Р Е Ш Е Н И Е
гр.Плевен,15.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти
граждански състав, в публичното съдебно заседание на 15.11.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела М.,
като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр. д. №4612 по описа за 2018 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК вр. чл.143 ал.2 и насрещен иск на
основание чл.127 ал.2 от СК.
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от Д.Б.Д.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес – адв.Н.В. от ВТАК, против Б.М.Д., ЕГН **********,***.
Сочи се, че страните са родители на децата П.Д.Б.и А.Д.Б., родени на ***г.,
като до 17.03.2018г. живели съвместно в гр.Омуртаг. Твърди се, че на посочената
дата ответницата се прибрала с децата си в гр.Плевен, и оттогава не могат да
постигнат съгласие относно местоживеене, упражняване на родителски права, лични
отношения и издръжка на децата. Твърди се, че по време на съвместното им
съжителство ответницата почти не се грижела за децата и домакинската работа,
която се вършела от майката на ищеца. Сочи се, че при едно от гостуванията на
ответницата при ***си, същата не отговаряла продължително време на мобилния си
телефон, поради което ищецът дошъл в гр.Плевен и взел децата със себе си, тъй
като майката се държала неадекватно. Ищецът твърди, че има желание и възможност
да се грижи за децата, поради което моли съда да определи местоживеенето на
децата при него, да предостави родителските права върху децата на бащата, а на
майката да определи режим на лични контакти, да се осъди майката да заплаща
месечна издръжка на децата в размер на 127,50 лева за всяко дете.
Направено е и
искане за определяне на привременни мерки, по което е налице произнасяне от
14.07.2018 г.
В срока по чл.131
от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, чрез адв.В.П. от ПАК, в който
сочи, че искът е неоснователен.
С отговора
ответницата е предявила и насрещен иск за предоставяне на родителските права на
децата на майката, определяне местоживеенето на децата при майката, определяне
на режим на лични отношения и издръжка, които следва да заплаща бащата.
Ответникът по
насрещния иск е депозирал писмен отговор, чрез адв.Н.В. от ВТАК, в който сочи,
че оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи се, че изложеното от ищеца в
насрещната искова молба не отговаря на истината.
В о.с.з. ищецът се явява и се
представлява от адв.В., който поддържа
исковата молба и навежда доводи в о.с.з.
Ответницата се явява и се представлява
от адв.В.П., която оспорва исковата
молба, поддържа предявения насрещен иск и навежда доводи в о.с.з.
Съдът, като извърши преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и след
като взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
БЕЗСПОРНО
по делото, е че страните са родители на двете малолетни деца П.и А., които понастоящем
живеят с ответницата по основния иск в ***.
При изслушването на родителите в о.с.з. се налага извод, че и двамата са еднакво
мотивирани и заявяват желание да упражняват родителските права спрямо
малолетните деца, за което в случая свидетелства невъзможността да постигнат спогодба.
Установява се, че майката на децата още преди години имала намерение да заживее в гр.Плевен, без
ищеца, само с децата - поради налични проблемни
взаимоотношения с него в семейството им. Образувани са били две дела с
предявен иск на основание чл.127 ал.2 от ГПК, по които исковете са били
оттеглени, респ. производството по делата е прекратено. Установява се също
така, че често майката и двете деца са
идвали в гр.Плевен и са оставали за по-дълъг период от първоначално планувания,
отсядайки при майката на ответницата – св. И.Д.. В гр.Омуртаг страните живели
първоначално в малко жилище, а впоследствие
ищецът купил къща, която ремонтирал основно за семейството, като вкл. в хода на делото /в последното проведено о.с.з./ се установява, че и понастоящем тече
основен ремонт, а по данни на
ответницата /необорени от ищеца/ в момента там живеят други хора /
ищецът живее в жилището на ***си в гр.Омуртаг/. Установява се, че в
миналото ответницата била наркозависима;
лекувана в ***за периода 28.08.2013год. -
11.09.2013год. /л.107 от делото/ заради ***. Установява се също така, че
ответницата е провела доброволно лечение – по ***програма за периода
22.10.2010год. – 02.01.2014год., т.е.
лечението й е започнало няколко месеца след раждането на двете деца,
които понастоящем са на навършени 5 години. Установява се също така, че
взаимоотношенията между страните не са много добри, както и че
преди да предяви настоящия си иск
ищецът Д.Д. е имал трудности с това
да осъществява контакт с децата си и да
ги вижда. В хода на делото и след определяне на привременни мерки се установява,
че такива проблеми вече не са налице, както и че децата се чувстват много добре
при него в дните, в които пребивават в
гр.Омуртаг.
Спорният въпрос е кой
от родителите на децата следва да
упражнява родителските права с произтичащите от това последици.
Ищецът по първоначалния
иск твърди, че ответницата е лоша домакиня и че същата не може да се справи с
отглеждането на двете деца; че не може да готви и не им осигурява здравословна,
питателна и подходяща за възрастта им храна; не пере и не чисти и в този смисъл
децата са неглижирани, вкл. по отношение хигиената им. Ищецът излага също така
опасения, че ответницата може отново да употребява ***, че пие и че приятелският
й кръг е от лица с такива пороци, което би навредило на отглеждането и възпитанието на двете деца.
Ответницата от своя страна твърди, че винаги е полагала необходимите грижи за децата; че в
семейството на ищеца мнението на жената не се зачита, както и че никога ищецът
не й е позволявал да разполага със собствени средства и да харчи
такива за нуждите на децата – т.к. не можела според него да преценява
какво да купува, а също и че харчела
пари за безсмислени неща - в
случая визира закупуването на играчки на децата. В тази връзка същата твърди , че докато
живеели в гр.Омуртаг децата не разполагали дори с кукли, нито с други
подходящи за възрастта им играчки, не били извеждани в детски клубове за
забавления. Ищцата твърди, че в същия този период /на съжителството й с ищеца в
гр.Омуртаг/ се е случвало да нямат пари за лекарства на децата и да се налага
да търси помощ от ***си, макар и за
сравнително малки суми. Твърди, че откакто се преместила да живее с децата в
гр.Плевен те се чувстват много добре. Заявява, че вече не употребява ***, че не
пие, а само пуши, но не и в помещенията, обитавани от децата.
В случая и произнасяйки
се по спорния между страните въпрос съдът отчита както обтегнатите в значителна степен лични
взаимоотношения между двете спорещи
страни, така и фактите, изнесени от тях по отношение причините за прекратеното
им съжителство; зависимостта на
ответницата в миналото от ***. Съдът взе предвид и установеното в хода на делото от показанията
на разпитаните две групи свидетели - посочени от ищеца и от ответницата и
показанията, които всяка отделна група дава в подкрепа на личността и положителните
качествата на всеки от родителите във вр. с възможността да полагат адекватни
грижи за двете си деца. Свидетелката А.Б./***на ищеца/ дава показания преди
всичко за събития, случили се назад във времето, още преди настъпването на
фактическата раздяла на страните по делото. Заявява, че ответницата не се
грижила добре за децата, не готвела, не
ги къпела /вероятно говори за период, в който са били още бебета/; не сменяла
редовно дрехите им и децата ходели занемарени, мръсни; тя ги къпела, както
и ищецът и подпомагала финансово и с грижи младото семейство. Твърди,
че при единственото й посещение в дома на ответницата в гр.Плевен забелязала,
че е неугледно и мръсно, недобре обзаведено и запушено. Св. К.С.заявява, че
действително бабата на децата по бащина линия помагала на семейството и в
грижите на децата, които почти винаги от петък до неделя били при нея; че
децата иначе били чисти, спретнати. Свидетелят Й.К.дава показания за период
отпреди години /децата били в бебешка възраст/, когато ищцата напуснала внезапно дома на ищеца с децата и пристигнали в
гр.Плевен, където останала и не пожелала да се връща в гр.Омуртаг. Показанията на св.В.Х.се отнасят до случай, в
който и след раздялата на страните, придружил ищеца до гр.Плевен, за да види
децата си. Твърди, че излязъл мъж от дома на ответницата, който в разговор с
ищеца му поискал пари,за да види децата си. ОТ една страна твърдения в тази
насока дава самият ищец. Свидетелят, видно то разпита му, не е напълно
сигурен какъв точно е бил разговорът и
твърди, че откъслечно чул отделни реплики на разговарящите. В крайна сметка
никой не твърди в действителност ищецът да е бил принуден да даде пари ,за да
види децата, както и че ги е видял през
въпросния ден. Или, показанията на този свидетел касаят случка, която обаче касае възможността на ищеца да вижда децата си , за което понастоящем проблем не е
налице. Следва да се посочи, че по-голяма част от изложеното от останалите
свидетели, посочени от ищеца, касае един минал период от време, през който
следва да се отчете това, че ответницата е провеждала лечение от зависимостта
си към ***и това в известна степен вероятно е повлияло на нейното поведение. В
този смисъл съдът, без да разполага със специални знания намира, че е било
напълно възможно ответницата да е била объркана, несигурна и неспособна в
някаква степен да полага грижи за децата
си. Същата обаче е приключила лечението
си съвсем в началото на 2014год. и е изминал период от четири години, през който няма данни да се е
завърнала към старите си вредни навици. Отново следва да се подчертае, че
няма доказателства, събрани в хода на делото, които по един категоричен начин
да сочат същата да е непригоден родител и да е в невъзможност да се грижи
адекватно, с нужната грижа, внимание и
обич за двете си деца. В тази връзка съдът взе предвид показанията на свидетелката
З.Н., която заявява, че децата се чувстват много добре в гр.Плевен, усмихнати и
щастливи са, винаги добре облечени, спокойни и привързани към ***си. Свидетелката
нееднократно изявява дори възхищение от начина, по който майката
общува с децата и от явната привързаност
между тях. Свидетелката И.Д. /***на Б.д./ заявява пред съда, че откакто децата
са в гр.Плевен се чувстват много добре, имат много играчки, извеждани са често
навън. Свидетелката заявява, че действително през съботните и неделните дни
често тя полага непосредствени грижи за
децата, т.к. тогава дава възможност
на ответницата да си почине и да води
свой социален живот. Заявява обаче, че същата не употребява ***, нито пие, а
само пуши, както и самата тя, но се съобразяват и пушат само в кухнята. Твърди
също така ,че през времето , през което дъщеря й е живяла в гр.Омуртаг е била
подтисната, често оставала без пари за нуждите на децата, а ищецът не
позволявал да се купуват играчки за тях
и дрехи,т.к. считал това за един вид разточителство.
Зависимостта на ответницата
от употребата на ***в миналото безспорно хвърля негативна светлина върху
цялостния й облик. В случая обаче следва
да се посочи, че от приетото заключение на ВЛ д-р Т. по изготвената
съдебно-психиатрична експертиза се установява, че понастоящем ответницата не
приема психоактивни вещества; отрицателен е проведеният тест за наличие на
такива вещества в урината; не се установяват разстройства в базисни сфери от
психичната дейност, които да нарушават основните й психични годности;
ответницата има нормално социално функциониране и трудова реализация; възникналото медицинско заболяване
в минало време не е медицинска предпоставка
за нарушаване на психичната й годност понастоящем. ВЛ дава заключение, че към
настоящия момент ответницата е клинично психично здрава и притежава психична
годност да се грижи за психическото, физическо и умствено развитие на децата и
да полага необходимите грижи по отношение на тях. След
изслушването на ВЛ в о.с.з. и отговора на задаваните му въпроси, същото
потвърждава заключението.
След изслушване в
о.с.з. на социалния служител Цв. Г. по отношение на майката на децата е
изготвена Оценка на родителски капацитет /л.191 и сл. от делото/, в която е
отразено, че ответницата е проявила откритост и готовност да съдейства по време
на анкетирането; че въпреки утежняващите обстоятелства от миналото си същата е
работила върху поведението си и има
желание да е добър родител на децата си, а обичта й към тях й служи като силна
мотивация за това. Отразено е, че ответницата
познава добре децата си, отворена
е към разговори и напътствия с тях, има конкретни възгледи за подходи за възпитанието и полагането на грижи за тях; наясно е с
нуждите на всяко от децата; изразила е увереност, че може да се грижи за децата
си, като се наблюдава силна емоционална връзка между нея и тях. Посочено е, че жилището в ***се възприема от двете деца като
техен дом и че ответницата има ресурс, желание и възможност да полага качествени грижи, който да са в най-добър
интерес за двете деца П.и А.. За нуждите на съда във вр. с произнасяне по
искането за определяне на привременни мерки е представен социален доклад
/представен в съда на 19.09.2018год. – л.130 и сл. от делото/, в който е
отразено, че на 01.07.2018год. е получен
сигнал с начален час 03,11часа от ищеца за това, че двете деца са в риск, оставени без надзор, а
ответницата била в неадекватно и
нетрезво състояние. В доклада е отразено, че в ранните часове на същия ден
жилището на ответницата в гр.Плевене било посетено от социални служители, които
установили, че двете деца са в жилището, в което живеят с ***си, като към онзи
момент били оставени под надзора на баба им - св.И.Д. /***на ответницата/. Ответницата
Б.Д. не била на адреса, а за децата не бил установен никакъв риск. В доклада е
посочено, че на 18.09.2018год. домът на ответницата отново бил посетен от
социални служители, които разговаряли с ответницата. Последната им съобщила, че
децата са били при баща си няколко дни, но след връщането им в гр.Плевен употребявали „странни“ и „лоши“ думи, което
силно я възмутило. По отношение хигиената в жилището е отразено, че същата е на
задоволително ниво. Следва да се посочи, че твърденията на ищеца за това на 01.07.2018год. децата му да са били
оставени без надзор и са били в опасност за живота и здравето им – като
резултат от безотговорно поведение от
страна на тяхната майка, не се доказват. Няма доказателства за това дали
действително ответницата е била
неадекватна и пияна на този ден, а е
установено, че това е било уикенд, през който тя била на гости при приятели в гр.Славяново, а
децата били оставени на грижите на баба им – св.И.Д.. В социалния доклад не е
отразено дали съответните служители са разговаряли с ответницата към онзи
момент и във вр. с подадения от ищеца сигнал на телефон 112. Не е посочено дали същата е отрекла твърденията на ищеца по случая, респ. –дали е признала да са се
случили събитията така, както ги е
описал ищецът и т.н. В случая социалните служители не са посочили в този
доклад нищо, което да е в ущърб на майката
на децата, полагаща преки грижи за тях. В о.с.з. е изслушан социалният служител Цв.Г., която
заявява, че няма наблюдения за това майката да
не може да полага адекватни грижи за децата си. Заявява, че същите
разполагат с много добре обзаведена и поддържана детска стая, но останалата
част от жилището се нуждае от ремонт - визира кухнята и банята.
Социалната служителка заявява в о.с.з., че намира за необходимо да бъде извършена
оценка на родителския капацитет на майката, което е направено /изложени са мотиви
за това по-горе/ и която оценка в крайна сметка е положителна за ответницата -
за личността й и за способността й да полага адекватни грижи за двете деца.
Безспорно е, че всяко дете следва да
живее в едни нормални, подходящи и безопасни битови условия за живот. Безспорно е също така, че възможностите
на хората за осигуряване на тези условия са различни, респ. че в конкретния
случай ответницата разполага с минимални
финансови средства, които не са в състояние
да й осигурят воденето на един по-охолен живот. Установява се, че същата
няма завършено средно
образование, че тепърва е
започнала работа в шивашка фирма в града, с месечно трудово възнаграждение
510лв. Установява се, че родителите й са разведени, а тя, заедно с децата и ***си
живее в ***в жилище под наем. Разчита на финансовата подкрепа на ***си, която
също работи в шивашка фирма в града. Или, налага се извод, че действително
жилищните условия при ответницата не са в най-добро състояние, но понастоящем
същата поддържа домакинството такова, каквото е съобразно
своята финансова възможност за това. Въпреки
изложеното от социалния служител в о.с.з. за нуждата от ремонт на две от
помещенията в жилището, не е дадено заключение състоянието му да е такова, че
да не се препоръчва или да е
невъзможно в него да се отглеждат децата на страните. В тази връзка ищецът още в първото проведено о .с.з. заявява, че разполага с
много по-добри жилищни условия за децата,
че е купил самостоятелна къща и т.н. Същевременно
се установява, че понастоящем той
живее в жилището на неговата ***/в което
живее и неговата ***/, както и че последните пребивавания на двете деца са били
именно в това жилище, а не в закупената и ремонтираната от него къща. Същевременно ищецът твърди, че
тече “адски ремонт“ в къщата; че
действително пребивава в дома на ***си и че възнамерява тази къща да бъде
продадена с цел реализиране на печалба и заявява, че има намерение да закупи
две други жилища /от ЧСИ/, които в момента
в гр.Омуртаг са евтини и по този начин желае да подсигури отсега двете деца с жилища. Следователно при
произнасянето на съда по спорния въпрос следва да се отчетат жилищните условия при единия и другия родител,
но те не са нито единственият, нито
решаващият фактор, който е от значение. В приетия писмен социален доклад на
Дирекция „Социално подпомагане“ - Плевен /л.171 от делото/ е посочено, че по-значими фигури за децата са тези на
майката и бабата по майчина линия, макар фигурата на бащата да не е изключена.
И при двете деца не е установен риск от родителско отчуждение или влияние, в резултат на
въздействие на някой от родителите. Майката не ограничава контактите им с бащата. Понастоящем
нито ищецът, нито ответницата заявяват някакви оплаквания във вр. с поведението
и отношението на децата през време на
дните, прекарвани с техния баща. Както самият ищец заявява в о.с.з. „срещите с
децата вървят перфектно“ и те са щастливи.
Ето защо
и като съобрази събраните по
делото доказателства, доводите на всяка от страните и разпоредбите на закона, съдът
намира, че следва да предостави упражняването на родителските права спрямо
двете деца на ответницата и в този смисъл следва да отхвърли предявения от
ищеца иск на основание чл.127 ал.2 от СК.
По предявения
насрещен иск на основание чл.127 ал.2 от СК : с оглед изложеното по-горе се
налага извод, че ответницата по основния иск /ищец по насрещния/ следва да
упражнява родителските права спрямо двете малолетни деца. От м.март 2018год. тя
и двете деца живеят в гр.Плевен, където се чувстват добре; децата са записани
на детска градина; ответницата е започнала работа въз основа на сключен трудов договор в шивашка
фирма в града; между нея и децата съществуват хармонични отношения, основани на
взаимна привързаност и обич, което е констатирано от съответните социални
служители при извършените
анкетирания. От приетото
заключение на ВЛ д-р Т. и от изслушването му в о.с.з. се установява, че ответницата,
макар в миналото да е употребявала ***, не представлява никаква заплаха за децата, както и че може да полага
нормалните и адекватни грижи за тях като
родител. В случая съвкупната преценка на доказателствата по делото дава
основание на съда да направи извод, че в интерес на двете деца е да продължат
да бъдат отглеждани от тяхната ***– ищец по предявения насрещен иск.
По отношение режима на
личните отношения между бащата /ответник по насрещния иск/ и децата: при определянето на режима следва да се съобрази
възрастта на децата, както и факта, че
родителите живеят в отделни населени
места – отдалечени едно от друго на разстояние приблизително 200км. По делото
се установява, че ответникът по
насрещния иск има истинското желание да общува възможно по-често с децата си и да
бъде част от техния живот. Това негово
желание следва да бъде съобразено от съда. Следва да се отбележи, че бащата на
децата заявява, в определена степен доста емоционално пред съда, че може да
полага без проблеми грижи за децата си,
както и че се ангажира с тяхното развитие
и възпитание. Ето защо в случая следва да се определи режим на лични отношения,
който да е сравнително разширен, като се
отчете разбира се и обстоятелството, че децата следва да пътуват – неизбежно
поради различното местоживеене на страните и сравнително голямата отдалеченост
на населените места Плевен и Омуртаг. В случая и предвид декларираните от бащата възможности за това, че може дори и по-добре да се справя с отглеждането на децата /а и предвид
наведени доводи от пълномощника на
ищцата по насрещния иск, че
предстои децата да ученици/, съдът приема, че същият ще може през времето, през което децата са при него
да им помага и при нужда във вр. с подготовката на учебния процес /предстоящ за
тях / и в този смисъл режимът няма да се
отрази негативно на учебния процес,
който ги очаква в скоро бъдеще. Страните не са заявили конкретно желание във
вр. с произнасянето на съда по режима на лични отношения и видно от изявленията
им е, че първоначалното неразбирателство
за това къде, как, кой и кога ще взима
децата е преодоляно.
Ето защо и в конкретния
случай подходящият режим на лични отношения между бащата и двете деца според
съда следва да е :
- всеки
първи петък, събота и неделя от месеца, през който ответникът по насрещния иск /бащата
на децата/ да ги взема при себе си, по неговото местоживеене и с приспиване от
петъчния до неделния ден - съответно от
17,00часа в петък /а когато децата станат
ученици - след приключване на
учебния ден в петъчния ден/ до 17,00часа в неделя;
- всяка
трета събота и неделя от месеца, през
който ответникът по насрещния иск/бащата на децата/ да ги взема при себе си, по
неговото местоживеене и с приспиване от съботния ден до неделния ден -
съответно от 09,30часа в събота до 17,30часа в неделя;
- всяка
втора събота или неделя /по предварителна уговорка на страните/ по
местоживеенето на децата от 12,00часа до 16,00часа на съответния ден;
-
първата половина от всяка предстояща
ученическа ваканция на децата, през който период бащата да ги взема при
себе си, с преспиване по неговото местоживеене;
- един
месец през лятото, несъвпадащ с ползван от майката платен годишен отпуск, през
който бащата да взема децата при себе си, по неговото местоживеене.
Следва да се определи
местоживеене на децата по местоживеенето на майката – ищец по насрещния иск.
По отношение
претендираната издръжка: в случая и двамата родители са в трудоспособна
възраст и дължат издръжка на малолетните си деца, което задължение е безусловно
до навършване на пълнолетието им. Ищецът не работи по трудово правоотношение,
но заявява, че работи в сферата на строителството и месечно заработва по около 1800лв. Ответницата работи
по трудово правоотношение и получава месечно възнаграждение 510лв., живее в жилище
под наем. Децата са на възраст 5 години, като детето А. страда от ***и
сравнително често има проблеми, особено
при смяна на сезоните. Няма доказателства , нито изложени твърдения за това децата да имат нужда от издръжка – извън
обичайната; няма твърдения, нито
доказателства да посещават платени школи
– танцови, езикови, спортни и т.н. Ето
защо съдът намира, че на този етап ответникът по насрещния иск следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка
за детето А. 170лв./по-висок размер заради това, че е ***и се налага
сравнително често закупуване на лекарства/, а за детето П.- 150лв. /съдът
отчита присъждането на издръжката в края
на настоящата календарна година и прогнозираното, макар и ненастъпило
понастоящем, увеличение на размера на минималната работна заплата, разгледано
във вр. с разпоредбата а чл.142 ал.2 от СК/. За разликата до претендираните
250лв. предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани. Остатъкът до претендирания размер издръжка следва да осигурява ищцата по насрещния иск. При определянето на размера на дължимата
издръжка съдът съобрази от една страна обстоятелството, че децата ще живеят с ***си в едно домакинство,
което предполага отделяне на средства и за заплащане на различите ползвани
комунални услуги за бита, ежедневно изхранване на децата и
др.предвидими и/или непредвидими нужди, свързани с отглеждането им. От друга
страна съдът съобрази обстоятелството,
че за да осъществява режима на личните си отношения с децата ответникът следва
да прави ежемесечно разходи за пътуване. Ето защо размерът на издръжката, определен по-горе, съдът приема
за справедлив и адекватен на нуждите на децата към настоящия момент.
При
този изход на делото ответникът по
насрещния иск следва да бъде осъден да заплати на ищцата по същия разноски по
делото в размер общо 980лв. Представен е списък на разноските – л.203 от
делото.
Ответникът по насрещния
иск следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса върху
размера на присъдената издръжка - 460,80лв. /определена в пълен размер с
оглед невъзможността на страните да
постигнат спогодба/.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Б.Д., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес – адв.Н.В. от ВТАК, против Б.М.Д., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, адв.В.П., иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК, с
претенция за предоставяне упражняването
на родителските права спрямо малолетните деца
П.Д.Б.и А.Д.Б., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127 ал.2 от СК вр. чл.211 от ГПК УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо малолетните деца П.Д.Б., ЕГН ********** и А.Д.Б., ЕГН ********** на майката Б.М.Д., ЕГН **********,***, и определя МЕСТОЖИВЕЕНЕ на двете деца по местоживеенето на тяхната ***– понастоящем на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ на основание
чл.127 ал.2 от СК вр. чл.211 от ГПК РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата Д.Б.Д.,
ЕГН ********** с двете деца П.Д.Б., ЕГН ********** и А.Д.Б., ЕГН **********,
както следва :
- всеки първи петък, събота и
неделя от месеца, през който ответникът по насрещния иск /бащата на децата/ да
ги взема при себе си, по неговото местоживеене и с приспиване от петъчния до
неделния ден - съответно от 17,00часа в
петък /а когато децата станат ученици - след приключване на учебния ден в
петъчния ден/ до 17,00часа в неделя;
- всяка
трета събота и неделя от месеца, през който ответникът по насрещния иск /бащата
на децата/ да ги взема при себе си, по неговото местоживеене и с приспиване от
съботния ден до неделния ден - съответно от 09,30часа в събота до 17,30часа в
неделя;
- всяка втора събота или неделя /по
предварителна уговорка на страните/ по местоживеенето на децата от 12,00часа до
16,00часа на съответния ден;
- първата половина от всяка
предстояща ученическа ваканция на децата, през който период бащата да ги взема
при себе си, с преспиване по неговото местоживеене;
- един месец през лятото,
несъвпадащ с ползван от майката платен годишен отпуск, през който бащата да
взема децата при себе си, по неговото местоживеене.
ОСЪЖДА на основание чл.127 ал.2 от СК вр. чл.143 ал.2 от СК Д.Б.Д.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА месечна
издръжка на децата си, чрез майката Б.М.Д.,
ЕГН **********, както следва: на детето П.Д.Б.ЕГН ********** – по 150лв. месечно,
на детето А.Д.Б., ЕГН ********** – по 170лв. месечно, считано от дата на подаване на
исковата молба в съда – 25.06.2018год.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на
законни причини за изменяването или прекратяването й, като за разликата до
претендираните по 250лв. за всяко дете ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК Д.Б.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес –
адв.Н.В. от ВТАК ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Плевенски районен съд държавна такса върху размера на присъдената издръжка - 460,80лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д.Б.Д., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес – адв.Н.В. от ВТАК ДА ЗАПЛАТИ на Б.М.Д., ЕГН **********,*** направените разноски по делото в общ размер – 460,80лв.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба чрез Плевенски районен съд пред
Плевенския
окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: