Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр. Варна, 16.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря
Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15753 описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иска на П.Т.И., ЕГН **********,***
срещу „Г.Т.' ЕАД, ***, с правно основание чл. 357 от КТ за приемане за
установено по отношение на ответника, че за миналия период 01.11.1976 -
30.09.1978 год. П.И.Т., ЕГН **********,***, е полагал труд в „Автостопанство 3" към Автокомбинат
- Варна, чийто правоприемник е „Г.Т." ЕАД, ***, заемайки длъжността
„Работник - всички специалности" при осем часов работен ден при пълна
работна седмица от 40 ч.
Обстоятелствата, от които
се твърди, че произтича претендираното право са:
В
исковата молба се твърди, че
ищецът през периода от 01.10.1976г. до 30.09.1978г. е работел по трудово правоотношение в
„Автостопанство 3" към Автокомбинат
- Варна, чиито правоприемник е „Г.Т. ЕАД, ***, заемайки длъжността „Работник -
всички специалности" при осем часов работен ден при пълна работна седмица
от 40 ч.
Сочи, че е получавал заплата срещу полагане на подпис
във ведомости за заплата.
Поводът да започне работа в това предприятие е
изискването за стаж от 8 месеца преди кандидатстване във висше учебно заведение
след отбиване на военна служба.
След прекратяване на трудовото правоотношение и
удостоверяване на изискуемия стаж бил приет в Стопанска академия „Димитър А. Ценов", гр. Свищов, специалност „счетоводство и
контрол", която завършил. Предал трудовата си книжа във висшето учебно
заведение, в която бил удостоверен и трудовия стаж в „Автосгопанство
3" към Автокомбинат - Варна.
Във връзка с предстоящото му пенсиониране през месец
август 2020г. посетил офиса на „Г.Т. ЕАД за снабдяване с документ - УПЕ 3,
установяващ трудовия му стаж в „Автосгопанство
3" към Автокомбинат - Варна, чиито правоприемник
е „Г.Т. ЕАД, *** за времето от 01.10.1976г. до 30.09.1978г.
Уведомили го, че не разполагат с никакви документи за
посочения период освен ведомости за заплати с положен подпис на служители, сред
които лицето П.Т. С., но не и за лицето П.Т.И.. Твърди, че П.Т. С. и П.Т.И. са
едно и също лице, а вероятната причина за посоченото грешно фамилно име, е
обстоятелството, че имената на неговия баща са Т. С. И.. С имената П.Т. С. е
посочен и в удостоверение за завършен 4 клас, пак вероятно по същата причина.
Сочи, че доколкото не разполага с документ –
удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР /че ведомостите за заплати и другите книжа,
удостоверяващи стажа, са загубени или унищожени/, както и поради факта, че между
него и бившия му работодател съществува правен спор по въпроса дали между тях е
съществувало трудово правоотношение за
периода 01.10.1976г.-30.09.1978г., е налице правен интерес от иска. Правният
интерес от водене на делото е обусловен от невъзможността да се установи
трудовият стаж за посочения период с налични писмени документи, както и от
отказа на работодателя да издаде УП-2.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Г.Т.“ ЕАД. В него се сочи, че искът е
недопустим, нередовен и неоснователен.
Искът е недопустим, тъй като е предявен при липса на
правен интерес. С допълнението към исковата молба ищеца да се стреми да заобиколи законовите изисквания на ЗУТОССР. Съдебното
установяване на трудов и осигурителен стаж е специално исково производство по
чл.1, ал.1 от ЗУТОССР и чл.124, ал.4 от ГПК. С исковата молба /ИМ/ не е
представен какъвто и да е писмен документ - трудов договор, заповед за
възнаграждение, копие от трудова книжка или друг документ, който да сочи, че
лицето е работило при ответното дружество. Не се и твърди трудовата книжка и
ведомостите на ответното дружество да са загубени или унищожени. Не е
представено и изискуемото удостоверение от работодателя, каквото е
императивното условие на чл.5, ал.1 от ЗУТОССР. Горното е основание за прекратяване
на производството по делото, като недопустимо.
В условие на евентуалност ако се приеме, че искът е
допустим и редовен, то изразява следното становище:
Не оспорват правоприемството
„Автостопанство № 3" - „АВТОБУСНИ
ПРЕВОЗИ"-Варна и „Г.Т." ЕАД, ***. Оспорват всички останали изложени в
исковата молба твърдения.
Твърдят, че при ответника се съхраняват разплащателни
ведомости за периода 1976-1978 г., но в същите не е открито лице с три имена
като тези на ищеца. В тази връзка неоснователно се поддържа ищецът да е работил
при ответника. Поради това, искът следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
В с.з. ищецът поддържа иска
си и моли за уважаването му, а ответникът
поддържа становището си за недопустимост и неоснователност на иска.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа
страна и правна страна:
По допустимостта на иска:
Трайната практика на ВКС сочи, че когато липсва издадено
от работодателя удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР, искът по чл. 1 от ЗУТОССР е
недопустим. Съгласно Определение № 277 от 13.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2052/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева, предвиденият
особен процесуален ред за установяване на трудов стаж по ЗУТОССР е предназначен
да даде защита в случаите, в които не
съществува спор относно обстоятелството дали са водени съответните книжа,
ведомости и/или счетоводни документи, които установяват начисляването и
изплащането на трудовото възнаграждение и съответстващия на него обем на
положен труд, но макар те да са били надлежно съставени, са изгубени или
унищожени. Когато работодателят отрича или
не се съгласява с твърдението на работника или служителя относно елементи от
съдържанието на трудовото правоотношение - неговата продължителност, обема и
характера на полагания труд, дължимото възнаграждение и др., или изобщо съществуването на правоотношението,
то тогава е налице трудовоправен спор
по смисъла на чл. 357 КТ относно съществуването или изпълнението на
трудовото правоотношение, в който смисъл е съдебната практика, изразена в
определение № 327 по ч. гр. д. № 1339/2008 г. на IV г. о., ВКС. В цитираната
практика /определение № 327 по ч. гр. д. № 1339/2008 г. на IV г. о., ВКС/ се
сочи, че извън случаите, когато работникът цели да установи трудов стаж по реда
на УУТССР /сега ЗУТОССР/ поради загубени или унищожени документи,
установяването на трудово правоотношение е допустимо по общия исков ред чрез
трудов спор по чл. 357 от КТ. Практиката е постановена по идентичен казус, в
който ищецът е искал установяване на ТПО за минало време. Също и в определение
№ 41 от 15.01. 2013 по ч. гр. дело № 489 по описа за 2012г. на ВКС, IV ГО, е приета допустимостта на иск по чл. 357 от КТ за
установяване на ТПО за минало време при наличие на правен интерес. Така и
решение № 309 от 20.12. 2011 г. по гр.
дело № 1672/2010 г. на ВКС, III ГО.
В настоящия случай е налице правен интерес от иска, доколкото
работодателят отрича да е съществувало между страните ТПО за миналия период,
което засяга интереса на ищеца да му бъде надлежно установен трудовия стаж чрез
издаване на УП-2, което може да бъде направено едва след установяване
съществуването на ТПО. Доколкото имената
на ищеца са различни по ведомостите за заплати и по лична карта, то съществува
спор за материално право, а именно съществувало ли е ТПО между ищеца и
ответника за минало време. Поради това е налице правен спор по чл. 357 от КТ, а
именно за съществуването на ТПО между страните за периода 01.11.1976 -
30.09.1978 год.
По същество на иска:
Ищецът твърди, че е работил при ответника за процесния период, но във ведомостите за заплатите е отразен
с друго фамилно име – вместо П.Т.И., П.Т.
С..
Твърди, че П.Т. С. и П.Т.И. са едно и също лице, а
вероятната причина за посоченото грешно фамилно име, е обстоятелството, че
имената на неговия баща са Т. С. И..
Представил е нотариално заверена декларация за
идентичност на имената /л. 6 от делото/, както и удостоверение за раждане на
лицето П.Т.И., от което е видно, че баща му е с имена Т. С. И..
Представено е и
удостоверение за завършен четвърти клас, в което лицето фигурира с имена П.Т. С.
/както по ведомостите за заплати/. Удостоверението е оспорено от ответната
страна, на същата са допуснати доказателства, но доказателствата са постъпили
по делото след с.з., в което е даден ход по същество на делото, поради което и
съдът ги е поставил към корица и не следва да ги обсъжда при решаване на
делото.
По делото е допусната, изготвена и приета и СГЕ,
съгласно която подписите, положени в графа „подпис на получателя на
сумата" в Разчетно - платежна ведомост за
заплатите на работещите по повременна система в „Автостопанство
№3" - „АВТОБУСНИ ПРЕВОЗИ" - Варна за месеците - януари, февруари,
март, април, май, юни, август 1977 год., са изпълнени от П.Т.И.. За месец юли в
графа за полагане на подпис е изписан текста „депон."
За останалите месеци в периода 01.11.1976 г.-30.09.1978 г. /м.ноември, декември
1976г.; м.септември-декември 1977г. и м.януари-септеври
1978г. е посочено, че във ведомостите не фигурира името на П.Т.И. и няма
положен подпис на лицето.
От съвкупната преценка на събраните доказателства
съдът намира, че ищецът П.Т.И. и лицето П.Т. С., работило при ответника, са
едно и също лице. Това се установява не само от представената под страх от
отговорност нотариално заверена декларация, но и от факта, че съгласно чл. 14
ал. 1 пр. 1 от ЗГР, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на
бащата с наставка -ов или -ев
и окончание съобразно пола на детето. В конкретния случай, макар че в акта за
раждане на детето е записано, че същото носи за фамилия фамилното име на бащата
/И./, то в някои случаи по погрешка е изписвано бащиното име на бащата /С./.
Окончателно се установява, че двете различни имена са на едно и също лице от
изготвената по делото съдебно-графологична
експертиза. Почеркът е система от
привични движения на ръката (писмено-двигателни навици), проявяващи се
автоматизирано благодарение на изградения в кората на големите полукълба на
главния мозък динамичен стереотип. Характеризира се с три основни свойства:
индивидуалност, устойчивост и комуникативност.
Графологията е анализът на физическите
характеристики и модели на ръкописния текст, който е в състояние да
идентифицира автора на текста. От изготвената по делото СГЕ, чрез сравнение на
подписите, положени за П.Т. С. във ведомостите на заплатите, съхранявани при
ответника и подписите, положени като сравнителни образци от ищеца П.Т.И., се
установява със сигурност, че почеркът е на едно и също лице. Поради това съдът
намира за доказан факта, че ищецът и работникът при ответника за периода януари
- август 1977 год. са едно и също лице.
От доказателствата /ведомостите за заплати и СГЕ/ се
установява още, че ищецът е работил при ответника за периода януари - август
1977 год. За месеците - януари, февруари, март, април, май, юни, август 1977
год., са налице подписи във ведомостите, изпълнени от П.Т.И.. За месец юли в
графа за полагане на подпис е изписан текста „депон.",
т.е .макар да не е получена заплата от ищеца, същата е била дължима, поради
това и начислена. Това означава, че и за месец юли е било налице ТПО между
страните по делото.
Въз основа на горното съдът намира, че за периода януари
- август 1977 год., искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като за
останалите части от периода: от 01.11.1976г. до 31.12.1976 год., и от 01.09.1977г.
до 30.09.1978 год. е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Не се оспорват от ответника останалите елементи на ТПО,
посочени от ищеца, а именно длъжността „Работник - всички специалности",
продължителността на работното време - осем часов работен ден при пълна работна
седмица от 40 ч. Поради това и същите като безспорни, не подлежат на доказване
от ищеца.
Ищецът не претендира разноски, а ответникът претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв., на
основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1
от НЗПП, и намира, че следва да присъди такова, съразмерно на отхвърлената част
от иска, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, а именно сумата от 130.43лв.
Мотивиран
от изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните П.Т.И., ЕГН **********,*** и „Г.Т.' ЕАД, ***, че за периода от м. януари 1977 до м.август 1977
год. П.И.Т., ЕГН **********,***, е полагал труд в „Автостопанство
3" към Автокомбинат - Варна, чийто правоприемник
е „Г.Т." ЕАД, ***, заемайки длъжността „Работник - всички
специалности" при осем часов работен ден при пълна работна седмица от 40
ч., на основание чл. 357 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ иска
на П.Т.И., ЕГН **********,*** срещу „Г.Т.' ЕАД, ***, с правно основание чл.
357 от КТ за приемане за установено по отношение на ответника, че за периода от 01.11.1976 до 31.12.1976 год., и за периода от
01.09.1977 до 30.09.1978 год., П.И.Т., ЕГН **********,***, е полагал труд в
„Автостопанство 3" към Автокомбинат
- Варна, чийто правоприемник е „Г.Т." ЕАД, ***, заемайки длъжността
„Работник - всички специалности" при осем часов работен ден при пълна
работна седмица от 40 ч.
ОСЪЖДА
П.Т.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „Г.Т.' ЕАД, ***, сумата от 130.43лв. /сто
и тридесет лева и 43 ст./, представляваща разноски по
делото, съразмерно на отхвърлената част от иска, на
основание чл.78, ал.3 във вр. с ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1 от НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на връчване на съобщението за изготвяне на решението, ведно с
препис от акта.
Решението да се
връчи на страните и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: