№ 118
гр. Варна, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20213000500437 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е възивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по възивна жалба на Й. М. К., чрез адв. Ш. против решение
№ 147/01.06.2021г., постановено по т.д. № 1285/2020г. на ОС – Варна в
частта, в която е отхвърлен предявения от нея против „Застрахователна
компания Уника“ АД иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при ПТП от
19.06.2019г. по вина на водача на л.а.“Нисан Джук“, рег. № В 0670 ВС за
горницата над присъдените с решението 15 000 лева до предявения размер от
65 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2020г. до
окончателното изплащане на главницата.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната му част. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд
относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди като
занижен, несъобразен с получените травматични увреждания и действително
претърпените вреди, несъответен на критерия справедливост по см. на чл.52
ЗЗД. Твърди се, че от доказателствения материал по делото безспорно се
установява, че са налице трайни увреди, което следва да бъде отчетено при
1
определяне размера на дължимото й се обезщетение. Иска се от настоящата
инстанция да отмени обжалвания съдебен акт и постанови решение, с което
исковата й претенция да бъде уважена в предявения размер.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна, но е
подадена насрещна въззивна жалба, с която застрахователното дружество
обжалва първоинстанционното решение в неговата осъдителна част, в която
същото е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2020г.
Изложените оплаквания в тази жалба са, че заплатеното по доброволен
път обезщетение от 35 000 лева изцяло репарира претърпените от ищцата
вреди, поради което и допълнително присъденото от съда обезщетение в
размер на 15 000 лева е в нарушение на принципа за справедливост. Излагат
се доводи по съществото на спора, в частност относно твърденията на
ищцовата страна за трайни увреждания. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне изцяло на
предявения иск.
В частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията за
заплащане на обезщетение за забава за периода 28.10.2020г. – 29.10.2020г.
решението не обжалвано.
Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
ОС – Варна се е произнесъл по предявени от въззивницата Й. М. К.
против „Застрахователна компания Уника“ АД искове с правно основание
чл.432, ал.1 вр. чл.493 КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 65 000 лева,
съгласно допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК, претендирана като
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди /болка,
страдание, емоционален стрес, негативни психични изживявания/, вследствие
на ПТП, настъпило на 19.06.2019г. в гр.Варна, по вина на Д.Ж.Л. като водач
на л.а. „Нисан Джук“, рег. № В 0670 ВС, ведно със законната лихва, считано
от 28.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Наведените в исковата молба твърдения са, че на 19.06.2019г. Й.К. като
пешеходец е била блъсната от л.а. „Нисан Джук“, рег. № В 0670 ВС,
управляван от Д.Ж.Л., в резултат на което е получила телесни увреди –
счупване на дясна раменна кост и на лява лъчева кост, обусловили трайно
2
затруднение в движенията на двете ръце за период от около 4 месеца.
Образуваното по този повод наказателно производство срещу водача на л.а. е
приключило с одобрено от съда по НОХД № 3294/2020г. споразумение,
съгласно което Д.Л. е призната за виновна в извършването на престъпление
по чл.343, ал.3, пр.6, б.“а“, пр.2 вр. ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1 НК. Към
датата на деликта относно процесното ПМС е имало сключен валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество,
поради което и на 28.10.2020г. въззивницата е предявила претенция за
заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в
размер на 100 000 лева. С писмо от 06.11.2020г. застрахователят е предложил
сумата от 35 000 лева, която съгласно допълнителната искова молба й е била
изплатена. Счита, че този размер не е съответен на действително
претърпените от нея неимуществени вреди – болки и физически неудобства,
които продължава да изпитва и към настоящия момент, емоционален стрес и
страх. С оглед на това е предявила и иска си за заплащане на сумата от 65 000
лева, съставляваща горницата над изплатените й 35 000 лева до сумата от
100 000 лева, която счита, че е справедлив еквивалент на претърпените от нея
вреди.
С депозирания отговор по исковата молба „Застрахователна компания
Уника“ АД не оспорва наличието на претърпени от въззивницата вреди в
резултат на процесното ПТП, механизма на същото, виновността на водача,
както и наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, по
която е заявена претенция от пострадалата. Оспорва размера на
претендираното обезщетение като сочи, че изплатената извънсъдебно на
12.11.2020г. сума от 35 000 лева удоволетворява претенцията й за
обезщетение за претърпените неимуществени вреди като съответно на
получените травматични увреждания. Оспорва и началният момент на
претендираната законна лихва, сочейки, че претенцията е заведена на
29.10.2020г.
Съдът, като взе предвид предметните предели на въззивното
производство, съобразно наведените в жалбата оплаквания, становищата
на страните по съществото на спора, събраните по делото доказателства и
приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
3
Между страните не е спорна установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, а именно, че на 19.06.2019г., в гр.Варна,
кръстовището на бул.“м.Луиза“ и ул.“Шипка“ е настъпило ПТП, при което
въззивницата като пещеходец е била блъсната от л.а. „Нисан Джук“, рег. № В
0670 ВС, управляван от Д.Ж.Л.. По повод на същото е било образувано
наказателно производство, приключило с одобрено от съда споразумение по
НОХД № 3294/2020г. на РС – Варна, с което Д.Л. е била призната за виновна
в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, пр.6, б.“а“, пр.2 вр. ал.1,
б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1 НК за това, че нарушавайки правилата за движение
по пътищата /конкретно посочени разпоредби на ЗДвП/ не е пропуснала чрез
спиране или намаляване на скоростта пресичащата на определеното за целта
място и при разрешен сигнал на светофарната уредба пешеходка Й.К. и по
непредпазливост е причинила на същата средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на дясна раменна кост, обусловило трайно затрудняване на
движенията на горен десен крайник за период от около 3.5 – 4 месеца и
счупване на лявата лъчева кост на типично място, обусловило трайно
затрудняване на движенията на горен ляв крайник за период от 2.5 – 3 месеца.
Не е спорно и това, че към датата на настъпване на ПТП между
виновния водач и ответното дружество е имало сключена валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", че на 29.10.2020г.
въззивницата Й.К. е предявила пред застрахователя искане за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лева и
по което на 12.11.2019г. /преди завеждане на исковата молба/ й е изплатена
сумата от 35 000 лева.
С оглед на горното, между страните не е налице спор относно
наличието на предпоставките за изплащане на обезщетение от застрахователя
- виновно противоправно поведение от страна на застрахования водач,
претърпени от въззивницата неимуществени вреди в резултат на получените
при ПТП травматични увреждания, валидна застраховка, покриваща
гражданската отговорност на деликвента, предявена претенция пред
застрахователя.
Спорен е единствено въпросът какъв е справедливия размер на
следващото се обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Съгласно задължителните разяснения на ППВС № 4/1968г. и
4
константната съдебна практика определянето на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде направено въз основа
на съвкупната преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, каквито при телесните увреждания са характера и тежестта на
травмите, начинът на получаването им, интензитета на търпените болки,
емоционални страдания и преживявания, периодът и възможността за пълно
възстановяване, евентуално прогнозите за това, наличието на допълнително
влошаване състоянието на здравето, отражението на получените травматични
увреждания върху социалния и трудовия живот на пострадалия и др. Следва
да бъде изходено и от общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата,
както и обществено-икономическата конюктура към момента на увреждането
/относими към последното съгласно съдебната практика са размерът на
предвидените в КЗ лимити/.
От приобщената към доказателствения материал медицинска
документация /извършени прегледи, изследвания и епикризи/, одобреното
споразумение по НОХД № 3294/2020г. на РС - Варна, имащо задължителната
сила на присъда по см. на чл.300 ГПК и по въпроса за вредоносния резултат,
както и от приетото в първоинстанционното производство заключение на
СМЕ, неоспорено от страните, се установява, че в резултат на
автопроизшествието въззивницата е получила две счупвания – на дясна
раменна кост в средна трета и на лява лъчева кост в долна трета. По повод на
тези счупвания е претърпяла оперативна интервенция под обща анестезия за
открито наместване на счупването на раменната кост и фиксация със
заключващ хумерален пирон и закрито наместване на фрактурата в лява ръка
с поставяне на киршингови игли и гипсова имобилизация. Проведено е
лечение в болнични условия за период от 19.06.2019г. до 25.06.2019г. и в
периода 09.08.2019г. – 11.08.2019г., последният вр. отстраняване поставената
остеосинтеза в левия крайник.
Според СМЕ получените травматични увреди освен болки засягат и
функцията на горните крайници – невъзможност за извършване на активни и
пасивни движения, необходимост от ползване на помощ от трети лица, като
счупването на дясната раменна кост обуславя трайно затруднение в
движението на десния горен крайник за период не по-малко от 4 месеца, а
счупването на лява лъчева кост – трайно затруднение в движението на ляв
5
горен крайник за период не по-малък от 3 месеца.
При извършения от в.л. преглед на въззивницата същото е
констатирало, че към настоящия момент са налице ограничения в
отвеждането на десния горен крайник, болезненост при активно отвеждане на
крайника, налице е намалено сгъване на лявата киткова става и ограничени
хватателни функции на левия горен крайник /посоченото в заключението и
обяснение в с.з./. Заключението на вещото лице е, че с оглед възрастта на
пострадалата /67 години към датата на инцидента/ и изминалият период от
получаване на травмите тези ограничения са необратими.
За установяване на твърденията за претърпени болки и негативни
изживявания, вкл. и за състоянието на въззивницата към настоящия момент
по делото са събрани и гласни доказателства - показанията на свидетелката
М.Н., дъщеря на пострадалата. Съдът кредитира същите като подкрепени и
непротиворечащи на останалия доказателствен материал и съобразно
разпоредбата на чл.172 ГПК. От същите се установява, че след инцидента
Й.К. не е могла да се обслужва, изпитвала е болки, за което е приемала
обезболяващи медикаменти, появили се и проблеми с психичното й здраве.
Свидетелката сочи, че и към настоящия момент въззивницата не може да се
обслужва напълно самостоятелно – поставеният имплант в дясната ръка,
който по всяка вероятност ще остане завинаги, ограничава движенията и
възможностите на този крайник /“като си вдигне ръката, тя започва да
трепери и изтървава чашата“/, не може да си служи пълноценно и с лявата
ръка, поради неправилно зарастване на счупената кост. Според свидетелката
въззивницата все още изпитва страх да пресича, отказва да излиза навън,
поради което се налагало да й пазарува и да я обгрижва. С оглед на това си
психично състояние въззивницата посещава и психиатър, в каквато насока са
и приетите като доказателства амбулаторни листи за преглед при такъв
специалист.
При така установеното от фактическа страна и при съвкупната преценка
на относимите към определянето на следващото се обезщетение
обстоятелства, посочени по-горе, настоящият състав намира, че сумата от 50
000 лева, представлява справедлив еквивалент на претърпените от Й.К. болки
и страдания. В резултат на процесното ПТП същата е получила увреди
/фрактури/ на двата горни крайника, които са обусловили болки и
6
затруднения в движението им за период от около 4 месеца и невъзможност да
се обслужва сама. Към настоящия момент липсва пълно възстановяване на
двигателните функции и на двете ръце, като предвид възрастта и изминалия
период от време тези дефицити са трайни и необратими, независимо от
провеждането на рехабилитация.
При определяне на размера на следващото се обезщетение, съдът отчита
и това, че освен физическите болки и неудобства, свързани с получените
телесни увреди, въззивницата е изпитала и силен стрес от инцидента,
рефлектирал върху психо-емоционалното й състояние – същата е ползвала
психиатрична помощ, към настоящия момент продължава да изпитва страх
при пресичане, отказва да излиза навън.
Така приетия размер отчита и обществено-икономическото развитие на
обществото към датата на процесното ПТП, израз на което са и установените
значително високи лимити на отговорността на застрахователя към датата на
увреждането.
С оглед на изложеното, съдът намира, че застрахователят дължи
заплащането и на сумата от 15 000 лева, съставляваща разликата над
доброволно заплатеното обезщетение от 35 000 лева до приетия за
основателен общ размер на претендираното от въззивницата обезщетение.
Предвид съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първостепенния съд, постановеното от него решение в обжалваната му част
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Въззивницата не е представила доказателства за направени разноски за
въззивното производство.
Въззиваемото дружество е претендирало разноски за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода от спора по
подадените и от двете страни въззивни жалби, съдът намира, че в полза на
същото следва да се присъди сумата от 154 лева, съставляваща съответно на
отхвърлената част от исковата претенция юрисконсултско възнаграждание,
определено от съда на основание чл.25 Наредбата за заплащането на правната
помощ в общ размер на 200 лева.
Направените разноски за заплатена държавна такса по подадената от
7
дружеството насрещна въззивна жалба следва да останат за негова сметка
предвид неоснователността на същата.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 147/01.06.2021г., постановено по т.д. №
1285/2020г. на ОС – Варна в частта, в която „Застрахователна компания
Уника“ АД е осъдено да заплати на Й. М. К. сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на ПТП от 19.06.2019г., виновно причинено от водача на л.а. „Нисан Джук“ с
рег. № В 0670 ВС, на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 29.10.2020г. до окончателното й изплащане,
както и в частта, в която исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ е отхвърлена
за горницата над тази сума до предявения размер от 65 000 лева, ведно с
лихва за забава за периода, считано от 29.10.2020г.
В частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията за
заплащане на обезщетение за забава за периода 28.10.2020г. – 29.10.2020г.
решението не обжалвано.
ОСЪЖДА Й. М. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„Застрахователна компания Уника“ АД, ЕИК ********* сумата от 154 /сто
петдесет и четири/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8