МОТИВИ: НОХД №-
1063/18г ПОС.
Срещу
подс.М.Г.Б. е повдигнато обвинение по
чл. 199 ал.1 т.4, вр. чл. 198 ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б. А от НК понеже
на 06.03.2108г в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК е отнел чужда
движима вещ 1Бр златна обица с тегло 2.99 грама на стойност 115.89 лева от
владението на Е.К.Ш.,с намерение противозаконно да ги присвои,като е употребил
за това сила.
Съдебното
производство е протекло по реда на гл. ХХVІІ НПК,като подс.Б. на основание чл.
371 т.2 НПК се е признал за виновен по така повдигнатото му обвинение, признал е изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.
Съдът
е разяснил на подсъдимия редът,правилата
и правата по този вид съдебно производство и го е уведомил,че доказателствата
събрани от досъдебното производство и направеното от него самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата,без да събира
доказателства за фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт..
Предвид
така изложената защитна позиция,съдът намира,че направеното самопризнание се намира изцяло в съответствие
с повдигнатото и предявено обвинение и с доказателствата приложени по делото,за
което и е обявил, че ще се ползва
от самопризнанието на подсъдимие в
съотвесдтвие с разпоредбата на чл. 372
ал. 4 от НПК.
За
съвместно разглеждане в наказателния процес не е приет граждански иск от пострадалата,както и остнование да бъдеп конституирана като частен
обвинител.
Прокурорът
счита,че следва да се наложи наказание при условията на баланс между отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства.
Защитата
моли да се определи наказание при условията на чл. 55 от НК
Подсъдимият
моли за наказание под предвидения минимум.
Съдът,възоснова
на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Подсъдимият
Б. е роден на ***г в гр.П.,има завършено средно образование, не упражнява постоянна трудова дейност, българин, български
гражданин,не женен и осъждан с ЕГН **********. Той е осъждан многократно на лишаване от свобода,веднъж като
непълнолетен, както и два пъти като пълнолетно лице.Последните две осъждания
по НОХД № 5313/2014г и НОХД №- 6302/16г постановени от Пловдивския РС и
с влезли в сила присъди за извършени престъпления по чл. 343б ал.1 НК,за което
му е наложено наказание Пробация за срок от
1.4г и по чл. 198 ал.1,вр. чл. 18 ал.1 НК на лишаване от свобода за срок
от една година и което е било изтърпяно на 29.06.2017г . Последното осъждане обуславя
квалификацията на настоящото обвинението
на подсъдимия при условията на опасен рецидив по реда на чл. 29 ал.1 б. А от НК.
След
като излязъл от затвора през м. юни
2017г подсъдимият заживял в гр. Х.,но не преустановил употребата на наркотични
вещества и за това пристигал в гр.Пловдив,за да си купува дрога. На 06.03.2018г
нямал ангажимент в работата си по товаро-разтоварна дейност и решил да си
закупи дрога.Нямал налични средства за това
и решил към 18. 00 часа на този
ден при възможност да ограби някого. В близост до поликлиниката в
кв. Изгрев се разминал с пострадалата Ш. и като забелязал,че носи на
ушите си обици,решил да ги отнеме. Последвал я и като
се приближил от към нейната лява
страна,посегнал с ръка,хванала я здраво и за да преодолее заключващия механизъм
на обицата,силно я дръпнал.веднага след това побягнал в посока двора на близко
стоящото училище и се укрил. Предвид нахлупената върху главата си шапка над
очите,пострадалата не успяла да го види в лице,но запомнила някои особености в телесложението и
дрехите на подсъдимия. Веднага след това тя съобщила в РУ МВР за инцидента,като
дала описание за извършителя.
Малко след това подс. Б. посетил заложна къща „***“ в този
квартал и предложил обицата за продан,
като се уговорил с куповача св. Л. за
сумата от 110 лева. Подсъдимият откупил от заложната къща и заложения преди
това свой мобилен телефон,като аз това св. Л. издал съответния и изискуем се по закон заложен билет,в който
вписал имената на подсъдимия,предмета който той е предложил да се
закупи,теглото на обицата, златното съдържание в карати и нейната оценка в
лева.При извършеното разследване на този ден полицейските органи констатирали местонахождението на обицата,която била иззета от св. Л. с
приемо-предавателен протокол,и в последствие тя била върната на пострадалата.
От
заключението на вещото лице дало становище по СХЕ на досъдебното производстсво
предмета на престъплението е обица с нетно
тегло на злато от 2.99 грама.
От
заключението по СОЕ на досъдебното производство стойността на обицата възлиза
на 115.89 лева.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Ш. и Л.,косвено
от обясненията дадени от подсъдимия дадени пред разследващите органи на
досъдебното производство, както и от 1бр
св. съдимост-л.14,характеристична справка-л. 16,разписка-л. 32,протокол за
разпознаване на лица и предмети-л.35-.37,протоколи за доброволно предаване-л.
41,л. 49,л. 50, заложен билет-л. 48, СХЕ-л. 53 и СОЕ-л. от досъдебното
производство.
Съдът
кредитира заключенията на вещото лице по двете СОЕ,като обективни и намиращи се
в съответствие с познанията по съответната област.
С
оглед на така установената безспорна
фактическа обстановка съдът намира,че подс. Б. е осъществил от обективна и от
субективна страна съставомерните признаци на чл. 199 ал.1 т.4, вр. чл. 198 ал.1, вр. ч. 29 ал.1
б. А ,вр. чл. 26 ал.1 НК понеже на 06.03.2108г в гр.Пловдив, при условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК е отнел чужда движима вещ 1бр златна обица с тегло 2.99 грама на стойност 115.89 лева от
владението на Е.К.Ш.,с намерение противозаконно да ги присвои,като е употребил
за това сила.
От
субективна страна престъплението е осъществено с пряк умисъл.
При
така посочената правна квалификация и след като се съобрази с правилата на чл.
373 ал.2 НПК,вр. чл. 58а ал.1 НК и
съобразно с целите на специалната и на генералната превенция и на
обстоятелствата посочени в чл. 54 НК,съдът намира,че при индивидуализира на
наказанието би следвало да го определи при значим превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да се има предвид
лошите характеристични данни свързани със съдебното минало на дееца и
проявената престъпна упоритост. Смекчаващи отговорността обстоятелства се
явяват сравнително слабия интензитет на проявеното престъпно посегателство, чистосърдечните самопризнания, младата
възраст на подсъдимия и ниска стойност на отнетото имущество.
Диспозитива
на обвинението макара и да не съдържа буквения
израз на квалификацията „опасен рецидив“, текстово правилно е
отразена посочената в чл. 29 ал.1 от НК квалификация на опасния рецидив и това
обстоятелство не е било основание съдът да приеме,че е налице допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила,които да са засегнали правата на подсъдимия.
Най
справедливо е на подс. Б. да се определи наказание в размер от шест години лишаване от свобода, което
предвид императивните разпоредби на чл. 58а ал.1 НК следва да се редуцира с една
трета или размерът на наказанието, което подс.Б. следва да изтърпи е от четири години лишаване от свобода.
Не
са налице условията на чл. 58а ал.4 НК наказанието на подсъдимия да се определи по чл. 55 от НК,
тъй като липсват изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, а предвид високата степен на обществена опасност
на деянието и на дееца, с оглед правната квалификация по чл. 29 ал.1 НК няма
законова възможност де се приеме наличието на многобройни смекчаващи
отговорността, които да определят,че при постановяване и на най-леко
предвиденото в закона наказание, то ще се окаже несъразмерно тежко.
В
хода на съдебните прения защитата представи виждането си,че наказанието следва
да се определи значително под размера на
минимално предвидения в закона срок от пет годините лишаване от свобода
при определеното редуциране с една трета,
тъй като направеното самопризнание се
явява изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство.
Съдът
не възприема становището на прокурора за определяне на наказание лишаване от
свобода при баланс между отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства. Според съда обективно приоритенто се явява превеса на
смекчаващите обстоятелства,чийто брой обаче не основание да се определи
наказанието при многобройни смекчаващи обстоятелства.
Съдът
не възприема това искане на защитата,тъй като намира, че не са налице
основанията на чл. 55 от НК. Първата предпоставка относно наличието на изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство не е приложима, тъй като самопризнанието дефинирано от подсъдимият не съдържа обективната
характеристика на изключителност и не се явява прецедент съобразно съдебната
практика. То е представено от подс. Б. в хода на съдебното производство и е
относимо към общо практикувана стандартна процедура за провеждане на съдебното производство по реда на гл.ХХVІІ
НПК. На следващо место според съда превантивната роля на наказанието не може да се изпълни с определяне на размер на наказанието под най-ниско предвидения
в закона такъв. Подсъдимият е осъждан многократно за други престъпления, както
и за такова по чл. 198 от НК което е
било извършено последно. Разбирането на съда
е че при квалифициращите
обстоятелства на чл.199,вр. чл. 198 ал.1
НК в настоящия казус наказанието следва
да се определи по размер при по-висока наказателна репресия, от последно
възприетата от съда, която е била от една година за осъществен опит към
грабеж,при условията на чл. 55 от НК.
Обективно целите на наказанието
не са постигнали своя правен ефект и
така ноложеното наказание лишаване от свобода то четири години е основание за постигане възпитателния
и предупредителен ефект от наказанието
На
основание чл. 57 т.2 б. Б ЗИНЗС
наказанието от четири години лишаване от свобода следва да се изтърпи при
първоначален СТРОГ режим.
На
основание чл. 59 ал.1т.1 ,вр. ал.2 от НК
времето през което подс. Б. е бил задържан, следва да се приспадне от
така наложеното наказание лишаване от свобода, считано от 08.03.2018г до
влизане на присъдата в сила, като един ден задържане, се зачете като един ден
лишаване от свобода.
На
основание чл. 189 ал.3 НПК подс. Б. следва
да заплати разноски по делото в размер на 75.90 лева за експертизи по сметка
на ОС МВР
Причини
за извършване на престъплението – стремеж за престъпно облагодетелстване.
Предвид
на изложеното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: