№ 19684
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110101816 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. И.
Н., ЕГН **********, срещу „ЛИКАТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, с която са
предявени искове за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2320,28 лв., представляваща изискуемо вземане за неизплатени трудови възнаграждения,
дължими съгласно Трудов договор № ***/*** г., сключен между страните, за периода от
01.11.2022 г. до 31.05.2023 г., ведно със законна лихва за период от 24.07.2024 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 473,77 лв., представляваща обезщетение за забава,
дължимо за период от 26.12.2022 г. до 22.07.2024 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.08.2024 г. по ч. гр. дело 45351/2024
г. по описа на СРС, 164-ти състав.
Ищецът А. И. Н., ЕГН **********, твърди, че между страните е възникнало трудово
правоотношение въз основа на Трудов договор № ***/*** г., при уговорено месечно основно
трудово възнаграждение в размер на 250 лв. и допълнително възнаграждение за клас
прослужено време в размер на 5,40 %. След подадена жалба – сигнал от ищеца е издаден
Протокол за извършена проверка от 14.03.2024 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ –
София, с който е установено, че на ищеца са начислени, но не са изплатени дължими
трудови възнаграждения в размер на 2320,28 лв. За периода на забавата, считано от
26.12.2022 г., от която дата ответника е изпаднал в забава по отношение плащането на
трудовото възнаграждение за м.11.2022 г. до 22.07.2024 г. /датата, предхождаща подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК/ ищецът претендира и обезщетение за забава, в посочен
размер от 473,77 лв. Моли за уважаване на исковете.
Ищецът представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото.
Прави искане да бъде приложено за послужване ч. гр. дело № 45351/2024 г. по описа на
СРС, 164-ти състав. Прави искане по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответникът да представи
ведомости за заплати за периода от 01.11.2022 г. до 01.06.2023 г. вкл. Моли за допускане на
1
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба
въпроси.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЛИКАТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********,
чрез представляващите го двама управители, подава отговор на исковата молба, с която
прави възражение за родова неподсъдност на делото, на осн. чл.104, т.4 от ГПК доколкото
цената на иска надвишавала 25 000 лв. По същество оспорва предявените искове както по
основание, така и по размер, като поддържа, че същите са били погасени изцяло чрез
плащанеу в уговорените срокове и падеж. Моли за прекратяване на делото и изпращането
му по подсъдност на СГС, което искане съдът е счел за неоснователно, а делото за подсъдно
на сезирания СРС, тъй като цената на исковете е под 25 000 лв., а изложеното от ответника в
отговора, във връзка с подсъдността на спора, не кореспондира с фактите по делото. Същото
е проформа заявено и немотивирано. След насрочване на делото и получаване на
определението по чл.140 от ГПК от страна на ответното дружество на 03.07.2025 г.,
ответника на 15.07.2025 г. е подал „жалба“ срещу определението за насрочване на делото,
която също е недопустима, тъй като определението е не обжалваемо. Отново се твърди, че
иска е подсъден на окръжен съд, тъй като цената му била над 25 000 лв., което твърдение е
невярно. Цената на всеки от съединените искове е под 25 000 лв. и същите са подсъдни на
районен съд. С молба също от 15.07.2025 г., ответника е заявил също, че не възразява делото
да се гледа в негово отсъствие, не възразява срещу изготвения доклад по делото /в който
между другото се обсъжда и подсъдността на делото, като съдът е счел предявените пред
него искове за редовни и допустими!/, няма да сочи други доказателства и поддържа
отговора на исковата молба.
С отговора на исковата молба ответникът прави искане за допускане на двама
свидетели, при режим на довеждане, за установяване на твърдението му, че всяка една от
месечните заплати е била платена на ищеца, което е оставено без уважение от съда, като
недопустимо.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое вътрешно
убеждение и съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
твърдения и възраженията на ответника, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Няма спор между страните, че същите са били обвързани от валидно възникнало
трудово правоотношение, въз основа на Трудов договор № ***/*** г., по който ищеца А. Н. е
заемала длъжност „главен счетоводител“ с код по НКПД: 12116007, при непълно работно
време от 2 ч./ден, ОТВ в размер на 250,00 лв. и допълнително възнаграждение за
прослужено време в размер на 5,4 %. Уговорено било с договора, че трудовото
възнаграждение се дължи до 25-о число на следващия месец /след полагане на труда/.
Ищецът твърди и се установява от приетите по делото писмени доказателства, в т.ч.
жалба-сигнал до ИА „ГИТ“, отговор от Инспекцията по труда от 21.03.2024 г. във вр. с
подадената жалба, Протокол за извършена проверка № ***/14.03.2024 г. и резултатите от
нея, вкл. с дадени предписания към ответното дружество, всички те приобщени по делото на
л.11-24, че работодателят е бил в забава по отношение редовното изплащане на дължимото
месечно трудово възнаграждение, за периода от м. ноември 2022 г. до м. юни 2023 г., като
дължи на ищеца А. Н. общо 2320,28 лв., които са начислени във ведомостите за РЗ в
дружеството, но не са заплатени.
При извършената проверка от Инспекцията по труда на работодателя са дадени
предписания за изплащане на дължимите възнаграждения в срок до 25.04.2024 г., което
предписание не е било изпълнено.
За това, че дължимите се на ищеца суми не са били доброволно заплатени от
2
ответника, свидетелства и приетото без възражения от страните и кредитирано от съда по
реда на чл.202 от ГПК, като компетентно и обективно дадено, заключение по изслушаната
ССчЕ. Видно от същото, дължимата сума за трудови възнаграждения за периода от
01.11.2022 г. до 01.06.2023 г. вкл., от страна на „Ликата България“ ООД към ищеца А. Н., по
сключения между тях трудов договор от *** г., възлиза на 2127,64 лв., а дължимото й се
обезщетение за неизползвания размер на платения годишен отпуск, е в размер на 192,64 лв.
или общо задълженията на ответника към ищеца възлизат на сумата от 2320,28 лв. Вещото
лице, изпълнило счетоводната експертиза е посочило, че от счетоводната фирма,
обслужваща ответното дружество, не са му предоставени изисканите счетоводни документи,
като заключението му е базирано изцяло на проверката на ГИТ и представените пред
Инспекцията ведомости, както и от публикуваните годишни финансови отчети на „Ликата
България“ ООД в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, в които са отразени
неплатените трудови възнаграждения като салда по счетоводните сметки, включително
дължимите на ищеца суми. От обясненията на в.л. става ясно също, че управителите на
ответното дружество са признали, че след 14.03.2024 г. не са извършвани плащания на
заплати към служителите, посочени в протокола на ГИТ, в т.ч. ищеца Н..
Съгласно трудовия договор, месечното трудово възнаграждение се дължи до 25-о число
на месеца, следващ полагането на труд. Тоест възнаграждението за м. ноември 2022 г. се
дължи до 25-и декември 2022 г. Като не е заплатил РЗ в срок, ответника е изпаднал в забава
от 26-и декември 2022 г. Върху всички неизплатени трудови възнаграждения от м.ноември
2022 г. до м. юни 2023 г., съгл. заключението на експертизата, е дължима мораторна лихва в
размер на 372, 52 лв., а върху дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ /за
неизползвания платен отпуск/ съответно 26,19 лв. Общо претендираното от ищеца
обезщетение за забава, за посочения период от 26.12.2022 г. до 22.07.2024 г. /деня
предхождащ подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/, възлиза на сумата от 398,71
лв.
Ответникът, въпреки твърденията си в ОИМ, че е заплатил изцяло дължимите на
ищеца суми, в уговорените с трудовия договор размер и срок, не ангажира доказателства в
тази посока. Дори напротив, ответника създаде пречки за събиране на допуснатите от съда
по искане на ищеца доказателства относно дължимите се трудови възнаграждения и
обезщетения, като не предостави нужната на вещото лице информация от счетоводството
си, поради което и съдът приема за установени и доказани всички факти и обстоятелства,
изложени от ищеца в ИМ по отношение основанието на исковете и частично по отношение
на размера на предявените искове. Съгласно заключението на ССчЕ, дължимото се на ищеца
обезщетение за забава върху неплатените трудови възнаграждения, възлиза на 398,71 лв.
общо, а не колкото ищеца претендира – 473,77 лв. Или за разликата от 75,06 лв. иска се
явява неоснователен.
При така установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
Основателността на иска по чл.128 от КТ се обуславя от установяване от ищеца на:
наличието на трудово правоотношение между страните през процесния период; реално
полагане на труд при работодателя през периода, за който се претендира заплащане на
трудово възнаграждение; размерът на възнаграждението, както и неговия падеж.
В случая, въз основа на обсъдените по-горе писмени доказателства и заключението на
приетата експертиза, съдът приема за установено по делото наличието на валидно
възникнало трудово правоотношение между страните, в рамките на което, ищеца А. Н. е
изпълнявала длъжността главен счетоводител при ответника „Ликата България“ ООД, като
за периода от 01.11.2022 г. до 30.06.2023 г., не е получила дължимите й се трудови
възнаграждения и обезщетение за неизползван платен отпуск, в общ размер от 2320,28 лв.
3
Същите са били начислени от работодателя в съставените за съответния месец платежни
ведомости, но фактически не са били изплатени в уговорения срок – до 25-о число на
месеца, следващ месеца на полагане на труд.
При съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че за периода на
съществуване на трудовото правоотношение между страните, в частност за исковия период –
от 01.11.2022 г. до 30.06.2023 г. ищецът надлежно е полагал труд при ответника, като
добросъвестно е престирал работната си сила, в резултат на което за последния е възникнало
и насрещното му задължение за заплащане на уговореното за този труд, трудово
възнаграждение. Отделно от изложеното, в чл. 8, ал.1 от КТ е регламентирано, че трудовите
права и задължения се осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на закона, като
е въведена и оборимата презумпция, че добросъвестността при изпълнение на трудовите
задължения се предполага до доказване на противното – чл.8, ал. 2 КТ. В случая, от страна
на ответника „Ликата България“ООД не е проведено пълно обратно доказване, за да се счита
за оборена така установената презумпция, ангажирайки по делото доказателства, че в
рамките на исковия период А. Н. не е престирала работната си сила при него, като с ОИМ
дори не са въведени подобни възражения.
По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД:
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на
ищеца, че е в негова тежест да докаже, че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава.
Съобразно с приетите по делото писмени доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и с оглед основателността на предявения иск по чл.128, т.2 от КТ, се установява
безспорно наличието на главен дълг. При липса на представени доказателства за плащане на
трудовото възнаграждение в уговорените с ТД срокове, съдът приема за безспорно
установено също, че ответника е изпаднал в забава по отношение на това си задължение,
начиная от 26.12.2022 г. /за РЗ за м.11.2022 г., която е първата дължима от исковата
претенция/ и забавата е продължила до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда на
22.07.2024 г. За периода на забава, установен по делото, със заключението по ССчЕ се
установява дължимия размер на обезщетението за забава, а именно установената от в.л. сума
от 398,71 лв., до който размер иска ще следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен
размер от 473,77 лв. или за сумата от 75,06 лв. иска подлежи на отхвърляне.
В заключение, съдът прави извод, че в съответствие с разпределената му
доказателствена тежест, от страна на ищеца се установи наличието на валидно възникнало
считано от *** г. трудово правоотношение между страните, елемент от съдържанието на
което е вземането му за месечното трудово възнаграждение, както и фактът на полагане на
труд, съобразно уговореното при ответника през исковия период, при което за последния е
възникнало насрещното му задължение за паричното му възмездяване в уговорения размер.
За установяване на размера на дължимите се трудови възнаграждения и обезщетения,
съдът намира, че следва да възприеме от една страна заключението на приетата без
възражения ССчЕ, а от друга да прецени предприетото от ответника процесуално поведение
в хода на процеса, изразяващо се в непредоставяне на необходимото съдействие на вещото
лице за изготвяне на заключението, което е основание да бъдат приети за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства. От
страна на „Ликата България“ ООД се твърдеше, но не се доказа, че посочените в ИМ като
дължими суми са били заплатени от негова страна.
С оглед на изложеното, съдът прави извод, че предявените искове с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 2320,28 лв. / представляваща сбор от дължимите
трудови възнаграждения, възнаграждение за ползван платен годишен отпуск през м. май
2023 г. по чл.177 от КТ и обезщетение за неизползван платен отпуск по чл.224 от КТ/ и по
чл.86 от ЗЗД за сумата от 398,71 лв., се явяват основателни и следва да се уважат, ведно със
4
законната лихва върху главницата от 2320, 28 лв., от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда - 24.07.2024 г. до окончателното им плащане, като законна последица
от уважаването на иска, и при липса на доказване на твърдяното плащане на задълженията
от ответника.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира и
доказва такива за сумата от 635,88 лв., от която сума 55,88 лв. довнесена държавна такса и
580 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Претендира разноски в същия размер и за
проведеното преди настоящото исково производство, ч.гр.д. № 45351/2024 г.
Съобразно с изхода на делото и частично уважената искова претенция, на ищеца се
следват разноски до размер от 618,58 лв. за всяка фаза от производството или общо 1237,16
лв.
Ответникът не претендира и не доказва извършени разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЛИКАТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано заедно от управителите И.К.С. и С.Р.К., да заплати на А.
И. Н., ЕГН ********** от гр. ***, следните суми:
на основание чл. 128, т. 2 КТ - сумата от общо 2127,64 лв., представляваща сбор от
неплатени трудови възнаграждения, в т.ч. по чл.177 от КТ за периода от м. ноември
2022г. до м.юни 2023 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда 24.07.2024 г. до окончателното й плащане;
на осн. чл.224 от КТ- сумата от 192,64 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, начислено във ведомостите за РЗ за м. юни 2023
г.;
на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 398,71 лв., представляваща сбор от обезщетението
за забава, дължимо за плащането на всяко месечно трудово възнаграждение, след
падежа, дължимо за периода от 26.12.2022 г. до 254.07.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер от 473,77 лв. или за сумата от 75,06 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ЛИКАТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано заедно от управителите И.К.С. и С.Р.К. да заплати на А. И.
Н., ЕГН ********** от гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 618,58 лв.,
представляваща сторените от ищеца съдебни разноски по настоящото исково производство,
както и сумата от 618,58 лв., представляваща съдебни разноски за проведеното заповедно
производство по ч.гр.д. № 45351/2024 г. по описа на СРС, определени съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, на осн. чл.7, ал.2 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5