Р Е Ш Е Н И Е
№ 260062
гр. Горна Оряховица, 21.07.2**1 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и първи юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б. като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 892 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2**0 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.357 КТ.
Ищецът А.Т.Й. твърди, че работи на длъжност „фелдшер“
във Филиал Горна Оряховица на ответника Център за спешна медицинска помощ –
Велико Търново (по-долу ЦСМП–Велико Търново). Излага, че със Заповед №
РД-01-63/26.05.2**0 г. на Директор на Центъра й е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“, за това, че в периода от 27.04.2**0 г.
до **.05.2**0 г. по време на извънредното положение поради коронавирусна
пандемия и риск за общественото здраве, без да се обърне към ръководството на
Центъра с въпроси или възражения, обсъжда пред различни медии допълнителните
трудови възнаграждения на персонала, определени от Министъра на
здравеопазването, с което се правят внушения за субективизъм и се уронва
престижа на ЦСМП–Велико Търново. Сочи се, че заповедта не съдържа нарушителят,
нарушението, кога е извършено и законният текст, въз основа на който е наложено
наказанието, което създава неяснота какво е деянието, заради което ищцата е
наказана. В тази връзка се уточнява, че заповедта не е мотивирана, не посочва
обективните и субективните признаци на твърдяното нарушение, нито сочи кое от
трудовите задължения е нарушено и въз основа на какви доказателства това е
прието от работодателя. Твърди се, че не са взети предвид писмените обяснения
на ищцата. Сочи, че със заповед от 11.05.2**0 г. на Директора на Центъра е
определена комисия, на заседанието на която от 21.05.2**0 г. ищцата е
участвала, но не са й предоставени копия от протокола и становището на
комисията, нито й е дадена възможност да допълни обясненията си. Определя
участието на д-р М.М. в комисията като конфликт на интереси, тъй като заповедта
е издадена въз основа на неин рапорт. Признава, че е дала изявления пред
медиите, но поддържа, че не е разпространила невярна информация. В тази връзка
твърди, че през месец март 2**0 г. е участвала пряко в обслужване на болни,
съмнителни за коронавирусна инфекция – на 18.03.2**0 г. е обслужвала пациент с
диагноза „Хронична обструктивна белодробна болест“ (по-долу „ХОББ“), приет във
Второ вътрешно отделение; на дежурството на 19/20.03.2**0 г. е обслужила
пациенти с диагноза „Пневмония билатералис“ и „ХОББ“, приети във Второ вътрешно
отделение и на 24.03.2**0 г. е обслужила пациент с отразена диагноза „Бронхит“,
но реално – с двустранна бронхопневмония, който престоял два часа в изолаторния
кабинет, но бил изписан за домашно лечение. Посочва още, че други служители, са
обслужвали пациенти със същите диагнози и са вписани в списъка-предложение за
получаване на допълнителни възнаграждения. Сочи, че преди изявленията в
интервютата се е обърнала към ръководството с въпроси относно начина и
методиката на изплащане на допълнителните парични средства. Възразява, че не е
била запозната с писмо на Министъра на здравеопазването и заповед на Директор на
Центъра относно начина на разпределяне на паричните обезщетения. Моли за постановяване на решение, с което
наложеното дисциплинарно наказание бъде отменено с присъждане на сторените
разноски.
Ответникът
ЦСМП–Велико Търново признава съществуването
на твърдяното
от ищцата трудово правоотношение, както и че със заповед РД-01-63/26.05.2**0 г.
на Директор на Центъра й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“. Сочи, че основание за налагането му са дадени от ищцата интервюта в края на месец април 2**0 г. за вестник „24 часа“,
телевизия „БТВ“ и вестник „Борба“, в които тя
заявила, че не всички медици от Филиала са получили допълнителни трудови
възнаграждения за работа с пациенти със съмнения за коронавирус и че не е ясен
принципът, по който те се разпределят. Твърди се, че разпределението на тези
средства е указано в писмо на Министъра на здравеопазването, а към датите, на
които са направени изявленията са били дължими допълнителни възнаграждения за
месец март 2**0 г., през който ищцата не е участвала пряко в обслужване на болен или лице със съмнение за коронавирусна
инфекция, поради което не е отговаряла на критериите за получаване на
допълнителното възнаграждение. Счита се, че е без значение дали ищцата е
запозната с писмото на Министъра на здравеопазването и издадената във връзка с
него заповед на Директора, защото Етичният кодекс за поведение на служителите
на ЦСМП–Велико Търново изисквал да потърси информация за механизма на
обезщетяване от работодателя си, в случай, че той не й е ясен. Твърди се, че
вместо това, ищцата се конфронтирала с прекия си ръководител, като претендирала
заплащане на допълнителни средства за месец март 2**0 г., които не й се следват
и разгласила невярна информация пред медиите, с което нарушила чл.13, чл.29 и
чл.31 от Етичния кодекс и уронила
престижа на работодателя. В писмена
защита се допълва, че поради медийните публикации в обществото се създало
усещане, че Спешна помощ е в центъра на някакъв скандал, че здрави лица се
записват като болни за да се усвояват пари и че проблемите в ЦСМП–Велико Търново не спират. Посочва, че заповедта съдържа всички
изискуеми реквизити, както и че процедурата по налагане на наказанието била
спазена. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен и да му бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните е безспорно, а и от трудов договор № 688/21.08.2007 г. се установява, че ищцата заемала длъжността „медицински фелдшер“ при ЦСМП–Велико Търново. Спрямо служителите на ЦСМП–Велико Търново действал утвърдения от Директора на Центъра Етичен кодекс за поведение, съгласно който те били задължени да поставят пред своя ръководител открито и честно проблемите, с които се сблъскват в процеса на работа (чл.13) и дължали при изпълнение на служебните си задължения и в личния и в обществения си живот, да следват поведение, което не уронва престижа на Центъра (чл.29), като се стремят да избягват конфликтни ситуации, а при възникването им – да ги преустановят, като запазят спокойствие и контролират поведението си (чл.31). Свид.Ш. установява, че с оглед длъжността на ищцата, нейни ръководители били д-р В.Х.– Директор на ЦСМП–Велико Търново, д-р М.М. – завеждащ Филиал за спешна медицинска помощ – Горна Оряховица и той, като отговорен медицински фелдшер във Филиала.
Видно от книгите за повиквания на спешна медицинска
помощ и амбулаторния дневник, на 18.03.2**0 г. ищцата била дежурна от 07:30
часа до 19:30 часа (дневно дежурство) и обслужила двама пациенти с диагноза „ХОББ“
– амб.№№ 2*** и 2***, първият от които с отравяне, приет в Отделение по
анестезиология и интензивно лечение, а вторият – приет във Второ вътрешно
отделение. На същото дежурство бил обслужен пациент с диагноза „Bronchopneumonia billateralis”, който бил приет във Второ вътрешно отделение.
Съгласно същите писмени доказателства ищцата положила нощно дежурство на
19/20.03.2**0 г. и обслужила пациент с диагноза „Pneumonia
billateralis” (амб.№
2***) и с диагноза „ХОББ обострен“ (амб.№ 2***), като и двамата били приети
във Второ вътрешно отделение. Видно от книгата за повиквания на спешна
медицинска помощ, ищцата е била дежурна и от 19:30 часа на 24.03.2**0 г. до
07:30 часа на 25.03.2**0 г. Пациент с амб.№ 2*** бил приет на 24.03.2**0 г. в
19:05 часа (по време на дневното дежурство) и освободен в 21:15 часа, след консулт
с дежурен по болница. Поставена му била диагноза „Bronchitis acuta”.
С писмо изх. № К19-4/06.04.2**0 г. на Министъра на
здравеопазването ЦСМП–Велико Търново било уведомено, че Министерството на
здравеопазването ще финансира изплащане на допълнителни трудови възнаграждения
на медицински и немедицински персонал, участвал пряко в обслужване на болни с
коронавирус или със съмнение за такъв. Било указано възнагражденията да се
изплащат ежемесечно, след изтичане на отчетния месец. Въз основа на писмото,
със заповед № РД-01-57/29.04.2**0 г. на Директор на ЦСМП–Велико Търново било
наредено изплащане на възнагражденията при следните изисквания: до първо число
на месеца отговорните лекари и фелдшери на филиалите да представят данни за
медицинските случаи – домашни посещения и амбулаторно болни и кои са
медицинските или немедицинските специалисти, които са ги обслужили, като се
представят фишовете за спешна медицинска помощ.
Не се спори, че ищцата и останалите служители във
Филиала не били запознати срещу подпис с писмото и заповедта. Показанията на свид.М.
и свид.Ш. установяват, че заради обявената пандемия не било проведено събрание
във връзка със заповедта на Директора. Свид.М. посочва, че заповедта била ясна
на всички, защото Министърът на здравеопазването изяснил чрез медиите, че
средствата ще бъдат получени от персонал, който е в досег със съмнителни за
Ковид-19 или болни от Ковид-19. Свид.Ш., установява, че разясненията как ще
бъдат разпределяни средствата ставали по бригади (по дежурства). Двамата със
свид.М. обяснявали, че средствата ще бъдат получени само от служители, които са
били контактни със съмнителни пациенти. Свид. Ш. посочва, че ищцата и
останалите от персонала, тъй като са медицински лица, би трябвало да знаят кой
пациент е съмнителен. Свид.С. – медицинска сестра във Филиала, научила от свид.М.
и свид.Ш., че средства ще бъдат получени от служителите, които са извозвали,
приемали, транспортирали, обслужвали пациенти, приети в Ковид-отделение или
Инфекциозно отделение въз основа на преценка от дежурен по болница или
инфекционист. Тя допълва, че имало информация за същото и в социалните мрежи.
От показанията на свид.М. и свид.Ш. се установява,
че предложението за кои от случаите да се изплатят допълнителни възнаграждения
за месец март 2**0 г. било изготвено въз основа на документи. Двамата свидетели
уточняват, че включвали случая като съмнителен за Ковид-19, ако от документите
било видно, че след консултация с дежурен по болница или инфекционист, пациентът
бил приет в Инфекциозно отделение, като свид.Ш. пояснява, че има и няколко
случая на служители, които са били контактни с болни. И двамата свидетели
подчертават, че релевантен е бил само приемът в Инфекциозно отделение. Видно от
предложение на свид.М. с вх.№ 75-119/15.04.2**0 г., книгите за повиквания на
спешна медицинска помощ и амбулаторния дневник, в изготвения от свид.Ш. списък,
били включени и служителите от бригадите, обслужвали пациенти с диагнози „Пневмония“ и „ХОББ“, приети както в Инфекциозно
отделение, така и във Второ вътрешно отделение (амб.№ 1***; амб.№ 2***; амб.№ 2***).
От
заключението по задача № 3 на приетата съдебно-медицинска експертиза и
разясненото от вещото лице при изслушването й, се установява, че симптомите,
въз основа на които може да възникне съмнение за коронавирусна инфекция са
температура, отпадналост, задух, загуба на обоняние, кашлица, дихателна
недостатъчност при тежките форми, както и по-рядко срещани симптоми като хрема,
повръщане, разстройство. За да се определи един пациент като съмнителен към
месец март 2**0 г., заедно с тези симптоми следва да е налице и епидемиологична
анамнеза – контакт на пациента с потвърдени случаи, работа с много хора, работа
в сферата на здравеопазването, пътуване в определени държави и пр. Вещото лице
изяснява, че епидемиологичната анамнеза се отразявала в „История на
заболяването“, след като пациентът се приеме в лечебно звено в болнично
заведение, а от Спешна помощ такава анамнеза се снема устно без да се отразява
в изготвените документи. Съгласно уточненията при изслушването на експертизата,
симптомите на „Пневмония билатералис“ и „ХОББ“ се покриват със симптомите на
Ковид-19, тъй като при тях има дихателна недостатъчност и рентгенова находка.
Допълва, че при тежките случаи на „ХОББ“ има също отпадналост, загуба на
обоняние и прогресиращо развитие на кашлица, задух и дихателна недостатъчност. Обобщава,
че всички пет симптома на белодробните заболявания – задух, кашлица, храчки,
кръв в храчките и евентуално ниска кислородна сатурация, могат да бъдат и
симптоми на Ковид-19. Вещото лице дефинира „пряко обслужване на болни“ като
обслужване на пациент за извършване на лечение и подпомагане на жизнените
функции или изследвания и процедури, които ще подпомогнат по-нататъшното лечение
и подпомагане на жизнените функции, или подпомагане на жизнените функции при
критично болни пациенти. Той изяснява, че въз основа на представените документи
не може да даде категоричен отговор на задача № 1, тъй като за да отговори дали
ищцата пряко е участвала в обслужване на пациенти, трябва да се знае какво е
извършвала за всеки от тях. При изслушването вещото лице обобщава, че в
обсъдените в заключението случаи, няма такива, които да отговарят и на двата
критерия едновременно.
Тук е
мястото да се отбележи, че в констативно-съобразителната част на експертизата,
вероятно защото копието от амбулаторната книга не позволява да се види
таблицата в цялост, вещото лице е разгледало и случаи, за които писмените
доказателства установяват, че ищцата не е участвала. Такъв е пациентът с
диагноза „Pneumonia dextra”, който е бил
настанен в Инфекциозно отделение (амб.№ 2***), който вещото лице е посочил като
обслужен през дежурството на 19/20.03.2**0 г., заедно с двама други пациенти с
диагнози „Bronchitis ac.” и още един с
диагноза „Pneumonia billateralis”. Амбулаторната
книга показва, че всички тези пациенти са обслужени през дневното дежурство на
19.03.2**0 г., което не е положено от ищцата. Пациентът с амб.№ 2***, за който
вещото лице сочи, че не може да се установи какви са симптомите и дали отговаря
на критериите за съмнителен за Ковид-19 случай, е включен в предложение вх.№ 75-119/15.04.2**0 г. под №
8.
Не е
спорно между страните, че ищцата не била включена в предложението на
свидетелите М. и Ш. и не е получила допълнително трудово възнаграждение за
месец март 2**0 г. От проведената очна ставка между ищцата и свид.Ш. се
установява, че на 25.04.2**0 г., след края на дневната смяна на ищцата и при
встъпване на свидетеля на нощна смяна, тя го попитала защо едни служители имат
бонус (допълнително възнаграждение), а други – не. Отговорът му бил, че нещата
са се случили много набързо. Ищцата му задала допълнителен въпрос дали останалите
ще получат пари, на което свид.Ш. отговорил, че не знае.
Безспорно
между страните е, че в периода 27.04.2**0 г. – **.05.2**0 г. ищцата е правила
изявления пред медии относно разпределението на допълнителните трудови
възнаграждения в ЦСМП–Велико Търново,
Филиал – Горна Оряховица, в които заявила, че не всички медици от Филиала са
получили допълнителни трудови възнаграждения за работа с пациенти със съмнения
за коронавирус и че не е ясен принципът, по който те се разпределят. С вх.№ 75-145/11.05.2**0
г. до Директора на ЦСМП–Велико Търново постъпил рапорт от свид.М., съгласно
който в предаването „Тази сутрин и неделя“ по БТВ на **.05.2**0 г. и в статия
във вестник „24 часа“ ищцата и шофьора Е.Е.изнесли неверни данни, че
допълнителните стимули (възнаграждения) са раздавани субективно и на тъмно, без
критерии. Посочено било, че тя, заедно със свид.Ш., са изготвили извадка от
амбулаторен журнал и амбулаторни листи до 31.03.2**0 г., въз основа на която
възнаграждения са получили 26 служители. Свидетелката посочила изрично, че е
телефонирала на по-голямата част от служителите, неполучили възнаграждения, за
да разясни условията за получаване на сумите, но не се е свързала с ищцата и
шофьора Е.Е., тъй като „те търсят отговор от медиите“. Със същото предложила на
двамата да бъде наложено наказание заради незачитане на личното достойнство и
правата на пациента с разпространяване на лична информация; уронване на името и
авторитета на Филиал за спешна медицинска помощ – Горна Оряховица и на
авторитета на Завеждащия филиала.
Свид.Ш. сочи,
че след изявленията в медиите била извършена повторна проверка на документите,
въз основа на която допълнителни средства получили още четирима служители. В
телефонен разговор с ищцата, тя изразила претенции за прегледания на 24.03.2**0
г. пациент с амб.№ 2***, но свид.Ш. й отговорил, че няма основания за
получаване на възнаграждението. Свид.С. изяснява, че последващи проверки са
извършвани не само по повод интервюто, а и поради претенции пред ръководството
на други служители, които смятали, че им се дължат допълнителни възнаграждения.
Всеки от тях посочвал конкретни дати, на които счита, че е обслужвал пациенти,
отговарящи на критериите и се извършвала допълнителна проверка само на тези
случаи. Свидетелката установява, че не е имало служител, който да е претендирал
допълнително възнаграждение по този начин и да не му е изплатено в последствие.
Със
заповед № РД-01-59/11.05.2**0 г. на
Директор на ЦСМП–Велико Търново била определена комисия, на която било
възложено на 21.05.2**0 г. да проведе заседание, в което да се запознае с
рапорта на д-р М., да разгледа писмените обяснения на ищцата и да я изслуша.
Определен бил срока за представяне на писмени обяснения от ищцата и срок за
изготвяне на становище до Директора. Не е спорно, че в състава на комисията участвала
свид.М..
В определения от Директора на ЦСМП–Велико Търново
срок ищцата представила писмени обяснения вх.№ 75-151/19.05.2**0 г. В тях
посочила, че счита работодателят за предубеден, защото предварително е
преценил, че ще й бъде наложено наказание само въз основа на рапорта. Заявила, че
писмото на Министъра на здравеопазването и заповедта на Директора, не са
доведени до знанието й и че не е запозната с предложението на д-р М. на кои
лица да бъде отпуснато допълнително възнаграждение, поради което и не е могла
да възрази своевременно.
Страните
не спорят, че било проведено заседание на определената комисия, на което
присъствала и била изслушана ищцата (показанията на свид.М.). Съгласно
становище вх. № 75-157/21.05.2**0 г.,
след запознаване с рапорта, съдържанието на обясненията на ищцата, статии във
вестниците „Борба“ и „24 часа“, репортаж от централната емисия новини на „БТВ“
от **.05.2**0 г. и след изслушване на ищцата, комисията счела, че ищцата е
нарушила Етичния кодекс и уронила престижа на ЦСМП–Велико Търново, поради което
предложила на Директора да й бъде наложено дисциплинарно наказание. Мотив за
това било, че основополагащият принцип за получаване на възнаграждението бил
указан от Министъра на здравеопазването – всеки служител, участвал пряко при
обслужване на болни с коронавирус или със съмнение за такъв. Позовавайки се на
алгоритъм на РЗИ за поведение при идентификация на пациент с COVID-19
в доболничната помощ, комисията счела, че съмнителен случай е болен с остра
респираторна инфекция (внезапна поява на кашлица, висока температура,
затруднено дишане) и наличие на епидемиологичен критерий: в рамките на
предшестващите 14 дни да е бил в близък контакт с вероятен или потвърден
случай, анамнеза за пътуване в рискови дестинации или заболелият да е работил
или посетил отделение за лечение на COVID-19 пациенти. Посочено е, че
направената повторна проверка не дала основание за корекция в списъците, а
ищцата не посочила причина, поради която не се е обърнала първо към
ръководството. Страните не спорят, че становището не било връчено на ищцата. С
резолюция върху становището, Директорът на ЦСМП–Велико Търново възложил
изготвяне на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“.
Не се
спори, че със заповед № РД-01-63/26.05.2**0
г. на Директор на ЦСМП–Велико Търново на ищцата било наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“, за това че в периода от 27.04.2**0 г.
до **.05.2**0 г. по време на извънредното положение поради коронавирусна
пандемия и риск за общественото здраве, без да се обърне към ръководството на
Центъра с въпроси или възражения, обсъждала пред различни медии допълнителните
трудови възнаграждения на персонала, определени от Министъра на здравеопазването,
с което се правили внушения за субективизъм и се уронвал престижа на
ЦСМП–Велико Търново. В заповедта било посочено, че наказанието се налага на
основание чл.188, т.2 КТ, вр. чл.187, ал.1, т.8 КТ, въз основа на рапорта и
становището. Заповедта била връчена на ищцата на 29.05.2**0 г. съгласно
неоспореното по авторство нейно изявление.
Свид.М. посочва, че след нейно участие в предаването
„Тази сутрин“ в телевизия „БТВ“ приятели изразили мнение, че интервюто било
водено тенденциозно и й изказали подкрепата си. Тя написала и опровержение във
„Фейсбук“, което било коментирано 50-60 пъти. В разпита си свид.Ш. също
изразява мнение, че в това интервю не се дало възможност на свид.М. да вземе
становище и да внесе пояснения.
Свид.М. обобщава, че след интервюто на ищцата не е
последвало нищо, а свид.Ш. посочва, че е имало негативен отзвук сред колеги и
познати. Свид.Ш. и свид.С. изясняват, че знаят да са правени коментари, че в
Спешна помощ пак нещо не е направено добре и че служителите не си вършат
работата, а се карат за пари.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.357 КТ за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Доколкото искът се основава на отричане на основанието за ангажиране на
дисциплинарна отговорност, ответникът следва да установи действията или
бездействията на работника или служителя, които твърди да съставляват
дисциплинарно нарушение, както и законосъобразността на налагането на
дисциплинарното наказание с оглед въведените от ищеца доводи и служебната
проверка, дължима от съда. В случая не е спорно съществуването на валидно
трудово правоотношение, по силата на което ищцата изпълнява длъжността „медицински фелдшер“ при ответника, а
въведените в исковата молба доводи за незаконност на уволнението се свеждат до
нарушения на чл.193 КТ и чл.195 КТ. Предвид правилото на чл.193, ал.2 КТ, на
първо място подлежи на разглеждане въпросът дали ответникът е осигурил
възможност на ищцата да бъде изслушана или да депозира писмени
обяснения.
За да изпълни надлежно задълженията си по чл.193 КТ,
работодателят следва да покани работника или служителя да бъде изслушан или да даде
писмени обяснения за посочено по разбираем начин конкретно негово поведение. Допустимо
е това да стане и чрез препращане към други известни на работника или служителя
документи, в които това поведение е уточнено. Работодателят следва да предостави
достатъчен според обстоятелствата срок на работника или служителя и ако реши да
упражни дисциплинарна власт – да му наложи наказание за същото деяние, за което
е изискал обяснения, в момент, следващ предоставянето на устни или писмени обяснения
или изтичане на определения за това срок (Решение № 106/25.04.2013 г. по гр.д.
№ 698/2012 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 124/23.06.2**0 г. по гр.д. № 3709/2019 г. на
IV Г.О. на ВКС). Няма изискване за форма на отправената
от работодателя покана, нито за изготвяне на нарочен акт за начало на
дисциплинарната процедура (производство) или уведомяване на работника или
служителя, че обясненията се изискват в рамките на такава процедура (Решение №
182/07.10.2015 г. по гр.д. № 1284/2015 г. на III Г.О. на ВКС; Решение № 309/14.03.2018 г. по гр.д. №
5464/2016 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 96/22.07.2019
г. по гр.д. № 2116/2018 г. на III Г.О. на ВКС).
Установеното от фактическа страна дава основание за
извод, че работодателят е дал на ищцата възможност да даде обяснения. Такава
възможност й е дадена на два пъти – писмено и устно на заседанието на
комисията. Със заповедта за назначаване на комисия работодателят е определил и
срок за даване на обяснения от ищцата. Макар в заповедта да не се сочи
конкретното поведение на ищцата, за което обясненията се изискват, тя препраща
към рапорта на свид.М.. Ищцата се е възползвала от правото си да даде писмени
обяснения и от съдържанието им е явно, че рапортът й е бил известен. Ищцата е
дала писмени обяснения за деянията, упоменати в рапорта (участие в телевизионно
предаване, посочено като „Тази сутрин и неделя“ на **.05.2**0 г. по телевизия
„БТВ“ и статия във вестник „24 часа“). Макар тези деяния да се различават от
обсъдените и преценени от комисията (репортаж в централна емисия новини на **.05.2**0
г. по телевизия „БТВ“, статии във вестници „Борба“ и „24 часа), това
автоматично не води до опорочаване на процедурата по чл.193, ал.1 КТ. Не е
спорно, че ищцата е участвала в заседанието на комисията и е била изслушана
устно (показанията на свид.М.). С оглед момента на извършване на деянията
(по-малко от месец преди даването на обяснения), естеството на поведението, за
което обясненията се искат (даването на изявления пред медии не е част от
обичайната служебна дейност и редкият случай предполага ищцата да има спомен за
това), липсата на необходимост от допълнителни справки (защото статиите и
репортажът са били представени от комисията), срокът за даване на обяснения за
тези деяния се явява достатъчен и разумен (за критериите – напр. Решение № 53/31.05.2017
г. по гр.д. № 2943/2016 г. на III Г.О. на ВКС).
Неоснователни са доводите на ищцата, че процедурата била опорочена, защото не е
получила протокол от заседанието на комисията (какъвто изобщо не е бил
изготвен) или копие от становището й. Понеже процедурата не е формална, липсва
изискване за създаване на документи, а на по-силно основание – за връчването
им на ищцата. Работодателят следва да осигури единствено възможност на
работника или служителя да даде обяснения и след като това е сторено, той е
получил следващата му се по закон възможност да се защити. Събирането на
доказателства или вземането на решение дали и как да бъде упражнена
работодателската власт не са подчинени на принципите на състезателност,
непосредственост или публичност (Решение № ***/03.10.2013 г. по гр.д. №
1328/2012 г. на IV Г.О. на ВКС). По същите
съображения участието на свид.М. в комисията не опорочава действията й или
налагането на дисциплинарно наказание. Субектът на работодателска власт е
свободен да избере дали пряко или чрез други лица да изслуша работника или
служителя. Липсва основание за аналогия с ролята на прокурора, развита в
писмената защита на ищцата, тъй като решението дали да бъде наложено наказание
и какво да бъде то, не е взето нито от свид.М., нито от комисията (резолюция
върху становището и заповед за налагане на дисциплинарно наказание).
Разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ по императивен начин
установява необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание. Съгласно посочената норма актът на работодателя трябва да съдържа
данни за нарушителя, описание на нарушението и времето на извършването му, наложеното
наказание и законния текст, въз основа на който се налага. Нарушението следва
да е описано по такъв начин, че за работника или служителя да следва несъмнен
извод за същността на фактическото основание (осъщественото поведение), за
което е наказан. Законът не поставя изискване в заповедта да бъдат посочени
всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, денят и часът
на осъществяването им, кои задължения по длъжностна характеристика не са
изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво е
извършеното дисциплинарното нарушение според класификацията в чл.187 КТ. Както
в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание, е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по
разбираем за работника начин, така че да са ясни съществените признаци на
деянието от обективна страна. Не съществува забрана това да бъде направено и
чрез други документи, към които заповедта препраща, независимо дали те изхождат
от работодателя или не, като в този случай тези документи трябва да са известни
на работника или служителя, или да са му били връчени, най-късно със заповедта
за налагане на наказанието. Недвусмисленото и точно описание на деянието в
заповедта или друг акт, към който тя препраща, е необходимо за да гарантира възможност за ефективна защита
срещу наказанието и съдебна проверка на законосъобразността му (Решение № 92/16.03.2011 г. по гр.д. № 910/2010
г. на III Г.О. на ВКС; Решение № 122/27.05.2013
г. по гр.д. № 975/2012 г. на III Г.О. на ВКС;
Решение № 60/05.06.2013 г. по гр. д. № 546/2012 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 177/17.06.2014 г. по гр.д. №
7430/2013 г. на III Г.О. на ВКС; Решение № 181/22.07.2015
г. по гр.д. № 4554/2014 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение
№ 83/24.07.2015 г. по гр.д. № 5585/2014 г. на III Г.О. на ВКС; Решение
№ 213/08.10.2015 г. по гр.д. № 7372/2014 г. на III Г.О. на ВКС; Решение
№ 142/03.05.2016 г. по гр.д. № 6286/2015 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 164/22.06.2015 г. по гр.д. №
6474/2014 г. на III Г.О. на ВКС; Решение № ***/13.07.2016
г. по гр.д. № 67/2016 г. на IV Г.О. на ВКС;
Решение № 309/14.03.2018 г. по гр.д. № 5464/2016 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение
№ 152/08.12.2017 г. по гр.д. № 677/2017 г. на III Г.О. на ВКС; Решение № 109/10.07.2018 г. по гр.д. №
4189/2017 г. на III Г.О. на ВКС; Решение № 78/11.04.2018
г. по гр.д. № 1835/2017 г. на IV Г.О. на ВКС и
цитираната в последното съдебна практика). Изискването за посочване на време на
извършване на дисциплинарното нарушение ще бъде изпълнено и само чрез посочване
на период, в случаите когато спецификата на изпълняваната работа, естеството
или повторяемостта на нарушението или по-късното му откриване, не позволяват посочване
на точни дати на извършване (Решение № 181/22.07.2015 г. по гр.д. № 4554/2014
г. на IV
Г.О. на ВКС; Решение № 37/18.**.2**0 г.
по гр.д. № 3369/2019 г. на IV Г.О. на ВКС)
Чл.195 КТ не съдържа изискване за посочване на
доказателствата, въз основа на които работодателят е счел деянието за
осъществено, обсъждане на обясненията на работника или служителя или изрично
формулиране на нарушеното трудово задължение, поради което доводите на ищцата
за липса на такива мотиви са изначално неоснователни. Без значение е дали в
заповедта е посочена разпоредба от КТ, която е нарушена, съответно дали позоваването
е точно и работодателят правилно е квалифицирал вида нарушение (Решение № 318/21.06.2010 г. по гр.д. № 120/2009 г. на III Г.О. на ВКС; Решение № 154/17.04.2015 г. по гр.д. №
6249/2014 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение №
309/14.03.2018 г. по гр.д. № 5464/2016 г. на IV Г.О. на ВКС). Поради това е
ирелевантно, че в заповедта е вписано, че ищцата уронила престижа на ЦСМП –
Велико Търново, вместо че е уронила доброто име на предприятието, както е
точния текст на чл.187, ал.8, предл.2 КТ. Без значение за законността на
наказанието е още, че самата квалификация е непрецизна (посочено е само чл.187,
ал.8 КТ). Това е така, защото дори изобщо да липсва правна квалификация на
нарушението, това не опорочава заповедта, ако квалификацията може да се даде от
съда въз основа на фактическите обстоятелства, изложени от работодателя. Така отново
следва да се настои на това, че същественото за мотивирането на заповедта е
индивидуализацията на самото деяние (действие или бездействие) чрез неговите
обективни и субективни признаци в такава степен, че да бъде несъмнено, ясно и
недвусмислено конкретизирано по понятен за работника начин. Критерият за преценка
за дали това изискване е спазено е дали може да бъде изпълнена целта на мотивирането
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – дали може да се направи
извод за спазване на правилото за еднократност на наказанието, на сроковете по
чл.194 КТ и има ли възможност на наказаният работник или служител да осъществи
ефективна защита на своите права в хода на съдебното производство по проверка
на законността на наложеното наказание. Ако изложените в заповедта мотиви са
достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по
смисъла на чл. 195 ал. 1 КТ (Решение № 126/26.06.2013 г. по гр. д. № 1060/2012
г. на III
Г.О. на ВКС; Решение № 177/17.06.2014 г.
по гр.д. № 7430/2013 г. на III Г.О. на ВКС;
Решение № 213/08.10.2015 г. по гр.д. № 7372/2014 г. на III Г.О. на ВКС; Решение № 411/03.12.2015 г. по гр.д. № 2987/2015
г. на IV
Г.О. на ВКС; Решение № 16/28.01.2016 г.
по гр.д. № 3381/2015 г на IV Г.О. на ВКС;
Решение № 142/03.05.2016 г. по гр.д. № 6286/2015 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 78/11.04.2018 г. по гр.д. №
1835/2017 г. Решение № 124/23.06.2**0 г. по гр.д. № 3709/2019 г. на IV Г.О. на ВКС).
Съдът намира, че заповед № РД-01-63/26.05.2**0 г. на Директор на ЦСМП–Велико Търново не
отговаря на гореизложените критерии за мотивиране чрез излагане на фактическото
основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност. На първо място, времето
на извършване на нарушението е посочено чрез период без да е налице коя да е от
предпоставките за това изключение. Естеството на деянията и времето на тяхното
установяване предполагат знание у работодателя на точната дата на медийните
публикации и репортажи, поради което надлежното мотивиране на заповедта в
случая изисква конкретното им посочване. Още повече самият ответник,
претендирайки, че наказанието е наложено и заради интервю за вестник „Борба“,
уточнява, че статията е публикувана след посочения в заповедта период (на
04.05.2**0 г., съгласно изясненото в първото съдебно заседание). Времето на
деянията не може да бъде определено посредством препращане към документите,
посочени в заповедта – рапорт на свид.М. и становище на комисията. В
рапорта това е изпълнено единствено за телевизионния репортаж, но не и за
публикацията във вестник „24 часа“, а становището не е било известно на ищцата,
поради което не може да запълни празнотата в заповедта.
Освен посоченото, заповедта не съдържа никакви
признаци на деянието, за което ищцата е наказана. Съгласно съдържанието на
заповедта, на нея са й вменени бездействие (необсъждане на проблема с
ръководството) и действия (обсъждане на проблема пред медиите). Макар
работодателят да е можел, той не е посочил кои са медиите, колко на брой са
медийните изявления и какво е тяхното конкретно съдържание. Заповедта изобщо не
позволява да се определи дали наказанието се налага само заради факта, че
ищцата е дала интервю (обсъждала пред медии) или заради казаното от нея при
това обсъждане. Тези недостатъци на заповедта не могат да се преодолеят
посредством никакъв способ за тълкуване, нито би могло обосновано да се защити
позиция, че фактическото основание за налагане на наказанието е определено чрез
препращане към цитираните документи. Това е така, защото рапортът съдържа и
описание на нарушения на друго лице – Е.Е.и неговото съдържание не позволява
разграничение на казаното пред медиите от всеки от двамата. Допълнително в рапорта
се обективира и нарушение, вменено само на другия служител (разгласяване на
лични данни за пациенти). Така рапортът не може да послужи за запълване на
липсващите мотиви на заповедта, защото нито извършеното от ищцата е
конкретизирано и отделено от действията на другия служител, нито е разграничимо
с кое действие ищцата и/или Е.Е.са проявили незачитане на личното достойнство и
правата на пациента, уронили името и авторитета на Филиал за спешна медицинска
помощ – Горна Оряховица и на авторитета на Завеждащия филиала. Да се приеме
противното би означавало да не се спази изискването за посочване на нарушителя,
задължително в същата степен, както посочването на нарушението. Мотивиране на
заповедта чрез препращане от становището на комисията е недопустимо по същите
като горепосочените съображения – този документ не е бил известен на ищцата.
Приложен към конкретния случай, критерият за
съответствие на заповедта с чл.195, ал.1 КТ, дава основание за отрицателен
отговор на спорния въпрос мотивирано ли е налагането на дисциплинарно
наказание. От описаното в заповедта не може да се заключи колко са деянията,
кога са извършени и в какво се изразяват, а от там е налице невъзможност за
проверка на изискването за еднократност на наказанието, на изтичане на
сроковете по чл.194 КТ (защото текат за всяко нарушение поотделно) и
най-важното – липсва на възможност за ефективна защита срещу фактите, дали
основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност. Едва в отговора на
исковата молба работодателят уточнява кои изявления на ищцата и пред кои медии
са го мотивирали да я накаже дисциплинарно. По тази причина ищцата възразява
срещу посоченото основание за наказанието като оспорва част от твърденията и
въвежда насрещни такива в първия възможен за това процесуален момент – първото
съдебно заседание.
Посоченото до тук мотивира съда да приеме, че макар на
ищцата да е дадена възможност по реда на чл.193 КТ да даде обяснения за всички
свои изявления пред медиите, от съдържанието на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание не става ясно за кое или кои от тях е наказана, поради
което и актът на работодателя не отговаря на изискването на чл.195, ал.1 КТ и наложеното
с него наказание следва да бъде отменено. Въвеждането на твърдения за
фактическото основание за налагане на наказанието в производството по проверка
на законосъобразността му, не може да санира липсата на мотиви на заповедта.
Само за пълнота на изложението и с оглед необходимостта от обсъждане на всички
доводи на страните, следва да се посочи, че дори заповедта да съдържаше всички наведени
в отговора на исковата молба обстоятелства, те не осъществяват вмененото на
ищцата нарушение на трудовата дисциплина – уронването на доброто име на
работодателя чрез разпространение на невярна информация в медиите.
На първо място ищцата не е нарушила чл.13 от Етичния
кодекс по начина, претендиран от ответника, защото при възникване на проблема и
преди медийните изявления, тя се е обърнала към нейния ръководител с въпрос
защо някои от колегите й са получили възнаграждения, а други – не, изискващ
посочването на принципа за изплащане на сумите. На следващо място, тя не е
изложила пред медиите невярна информация, с което да наруши другите две
задължения от Етичния кодекс. Отоговаря на истината, че не всички служители са
получили възнаграждения (напр. свид.С.), а критерият за това кой да получи
такива, не е бил ясен. Основание за последното е на първо място това, че
критериите за изплащане на възнагражденията не са посочени нито в писмото на
Министъра, нито в заповедта на Директора (поради което и запознаването на
служителите с тях няма никакво значение). Определянето, че възнаграждения ще
получи персоналът, който е обслужвал пациенти със съмнение за коронавирусна
инфекция, без да се сочи как обективно да се дефинира кой пациент е съмнителен,
не съставлява въвеждане на критерии, а липса на такива. Показателно за неяснотата
е, че списъкът-предложение е следвало да включва случаи, при които след консултация с дежурен по болница или
инфекционист, пациентът бил приет в Инфекциозно отделение, а реално включва и
приети в друго отделение (Второ вътрешно отделение), каквито са обслужените от
ищцата. Неяснотата се потвърждава и от това, че следваните при изготвяне на
списъка критерии за съмнителни пациенти се различават от посочените в
становището на комисията и установените от експертизата. Именно тази разлика е
дала основание на вещото лице да заключи за един от включените в предложението
случаи, че не е налице съмнение за Ковид-19. Действително от писмените доказателства
не става ясно дали ищцата е обслужвала съмнителни пациенти пряко, по начина, по
който това е дефинирано от вещото лице. Доколкото обаче предложението е
изготвено въз основа на същите документи, такива данни не са били налични и за
останалите служители. Това не е препятствало включване в списъка-предложение на
цялата бригада, обслужвала съответните пациенти. Така дори и медийните
публикации или репортажи да са предизвикали някакъв негативен обществен отзвук
(макар конкретно негово проявление да не бе установено), той не се дължи на
неизпълнение на трудово задължение на ищцата.
Изложените до тук
съображения мотивират съда да заключи, че наложеното на ищцата дисциплинарно
наказание не е законосъобразно. Искът й се явява основателен и следва да бъде
уважен, като дисциплинарното й наказание
„предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед № РД-01-63/26.05.2**0 г. на
Директор на ЦСМП, бъде отменено.
На основание чл.83, ал.1,
т.1 ГПК ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски в производството.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът е задължен
да заплати дължимите разноски за държавна такса за първоинстанционно
разглеждане на делото в размер съгласно чл.3 ТДТССГПК от 80 лв. и да възстанови
заплатената от бюджета на съда част от
възнаграждението на вещото лице (50 лв.), като бъде осъден да заплати и 5 лв. в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.Предвид изхода на спора и по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК, ищцата има
право да й се присъдят направените разноски. Тя е направила такова искане и е представила доказателства да е сторила
разноски в производството в размер 150 лв. за платено в брой адвокатско
възнаграждение, поради което тази сума й се следва за заплащане от ответника.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, наложено на А.Т.Й., ЕГН **********,***
от ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, БУЛСТАТ 8142210**, с адрес гр.Велико Търново, ул.“Ниш“ № 1,
представлявано от Директора В.П.Х., със Заповед № РД-01-63/26.05.2**0 г. на Директор на Център
за спешна медицинска помощ – Велико Търново
ОСЪЖДА ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, БУЛСТАТ 8142210**, с адрес гр.Велико Търново,
ул.“Ниш“ № 1, представлявано от Директора В.П.Х. да заплати по сметка на
Районен съд – Горна Оряховица сумата
от 130 лв. /сто и тридесет лева/, представляваща държавна такса за разглеждане
на делото и възнаграждение за вещо лице, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА
МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, БУЛСТАТ
8142210**, с адрес гр.Велико Търново, ул.“Ниш“ № 1, представлявано от Директора
В.П.Х. да заплати на А.Т.Й., ЕГН **********,*** сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща направени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: