Р Е Ш Е Н
И Е
№ …………./…...09.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на единадесети септември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
мл.с. НАСУФ ИСМАЛ
при
секретар Христина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията Колева
въззивно търговско дело № 1215 по описа за
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна
жалба с вх. № 38601/30.05.2019 г. от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, гр. София, срещу решение
№ 1845/02.05.2019 г., постановено по гр. дело № 18970/2018 г. по описа на ВРС,
ХLVII състав, с
което е прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът П.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, не дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4-6, сумата от 357,76 лева
/триста петдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/ – договорна лихва
за периода от 29.08.2009 г. до 26.01.2011 г., предмет на принудително
изпълнение по изп. дело № 4351 по описа за
В жалбата си въззивникът „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД твърди, че решението на първата инстанция е недопустимо, евентуално
неправилно. Излага, че основанието, на което се позовава ищецът в настоящото
производство е било включено в предмета на спора по гр.д. № 5812/2018 г. на
ВРС, поради което искът е недопустим, поради забраната за пререшаемост по чл.
299 ГПК. Поддържа становището си, че предявяването на иск за погасяване на
главница и след това на лихва в различни производства съставлява злоупотреба с
процесуални права. По същество сочи, че вземането му не е погасено по давност и
постановките на ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС следва да се прилагат за висящите
към момента на постановяването му изпълнителни производства, но не и за тези
приключили преди това. Моли за обезсилване, евентуално отмяна на решението и
присъждане на разноски.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1
от ГПК на депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна П.П.С., чрез
пълномощник адв. П.Т., е постъпил отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Твърди, че искът е допустим, защото има различен
предмет от този по гр.д. № 5812/2018 г. на ВРС, защото касае вземането за договорна
лихва, а не за главница. Излага, че не е налице злоупотреба с процесуални
права, а избран способ за защита, предвид ангажирането на разноски за водене на
съдебните процеси и извънсъдебното поведение на ответника. Сочи, че давността
започва да тече от последното изпълнително действие, а не от постановяване на
тълкувателното решение. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно
заседание въззивникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не изпраща представител. По делото е
представено писмено становище от процесуалния представител на същия юрисконсулт
П.К., с което поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи като
отмени обжалваното решение на Варненския районен съд.
В съдебно заседание въззиваемата
страна П.П.С., чрез процесуалния си представител адв. П.Т., оспорва жалбата като неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, съгласно приложен списък
на разноските по чл. 80 от ГПК.
За да се произнесе по спора, Варненският
окръжен съд съобрази следното:
Производството е образувано по
предявен от П.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова
долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4-6, иск с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че П.П.С. не дължи
на ответника сумата от 357,76 лв., представляваща договорна лихва за периода от
29.08.2009 г. до 26.01.2011 г., предмет на принудително изпълнение по изп. дело
№ 4351 по описа за
В исковата молба се твърди, че въз
основа на заявление по чл. 417 ГПК, депозирано от „Юробанк И Еф Джи България“
АД, било образувано ч.гр. д. № 4340 по описа за
В исковата молба се излага, че въз
основа на така издадения изпълнителен лист, по молба на „Юробанк И Еф Джи
България“ АД, било образувано изпълнително дело № 4351 по описа за
С молба от 07.07.2016 г. „ЕОС Матрикс“
ЕООД направило искане за конституирането му като взискател, което съдебният
изпълнител оставил без уважение с разпореждане от 08.07.2016 г. На 04.08.2016
г. ответното дружество повторно поскало да бъде конституирано като взискател. С
разпореждане от 05.08.2016 г. молбата му била уважена.
Ищецът поддържа, че за периода от
последното изпълнително действие, обективирано в протокол за опис от 06.03.2012
г., до 06.03.2014 г. взискателят не е поискал каквито и да било изпълнителни
действия, които да прекъснат давността за вземането. Поради изложеното намира,
че на 06.03.2014 г. по горепосоченото изпълнително дело е настъпила т. нар.
перемпция и производството е прекратено по право. Въпреки това и до настоящия
момент съдебният изпълнителен не е постановил прекратяване на изпълнителното
производство и преустановяване на принудителните действия спрямо ищеца. Навежда
доводи, че всички изпълнителни действия, предприети след настъпване на т.нар.
перемпция, не са прекъснали давността. Посочва, че от последното извършено
валидно действие на 06.03.2012 г. до 06.03.2017 г. процесното вземане се е
погасило поради изтичане на общата петгодишна погасителна давност. Обосновава
правния си интерес от предявяване на иска с обстоятелството, че ответното
дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е преустановило извършването на изпълнителния
действия спрямо него.
Отправя искане до съда за приемане за
установено в отношенията на страните, че ищецът не дължи на ответника посочената
сума. Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС
Матрикс“ ЕООД е депозирал писмен отговор, в който развива подробни съображения
за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Излага, че на 29.07.2009
г. е сключен Договор за потребителски кредит № FL488421, между П.П.С. /в
качеството на кредитополучател/ и „Юробанк България“ АД /в качеството на
кредитодател/. Поради неизпълнение на задълженията по посочения договор от
страна на ищеца, срещу него са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. В полза на „Юробанк България“ АД е издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д. 4340/2011 г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа на който е
образувано изп. дело № 4351/2011 г. по описа на СИС към Районен съд - Варна. На
18.01.2016 г. е сключен договор за цесия между „Юробанк България“ АД и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, по силата на който вземанията по процесния договор са прехвърлени
на ответното дружество.
Моли производството да бъде прекратено
поради недопустимост на иска, евентуално – искът да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Неоснователно е твърдението на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, че решението е недопустимо, тъй като спорът е бил разрешен със
сила на присъдено нещо по влязлото в сила решение № 5076/07.12.2018 г.,
постановено по гр.д. № 5812/2018 г. по описа на ВРС, VIII състав. Посоченото производство е
било с предмет дължимата се главница по договора за потребителски кредит от
29.07.2009 г. Настоящото производство е за дължимостта на лихвата по този
договор, която е отделно вземане от това за главницата и може да бъде предмет
на самостоятелно производство. Същевременно силата на присъдено нещо се
разпростира само върху спорното правоотношение, което е предмет на делото. В
случая и доколкото вземането на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД спрямо П.П.С. за дължимата
по договора за потребителски кредит от 29.07.2009 г. лихва не е била предмет на
производството по гр.д. № 5812/2018 г. на ВРС, то същата не е обхваната от
силата на присъдено нещо на решението, постановено по това дело. Това важи и за
правопораждащите факти, които по принцип са едни и същи както за вземането за
главница, така и за вземането за лихва. Доколкото обаче се касае не до частичен
иск, а до два самостоятелни иска за две различни вземания, не може да бъде
приложено правилото за частичните искове, при които установените по частичния
иск правопораждащи факти се ползват със сила на присъдено нещо по отношение на
последващ иск за останалия размер на вземането.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. В конкретния случай по делото е прието за
безспорно, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 14.04.2011 г. по ч.
гр. д. № 4340 по описа за
С оглед датата на последното валидно
извършено изпълнително действие - 06.03.2012 г., на 06.03.2014 г.
изпълнителното производство следва да се счита прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК. Това прекратяване настъпва по силата на закона, без да е
необходимо извършването на процесуални действия от страна на съдебния
изпълнител. Последващото постановление на същия, с което се прекратява
изпълнителното производство има само констативно действие и установява вече
настъпилото по силата на закона прекратяване, а не поражда същото. Позовавайки
се на това прекратяване и на т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2016 г., постановено по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
първоинстанционният съд е приел, че погасителната давност за вземането за лихви
тече от 06.03.2012 г. Този извод на първоинстанционния съд е в противоречие с решение № 170/17.09.2018 г., постановено по
гр.д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о. Със същото е прието, че извършената с т. 10 от ТР №
2/26.06.2016 г., постановено по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна
на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда
действие от датата на постановяване на ТР, като даденото с т. 10 от ТР №
2/26.06.2016 г. разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това. В случая прекратяването на изпълнителното производство е
настъпило на 06.03.2014 г., поради което и същото не е било висящо към датата
на обявяване на ТР № 2/26.06.2016 г., постановено по тълк.дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Поради това по отношение на същото следва да намери приложение
даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. разрешение, съгласно което давност не тече,
докато е налице висящо изпълнително производство. Действието на настъпилото въз
основа на това ППВС спиране е преустановено с прекратяването на изпълнителното
производство на 06.03.2014 г. и от тази дата е започнала да тече нова давност.
Съществува спор в съдебната практика по отношение на това каква е погасителната
давност по отношение на вземания, признати със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК, т.е. дали същата е такава по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД или не. В случай, че бъде прието, че заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК не се приравнява на съдебно решение, то приложение
следва да намери посочената в чл. 111, б. „в” от ЗЗД тригодишна погасителна
давност, а не общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. В случая е без
значение обстоятелството, че предмет на спора е възнаградителната лихва по
договора за потребителски кредит от 29.07.2009 г. Действително, същата
представлява цена на предоставената по договора за кредит сума, но това не
променя характера й на лихва. Същевременно в разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД лихвата е приравнена на периодично плащане, като е използвано родовото
понятие „лихва”, без да се прави разлика между това дали същата има
възнаградителен или мораторен характер. Поради това предвидената в тази
разпоредба погасителна давност се прилага за всички видове лихва, независимо от
нейния вид и характер, освен ако друго не е изрично предвидено в закона. Наред
с това, възнаградителната лихва е посочена като периодично плащане и в мотивите
на ТР № 3/18.05.2012 г., постановено по
тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГ на ВКС, а в мотивите на ТР № 3/27.03.2019 г., постановено по тълк.дело № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС е посочено, че законът не прави разлика между възнаградителна и
мораторна лихва с оглед приложението на
чл. 76 от ЗЗД. Това правило следва да намери приложение и по отношение на
разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, доколкото и в двата текста е използвано
родовото понятие „лихва”. За това в този случай погасителната давност за
вземането по настоящото производство следва да се счита изтекла на 06.03.2017
г., което е преди датата на предявяване на отрицателния установителен иск –
17.12.2018 г., поради което и същия се явява основателен. В случая е без значение
обстоятелството, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е било конституирано като взискател по
изпълнителното производство на 05.08.2016 г. Към този момент изпълнителното
производство вече е било прекратено по силата на закона, поради което
конституирането на нов взискател вместо дотогавашния такъв не може да породи
правно действие и не съставлява валидно извършено правно действие, което да
доведе до прекъсване на давността. Дори и да бъде прието, че приложение следва
да намери разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и следва да се приложи
посочената в нея петгодишна давност, то отрицателният установителен иск отново
е основателен. Действително, в този случай погасителната давност изтича на
06.03.2019 г., което е след датата на предявяване на иска. По делото обаче не са
установени действия на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, които да са довели до прекъсване на
погасителната давност. Същевременно, доколкото е средство за защита на
длъжника, отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК не може да доведе
до прекъсване на давността по реда на чл. 116, б. „б” от ЗЗД, а освен това и не
съставлява признание на длъжника по смисъла на чл. 116, б. „а” от ЗЗД. Поради
това давността продължава да тече и по време на производството по така
предявения отрицателен установителен иск като изтичането й по време на висящото
производство следва да бъде взето предвид по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Същевременно, както се посочи по-горе, конституирането на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД в
изпълнителното производство не може да доведе до прекъсване на давността, а
дори и да бъде счетено като образуване на ново изпълнително производство, то
съгласно мотивите на т. 10 от ТР №
2/26.06.2016 г., постановено по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, същото не е действие годно да доведе до
прекъсване на давността по реда на чл. 116, б. „в” от ЗЗД.
С оглед на изложеното, така
предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен, макар и по различни мотиви от тези, изложени от първоинстанционния съд,
поради което и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна, направените във въззивното производство разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 300,00 лв., съгласно представените списък на разноските и доказателства за извършено плащане /л. 31 - л. 32 от делото на ВОС/.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1845/02.05.2019 г.,
постановено по гр. дело № 18970/2018 г. по описа на ВРС, ХLVII
състав.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията”
№ 4-6, да заплати на П.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 300,00 лв.
/триста лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.