РЕШЕНИЕ
№ 6718
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110171185 по описа за 2022 година
Ищецът .... е предявил срещу Д. Г. Д., осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 3951,89 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден имот
представляващ ...., находящ се в ...., аб. № ..., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 30.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, 673,87 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до
09.11.2022 г., 48,37 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от
м.10.2019 г. до м.04.2021 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 30.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 10,42 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г.
до 09.11.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя
на ответницата Г. Д. Д. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане, защото ответницата има качеството на потребител на
ТЕ, като собственик на имота. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно
– не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, като по ОУ от 2016 г., които са приложими към процесния
1
период, изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка.
Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за
стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна
е в забава. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответницата чрез назначения особен представител адв. ..., в който оспорва предявените
искове. Оспорва основанието, на което са начислявани сумите. Оспорва, че има качеството
на потребител на ТЕ. Възразява за изтекла погасителна давност. Възразява, че не е
поставен в забава. Оспорва основанието за начисляване на услугата дялово разпределение.
Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца ... не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
докаже, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e
топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. При доказване на сочените предпоставки, в тежест на ответника
е да докаже, че са погасили задължението си чрез плащане.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са
приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са
публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата.
С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е
обстоятелството възникнало ли е вземането в сочения размер за главниците и лихвите при
оспорено качество на потребител на топлинна енергия на ответницата.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС, освен посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
2
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното
предприятие.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
С оглед изложената правна рамка в конкретния случай безспорно се установява, че
наследодателят на ответницата Г. Д. Д. е придобил имота, представляващ ...., в ...., по силата
на договор за покупко-продажба на жилище сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ и чл. 9-а от
Указа за жилищния фонд на МНО, както по делото не се установява имотът впоследствие да
е отчужден или трето лице да е придобило собствеността върху него. По делото обаче не се
установява без съмнение, че дъщерята на починалия през 2010 г. Г. Д. Д. - Д. Г. Д. е приела
оставеното наследство изрично по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН или мълчаливо по смисъла на чл.
49,ал. 2 ЗН, поради което собствеността върху имота да е нейна и същата да има качеството
на потребител на топлинна енергия на това основание.
Освен това от изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по
назначената СТЕ, на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно,
както и от представените по делото отчети на топлинния счетоводител, се установява, че в
топлоснабдения имот е не е осигурен достъп за извършване на отчети и не е поискан
допълнителен такъв, поради което не е извършван реален отчет. От заключението се
установява, че в имота е имало монтирани три радиатора, щранг-лира и водомер за
битова гореща вода. За периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г. потреблението на топлинна
енергия и топла вода е изчислено на максимална мощност и по 140 литра вода на ден на
обитател. Енергията за отопление от сградна инсталация е начислена за пълен отопляем
обем от 140 кв. метра., което съответства на действащата нормативна уредба. В СТЕ, което
кореспондира с приетите по делото писмени доказателства е посочено, че измерването на
доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия се извършва от два
топломера на горен и долен кръг, показанията на които се сумират. Топломерът на долен
кръг е проверен съгласно свидетелство от лаборатория на 05.07.2018 г., след което е
извършена последваща проверка на 10.09.2021 г. По отношение на топломера за горния кръг
същият е бил проверен на 05.07.2018 г., след което е демонтиран на 08.10.2020 г., когато е
монтиран нов топломер, като всички протоколи са без подпис на представител на етажната
собственост. Съгласно заповед А-616/11.09.2018 г. на ДАМТН периодичността на
3
проверките е две години. И двата уреда – за горен и долен кръг не са преминали
периодична проверка за 2020 г., но топломерът за долният кръг съответства на одобрения
тип съгласно свидетелство от 2021 г., издадено от лицензирана лаборатория, поради което
съдът дава вяра на заключението на вещото лице, че след като към датата на проверката през
2021 г. топломерът е отговарял на изискванията на ДАМНТ и е „годно средство за търговско
измерване“, същият е отчитал вярно през целия процесен период. Това обстоятелство, обаче,
според експерта не се установява по отношение на топломера за горния кръг, за който
вещото лице не може да даде категорично заключение, че е отчитал вярно до 2020 г.
С оглед изложеното, доколкото по делото не се установи, съществуване на
облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия от 2016 г. с ответницата, както и изпълнение на задължението на
ищеца за доставка на ТЕ в претендирания размер, предявените искове са неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ...,
срещу Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в ..., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на отвтеницата да заплати на ищеца сумата в
размер на 3951,89 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден имот представляващ ....,
находящ се в ...., аб. № ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 30.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 673,87 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2022 г., 48,37 лева -
стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2022
г. до окончателното изплащане на вземането и 10,42 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 09.11.2022 г., като
неоснователни.
Решението е постановено при участието на ..., ЕИК ..., като трето лице помагач на
страната на ...., ЕИК .....
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5