВР Перник, с което на жалбоподателя на основание чл. 174,
ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 месеца, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1-во и 2-ро от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лв.
за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3-то от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лв.
за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи, че обжалваното
наказателно постановление е постановено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5, т.
6 и т. 7 от ЗАНН, тъй като не са описани изцяло и обективно обстоятелствата,
при които са извършени вменените на жалбоподателя нарушения. Сочи се също, че
жалбоподателя не е извършил вменените му нарушения. Иска се от съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление,
като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява като
вместо него се явява адв. И.М. ***, която поддържа така депозирана жалба и
изразява становище по същество, като моли съдът изцяло да отмени обжалваното
наказателно постановление. Ангажира гласни доказателства в подкрепа на тезата.
Административнонаказващият орган, редовно и
своевременно призовани, чрез юрисконсулт Василева изразяват становище, че жалбата
е неоснователна и моли да бъде потвърдено наказателното постановление.
Съдът след като съобрази доводите на страните,
събрания доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на
следното:
На 06.01.2018 г.
около 02.00 ч. полицейски патрул в състав И.Й. Ч. Б. и И. И., изпълнявали
служебните си задължения, като правели обход със служебния автомобил в гр.
Брезник. Движейки се по ул. „9-ти септември“. забелязали, че от ул. „Васил
Левски“ се подава предната част на автомобил с включени фарове, който бил
насочен към тях. В последствие автомобила, направил обратен завой и тръгнал по
ул. „Чуряк“. Полицаите го последвали като пуснали светлинен и звуков сигнал,
поради което на около 20 метра преди кръстовището с ул. „Й. Стефанов“ при банка
ДСК автомобила спрял. Когато патрулния автомобил спрял в преследвания автомобил
нямало никой. Понеже служителите на МВР разпознали жалбоподателя В.К. и тъй
като автомобил бил спрян пред дома на К., същият бил поканен да бъде изпробван
с техническо средство алкотест „Дрегер“ 7510 с № ARDN-0097, но той отказал с мотива, че не е управлявал
автомобила. К.
отказал да получи и талон медицинско изследване. При така създалата се
обстановка актосъставителя Й. в присъствието на свидетеля Ч. Б. съставил на
място АУАН серия Д, № 0354548 от 06.01.2018 г. за това, че при извършената
проверка водача лъха на алкохол. Отказва да бъде изпробван с техническо
средство (да даде качествена проба) с Алкотест „Дрегер“ 7510 с номер ARDN 0097. Издаден му е талон за медицинско
изследване до ФСМП гр. Брезник № 0037051, който водача отказва да получи. Не
представя СУМПС и к.т. и СРМПС част 2. Актосъставителят квалифицирал
констатираните нарушения, съответно по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, по чл.100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл.
100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. АУАН се предявил на жалбоподателя К., който отказал
да получи акта, отказал и да го подпише. В законоустановения тридневен срок В.К.
подал и писмени възражения, в които посочил, че автомобила е бил управляван от сина
му. Въз основа на така съставения акт на 26.04.2018 година Началник Отдел към
ОДМВР Перник издал атакуваното Наказателно постановление №
18-0249-000223 от 26.04.2018 г., с което на
жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1-во и 2-ро от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.
3-то от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в
размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Наказателното постановление било връчено
на жалбоподателя лично срещу подпис с разписка на 19.06.2018 г., като в
законоустановеният седемдневен срок – на 19.06.2018 г. при административно наказващият
орган постъпила разглежданата в настоящото производство жалба.
Посочените в акта обстоятелства се
потвърждават от показанията на актосъставителя И.Г.Й. и свидетеля при съставяне
на акта Чавдар Иванов Бъчваров.
По
делото е разпитан и свидетеля Добромир Ваньов Д., който заявява, че той е
управлявала автомобила и е бил сам в него.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие
за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от
приложенията към административнонаказателната преписка и приети по делото
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е
депозирана от надлежно лице в установения 7-дневен срок от връчване на
Наказателното постановление, поради което е допустима, а разгледана по същество
е основателна по следните съображения: По отношение на обжалваното наказателно
постановление – същото съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН, но административно
наказващият орган не е представил доказателства относно компетентността си да
издава наказателни постановления. Видно от наказателно постановление №
18-0249-000223 от 26.04.2018 г. Началник отдел към
ОД на МВР Перник е посочил като източник на компетентността си Заповед рег. №
313з-293/12.02.2018 г. на Директора на ОД на
МВР Перник. В чл. 47, ал. 1 от ЗАНН изрично се посочва кой може да налага административни наказания – това са
„ръководителите на ведомствата и организациите, на които е възложено да
прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение“,
„длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ“, както и
съдебните и прокурорските органи в предвидените от закона случаи. „Съответният
закон“ в процесния случай е ЗДП. Чл. 189, ал. 12 от същия закон предвижда, че
„Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на транспорта и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица, съобразно тяхната компетентност“. Цитираната разпоредба
недвусмислено убеждава, че само съответният министър има право да упълномощи
съответно длъжностно лице да извършва тази дейност. Наказателното постановление
ще бъде издадено от компетентен орган, когато съответният началник е
упълномощен от министъра на вътрешните работи да упражнява тази дейност. По
делото липсват каквито и да било доказателства Директора на ОД на МВР да може
да делегира дадени му от Министъра на МВР правомощия по отношение издаването на
наказателни постановления по ЗДвП. С оглед изложеното до момента следва
изводът, че оспорваното наказателно постановление е издадено от некомпетентен
орган, поради което е незаконосъобразно на това основание.
На
следващо място в преценката си дали да издаде НП, административно наказващият
орган се основава на фактическите констатации на АУАН, които при условията на
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на
административно наказание се считат, за верни до доказване на противното. От
друга страна по силата на чл. 16 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена стойност. Тази
позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на
ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, чрез
допустимите от закона доказателства да установи, дали е извършено
административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. В хода на
съдебното следствие е оспорена формалната доказателствена сила на редовно
издадения АУАН, относно начина на установените в него факти и истинността на
същите. При оспорването им, в тежест на органа е да установи в производството
пред съда с годни и допустими доказателствени средства извършено
административно нарушение, визирано в оспореното НП.
От
събраните по делото доказателства се установи, че АУАН е съставен в нарушение
на чл. 40, ал. 1-4 от ЗАНН, в които се предвижда в присъстването, на кои лица
се съставя акта. Освен нарушителят и/или негов представител, следва да
присъства към момента на съставяне на акта и свидетелите присъствали при
извършване или установяване на нарушението, което е първата хипотеза и тя предвижда
присъствие на повече от едно лице, като свидетел или свидетели – очевидци, било
на извършване на административното нарушение, било на констатирането му от
актосъставителя. В чл. 40, ал. 3 от ЗАНН е предвидено, когато отсъстват такива
свидетели или няма невъзможност акта да се състави с тяхно участие, той да се
изготви присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбележи в
документа. Именно тези две хипотези на чл. 40 от ЗАНН са нарушени, в случая от
актосъставителя. Видно от данните по делото нарушението е констатирано от един
свидетел, който безспорно е свидетел на констатиране на нарушението. В
настоящия случай, за да бъде спазено изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН следва
да бъдат посочени две лица за свидетели (законодателят е посочил, че
свидетелите в множествено число, т.е. следва да са повече от един). Вместо това
обаче, актосъставителят е решил да състави акта в присъствието на едно лице, за
което са налични данни, че е било на място при констатиране на нарушението.
Дори да е имало причина, която е възпрепятствала актосъставителят да състави
акта в присъствие на свидетели-очевидци на установяване на нарушението, то в
този случай той е следвало да спази разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. При
това положение в конкретния казус е налице издадено наказателно постановление,
въз основа на порочно съставен акт за нарушение. Не е налице съставен акт в
присъствието на необходимият брои свидетели, присъствали при констатиране на
твърдяното нарушение. Допуснатото нарушение на правилата за съставяне на АУАН
освен, че е процесуално недопустимо, е довело и до ограничаване на правото на
защита на санкционираното лице. За жалбоподателя, като санкционирано лице не
съществува възможност да се защити като се позове на показанията на свидетел, присъствал
при констатирането на нарушението, в извършването, на което е обвинен. Нещо
повече създава се съмнение и относно това, дали действително нарушителят е
именно водача, управлявал автомобила.
Административно наказващият орган от своя
страна, не е изпълнил задълженията си по
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН като е следвало преди да се произнесе по
преписката, респ. преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително
разследване на спорните обстоятелства. Следва да се има предвид и факта, че по
подадените от жалбоподателя възражения няма абсолютно никакво произнасяне от
страна на административно наказващият орган. Обстоятелството, че административнонаказващият
орган е издал НП не означава само по себе си, че наказващия орган е извършил
проверка по законосъобразността на съставения акт, съответно е обсъдил
направените възражения, тъй като липсва каквото
и да е произнасяне и мотиви по тях, както в издаденото НП, така и в
отделен акт или становище, което да е достигнало до санкционираното лице,
съответно да е разбрало какви са основанията на наказващия орган да приеме за
несъставомерни изложените възражения.
Посочените
нарушения се явяват съществени, понеже ограничават и засягат правото на защита
на жалбоподателя, който има право да узнае какво точно нарушение е извършил и
доказателствата, въз основа на които е констатирано. Нарушаването на правото на
защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като
представлява съществено процесуално нарушение. Административнонаказващият орган
следва да спази всички императивни изисквания на нормите на ЗАНН, като
неспазването на тези изисквания води до незаконосъобразност на наказателното
постановление по отношение на нарушението, и същото следва да бъде отменено
само на процесуално основание, без да се разглежда спора по същество.
Мотивиран от изложено и на основание чл. 63,
ал.1, пред. 3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 18-0249-000223 от 26.04.2018 г. на Началник Отдел към
ОДМВР Перник, с което на В.Д.К., с ЕГН: ********** с адрес ***, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 месеца, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1-во и 2-ро от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лв.
за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3-то от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва от страните пред
Административен съд-Перник в 14-дневен срок, считано от съобщението му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:________________