Решение по дело №15753/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262295
Дата: 16 юли 2021 г. (в сила от 14 август 2021 г.)
Съдия: Деница Димитрова Славова
Дело: 20203110115753
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…

гр. Варна, 16.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15753 описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иска на П.Т.И., ЕГН **********,*** срещу „Г.Т.' ЕАД, ***, с правно основание чл. 357 от КТ за приемане за установено по отношение на ответника, че за миналия период 01.11.1976 - 30.09.1978 год. П.И.Т., ЕГН **********,***, е полагал труд в „Автостопанство 3" към Автокомбинат - Варна, чийто правоприемник е „Г.Т." ЕАД, ***, заемайки длъжността „Работник - всички специалности" при осем часов работен ден при пълна работна седмица от 40 ч.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са:

В исковата молба се твърди, че ищецът през периода от 01.10.1976г. до 30.09.1978г. е работел по трудово правоотношение в „Автостопанство 3" към Автокомбинат - Варна, чиито правоприемник е „Г.Т. ЕАД, ***, заемайки длъжността „Работник - всички специалности" при осем часов работен ден при пълна работна седмица от 40 ч.

Сочи, че е получавал заплата срещу полагане на подпис във ведомости за заплата.

Поводът да започне работа в това предприятие е изискването за стаж от 8 месеца преди кандидатстване във висше учебно заведение след отбиване на военна служба.

След прекратяване на трудовото правоотношение и удостоверяване на изискуемия стаж бил приет в Стопанска академия „Димитър А. Ценов", гр. Свищов, специалност „счетоводство и контрол", която завършил. Предал трудовата си книжа във висшето учебно заведение, в която бил удостоверен и трудовия стаж в „Автосгопанство 3" към Автокомбинат - Варна.

Във връзка с предстоящото му пенсиониране през месец август 2020г. посетил офиса на „Г.Т. ЕАД за снабдяване с документ - УПЕ 3, установяващ трудовия му стаж в „Автосгопанство 3" към Автокомбинат - Варна, чиито правоприемник е „Г.Т. ЕАД, *** за времето от 01.10.1976г. до 30.09.1978г.

Уведомили го, че не разполагат с никакви документи за посочения период освен ведомости за заплати с положен подпис на служители, сред които лицето П.Т. С., но не и за лицето П.Т.И.. Твърди, че П.Т. С. и П.Т.И. са едно и също лице, а вероятната причина за посоченото грешно фамилно име, е обстоятелството, че имената на неговия баща са Т. С. И.. С имената П.Т. С. е посочен и в удостоверение за завършен 4 клас, пак вероятно по същата причина.

Сочи, че доколкото не разполага с документ – удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР /че ведомостите за заплати и другите книжа, удостоверяващи стажа, са загубени или унищожени/, както и поради факта, че между него и бившия му работодател съществува правен спор по въпроса дали между тях е съществувало трудово правоотношение  за периода 01.10.1976г.-30.09.1978г., е налице правен интерес от иска. Правният интерес от водене на делото е обусловен от невъзможността да се установи трудовият стаж за посочения период с налични писмени документи, както и от отказа на работодателя да издаде УП-2.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника  „Г.Т.“ ЕАД. В него се сочи, че искът е недопустим,  нередовен и неоснователен.

Искът е недопустим, тъй като е предявен при липса на правен интерес. С допълнението към исковата молба ищеца да се стреми да заобиколи законовите изисквания на ЗУТОССР. Съдебното установяване на трудов и осигурителен стаж е специално исково производство по чл.1, ал.1 от ЗУТОССР и чл.124, ал.4 от ГПК. С исковата молба /ИМ/ не е представен какъвто и да е писмен документ - трудов договор, заповед за възнаграждение, копие от трудова книжка или друг документ, който да сочи, че лицето е работило при ответното дружество. Не се и твърди трудовата книжка и ведомостите на ответното дружество да са загубени или унищожени. Не е представено и изискуемото удостоверение от работодателя, каквото е императивното условие на чл.5, ал.1 от ЗУТОССР. Горното е основание за прекратяване на производството по делото, като недопустимо.

В условие на евентуалност ако се приеме, че искът е допустим и редовен, то изразява следното становище:

Не оспорват правоприемствотоАвтостопанство № 3" - „АВТОБУСНИ ПРЕВОЗИ"-Варна и „Г.Т." ЕАД, ***. Оспорват всички останали изложени в исковата молба твърдения.

Твърдят, че при ответника се съхраняват разплащателни ведомости за периода 1976-1978 г., но в същите не е открито лице с три имена като тези на ищеца. В тази връзка неоснователно се поддържа ищецът да е работил при ответника. Поради това, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

В с.з. ищецът поддържа иска си и  моли за уважаването му, а ответникът поддържа становището си за недопустимост и неоснователност на иска.   

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна и правна страна:

По допустимостта на иска:

Трайната практика на ВКС сочи, че когато липсва издадено от работодателя удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР, искът по чл. 1 от ЗУТОССР е недопустим. Съгласно Определение № 277 от 13.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2052/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева, предвиденият особен процесуален ред за установяване на трудов стаж по ЗУТОССР е предназначен да даде защита в случаите, в които не съществува спор относно обстоятелството дали са водени съответните книжа, ведомости и/или счетоводни документи, които установяват начисляването и изплащането на трудовото възнаграждение и съответстващия на него обем на положен труд, но макар те да са били надлежно съставени, са изгубени или унищожени. Когато работодателят отрича или не се съгласява с твърдението на работника или служителя относно елементи от съдържанието на трудовото правоотношение - неговата продължителност, обема и характера на полагания труд, дължимото възнаграждение и др., или изобщо съществуването на правоотношението, то тогава е налице трудовоправен спор по смисъла на чл. 357 КТ относно съществуването или изпълнението на трудовото правоотношение, в който смисъл е съдебната практика, изразена в определение № 327 по ч. гр. д. № 1339/2008 г. на IV г. о., ВКС. В цитираната практика /определение № 327 по ч. гр. д. № 1339/2008 г. на IV г. о., ВКС/ се сочи, че извън случаите, когато работникът цели да установи трудов стаж по реда на УУТССР /сега ЗУТОССР/ поради загубени или унищожени документи, установяването на трудово правоотношение е допустимо по общия исков ред чрез трудов спор по чл. 357 от КТ. Практиката е постановена по идентичен казус, в който ищецът е искал установяване на ТПО за минало време. Също и в определение № 41 от 15.01. 2013 по ч. гр. дело № 489 по описа за 2012г. на ВКС, IV ГО, е приета допустимостта на иск по чл. 357 от КТ за установяване на ТПО за минало време при наличие на правен интерес. Така и решение № 309 от 20.12. 2011 г. по гр. дело № 1672/2010 г. на ВКС, III ГО.

В настоящия случай е налице правен интерес от иска, доколкото работодателят отрича да е съществувало между страните ТПО за миналия период, което засяга интереса на ищеца да му бъде надлежно установен трудовия стаж чрез издаване на УП-2, което може да бъде направено едва след установяване съществуването на ТПО.  Доколкото имената на ищеца са различни по ведомостите за заплати и по лична карта, то съществува спор за материално право, а именно съществувало ли е ТПО между ищеца и ответника за минало време. Поради това е налице правен спор по чл. 357 от КТ, а именно за съществуването на ТПО между страните за периода 01.11.1976 - 30.09.1978 год.

По същество на иска:

Ищецът твърди, че е работил при ответника за процесния период, но във ведомостите за заплатите е отразен с друго фамилно име – вместо П.Т.И.,  П.Т. С..

Твърди, че П.Т. С. и П.Т.И. са едно и също лице, а вероятната причина за посоченото грешно фамилно име, е обстоятелството, че имената на неговия баща са Т. С. И..

Представил е нотариално заверена декларация за идентичност на имената /л. 6 от делото/, както и удостоверение за раждане на лицето П.Т.И., от което е видно, че баща му е с имена Т. С. И..

 Представено е и удостоверение за завършен четвърти клас, в което лицето фигурира с имена П.Т. С. /както по ведомостите за заплати/. Удостоверението е оспорено от ответната страна, на същата са допуснати доказателства, но доказателствата са постъпили по делото след с.з., в което е даден ход по същество на делото, поради което и съдът ги е поставил към корица и не следва да ги обсъжда при решаване на делото.

По делото е допусната, изготвена и приета и СГЕ, съгласно която подписите, положени в графа „подпис на получателя на сумата" в Разчетно - платежна ведомост за заплатите на работещите по повременна система в „Автостопанство №3" - „АВТОБУСНИ ПРЕВОЗИ" - Варна за месеците - януари, февруари, март, април, май, юни, август 1977 год., са изпълнени от П.Т.И.. За месец юли в графа за полагане на подпис е изписан текста „депон." За останалите месеци в периода 01.11.1976 г.-30.09.1978 г. /м.ноември, декември 1976г.; м.септември-декември 1977г. и м.януари-септеври 1978г. е посочено, че във ведомостите не фигурира името на П.Т.И. и няма положен подпис на лицето.

От съвкупната преценка на събраните доказателства съдът намира, че ищецът П.Т.И. и лицето П.Т. С., работило при ответника, са едно и също лице. Това се установява не само от представената под страх от отговорност нотариално заверена декларация, но и от факта, че съгласно чл. 14 ал. 1 пр. 1 от ЗГР, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето. В конкретния случай, макар че в акта за раждане на детето е записано, че същото носи за фамилия фамилното име на бащата /И./, то в някои случаи по погрешка е изписвано бащиното име на бащата /С./. Окончателно се установява, че двете различни имена са на едно и също лице от изготвената по делото съдебно-графологична експертиза.  Почеркът е система от привични движения на ръката (писмено-двигателни навици), проявяващи се автоматизирано благодарение на изградения в кората на големите полукълба на главния мозък динамичен стереотип. Характеризира се с три основни свойства: индивидуалност, устойчивост и комуникативност. Графологията е анализът на физическите характеристики и модели на ръкописния текст, който е в състояние да идентифицира автора на текста. От изготвената по делото СГЕ, чрез сравнение на подписите, положени за П.Т. С. във ведомостите на заплатите, съхранявани при ответника и подписите, положени като сравнителни образци от ищеца П.Т.И., се установява със сигурност, че почеркът е на едно и също лице. Поради това съдът намира за доказан факта, че ищецът и работникът при ответника за периода януари - август 1977 год. са едно и също лице.

От доказателствата /ведомостите за заплати и СГЕ/ се установява още, че ищецът е работил при ответника за периода януари - август 1977 год. За месеците - януари, февруари, март, април, май, юни, август 1977 год., са налице подписи във ведомостите, изпълнени от П.Т.И.. За месец юли в графа за полагане на подпис е изписан текста „депон.", т.е .макар да не е получена заплата от ищеца, същата е била дължима, поради това и начислена. Това означава, че и за месец юли е било налице ТПО между страните по делото.

Въз основа на горното съдът намира, че за периода януари - август 1977 год., искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като за останалите части от периода: от 01.11.1976г. до 31.12.1976 год., и от 01.09.1977г.  до 30.09.1978 год. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Не се оспорват от ответника останалите елементи на ТПО, посочени от ищеца, а именно длъжността „Работник - всички специалности", продължителността на работното време - осем часов работен ден при пълна работна седмица от 40 ч. Поради това и същите като безспорни, не подлежат на доказване от ищеца.

Ищецът не претендира разноски, а ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв., на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1 от НЗПП, и намира, че следва да присъди такова, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, а именно сумата от 130.43лв.

         Мотивиран от изложените съображения, Варненски районен съд

 

                                           Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните П.Т.И., ЕГН **********,*** и „Г.Т.' ЕАД, ***, че за периода от м. януари 1977 до м.август 1977 год. П.И.Т., ЕГН **********,***, е полагал труд в „Автостопанство 3" към Автокомбинат - Варна, чийто правоприемник е „Г.Т." ЕАД, ***, заемайки длъжността „Работник - всички специалности" при осем часов работен ден при пълна работна седмица от 40 ч.,  на основание чл. 357 от КТ.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на П.Т.И., ЕГН **********,*** срещу „Г.Т.' ЕАД, ***, с правно основание чл. 357 от КТ за приемане за установено по отношение на ответника, че за периода от 01.11.1976  до 31.12.1976 год., и за периода от 01.09.1977 до 30.09.1978 год., П.И.Т., ЕГН **********,***, е полагал труд в „Автостопанство 3" към Автокомбинат - Варна, чийто правоприемник е „Г.Т." ЕАД, ***, заемайки длъжността „Работник - всички специалности" при осем часов работен ден при пълна работна седмица от 40 ч.

 

ОСЪЖДА П.Т.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „Г.Т.' ЕАД, ***, сумата от 130.43лв.  /сто и тридесет  лева и 43 ст./, представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1 от НЗПП.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване  пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на съобщението за изготвяне на решението, ведно с препис от акта.

Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на решенията.

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: