Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260238 / 23.11.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Галя Ангелова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 42 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415
ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.43б от Правилника за прилагане на Закона за интеграция
на хората с увреждания /ППЗИХУ/ - отменен ДВ бр.27 от 02.04.2019 г., в сила от
01.04.2019 г., и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от Агенция за социално подпомагане с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Триадица” № 2,
представлявана от изпълнителния директор Румяна Димитрова Петкова; против М.Б.О.
с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че на детето Данчо Мариянов Огнянов, по
подадено от ответницата като негов родител заявление, била отпусната сума в
размер на 190 лв. за покупка на един чифт ортопедични обувки със заповед №
Х2783/30.10.2014 г. Съгласно действалите тогава разпоредби на чл.43а ал.5, вр.
ал.4 от ППЗИХУ, в срок от 90 дни, т.к. изделието било по индивидуална поръчка,
от получаване на помощта правоимащото лице, негов законен представител или
упълномощено лице представяло в съответната ДСП оригиналната фактура и касова
бележка/ платежен документ за справка и прилагал копия заедно с
приемо-предавателния протокол за получаване на изделието. Ответницата, като
родител на детето, не била представила посочените документи, според цитираните
разпоредби. На същата била изпратена покана, с която била информирана, че
срокът за отчитане на отпуснатата целева помощ за ортопедични обувки е изтекъл,
но не последвало доброволно изпълнение или представяне на необходимите
документи за отчитането на помощта. Издадена била заповед №
РД01/1032/10.12.2015 г. на директора на ДСП – Хасково за възстановяване на
посочената сума, ведно със законоустановената лихва. Тя била изпратена по
пощата, но върната в цялост, видно от известие за доставяне. Изпратена била и
покана за доброволно изпълнение, но такова не последвало. На 30.09.2019 г.
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
по което образувано било ч.гр.дело № 2867/2019 г. на ХРС. На 12.12.2019 г.
ищецът получил съобщение, че издадената заповед за изпълнение била връчена на
ответницата по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, при което той в указания му срок
предявявал настоящия си иск.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответницата му дължи сумата от 190
лв., представляваща главница за неизползвана по предназначение помощ за един
чифт ортопедични обувки, и 57,84 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 29.09.2016 г. – 29.09.2019 г.; ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 30.09.2019 г. до окончателното изплащане; като ответникът бъде
осъден да му заплати направените по делото разноски. Това искане се поддържа в
открито съдебно заседание от процесуален представител на ответника.
Ответницата не представя отговор на исковата молба по
чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор не представя
и назначеният й особен представител, на основание чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК.
В открито съдебно заседание тя се представлява от особения си представител,
който признава иска и претендира уважаването му, като основателен и доказан.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Ответницата е майка на детето Данчо
Мариянов Огнянов с ЕГН **********, чийто баща е непосочен, видно от
удостоверение за раждане – дубликат, издадено на 06.12.2013 г. от Община
Хасково, въз основа на акт за раждане № 0292/02.04.2004 г. В това си качество
тя е подала заявление – декларация с № Х5-2025/30.10.2014 г. до директора на
ДСП-Хасково за отпускане на целева помощ за покупка и ремонт на помощни
средства, приспособления и съоръжения и/или
медицински изделия, а именно - ортопедични обувки, която да й бъде преведена по
банков път на посочена банкова сметка ***, за която сметка се представи
документ от банката, че е именно на ответницата. Тя се е задължила в срок от 90
дни от получаване на помощта,да представи в ДСП оригиналната фактура и касова
бележка/ платежен документ за справка с приложено копие от двата документа с
приемно – предавателен протокол за получаване на изделието. Заявлението съдържа
изявление от служител на ДСП-Хасково, че лицето има право на ортопедични
обувки. От същата дата е издадената заповед № Х2783/30.10.2014 г. от директора на ДСП-Хасково, с която на основание чл.42
ал.2 от ППЗИХУ, вр. чл.44 ал.2 от ЗИХУ, на детето е отпусната целева помощ в
размер на 190 лв. за покупка на един чифт ортопедични обувки. В нея се сочи, че
следва да се реализира в срок до 90 дни за изделия по индивидуална поръчка,
считано от получаване на помощта, в който срок се представят за справка оригиналната
фактура и фискална касова бележка с копие от тях и от приемо – предавателния
протокол. Сочи се още, че на основание чл.43б от ППЗИХУ, лицата, неизползвали
целевата помощ по предназначение възстановяват пълния й размер на посочена
банкова сметка. ***.11.2014 г., без данни тя да е била обжалвана. Ищецът
представи по делото банково нареждане за масово плащане от 06.01.2015 г. с
приложен списък към него, в който под № 4 е записана ответницата за сумата от
190 лв. Издадена е и заповед № РД01/1032/10.12.2015 г. на директора на ДСП –
Хасково за възстановяване на целева помощ за покупка, изработка и ремонт на медицински
изделия и/или помощни средства, приспособления и съоръжения, на основание чл.43а
ал.4 и 5, вр. чл.43б от ППЗИХУ. С нея е разпоредено, ответницата в лично
качество, да възстанови сумата от 190 лв., отпусната на сина й, на основание
гореописаното – в 7-дневен срок от влизане в сила на заповедта. Като мотиви се
сочи, че лицето не е спазило срока за закупуване на ПСПС и/ или МИ и за
представяне на разходооправдателни документи, като в 7-дневен срок от
получаване на поканата не е възстановило сумата. Заповедта е изпратена с
препоръчано писмо с обратна разписка до ответницата, върнато като неполучено, с
отбелязване на това от 05.01.2016 г. По делото се представи цитираната в
заповедта покана с изх. № 94ММ/0103/ 08.07.2015 г. до ответницата, която е била
получена лично от нея на 17.07.2015 г., видно от отбелязване за това на
пощенско известие за доставянето й.
За процесното си вземане, ищецът в настоящото производство е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.рег. № 19187/30.09.2019
г., въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 2867/2019 г. на ХРС. По това
дело е издадена заповед № 1434 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.10.2019 г., по силата на която е разпоредено, длъжникът – ответницата
в настоящото производство да заплати на кредитора – ищецът сумата от 190 лв.,
представляваща главница за връщане на отпусната сума, поради неспазен срок за
закупуване на ПСПС и /или МИ /ортопедични обувки/ и за представяне на
съответните документи за това в ДСП-Хасково, съгласно заповед № РД
01/1032/10.12.2015 г., с 57,84 лева лихва за периода от 29.09.2016 г. до
29.09.2019 г. и законната лихва върху главницата от 30.09.2019 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 25 лв. платена държавна такса - разноски по
делото. В заявлението до съда са изложени обстоятелствата по настоящата искова
молба. Съобщение за заповедта е било връчено на ответника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което на 12.12.2019 г. заявителят е получил
указания, да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в
срок с настоящата искова молба от 09.01.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в
законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, срок и от
надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се
явява изцяло неоснователен и недоказан, т.к. ответницата не е пасивно
материално правно легитимирана, да отговаря по предявените против нея искове. Правото
на социална помощ е лично, като отказът от това право, както и прехвърлянето му
са недействителни, според императивната разпоредба на чл.14 ал.2 от ЗСП. Законът
за интеграция на хората с увреждания /отм./, като специален спрямо Закона за
социално подпомагане, регламентира обществените отношения, свързани с
интеграцията на хората с увреждания /чл.1/, а в чл.44 - право на целеви помощи
на хората с увреждания, съобразно потребностите им. Условията и редът за
отпускането, изплащането, изменянето и прекратяването на целевите помощи се
определят с правилника за прилагане на закона /чл.44 ал.5 от ЗИХУ-отм./ и
недобросъвестно получени средства за месечни добавки и помощи се възстановяват
с лихва по реда на събиране на държавните вземания /чл.45 ал.4 от ЗИХУ–отм./. Така,
материалното правоотношение по този закон възниква между лицето, което е с
увреждане и има право на конкретната целева помощ, и държавата чрез съответния й
орган като адресат на задължението, да я предостави при наличието на условията
и предпоставките на това. Няма спор по делото, че не ответницата, а нейното
дете Данчо Мариянов Огнянов е било правоимащо лице по смисъла на закона, поради
което то е било подпомогнато от ищеца чрез отпускане на процесната целева помощ
за закупуване на един чифт ортопедични обувки. Между ищеца и ответницата, в
нейно лично качество, не е съществувало и не е се развило административно
правоотношение, имащо за предмет нейното подпомагане, като лице с увреждане. Лицата,
неизползвали целевата помощ по предназначение, възстановяват пълния размер на
помощта, според разпоредбата на чл.43б от ЗИХУ /отм./. Така, незаконосъобразно
в настоящия случай, с процесната заповед №
РД01/ 1032/10.12.2015 г. на директора на ДСП – Хасково за възстановяване на
целева помощ за покупка, изработка и ремонт на медицински изделия и/или помощни
средства, приспособления и съоръжения – ответницата в лично качество е била
задължена, да върне сумата за целева помощ. В развилото се пред
административния орган производство, ответницата е участвала, но не в лично
качество, а като майка и законен представител на малолетното си тогава дете. В
това си качество тя е получила по своя банкова сметка ***. Настоящите искове
обаче са предявени против нея лично, както и е било подадено заявлението по
чл.410 от ГПК, което е достатъчно основание за отхвърлянето им изцяло, като
неоснователни. Пасивно материално правно легитимиран, да отговаря по тях, би
било самото дете, което понастоящем е непълнолетно, и като такова – действащо
със съгласието на своята майка, на основание чл.4 от ЗЛС, вр. чл.129 ал.1 от СК,
вр. чл.28 ал.2 от ГПК.
Предвид изложените съображения предявеният главен иск,
като неоснователен следва да се отхвърли изцяло, което обуславя отхвърлянето и
на акцесорния, също като неоснователен.
Съдът изложи горните си мотиви по съществото на спора,
без да коментира направеното от ответната страна признание на исковете. В тази
връзка се съобрази, че в настоящото производство ответницата бе представлявана
от особен представител, назначен й по реда на чл.47 ал.6 от ГПК. Ето защо,
направеното признание на исковете от такъв представител няма стойност, според
ограничените права на особения представител в процеса, съобразно чл.29 ал.5,
вр. чл.34 ал.3 пр.5 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Агенция за социално подпомагане с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Триадица” № 2, представлявана
от изпълнителния директор Румяна Димитрова Петкова; против М.Б.О. с ЕГН **********
***; да се да се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите от 190 лв., представляваща главница за
неизползвана по предназначение помощ за един чифт ортопедични обувки, чието
възстановяване й е наредено със заповед № РД01/1032/10.12.2015 г. на директора
на ДСП – Хасково; и 57,84 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
29.09.2016 г. – 29.09.2019 г.; ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 30.09.2019 г. до окончателното изплащане; като ответницата бъде
осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването
му на страните – по електронните пощи
на процесуалните им представители – л.44 и л.46, като им се изиска незабавно
потвърждение на получаването; а в случай на неполучаване на такова – делото да
се докладва.
СЪДИЯ :