О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер364/25.4.2019г.Град
Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет
и втори април Две
хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ
РУМЯНА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Станчо Савов
ВЧНД №357 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243 ал.8 от НПК.
Образувано
е по частна въззивна жалба от А.В.Н., чрез процесуалния си представител – адв.С.И.от
АК – Варна, срещу Определение №469/14.03.2019 г. по ЧНД №735/2019 г. на Районен
съд-Варна, с което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 20.12.2018 г. по досъдебно производство №571/2016 г. по описа
на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, водено за престъпление по чл.152, ал.1,т.2 от НК.
В
жалбата, по същество се сочат доводи за неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на
първоинстанционния съдебен акт, постановен при необоснованост на направените в
него изводи и липсата на относимост на същите към фактическата обстановка,
която не е изяснена. Иска се да бъде отменено Определението на Районен
съд-Варна и делото да бъде върнато на прокурора за допълнително разследване.
Настоящият въззивен състав счита, че така подадената
жалба е процесуално допустима. Същата е
депозирана в законоустановения срок и от активно легитимирано лице, а разгледана по същество се явява неоснователна.
След съвкупна преценка на събраните в хода на
разследването доказателства и доказателствени средства настоящият въззивен
състав възприема следната относима към предмета на делото фактическа
обстановка:
Към 2015 г., св. Н.
работела като лекар-невролог в ДКЦ „С.К." – Варна и живеела, заедно с
шестгодишната си дъщеря – св.Сирма Момчева при майка си – св. С.А.И.. Същата
имала интимни отношения св. С.В.И.. Предвид грубото му отношение към нея, в
края на 2015 г., св.Н. сложила край на връзката им, но св. И. продължил да я
търси и да я посещава на работното й място. Ето защо, на 25.03.2016г. св. Н.
подала жалба срещу св. И. за физическа
саморазправа и упражняван върху нея системен психически тормоз в Първо РУ ОД
МВР – Варна, във връзка с която била образувана полицейска проверка.Същата
вечер, св.Н. посетила апартамента на св. И., в м-ст „Е.“, ул. „*****************и
прекарала нощта с него, като следващата сутрин шофьорът му – св.В. я взел от жилището и закарал на фризьор по
повод предстоящ работен семинар. Вечерта след приключването му, св. Н.
потърсила св. В., за да дойде и да вземе нея и дъщеря й и да ги отведе отново в апартамента на св.И.,
както и станало. До понеделник сутринта, когато дъщеря й била откарана на
детска градина от св.В., двете били в жилището на св.И., с който и двете вечери
св.Н. била интимна. След заминаванато на св.С.М.майка й останала заедно със св.И.
в апартамента му, като двамата продължили да употребяват алкохол и продължили
интимните си отношения. Около 10.00-11.00ч.,
св. И. получил обаждане от св.Г.- полицейският служител, който извършвал
проверката във връзка с подадената от св.Н. жалба. Той го уведомил за предмета
на същата, като двамата се уговорили да се видят в Първо РУ ОД МВР -Варна.
Разговорът ядосал св.И., който хванал за косата св. Н. и й нанесъл множество
удари. Малко по-късно, около обяд, св. Н. отишла до тоалетната и видяла, че
ключа е на входната врата. Взела дрехите и чантата си и отишла до работния си
кабинет. Към 16.00ч. извикала при себе си св. Д. - главна медицинска сестра в
ДКЦ „С.К.“ – Варна и й казала , че заедно с дъщеря си били принудително
отведени и държани в дома на св. И., където тя била физически и сексуално
малтретирана от него. По - късно, същия ден тя помолила свой познат - св.
Веселин Петров Балев да я вземе от работа, като двамата взели дъщеря й от
детската градина, след което отишли в търговски център, където св.Н. посетила офиса на „iPhone“. Споделила
със служител на центъра - св. Тодоров че
има проблеми с мъж, която я следял чрез телефона й, предоставен от него - мобилен телефон марка „iPhone" със СИМ
карта на „Виваком" с номер ***********(регистрирана на нейно име). За да препятства това , св. Тодоров, изтрил
регистрацията на телефона й и направил нова. След това, св. Балев завел св.Н. до сградата на Първо РУ
ОД МВР - Варна, където подала сигнал, че
е била противозаконно лишена от свобода и изнасилена от св. И.. На основание
чл.212, ал.2 от НПК било образувано ДП № 571/2016г. по описа на Първо РУП при
ОД на МВР – Варна.
В хода на воденото
разследване, на 29.03.2016г. бил извършен оглед на местопроизшествие, както и
претърсване и изземване, а на 10.05.2016г. проведен и следствен експеримент. По
делото са назначени и изготвени: съдебно медицински експертизи на св.А.Н.
и на св. С.В.И.; комплексна съдебно психиатрична -
психологична експертиза на св.Сирма Момчева; съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства; съдебно- балистична експертиза; съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза и допълнителна съдебно - медицинска експертиза на св.А.Н..
Видно от заключението
на изготвената съдебно-медицинска
експертиза на св.Н., при освидетелстването на същата са се установили следните
травматични увреждания – „фрактура на носните кости без разместване на
фрагментите, кръвонасядане и оток в основата на носа, кръвонасядания по задната
повърхност на шията, повърхностни охлузвания в областта на гръдните ареоли,
кръвонасядане и оток в лявата гръдно-поясна област, кръвонасядане в лявата
кръстна област, кръвонасядане в областта на левите лакът и
предмишница,множество отделни кръвонасядания по седалището и двете бедра,
кръвонасядания по левите коляно и подбедрица, в областта на половия орган -
стари разкъсвания по девствената ципа, кръвонасядания по лигавицата на
влагалището в съседство на разкъсванията“, като всички посочени травматични
увреждания са „от действие на твърди тъпи предмети със сравнително ограничена
травмираща повърхност, възникнали по механизмите на удара и/или притискане. Те
съответстват да са получени от пострадалата, а именно при удари с ръце или
юмруци, нанесени й до седмица преди освидетелстването… Установените травматични
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота... Описаните кръвонасядания по лигавицата на влагалището са резултат на
натиск, триене и разпъване в областта и е възможно да се получат при грубо
осъществен полов акт или други механични въздействия във входа на влагалището.
Тези наранявания са с давност до 5-7 дни преди освидетелстването. В областта на
аналното отвърстие не се установяват видими увреждания, които да се свържат с
осъществен анален полов акт, което не изключва да е извършен такъв“ . По делото е изготвена и допълнителна СМЕ.
От заключението на същата е видно, че „всички изброени травматични увреждания
са от действие на твърди тъпи предмети със сравнително ограничена травмираща
повърхност, възникнали по механизмите на удари и/или притискане. Уврежданията
са в различни части на тялото и по различни плоскости, като могат да се диференцират
не по-малко от 12 отделни механични въздействия, нанесени до около седмица
преди прегледа. Кръвонасяданията по лигавицата на влагалището са резултат на
натиск, триене и разпъване в областта и е възможно да се получат както при
доброволен, но по-грубо осъществен полов акт, така и при насилствен такъв или
при други механични въздействия във входа на влагалището. В случая
нараняванията нямат никаква специфика, по която да се съди точно за начина на
причиняването им. Същите биха могли да възникнат при еднородност или при
неколкократно механично въздействие в областта и са с давност до около 5-7 дни
преди прегледа. По тялото, на пострадалата, обаче са установени и множество
други травматични увреждания, разположени в различни области на тялото и по различни
плоскости. Същите са с различна давност, но получени в рамките на периода,
определен и за получаване на увреждането в половата област. Според заключението
на експертизата посоченото нараняване не би следвало да се разглежда
самостоятелно, без отчитане и на останалите телесни увреждания“.
Видно от назначената СМЕ на св. И., по главата, шията,
тялото, крайниците и в областта на половия орган и перинеума на същия не са
установени травматични увреждания.
По делото е изготвена и съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, видно от заключението на която „А.В.Н. не страда от психично
заболяване. Налице е известна дисхармоничност на характера, но в рамките на
здравна разновидност, т.нар. акцентуирана личност. Физическото и психическото състояние
й позволява да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни показания за тях“.
След проведеното разследване, с
Постановление от 20.12.2018 г. прокурор при Районна прокуратура – Варна е
прекратил воденото наказателно производство на
основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, с мотиви за липсата на категорични и безспорни
доказателства, сочещи извършване на престъпление от общ характер по чл.152,
ал.1 и чл.142а от НК от Ставри И., като постановения прокурорски акт е
потвърден с Определение №469/14.03.2019 г. на съдия при ВРС.
Така постановения първоинстанционен акт е предмет
на настоящото производство по чл.243, ал.7 и сл. от НПК. При извършения
въззивен контрол на атакуваното Определение и във връзка с наведените в жалбата
доводи, настоящият състав намира същото за правилно и законосъобразно, като
изцяло споделя изложените в него мотиви.
В конкретния случай, ВОС счита,
че крайният извод относим към наличието на законови предпоставки за
прекратяване на досъдебното производство е правилен и обоснован, като същият е
направен при обективното, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на случая.
Доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност и изводите не противоречат
на правилата на формалната логика и взаимната връзка на отделните
обстоятелства. По настоящето дело са били събрани и проверени необходимите
доказателствени източници за установяване на фактите, включени в предмета на
доказване по чл. 102, ал. 1 НПК. Настоящата
въззивна инстанция приема, че така изложените правни съображения за
несъставомерност на деянието както по
чл.152, ал.1, така и по чл.142а от НК са правилни и
същите са основават на внимателна проверка и анализ на събраните в хода на
воденото досъдебното производство доказателства.
В този смисъл и ВОС не намира за състоятелни наведените в жалбата
доводи за липсата на обстоен анализ на доказателствения материал и съответната
обосновка относно аргументите за подкрепа на направените от страна на прокурора
заключения свързани с предпоставките за прекратяване на воденото досъдебно
производство. Не могат да бъдат кредитирани съотв. и посочените възражения за
едностранчивост и необективност на извършения от първоинстанционния съд анализ.
Напротив – същият изцяло отговаря на
процесуалния стандарт за разкриване на обективната истина и вземане на решение
по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото. Прокурорът, респ. съдебният състав не са
проявили избирателност и превратност при оценката на доказателствата, а са
изпълнили задълженията си по чл. 107, ал. 5 от НПК и предписанията на чл. 13 и чл. 14 от НПК.
Изтъкнатите в жалбата
възражения, относно липсата на травматични увреждания на св.И. тълкувана според
посоченото от ВРС като индикация за липсата на съпротива у пострадалата,
респ.обуславящо извод за несъставомерност на извършено по чл.152 от НК деяние
ВОС счита, че не корспондират с изложеното в първоинстанционния съдебен акт.
Това е така, тъй като в същия, е прието, че за съставомерност на деянието по
чл.152 от НК, каквато е и устойчивата практика на ВС и ВКС в този смисъл, е достатъчно манифестирането на несъгласие с
извършването на половия акт, и че липсата на
активна съпротива на пострадалото при сексуално насилие лице не е равна на
дадено от него съгласие за доброволен сексуален акт с извършителя, когато в
резултат на поведението му жертвата не е имала друг изход, освен да се подчини
на действията му. В случая обаче съдът не е установил
безпорни и категорични доказателства за това. Изложени са подробни мотиви защо са отхвърлени показанията на св.Н. за
нейното поведение и това на св.И. -
поради вътрешни противоречия и логически несъответствия между твърдяното
относно осъществената принуда и липса на
доброволност на посочения акт, със събраните, проверени и установени по делото
фактически данни от останалите доказателствени източници. Противно на посоченото в жалбата, доказателства
свързани с осъществяването на деянието не са търсени единствено като
обективирани в следи от физическа съпротива по тялото на св.И., съотв.
травматични увреждания на св.Н.. Предвид спецификата на самото престъпление,
предмет на воденото разследване, както и на конкретните отношения между двамата, то изводът за липсата на
несъгласие от страна на свидетелката и насилствено осъществяване на сексуален
контакт с нея е направен след обстоен анализ от прокурора /правилно изцяло
споделен от първоинстанционния съд/ на всички гласни и писмени доказателства по
делото – заключенията на изготвените
експертизи, свидетелските показания и др., като констатираната противоречивост
на изложеното от св.Н., нараняванията на лигавицата и обективните увреждания по същата имащи
„различна давност“, но получени в рамките на периода определен и за получаване
на увреждането в половата област, липсата на такива на св.И., доказателствата свързани с поведението на св.Н.
- всички те са преценени поотделно и в
съвкупност като обуславящи извод единствено за липсата на категорично и
безспорно доказателство относимо към основния предмет на разследване.
Направените в жалбата доводи свързани с посоченото в изготвените по делото експертизи
относно наличието на наранявания както на лигавицата, така и по тялото на св.Н.
и изложените от нея в тази връзка твърдения сами по себе си не могат да бъдат
приети като категорични доказателства, че е имало съвкупление против волята на
същата. При така установената фактическа обстановка, съдът безспорно е приел,
че по време на престоя в жилището на св.И., между него и св.Н. са осъществени
полови контакти, както и че са получени травматични увреждания, но след
прецизно обсъждане на установеното с всички останали събрани по делото
доказателства, правилно е прието, че доказателствата не са категорични и
безспорни както относно характера на въздействието във входа на влагалището,
довело до получаване на кръвонасяданията по лигавицата, така и относно момента на причиняване на
нанараняванията по тялото на св.Н., имащи според експертите различна давност и
обуславящи извод за невъзможност да се приеме, че посегателството е осъществено
при или наред именно с точно този половия акт, за който се твърди
принудителност. Настоящият състав намира, че на базата на тези вероятности не
може да се формира категоричен извод за извършено престъпление
"изнасилване", извод който да не почива на предположения и
възможности, а съобразно процесуалните изисквания - на несъмнени и безспорни
доказателства.
Следва да се отбележи, че
са несъстоятелни и посочените в жалбата твърдения относно липсата на проверка и
анализ на събраните по делото свидетелски показания и съответно неправилното
некредитиране на тези на св.Н.. Съдът е изложил подробни съображения в тази
връзка, които изцяло се споделят от настоящата въззивна инстанция, предвид и
което не следва да се преповтарят. Същото е относимо и до направените от ВРС изводи досежно несъставомерност
на извършено деяние и по чл.142а от НК.
В конкретния случай,
предвид предмета на воденото разследване и всички събрани по делото
доказателства, основният, най-същественият и спорен въпрос по делото, на който
е даден отговор е именно - дали интимните отношения на 28.03.2016 г. между св.И.
и св.Н. са осъществени с или без
съгласието й. Анализирайки гласните и писмени доказателствени средства и
предвид медицинските експертните заключения ВОС приема за правилно и обосновано
заключението на първоинстанционния съд относно липсата на доказателства,
потвърждаващи по категоричен и несъмнен начин показанията на св. Н. за
осъществен с нея насилствен полов акт.
Настоящата въззивна инстанция счита, че с оглед естеството на начина на
доказване на посоченото престъпление, към момента на произнасяне на прокурора
не е възможно извършването на други, нови процесуално следствени действия,
които да внесат евентуална промяна в установената фактическа обстановка, както
и че от друга страна наличните вече доказателства правилно не са мотивирали
прокурора да направи извод за доказано по безспорен начин извършено деяние по чл.152 от НК. Изискуемите за правилното
изясняване на делото писмени и гласни доказателства са били събрани в
необходимия обем и пълнота и по съответния процесуален ред. Същите са
анализирани задълбочено, заедно и поотделно, именно поради което настоящият
въззивен състав намира, че изводите на районния съд за прекратяване на наказателното
производство на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК са обосновани и
законосъобразни.
С
оглед гореизложеното и при нормативно очертаните предели на правомощия на
въззивния съд в процедурата на чл.243, ал.8 от НПК, настоящият състав намира,
че Определението на Районен съд-Варна е правилно, законосъобразно и обосновано,
поради което следва да бъде потвърдено.
По тези съображения, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение №469/14.03.2019 г. по ЧНД №735/2019 г. на Районен съд-Варна, с
което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство
от 20.12.2018 г. по досъдебно производство №571/2016 г. по описа на Първо РУ
при ОД на МВР-Варна.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: