№ 2584
гр. Пловдив, 10.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300502736 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.130 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, чрез пълномощника му по делото юрк. М.К., против
Определение №9826 от 14.09.2022г., постановено по гр. д. №7368/2022г. на
Районен съд- Пловдив, ХХІІ гр.с., с което е върната подадената от
дружеството искова молба вх.№41157/23.05.2022г. и е прекратено
производството по делото в частта му относно предявените от
дружеството против Г. П. Т. искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 93,71 лв.- неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №********* с
партиден номер М6167043 и сумата от 334,76 лв.- неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №********* с
партиден номер М6167044. В жалбата се излагат съображения за
неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и
връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на
предявените искове.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
1
страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземания на „А1 България“ ЕАД
спрямо Г. П. Т., произтичащи от рамков договор №********* от
18.11.2018г. и приложения към него. В исковата молба и уточнителните
молби към нея ищецът подробно е описал основанието и размера на
отделните претендирани от него вземания в общ размер от 1082,59 лв.
За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд
е приел, че заповедта за изпълнение не е била издадена за вземания за
неустойки, поради което и по отношение на претендираните вземания за
сумата от 93,71 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги №********* с партиден номер М6167043 и сумата от
334,76 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги №********* с партиден номер М6167044 липсва идентичност
между издадената заповед за изпълнение и предявения установителен
иск.
Частната жалба срещу така постановеното определение е
основателна.
Неправилно съдът е приел, че е налице липса на идентичност
между вземането по издадената заповед за изпълнение и това по
установителния иск. Видно от исковата молба, същата почти дословно
възпроизвежда съдържанието на т.12 от заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, в което подробно е описан начина на формиране
на общата претендирана сума от 1082,59 лв. и обстоятелствата, от които
произтичат отделните вземания, включени в нея, включително и тези за
сумата от 93,71 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги №********* с партиден номер М6167043 и сумата от
334,76 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги №********* с партиден номер М6167044. Действително в
издадената заповед за изпълнение съдът не е описал отделните вземания
съобразно т.12 от подаденото заявление, а е посочил само общата
претендирана сума от 1082,59 лв., която е определил като „главница“.
Този подход на заповедния съд не може да бъде подкрепен, но
2
независимо от това настоящият състав на съда не споделя крайният
извод в обжалваното определение за липса на идентичност в частта за
неустойките между вземането по издадената заповед за изпълнение и
вземанията, за които е бил предявен установителния иск. От
съдържанието на исковата и уточнителните молби по несъмнен начин
следва, че искът е предявен именно за вземанията, претендирани в
заповедното производство, като неустойките в размер на 93,71 лв. и
334,76 лв. са част от сумата от 1082,59 лв. по издадената заповед за
изпълнение. Квалификацията в заповедта на посочената сума като
„главница“ не води до други изводи, тъй като този термин е достатъчно
общ и абстрактен и същият би могъл да се използва за всякакви
лихвоносни парични вземания, включително и за такива за неустойка.
Същественото в случая е, че в исковата молба ищецът е описал
подробно вземанията си и за ответника и съда не може да има съмнение
какъв е предмета на делото. Именно по този предмет съдът следва да се
произнесе с решението си, в което няма пречка да разграничи
основанието и размера на отделните вземания, включени в обща сума от
1082,59 лв. Липсата в заповедта за изпълнение на подробна разбивка на
претендираните суми не може да вмени във вина на ищеца и същият не
следва да понася неблагоприятни последици от действията на заповедния
съд. Отделно от това следва да се има предвид и че исковото
производство при предявен иск за установяване на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение, се развива по общите правила на исковия
процес и ищецът по него не е лишен от правата по чл.143, ал.2 от ГПК,
стига да не се променя основанието на иска. Ето защо обжалваното
определение следва да бъде отменено, а делото- върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Направените в настоящото производство разноски от частния
жалбоподател следва да бъдат претендирани пред първоинстанционния
съд, който следва да се произнесе по тях съобразно крайния изход на
спора.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ Определение №9826 от 14.09.2022г., постановено по гр. д.
№7368/2022г. на Районен съд- Пловдив, ХХІІ гр.с., с което е върната
подадената от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, искова молба вх.
№41157/23.05.2022г. и е прекратено производството по делото в частта
му относно предявените от дружеството против Г. П. Т. искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 93,71
лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги №********* с партиден номер М6167043 и сумата от 334,76 лв.-
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги
№********* с партиден номер М6167044.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4