№ 739
гр. Варна, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100500758 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. Ц. Д., Ц. Д. Д. и Д. Д. Д., тримата
от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №
344/28.12.2023 год., постановено по гр. дело № 20213130101187 по описа на
РС-Провадия, с което е развален договор за покупко-продажба на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка от 09.12.1994 г., обективиран в
Нотариален акт № 149, том IV, дело № 1182/1994 г. по описа на РС-Провадия,
сключен между Д. П. Д. и Д. Д. Д., поч. на 08.09.2015 г., от една страна, като
прехвърлители и Д. Д. Д., приобретател, починал на 22.11.2021 г., поради
неизпълнение от страна на приобретателя Дойчин Д. Д. и наследниците му Б.
Ц. Д., Ц. Д. Д.а и Д. Д. Д., в частта относно
1 / 2 ид. част от правото на собственост, предмет на договора, на основание
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до неправилен анализ и преценка на събраните доказателства, в резултат на
което решението е и необосновано. Неправилно е прието, че приобретателят
Д. Д., а след смъртта му и неговите наследници, не са изпълнили
задължението си да осигурят на прехвърлителя Д. П. Д. цялата й необходима
издръжка и грижи. Според договора, поетото от Д. Д. задължение е да поеме
цялостната издръжка и гледане на прехвърлителите докато те са живи, като
1
им осигури квартира, храна, отопление и грижи при болест и немощ, като в
случая не е съобразено, че прехвърлителите са си запазили пожизнено
правото на ползване върху прехвърления с договора имот, а прехвърлителката
Д. П. Д. живее и понастоящем в него, от което следва, че една голяма част от
задълженията на приобретателя са били изпълнени, а именно – да осигури
квартира на прехвърлителите. Не е съобразено също, че след смъртта на Д. Д.,
приобретателят по договора Д. Д. (наследодател на тримата жалбоподатели)
се е отказал в полза на майка си – прехвърлителката Д. П. Д. – от полагащите
му се ренти за наследствените от баща му Д. Д. земеделски земи в землището
на с. Добротич, общ. Вълчи дол, с което Д. Д. е осигурявал и финансова
издръжка на прехвърлителката и негова майка Д. Д., макар и в не много голям
размер. Не са обсъдени и възраженията на жалбоподателите – ответници по
иска за разваляне на договора – че те не са били запознати с поетите от
наследодателя им задължения по този договор.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата – ищца Д. П. Д. не е подала
писмен отговор на жалбата.
В съдебно заседание страните не се явяват, не изпращат представители
и не изразяват становище.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Провадия е образувано по предявен от Д. П. Д.
от гр. Провадия против Б. Ц. Д. и Д. Д. Д., починал в хода на процеса и
заместен от наследниците си Б. Ц. Д., Ц. Д. Д. и Д. Д. Д., иск с правно
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договор за
прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, сключен с нот. акт № 149/09.12.1994 год.
на районния съдия от РС-Провадия, с който ищцата Д. П. Гочева и съпругът й
Д. Д. Д., починал на 08.09.2015 год., са прехвърлили на сина си Д. Д. Д., в
брак към момента на сключване на договора с Б. Ц. Д., правото на
собственост върху свой собствен, придобит по време на брака им, недвижим
имот, а именно: жилище, представляващо трети жилищен етаж от триетажна
жилищна сграда, построена в дворна място в гр. Провадия, цялото от 325 кв.
м., за което е отреден парцел Х-1417, кв. 67 по ЗРП на гр. Провадия, срещу
задължението на приобретателя Д. Д. Д. да поеме цялостната им издръжка и
гледане докато са живи, като им осигури квартира, храна, отопление и грижи
при болест и немощ, до размера на 1 / 2 ид. част от прехвърления с договора
имот.
Твърди се, че с договор за прехвърляне на правото на собственост
върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с
нот. акт № 149/09.12.1994 год. на районния съдия от РС-Провадия, ищцата Д.
П. Гочева и съпругът й Д. Д. Д., починал на 08.09.2015 год., са прехвърлили
на сина си Д. Д. Д., собствеността върху свой собствен, придобит по време на
брака им, недвижим имот, а именно: жилище, представляващо трети жилищен
етаж от триетажна жилищна сграда, построена в дворна място в гр. Провадия,
2
цялото от 325 кв. м., за което е отреден парцел Х-1417, кв. 67 по ЗРП на гр.
Провадия, срещу задължението на приобретателя Д. Д. Д. да поеме
цялостната им издръжка и гледане докато са живи, като им осигури квартира,
храна, отопление и грижи при болест и немощ. Към датата на сключване на
договора, както и към момента на предявяване на иска ответницата Б. Ц. Д. е
била в граждански брак с приобретателя Д. Д., поради което и с оглед
възмездния характер на договора по нот. акт № 149/1994 год. на РС-Провадия
имотът е придобит в условията на СИО. Ищцата твърди, че приобретателите
по договора изобщо не са изпълнявали задължението си за издръжка и
гледане към прехвърлителите, вкл. и към ищцата.
Въз основа на изложеното ищцата счита, че е налице пълно
неизпълнение от страна на приобретателите на задължението им за гледане и
издръжка към нея в качеството й на прехвърлител по договора, като се
настоява той да бъде развален до обема права от 1 / 2 ид. част (т. е., за нейната
част от правото на собственост) от прехвърления с договора имот.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответниците Б. Ц.
Д., Ц. Д. Д. и Д. Д. Д., оспорва иска, считат, че е неоснователен. Твърдят, че
според договора, прехвърлителите са си запазили правото на ползване върху
прехвърленото жилище, и това свое право те са го упражнявали, съответно
ищцата го упражнява и понастоящем в пълния му обем, поради което считат,
че приоберателите са изпълнили една немалка част от поетите с договора
задължения – да се осигури квартира (подслон) на прехвърлителите. Твърдят
също, че от сключването на договора през 1994 год. до смъртта си на
22.11.2021 год. наследодателят им и приобретател по договора – Д. Д. Д. се е
грижил и за двамата си родители, а след смъртта на баща си през 2015 год. се
е грижил и за майка си (ищцата Д. Д.) като е заплащал задълженията им за
електричество, вода, данъци, такси смет, закупувал им е хранителни продукти
и др. Когато прехвърлителите са имали здравословни проблеми, свързани с
възрастта им, приобретателят Д. Д. ги е водил на лекар, купувал им е
лекарства, обгрижвал ги е докато са били настанени в болнични заведения, а
последните месеци преди смъртта си на 22.11.2021 год. е живял при майка си
в процесния имот, като по този начин ежедневно е полагал грижи за нея.
Отделно от това, след смъртта на баща си през 2015 год., , приобретателят по
договора Д. Д., се е отказал в полза на майка си (ищцата Д. Д.) от полагащата
му се рента от оставените в наследство от баща му земеделски земи в с.
Добротич, общ. Вълчи дол, като по този начин до смъртта си е осигурявал и
финансова издържка на майка си, макар и в неголям размер. Твърдят също, че
първите два етажа от жилищната сграда са собственост на ищцата, която
живее на третия етаж от сградата, при което и няма пречка тя да отдава под
наем двата етажа и по този начин да реализира допълнителни доходи.
По тези съображения считат иска за неоснователен и настояват за
отхвърлянето му.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител, поддържа
предявения иск, настоява да бъде уважен, ведно с присъжг.дане на сторените
разноски.
3
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуален представител,
оспорват иска, поддържат подадения писмен отговор, претендират
присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
С договор за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нот. акт №
149/09.12.1994 год. на районния съдия от РС-Провадия, Д. П. Д. и съпругът й
Д. Д. Д., починал на 08.09.2015 год., са прехвърлили на сина си Д. Д. Д.,
собствеността върху свой собствен, придобит по време на брака им,
недвижим имот, а именно: жилище, представляващо трети жилищен етаж от
триетажна жилищна сграда, построена в дворна място в гр. Провадия, цялото
от 325 кв. м., за което е отреден парцел Х-1417, кв. 67 по ЗРП на гр.
Провадия, срещу задължението на приобретателя Д. Д. Д. да поеме
цялостната им издръжка и гледане докато са живи, като им осигури квартира,
храна, отопление и грижи при болест и немощ. С договора двамата
прехвърлители са си запазили пожизнено правото на ползване върху
прехвърления имот.
Не е спорно по делото, че към момента на сключването на договора
(09.12.1994 год.) приобретателят Д. Д. Д. и ответницата Б. Ц. Д. са били в
граждански брак.
Прехвърлителят Д. Д. Д. е починал на 08.09.2015 год.
Приобретателят Д. Д. Д. е починал на 22.11.2021 год. и е наследен от
наследниците си по закон – ответниците Б. Ц. Д. (преживяла съпруга) и двете
си деца - Ц. Д. Д. и Д. Д. Д..
От медицинската документация, съдържаща се на л. 132-144 от делото
на Рс-Провадия е видно, че от 2002 год. ищцата е пенсионер по болест; през
1994 година е прежижвяла мозъчен инсулт; страда от множество хронични
заболявания; в периода 1994 год. – 2018 год. многократно е постъпвала в
болница за лечение на различни заболявания.
Съвкупно от показанията на свидетелите М.Х.С. (бивша снаха на
ищцата) и М.Д.М. (без родство и дела със страните) се установява, че от 1993
год. до към 2008-2009 год. приобретателят по договора по нот. акт №
149/1994 год. на РС-провадия - Д. Д. Д. е работил в гр. Козлодуй, където е
живеел със семейството си, като е посещавал родителите си веднъж в
годината, за по няколко дни. След 2008 год. се преместил да живее в гр.
Варна със съпругата си и децата. Установява се,още, че към 2019 год. Д. Д. се
преместил да живее при майка си в гр. Провадия, но не той, а тя се е грижила
за него.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
4
кредиторът може да развали договора, а съгласно чл. 87, ал. 3 ЗЗД, когато с
договора са прехвърлени вещни права върху недвижим имот, развалянето
става по съдебен ред.
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД,
за разваляне на двустранен, възмезден и алеаторен договор, сключен на
09.12.1994 год., с който е прехвърлено правото на собственост върху имот
срещу задължението на приобретателя да поеме издръжката и гледането на
прехвърлителите лично – до смъртта им.
С договора за прехвърляне на собствеността върху имот срещу
задължение за издръжка и гледане едната страна поема срочното задължение
да гледа и издържа другата страна до края на живота й, с обем на грижи и
издръжка според договора или обичая, срещу една насрещна престация,
изпълнена със сключването на договора – прехвърляне правото на
собственост на собствен недвижим имот.
Задължението за гледане и издръжка има за предмет продължителна
във времето престация, определена не с конкретен срок, а с определяем срок –
моментът, в който лицето, което следва да получава престацията от грижи и
издръжка, почине. За да се развали един договор за прехвърляне право на
собственост срещу бъдещи грижи и гледане, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е
без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и
гледане е пълно или частично, забавено или неточно, тъй като всяка форма на
неизпълнение на алеаторното задължение за издръжка и гледане се
приравнява по последици на пълно неизпълнение.
В производството по иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД ищецът следва да установи
чрез главно и пълно доказване наличието на договор за издръжка и гледане
между насрещните страни по делото. Ищецът не е длъжен изрично да
изброява какво точно не е изпълнил по договора приобретателят. Ответникът
е този, който носи тежестта да докаже, че е предоставил пълно изпълнение,
покриващо изцяло задълженията му по договора за издръжка и гледане.
От съдържанието на договорните клаузи е видно, че страните са
уговорили приобретателят Д. Д. да престира гледане и издръжка на
прехвърлителите до смъртта му, като е предвидено поетото с договора
задължение да се изпълнява лично. Ограничения на престацията на
приобретателя в договора не са предвидени, като престацията е дължима
ежедневно, ден след ден. Т. е., налага се извода, че поетото задължение е за
цялостната издръжка на прехвърлителите, която включва изцяло храна,
режийни разноски, дрехи и др., съобразно нуждите им, без оглед на
възможносттите им да се издържат сами от имуществото и доходите си, както
и полагането на грижи за здравето, хигиената и домакинството на
прехвърлителите според нуждата им и възможностите им да се справят сами.
От ангажираните по делото доказателства (показанията на свидетелите
М.Х.С. и М.Д.М.) е установено, че от сключване на договора през 1994
година приобретателят Д. Д. не е изпълнил никаква част от поетите с
договора задължения. От ответниците не са ангажирани никакви
доказателства за противното. Установено е по делото, че в продължение на
5
повече от 15 години от сключването на договора, приобретателят Д. Д. е
живял в друго населено място и е посещавал родителите си веднъж годишно,
за по няколко дни. От това следва, че е налице пълно неизпълнение на
поетите с договора задължения, поради което и предявения иск е основателен
и подлежи на уважаване.
Наведените във въззивната жалба доводи за необоснованост на
решението, поради това, че не било съобразено от първоинстанционния съд,
че прехвърлителите са си запазили пожизнено правото на ползване върху
прехвърления с договора имот, а прехвърлителката Д. П. Д. живее и
понастоящем в него, от което следвало, че една голяма част от задълженията
на приобретателя са били изпълнени, а именно – да осигури квартира на
прехвърлителите, поради което не е налице неизпълнение на поетите с
договора задължения, настоящият състав счита за несъстоятелни. Както се
посочи по – горе, поетото задължение е за цялостната издръжка на
прехвърлителите, която включва изцяло не само осигуряване на подслон, но и
храна, режийни разноски, дрехи и др., съобразно нуждите им без оглед на
възможносттите им да се издържат сами от имуществото и доходите си. Дори
и да се приеме, че приобретателят е осигурил квартира (подслон) на
прехвърлителите, то липсват доказателства да е престирал в пълен обем,
осигурявайки на прехвърлителите, вкл. и на ищцата, цялостна издръжка,
включваща и храна, поемане на режийни разноски, дрехи и др., както и
полагането на грижи за здравето, хигиената и домакинството им, съобразно
поетото от него задължение.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото разноски на въззивниците не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства, в полза на въззиваемата Д. П. Д. следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция в размер на 1500 лева, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 344/28.12.2023 год., постановено
по гр. дело № 20213130101187 по описа на РС-Провадия;
ОСЪЖДА Б. Ц. Д. ЕГН **********, Ц. Д. Д. ЕГН ********** и Д. Д. Д.
ЕГН **********, тримата от гр. Варна, кв. „С.И.В.“, ***, да заплатят на Д. П.
Д. ЕГН ********** от гр. Провадия, Варненска област, ул. П.Е. ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1500 лева (хиляда и петстотин лева) –
разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, в шестмесечен срок от влизането му в
6
сила решението трябва да бъде отбелязано в СлВп – Провадия, в противен
случай вписването на исковата молба губи действието си.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7