№ 2199
гр. София, 23.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502229 по описа за 2022 година
Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Хемус Хотелс Холдинг“ АД,
подадена чрез адв. К.С. срещу протоколно Определение от 08.06.2022г. по
в.гр.д.№ 5825/21 по описа на СГС, ТО, II -ри гр. състав, с което е спряно
производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на
производството по гр.д.№ 13848/19 по описа на СГС.
В жалбата си твърди, че постановеното определение е
незаконосъобразно и неправилно, тъй като не са били налице условията за
спиране на производството и моли определението да бъде отменено, като
делото бъде върнато с указание за продължаване на производството. Излага
следните съображения за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното определение: съдебната практика приемала, че спорове относно
обуславящи правоотношения могат да се разрешават вън от делбеното
производство, в отделно исково производство, но само ако те не са въведени в
делбеното производство в срока по чл. 342 от ГПК и/или не са решени с
влязло в сила решение. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила,
СГС не е взел предвид, че въпроса за принадлежността на правото на
собственост върху процесния магазин е включен в предмета по настоящото
дело, както и че по две дела – 12704/2005г. на СГС и № 4411/2011 на СГС с
влезли в сила решения е установено че С.М., Е.П. и И.В. не са придобили
1
правото на собственост върху обекта на делбата по давност. Твърди, че тези
производства са били образувани в хода на делбеното производство и то е
било спирано два пъти до приключването им на основание чл. 229 ал.1 т.4 от
ГПК.
С исковата молба по която е образувано гр.д.№ 13848/19 по описа на
СГС се иска признаване за установено, че по отношение на С.М., Е.П. и И.В.
е изтекла придобивна давност към 31.05.2003г. Твърди, че исковата молба е
предявена след изтичането на срока по чл. 342 от ГПК, поради което по
същество представлява заобикаляне на процесуалния закон, в частта му в
която се преклудират възраженията на ответниците с провеждането на
първото по делото съдебно заседания. Като не е извършил прецизна преценка
на основанието за спиране на производството СГС е постановил
незаконосъобразно определение, което моли да бъде отменено.
Постъпил е писмен отговор от ответника И.В., в който се твърди, че
постановеното определение е законосъобразно и моли да бъде потвърдено
обжалваното определение.
Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице, легитимирано да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт, но разгледана по съществото си
е неоснователна.
Производството по гр. д. № 9704/05 по описа на СРС е за делба,
образувано и разглеждано по реда на ГПК (отм.). Същото се немира във
въззивна фаза, като се обжалва постановеното решение по допускане на
съдебна делба № 317258/18.01.2018г., като по въззивната жалба е образувано
в.гр.д.№ 5885/21 по описа на СГС. В хода на въззивното производство е
направено искане от пълномощника на И. К. В., адв. А. за спиране на
въззивното производство до приключване с влязъл в сила акт на
производството по преюдициален спор по гр.д.№ 13848/19 по описа на СГС.
Представени са доказателства за висящността на преюдицалния спор.
Искането е преценено като основателно от въззивната инстанция, като е
прието, че е налице преюдицалност на иска за признаване право на
собственост върху делбения имот, предявен от част от съделителите.
Постановеното определение е законосъобразно. Налице е
преюдициалност на спора относно установяване на правото на изключителна
собственост по давност на част от съделителите – И. К. В., Е. К. П. и С. М. И.
2
върху имота предмет на делбата. Производството по иска за установяване
правото на собственост е допустимо, дори да има образувано дело за делба
(така в Определение № 142/06.07.2016г. по ч.гр.д.№ 1707/16 по описа на ВКС
, II ГО, тъй като споровете относно обуславящите съдебната делба
правоотношения могат да се решават не само в делбеното производство и
преклудирането им настъпва с влизане в сила на решението по чл. 344 ГПК. В
конкретния случай решението по допускане на делбата не е влязло в сила и
искът по чл. 124 от ГПК е предявен преди неговото влизане в сила, макар и
след постановяването му. Неправилно е твърдението в жалбата, че
предявяването на такъв иск се преклудира с изтичането на срока по чл. 342 от
ГПК (респ. чл. 279 от ГПК отм.)– първото по делото с.з.
Действително производството по делото е било вече спирано до
приключването на други две преюдициалани производства по искове за
собственост, но след като е преценено, че производството по гр.д.№ 13848/19
по описа на СГС е допустимо и искът е предявен преди влизане в сила на
решението по допускане на делбата следва да се изчака приключването на
това производство.
По изложените съображения, тъй като изводите на настоящата
инстанция съвпадат с тези на СГС, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение от 08.06.2022г. по в.гр.д.
№ 5825/21 по описа на СГС, ТО, II -ри гр. състав, с което е спряно
производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на
производството по гр.д.№ 13848/19 по описа на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3