СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-В въззивен състав, в публичното заседание на трети юни две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
4625 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 26.06.2018 г., допълнено с решение от 13.03.2019 г. по гр. д. № 52369/2017 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 76 състав, З. „Л.И.“ Ад, ЕИК ******, е осъдено да заплати на А.М.И., ЕГН **********,
сумата от 1 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди (болки и страдания) по щета №
000-1000-03-17-7154/09.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
31.07.2017 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за горницата
до пълния предявен размер от 4 000 лв., както и е оставено без уважение
искането за присъждане на законна лихва за периода 25.08.2016 г. - 31.07.2017
г.
С решението З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, е осъдено да
заплати на А.М.И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
127,04 лв. - разноски в производството.
С определение от 11.07.2018 г. съдът е оставил без
разглеждане искането на ищеца за допълване на постановеното решение по
претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва за периода от 25.08.2016 г.
- 31.07.2017 г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от А.М.И., чрез редовно
упълномощен процесуален представител - адв. Н.Н., е депозирана въззивна жалба,
в която се излагат съображения за неправилност на решението в частта, с която
искът за главница е отхвърлен, както и в частта, с която е оставено без
уважение искането за присъждане на законна лихва за периода 25.08.2016
г.-31.07.2017 г. Поддържа се, че когато основанието на иска представлява
непозволено увреждане, обезщетението включва и законната лихва от датата на
причиняване на вредите. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е определил
дължимото обезщетение, като не е взел предвид тежестта на причинените телесни
уреждания, периода на възстановяване и обществената и икономическа конюнктура в
страната. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
за уважаване в цялост на предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на
въззивната жалба от З. „Л.И.“ АД, чрез редовно упълномощен процесуален
представител - юрк. Р.Ч., в който се моли за оставяне без уважение на
подадената жалба. Излага се, че по делото не е доказана причинно - следствена
връзка между процесното ПТП и претендираните от ищеца вреди, както и че
определеното от съда обезщетение е прекомерно.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от З. „Л.И.“ АД,
чрез редовно упълномощен процесуален представител - юрк. Р.Ч., в която се
излагат съображения за неправилност на решението в частта, с която исковете са
уважени. Твърди се, че ищецът не е доказал телесни увреждания, които да са му
причинили болки и страдания в причинна връзка с процесното ПТП. Сочи се, че в
констативния протокол не е отбелязано ищецът да е претърпял травматични
увреждания, а представената медицинска документация е от пет дни след датата на
събитието. Счита се, че не следва да се кредитира съдебно - медицинската
експертиза. Алтернативно се излага, че определеното от съда обезщетение е
завишено и не съответства на обема и интензитета на претърпените от ищеца
вреди, поради което и обезщетение в размер на 100 лв. отговаря на критериите на
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на
предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор на насрещната
въззивна жалба от от А.М.И., чрез редовно упълномощен процесуален представител
- адв. Н.Н., в който се моли за оставяне без уважение на подадената жалба.
Сочи, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Твърди, че при определяне на обезщетението съдът е съобразил
изготвената и неоспорена експертиза, както и показанията на разпитания
свидетел.
Срещу постановеното от съда определение е подадена
частна жалба от А.М.И., чрез редовно упълномощен процесуален представител -
адв. Н.Н., в която се излагат съображения за неправилност на атакувания акт.
Твърди, че съдът неправилно не се е произнесъл по искането за присъждане на законна
лихва за периода 25.08.2016 г.-31.07.2017 г. Моли за отмяна на акта и уважаване
на претенцията.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от процесуално - легитимирани страни, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбите оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите
му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбите, въззивният съд намира следното:
СРС, II ГО, 76 състав е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 498, ал. 3 КЗ
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 498,
ал. 3 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Възникването
на имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ,
се обуславя от положителното установяване на следните материалноправни предпоставки
(юридически факти): 1. делинквентът виновно да е увредил ищеца, като му е
причинил неимуществени вреди, които са в пряка причинно - следствена връзка с противоправното
деяние и 2. гражданската отговорност на делинквента да е застрахована по силата
на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
Спорният въпрос между страните е налице ли е
причинно - следствена връзка между причинените на ищеца телесни увреждания и
процесното ПТП, както и какъв е справедливият размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
Въззивният съд намира за доказани всички елементи от фактическия състав
на
чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД.
Механизмът на процесното ПТП и причинната връзка
между него и настъпилите вреди се установяват от приетите и неоспорени от
страните съдебно - медицинска и съдебно -
автотехническа експертиза, както и от разпита на свидетеля М.И..
Видно от съдебно - автотехническата експертиза,
която съдът кредитира като компетентна и обективно изготвена, причина за
настъпване на процесното ПТП е несъобразяване на скоростта на движение с поведението
на останалите участници в движението от страна на водача на лек автомобил „Опел
Корса“.
От съдебно - медицинската експертиза, която
съдът кредитира като компетентна и обективно изготвена, се установява, че в
резултат на процесното ПТП ищецът е получил контузия на дясната лакътна става с
голям видим зачервен оток, придружен с болка и засягане на ставните връзки и
болки в областта на шията, които болки са продължили около 3 месеца. Вещото
лице дава заключение, че към настоящия момент няма видим оток, но има слаба
болезненост при натиск и ротация в дясната лакътна става.
Заключението на вещото лице медик се потвърждава
и от показанията на свидетеля М.И., който излага, че е пътувал заедно с ищеца,
когато са били ударени от друга кола по време на движение. Сочи, че е лежал в
болницата в гр. Монтана, като ищецът е бил с него 5 дни, след което са се
върнали в гр. София. По повод усетени от ищеца болки във врата и ръката са
посетили УМБАЛ „Н.И.Пирогов“. Свидетелства, че ищецът е отишъл при личния си
лекар, който му изписал обезболяващи. Твърди, че лечението на ищеца е продължило
около 2 месеца, като последният е имал трудности при обслужването вследствие отока
на лакътя.
Неоснователен е доводът на въззивника - ответник
за липса на причинна връзка между причинените на ищеца телесни увреждания и
процесното ПТП, тъй като в констативния протокол за ПТП не било отбелязано
последният да е претърпял травматични увреждания, а представената медицинска
документация била от пет дни след датата на събитието. В действителност в приетия
по делото протокол не е отбелязано ищецът да е пострадал в резултат на
процесното ПТП. Същевременно ищецът твърди, а и се установява от събраните по
делото доказателства, че на същия са причинени леки телесни увреждания, от
които е почувствал болки едва 5 дни след ПТП. Обстоятелството, че същият е
потърсил медицинска помощ едва 5 дни след събитието не опровергава наличието на
причинна връзка, с оглед тежестта на причинените телесни увреждания.
Присъденото от първата инстанция обезщетение в
размер на 1 000 лв. въззивният съд намира за съответстващо на принципа за
справедливост, установен с нормата на чл. 52 ЗЗД.
Съгласно Постановление № 4
от 23.XII.1968 г., на Пленума на ВС, размерът на обезщетенията
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Преценявайки именно съобразно обществения критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД следните обстоятелства: а) характерът на
увреждането, начинът на извършването му; б) претърпените болки страдания,
причинени неудобства и негативните психически изживявания; в) периодът на
лечение и възстановяване, както и периода, през който ищецът е търпял болки и
страдания; г) прогноза за възстановяване и допълнителното влошаване състоянието
на здравето, осакатявания, загрозявания и др.; д) общественото му положение; е)
възрастта на пострадалия; ж) и не на последно място социално-икономическите
условия в страната. Причиняването на
неимуществените вреди от деликт, стоящи в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка със съответното противоправно поведение, включително
тези, свързани с негативни емоционално-психологически преживявания, подлежат на
пълно и главно доказване по общия ред, а размерът на обезщетението по чл. 52 ЗЗД следва да бъде определен въз основа на конкретните за съответния случай
обективно съществуващи обстоятелства.
Правилно първоинстанционният съд е съобразил
характера и тежестта на причинените телесни увреждания на ищеца - контузия на
дясната лакътна става с голям видим зачервен оток, придружен с болка и засягане
на ставните връзки и болки в областта на шията, които се характеризират като
лека телесна повреда по смисъл на НК. Съдът отчита и възстановителния период, който
е продължил около 3 месеца. Прецени
съответно и обстоятелството, че за възстановяване на здравето на ищеца не са
били необходими медицински интервенции и оздравителният процес е
преминал чрез привеждане на организма в състояние на покой, в който период ищецът е
срещал затруднения при самостоятелното осигуряване на потребности от битов
характер. При определяне на размера
следва да се съобрази възрастта му и обстоятелството, че няма обективни данни за
възникнали трайни, посттравматични последици в резултат от преживяната травма при ПТП, както и че към настоящия момент не са налице
отклонения в статуса на ищеца.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В насрещната въззивна жалба липсва съответен довод за
неправилно приложение на материалния закон от СРС при присъждане на сумата за мораторна лихва за
периода 31.07.2017
г. до окончателното й изплащане.
Предметът на въззивното производство по отношение на разглеждане на спора по
същество е очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към
спорния предмет императивни материалноправни норми. Ето защо, в решаващата си
дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от първоинстанционния
съд, като препраща към мотивите на обжалваното решение относно приетото за
установено от фактическа страна.
При установените по делото фактически положения,
а именно дължимост на главното вземане, ответникът е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забава, както правилно е приел и районният съд, чийто правни
изводи въззивният съд също споделя.
По отношение въззивната жалба на въззивника-ищец
в частта, с която е
оставено без уважение искането за присъждане на законна лихва за периода
25.08.2016 г.-31.07.2017 г., съдът намира следното:
Решението на
първоинстанционния съд е правилно. Производството по делото е било прекратено в
тази част с определение, което е било предмет на въззивен контрол, респ.
последното е потвърдено с определение № 10469 от 09.05.2018 г., постановено по
ч. гр. д. № 16552/2017 г. по описа на СГС. Ето защо правилно районният съд е
оставил без уважение искането за допълване.
По разноските:
При този изход на спора разноските,
направени в хода на въззивното производство, следва да останат в тежест на
страните така, както са ги сторили, предвид неоснователността и на двете
въззивни жалби.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение от 26.06.2018 г., допълнено с решение от 13.03.2019 г. по гр. д. № 52369/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 76 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.