РЕШЕНИЕ
гр. С., 04.04.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I
Гражданско отделение, 19 състав в публичното заседание на тридесети
септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА
РУБИЕВА
при секретаря Д.И. и с участието на прокурора
…..,като
разгледа докладваното от съдия Рубиева гр.д. №12443/2009г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са при
условията на активно и пасивно субективно съединяване искове с правно основание
чл. 30, ал.3 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба ищците – В.И.Х., Й.Ж.Х., С.Г.И. и Л.И.И.
твърдят, че с ответниците са съсобственици на следния недвижим имот, находящ се
в град С., район И., ж.к. „З.Ф.”, бул. „С.” №***, бивш бул. „В. И.” с обща застроена и незастроена
площ от 8 500 кв.м., съставляващ поземлен имот планоснимачен номер 66 с
отреждане за ОЖС и КОО, в квартал 2 по плана на гр. С.,
местността „НПЗ-З.Ф.”, при съседи по акт за държавна собственост: от север и
запад-бул. „С.”, от юг- „З.Ф.” ЕООД, от изток-110 ОУ „Г.К.”,
заедно с всички построени в него сгради: 1.
АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА на един етаж със застроена площ от 117 кв.м., сглобяема
конструкция, изградена от замонолитени стоманени
колони с насадени между тях панели тип „Сандвич”; 2 ЕДНОЕТАЖНА МОНОЛИТНА
СГРАДА, съставляваща приемателен пункт със застроена площ от 148кв.м; 3.
ЕДНОЕТАЖНА МОНОЛИТНА АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА със застроена площ от 32 кв.м; 4. ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА ТЕНЕКИДЖИИ със
застроена площ от 91.5 кв.м.-метална
конструкция; 5. ЕДНОЕТАЖНА МОНОЛИТНА СГРАДА
ШЛАЙФАНЕ със застроена площ от 170 кв.м., изградена от замонолитени в бетонова
основа стоманобетонни колони, между които са заложени панели тип „Сандвич”; 6.
ЕДНОЕТАЖНА МОНОЛИТНА СГРАДА МОТОУСЛУГИ със застроена площ от 148 кв.м.,
изградена от замонолитени в бетонова основа стоманобетонни колони, между които
са наложени панели тип „Сандвич”; 7. ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА БОЯДЖИЙНО със застроена
площ от 150кв.м., изградена от метални колони с насадени между тях бетонови
панели; 8. ШЕСТ БРОЯ МОНОЛИТНИ ГАРАЖНИ
КЛЕТКИ с обща застроена площ от 108кв.м.; 9. ЕДНОЕТАЖНА МОНОЛИТНА СГРАДА
А.МИВКА със застроена площ от 309 кв.м; 10. ЕДНОЕТАЖНА МОНОЛИТНА СГРАДА
СЕРВИЗНО ХАЛЕ със застроена площ от 599 кв.м.; 11.
ЕДНОЕТАЖНА МОНОЛИТНА СГРАДА СЕРВИЗНО ХАЛЕ със застроена площ от 771 кв.м.; 12. ЕДНОЕТАЖНА МОНОЛИТНА СГРАДА АЦЕТИЛЕНОВА СТАНЦИЯ
със застроена площ от 40 кв.м.; 13. ГАРАЖ
със застроена площ от 18 кв.м. - метална
конструкция; 14. НАВЕС ЗА БОЯДИСВАНЕ със застроена площ от 216 кв.м., изграден от метални колони с насадени между тях
бетонови панели; 15. ПАВИЛИОН ЗА ПАЗАЧИ със застроена площ от 4 кв.м., изграден от метална конструкция замонолитна в
бетонова основа. Ищците твърдят, че съсобствеността е възникнала по силата на
договор
за продажба на предприятието на „Л.-А.” ЕООД, гр. С.
при условията и по реда на чл.35, ал.1, т.1 от ЗППДОП,
вписан в книгите за вписвания от 2002г., том XVI, № 219, вх. рeг. № 35801. По
отношение на идеалните части, които притежава всеки един от съсобствениците ищците
поддържат следното: с нотариален акт № 47, том III, peг. № 8017,
дело № 392/ 2002г., вписан в СлВп с вх.
рег.№ 36279, акт № 58, т. LLXX , дело 27293/ 2002г. Н.Ц.Ч. и съпругът й Б.И.Ч. са продали на съсобственика Ц.П.А., своята
идеална част, а с нотариален
акт № 84, том II, peг.
№ 5802, дело 256 от 2002г., вписан в СлВп с вх. рег.№
36341, акт № 99, том LLХХ, дело № 27395 от 2002г., К.Н.П. и съпругата
му И.Н.П.
са продали на
съсобственика Г.Н.З. своята идеална част.
Ищците твърдят, че със съдебни решения от 09.05.2007г. са прекратени браковете
между С.Г.И. и Л.И.И., съответно между В.И.Х. и Й.Ж.Х.. Твърдят, че към момента на подаване на
исковата молба
притежаваните от всеки от съсобствениците идеални части от
описания по-горе недвижим имот с простроените в него сгради
са както следва: за В.И.Х.-1/12 ид.ч.
; за Й.Ж.Х.-1/12
ид.ч.; за С.Г.И. -1/12 ид.ч.; за Л.И.И.-1/12
ид.ч., а за ответниците Ц.П.А. и съпругът й А.Н.А.-общо 1/3 ид.ч. и за Г.Н.З. и
съпругата му И.Х.З.-общо 1/3 ид.ч.
Ищците твърдят, че след изтичане на срока на договора за наем с „Ц. ****” ООД, считано от 01.12.2006г. съсобственият имот с
построените в него сгради се отдава под наем на основание сключен от
ответниците договор за наем с трети лица. Твърдят, че за периода от
01.12.2006г. до 01.07.2009г., въз основа на договора за наем, ответниците са реализирали
ползи от съсобствения имот с построените в него сгради, като сами събират
сумите за наем, без да им изплащат част от тези суми, която да е съразмерна на
дела на всеки един от тях. Поради това претендират ответниците да бъдат осъдени
да им заплатят на всеки един от тях сумата от по 22 475лв., /съгласно
допуснато в с.з. на основание чл. 214 от ГПК изменение в размера на иска/.
Ищците твърдят, че падежът на задължението на наемателите за плащане на наемна
цена за процесните имоти е от 01 до 05 число на текущия месец. Поради това
претендират обезщетение за забава в размер на мораторната лихва, считано от
01.12.2006г. до датата на завеждане на исковата молба в съда, а именно: сумата
от 4 327.76лв. за всеки един от четиримата /съгласно допуснато в с.з. на
основание чл. 214 от ГПК изменение в размера на иска/. Претендират заплащане на
законната лихва върху всяка главница, считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и направените разноски по делото.
Ответниците
– Г.Н.З. и И.Х.З., чрез своя процесуален представител, не оспорват факта, че
ищците са съсобственици на общо 4/12, респективно на 1/3 идеална част от
описания в исковата молба недвижим имот, на соченото от тях основание.
Поддържат, че те са собственици на общо 1/3 идеална част от процесния имот.
Считат исковете за неоснователни, тъй като по договор за наем от 01.06.2006г.
те не са събирали суми и не са реализирали ползи от съсобствения имот различни
от тези, които им се полагат като наематели по същия договор. Молят исковете да
бъдат отхвърлени. Претендират заплащане на направените по делото разноски.
Ответниците
Ц.П.А. и А.Н.А., чрез своя
процесуален представител, оспорват предявените искове като неоснователни.
Поддържат, че ищците и ответниците са съсобственици само на предприятието,
придобито по реда на чл. 35, ал.1, т.1 от ЗППДОП /отм./ като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, но не са съсобственици
на описания недвижим имот и построените в него сгради, тъй като от приложения
приватизационен договор от 02.10.****г. не се
установява, че описаните имоти в исковата молба са включени в прехвърленото
предприятие. На следващо място, считат, че претенциите си за наем ищците следва
да предявят срещу наемателя, поради това оспорват пасивната си
материално-правна легитимация. Молят исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендират заплащане на разноски.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предвид изложените в
исковата молба твърдения, че ищците не
получават ползите, респ. наемите от съсобствения имот, които им се следват,
съразмерно на притежаваните в съсобствеността дялове, тъй като ответниците
реализират само за себе си гражданските плодове, настоящият съдебен състав
приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС. Съгласно чл. 30, ал.3 от ЗС, всеки съсобственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си (съответстваща на
неговия дял в съсобствеността). От така цитираната разпоредба
следва, че за да се ангажира
отговорността на съсобственик по реда на чл. 30, ал.3 от ЗС, е необходимо да се
установи, че: вещта е съсобствена (вкл. какъв е дела
на ищците в съсобствеността); че ответникът е извличал полза, събирайки някакви
доходи от тази вещ изцяло или над неговите права, както и какъв е техният размер, и че този съсобственик
не е издължил съответния дял от получените
доходи на
останалите съсобственици.
По отношение на
първата предпоставка, че описаният в исковата молба недвижим имот е съсобствен:
Съгласно договор за продажба на предприятието на „Л.-А.”
ЕООД, гр. С. при условията и по реда на чл.35, ал.1,
т.1 от ЗППДОП, вписан в книгите за вписвания от 2002г., том XVI, № 219, вх.
рeг. № 35801 на 02.10.****г. министърът на
икономиката, в качеството му на орган по чл. 3, ал.1, т.1
от ЗППДОП е продал на Ц.П.А., на Г.Н.З.,
на К.Н.П., на С.Г.И., на Н.Ц.Ч. и на В.И.Х., в качеството им
на купувачи собствеността на предприятието на „Л.-А.”
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В. И.”
№***, като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения по реда на чл. 15 от ТЗ,
в състоянието, за което е получил необходимата информация, съгласно Приложение
№1, неразделна част от договора. С договор за покупко-продажба от
13.11.2002г., обективиран в нотариален акт № **, том III, peг. № 8017, дело № 392 / 2002г., вписан в
СВ с вх. рег.№ 36279, акт № 58, т. LLXX , дело 27293/ 2002г. Н.Ц.Ч.
и съпругът й Б.И.Ч. продават на съсобственика Ц.П.А., своята идеална част в размер на 1/6 от следния
недвижим имот: Урегулиран поземлен имот, находящ се в град С., район „И.”, ж.к. „З.Ф.”, бул. „С.” №***,
/бивш бул. „В. И.”/ с обща застроена и незастроена площ от 8 550
кв.м., съставляващ по скица поземлен имот планоснимачен номер 66 с отреждане за
ОЖС и КОО, в квартал 2 по плана на гр. С., местността „НПЗ-З.Ф.”,
при съседи по акт за държавна собственост: от север и запад-бул. „С.”, от юг- „З.Ф.” ЕООД, от изток-110 ОУ „Г.К.”,
заедно с всички построени в него сгради:1. АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА на един етаж
със застроена площ от 117 кв.м., сглобяема конструкция, изградена от
замонолитени стоманени колони с насадени
между тях панели тип „Сандвич”; 2 ЕДНОЕТАЖНА МОНОЛИТНА СГРАДА,
съставляваща приемателен пункт със застроена площ от 148кв.м; 3. ЕДНОЕТАЖНА
МОНОЛИТНА АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА със застроена площ от 32 кв.м; 4. ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА ТЕНЕКИДЖИИ със
застроена площ от 91.5 кв.м.-метална
конструкция; 5. ЕДНОЕТАЖНА МОНОЛИТНА СГРАДА
ШЛАЙФАНЕ със застроена площ от 170 кв.м., изградена от замонолитени в
бетонова основа стоманобетонни колони, между които са заложени панели тип
„Сандвич”; 6. ЕДНОЕТАЖНА МОНОЛИТНА СГРАДА МОТОУСЛУГИ със застроена площ от 148
кв.м., изградена от замонолитени в бетонова основа стоманобетонни колони, между
които са наложени панели тип „Сандвич”; 7. ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА БОЯДЖИЙНО със
застроена площ от 150кв.м., изградена от метални колони с насадени между тях
бетонови панели; 8. ШЕСТ БРОЯ МОНОЛИТНИ
ГАРАЖНИ КЛЕТКИ с обща застроена площ от 108кв.м.; 9. ЕДНОЕТАЖНА
МОНОЛИТНА СГРАДА А.МИВКА със застроена площ от 309
кв.м; 10. ЕДНОЕТАЖНА МОНОЛИТНА СГРАДА СЕРВИЗНО ХАЛЕ със застроена площ от 599
кв.м.; 11. ЕДНОЕТАЖНА МОНОЛИТНА СГРАДА СЕРВИЗНО ХАЛЕ със застроена площ от 771
кв.м.; 12. ЕДНОЕТАЖНА МОНОЛИТНА СГРАДА АЦЕТИЛЕНОВА СТАНЦИЯ със застроена площ
от 40 кв.м.; 13. ГАРАЖ със застроена площ от 18 кв.м. - метална конструкция;
14. НАВЕС ЗА БОЯДИСВАНЕ със застроена площ от 216 кв.м., изграден от метални
колони с насадени между тях бетонови панели; 15. ПАВИЛИОН ЗА ПАЗАЧИ със
застроена площ от 4 кв.м., изграден от метална конструкция замонолитна в
бетонова основа. Видно от приложенията, описани в нотариалния акт и
установяващи правото на собственост продавачите са представили договор за
продажба на предприятието на „Л.-А.” ЕООД, гр. С. при
условията и по реда на чл.35, ал.1, т.1 от ЗППДОП,
вписан в книгите за вписвания от 2002г., том XVI, № 219, вх. рeг. № 35801 от
02.10.2002г.
С договор за
покупко-продажба от 14.11.2002г., обективиран в нотариален акт
№ **, том II,
peг. № 5802, дело 256 от 2002г., вписан в СВ с вх. рег.№ 36341, акт № 99, том
LLХХ, дело № 27395 от 2002г., К.Н.П. и съпругата му И.нка Неделчева Петрова продават на съсобственика Г.Н.З. собствената си 1/6 идеална
част от подробно описания в исковата молба недвижим имот придобит по време на
брака. Видно от приложенията, описани в нотариалния акт и установяващи правото
на собственост продавачите са представили договор за продажба на предприятието
на „Л.-А.” ЕООД, гр. С. при условията и по реда на чл.35, ал.1, т.1 от ЗППДОП, вписан в книгите за вписвания от
2002г., том XVI, № 219, вх. рeг. № 35801 от 02.10.2002г.
С решение от
09.05.2007г. на РС-гр. Костинброд по гр.д. №277/2007г. е прекратен брака,
сключен на 08.06.1975г. между С.Г.И. и Л.И.И.. Видно от извършеното официално отбелязване,
решението е влязло в сила на 09.05.2007г.
С решение от
09.05.2007г. на РС-гр. Костинброд по гр.д. №276/2007г. е прекратен брака,
сключен на 10.01.1968г. между В.И.Х. и Й.Ж.Х.. Видно от извършеното официално отбелязване, решението
е влязло в сила на 09.05.2007г.
От съвкупната преЦ.на приетите и неоспорени писмени доказателства, описани
по-горе, настоящият съдебен състав приема, че ищците и ответниците са
съсобственици на подробно описания в исковата молба недвижими имот, ведно с
построените върху същия сгради. В този смисъл неоснователно се явява
възражението на част от ответниците, че ищците не са доказали, че са
съсобственици на описаните в исковата молба сгради. Действително в договора за
продажба, сключен при условията и по реда на чл. 35, ал.1, т.1 от ЗППДОП /отм./
не са описани процесните сгради, а е отразено, че купувачите придобиват
собствеността на предприятието, като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения по смисъла на чл. 15 от ТЗ, но в придобитите права се
включва и правото на собственост върху вещите. Настоящият съдебен състав,
преценявайки договора ведно с останалите събрани в тази връзка писмени
доказателства, приема, че ищците са съсобственици и на описаните в исковата
молба сгради. В подкрепа на този извод на съда е и признанието на ответниците Г.
и И.Зареви, че страните по делото са съсобственици на
описаните в исковата молба недвижими имоти.
По отношение дяловете
на страните в съсобствеността: От обсъдените по-горе доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено, че ищците са собственици общо
на 1/3 идеална част от описаните недвижими имоти, както следва: 1. В.Х. притежава 1/12 ид.ч.
/първоначално е придобил с приватизационния договор 1/6 ид.ч.,
но в СИО със съпругата си Й.Х., като след прекратяване на брака двамата съпрузи
са станали съсобственици на по 1/12 ид.част/; 2. Й.Х. притежава 1/12 ид.ч.; 3. С.И. притежава 1/12 ид.ч. /първоначално е придобил с приватизационния договор
1/6 ид.ч., но в СИО със съпругата си Л.И., като след
прекратяване на брака двамата съпрузи са станали съсобственици на по 1/12 ид.част/;
По отношение на следващата кумулативно изискуема
предпоставка, че ответниците са извличали полза, събирайки доходи /наеми/ от тези имоти. Когато някой от съсобствениците е лишен от възможността
да си служи с общата вещ заради друг съсобственик, който го възпрепятства и добИ.доходи
от вещта - той следва да бъде обезщетен от съсобственика, който е събирал
доходите за ползата, от която е лишен. Това правило произтича от принципа за недопустимост на
неоснователно обогатяване. В този случай, е ирелевантно - по какъв начин единият
съсобственик възпрепятства достъпа на другия до общата вещ, както и е
ирелевантна причината, поради която това се прави. От правно значение е
само: дали ползващият съсобственик е
реализирал доходи и дали тези доходи са резултат и от ползването на
притежаваната от другия съсобственик идеална част, от ползването, на която последният е бил лишен.
По делото не се спори, а и това се установява от приложения към исковата
молба договор, че между ищците и ответниците, от една страна, като наемодатели
и „Ц.-****” ООД, от друга страна, като наемател е бил
подписан на 01.11.****г. договор за наем за срок от 5
години. По делото не се спори, че през целия срок на договора ищците са
получавали наем, който им се дължи като съсобственици на 1/3 ид.ч. от
процесните имоти. Спорен по делото е въпросът, дали след изтичане на срока на
договора ответниците са отдали под наем съсобствената вещ и са получавали сами
целия наем. От приложения договор за наем, сключен на 01.12.2006г. между Ц. П.А., А.Н.А., Г.Н.З. и И.Х.З. от
една страна, като наемодатели и „Ц.-****” ООД, от друга страна, като наемател
настоящият съдебен състав приема, че ответниците, като собственици на 2/3 ид.ч. от имота са отдали под наем целият имот за срок от 5
години, считано от 01.12.2006г. Отдаването на съсобствения имот под наем е
действие на обикновено управление и същото може да се извърши по решение на
мнозинството – чл. 32, ал.1 от ЗС. Настоящият случай е именно такъв. От
събраните писмени доказателства /протокол от 30.11.2006г./ се установи, че
съсобствениците, притежаващи 2/3 ид.ч. от процесните
имоти са взели решение същите да бъдат отдавани под наем на дружество „Ц. ****”
ООД-С.. Така подписаният наемен договор е действителен
и той е противопоставим на не участвалите в договора съсобственици. Но това не
означава, че не участвалите в договора съсобственици ще трябва да търсят защита
на своите права от наемателя, както това се поддържа от ответниците. Това е
така, защото през процесния период ответниците са сключили наемния договор за
целия обект с дружеството-наемател и само те имат вземане за наема в пълния му
размер срещу наемателя. Правото на останалите съсобственици
върху припадащите се части от наема се изразява във вземане срещу наемодателя,
упражняващ като ползувател правото на собственост на другите съсобственици, като такъв, събиращ целия наем и в това качество той им дължи частта,
която им се следва съобразно размера на идеалната им част. В
тази връзка неоснователно е възражението на ответниците, че те не са пасивно
материално-правно легитимирани по така предявените искове. /вж Решение №83 от
10.02.2000г. по гр.д. №1107/99г. на ВКС, ІV ГО/.
На следващо място, ищците твърдят, че не са получили от ответниците
ползите, съответни на притежаваните от тях идеални части. По делото, от страна
на ответниците, не се спори, че дружеството-наемател е заплащало наем. От
събраните в тази връзка доказателства /договор за наем от 01.12.2006г./
настоящата инстанция приема за установено, че за процесния период наемът е бил
заплащан от наемателя на ответниците-наемодатели. Последните не ангажираха
доказателства, че са издължили на ищците наема, съответен на техния дял.
Предвид изложеното съдът приема, че по делото се установиха всички
правопораждащи правото на ищците юридически факти да искат от ответниците да им
заплатят получените от тях ползи от общата вещ, които съответстват на техните
дялове в съсобствеността. По отношение на размера, който им се дължи, съдът приема,
че средният пазарен наем, който е установен чрез съдебно-икономическата
експертиза е неотносим. Това е така, защото съсобственикът,
който еднолично е отдал вещта за възмездно ползване, дължи на останалите
приходите, които е получил, а не тези, които е било възможно да бъдат
реализирани. Поради това, съдът не обсъжда като ирелевантно за
предмета на спора заключението на вещото лице-СИЕ. Следва да се отбележи, че пазарният
наем би имал значение при иск по чл. 31, ал.2 от ЗС, но с такъв иск съдът не е сезиран.
В конкретната хипотеза, от значение е наемът, който е уговорен в договора,
подписан на 01.12.2006г. В тази връзка, от приетата и неоспорена
съдебно-счетоводна експертиза-допълнително заключение, което съдът изцяло
кредитира, се установи, че за процесния период от 01.12.2006г. до 01.07.2009г.
наемната цена възлиза на 124 620лв., а съобразно притежаваните от ищците
идеални части се разпределя за всеки един от тях по 10 385лв. За тази сума
исковите претенции са основателни и следва да бъдат уважени, като за пълните
предявени размери от 22 475лв. исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Върху сумите от 10 385лв. ответниците дължат и законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.07.2009г. до
окончателното плащане.
По отношение на исковете с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Съсобственик, който получава изцяло
плодовете от съсобствен имот дължи на другите съсобственици, без писмено
поискаване, съответната на правата им част от стойността на добивите. В
хипотезата на предявен иск с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС няма нужда от
писмена покана, тъй като задължението произтича от самия закон. От приетата и
неоспорена съдебно-счетоводна експертиза-допълнително заключение, което съдът
изцяло кредитира, се установи, че за претендирания от ищците период от
01.12.2006г. до 31.07.2009г. /след извършено призчисление/ дължимите лихви за
забава върху присъдените главница възлизат на 2000лв. за всеки един от ищците.
За тези суми исковите претенции следва да бъдат уважени, като до пълните
предявени суми от 4 327.76лв. следва да бъдат отхвърлени.
Настоящият
съдебен състав намира, че не следва да обсъжда останалите събрани по делото
писмени и гласни доказателства, тъй като от същите не се установяват
относими към предмета на спора факти.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищците следва да се
присъдят разноски, съразмерно с уважената част на исковете, а именно: сумата 3305лв.
Ищците
дължат на ответниците Ц.и А. Ангелови направените от
последните разноски в размер на 1748лв., съразмерно с отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Ответниците Зареви не са
представили доказателства за направени по делото разноски.
Водим
от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Ц.П.А., ЕГН: **********, А.Н.А., ЕГН: **********, съдебен
адрес:***, офис 26-адв. А., както и Г.Н.З., ЕГН: **********, И.Х.З., ЕГН: **********, със съдебен адрес:***-адв. Ю.В. да заплатят на всеки един от
ищците В.И.Х., Й.Ж.Х., С. Г.И. и на Л.И.И.,
съдебен адрес:*** по 10 385лв. /десет хиляди
триста осемдесет и пет лева/, на основание чл. 30, ал.3 от ЗС, ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от 31.07.2009г. до
окончателното плащане, като отхвърля предявените
искове до пълните размери от 22 475лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Ц.П.А., ЕГН: **********, А.Н.А., ЕГН: **********, съдебен
адрес:***, офис 26-адв. А., както и Г.Н.З., ЕГН: **********, И. Х.З.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес:***-адв. Ю.В. да заплатят на всеки един от
ищците В.И.Х., Й.Ж.Х., С. Г.И. и на Л.И.И.,
съдебен адрес:*** по 2000лв. /две хиляди лева/, на
основание чл. 86 от ЗЗД, като отхвърля предявените
искове до пълните размери от 4327.76лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Ц.П.А., ЕГН: **********, А.Н.А., ЕГН: **********, съдебен
адрес:***, офис 26-адв. А., както и Г.Н.З., ЕГН: **********, И. Х.З.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес:***-адв. Ю.В. да заплатят общо на ищците В.И.Х., Й.Ж.Х., С. Г.И. и на Л.И.И. сумата от 3305лв. /три хиляди триста и пет лева/, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.И.Х.,
Й.Ж.Х., С. Г.И. и Л.И.И.
да заплатят общо на Ц. П.А.
и на А.Н.А. сумата от 1748лв./хиляда
седемстотин четиридесет и осем лева/, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред САС в 2-седмичен срок от връчване на съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: