№ 1180
гр. Варна, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100501236 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Г. Т., ЕГН **********, срещу
Решение №4057/14.11.2024г. по гр. дело №11612/2023г. на ВРС, 31-ви състав,
с поправена ОФГ с Решение №948/18.03.2025г. по същото дело на ВРС, в
частите с което са отхвърлени исковете по чл.200 от КТ на С. Т. за осъждане
на „П. АД, ЕИК*********, за следните суми на следните основания:
- разликата над присъдените 10 000лв. до претендираните 60 000лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претърпяна трудова
злополука на 01.06.2023г., изразяващи се в болки, страдания, операция на L4
гръбначен прешлен и неудобства след интервенцията, ведно със законната
лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 11.09.2023г. до пълното
изплащане на сумата;
- разликата над присъдените 2 340.65лв. до претендираните 6 367лв. –
обезщетение за претърпени имуществени вреди от претърпяна трудова
злополука на 01.06.2023г., изразяващи се в разликата между полученото
обезщетение за временна неработоспособност за времето от 20.06.2023г. до
21.09.2023г. и възнаграждението, което би получил ищеца, ако беше работил в
този период при работодателя, ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба - 11.09.2023г. до пълното изплащане на сумата,
като решението е постановено при участието на третото лице-помагач
1
на страната на ответника „П. АД – ЗК „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК********.
Решението не е обжалвано в останалите му части – уважените искове за
сумата до 10 000лв. за неимуществени вреди и до 2340.65лв. – имуществени.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, незаконосъобразно и постановено при формален и непълен
анализ на събраните доказателства. Обезщетението за неимуществени вреди е
силно занижено по размер и не отговаря на реално претърпяните такива и на
критерия за справедливост. ВРС не е отчел в достатъчна степен характера и
вида на телесните увреждания на ищеца, силните болки и страдания от тях и
продължителния период на възстановяване от операцията на кръста, което не е
и напълно постигнато досега. Необосновано ВРС е приел 50% съпричиняване
на вредите от служителя поради укриване от негова страна на здравословните
му проблеми в дните след трудовата злополука, тъй като работодателят е бил
наясно с тях, както посочва и св. А.. Необосновано съпричиняването е
мотивирано и с произволния извод на ВРС, че топчетата (гранулите), на които
се е подхлъзнал ищецът при разтоварване на стоката от камиона, са паднали
при подготовката за разтоварване на стоката. Погрешно приетата степен на
съпричиняване е довела и до необосновано намаляване на обезщетението за
имуществени вреди. По същество се моли за отмяна на решението в неговите
обжалвани части и за уважаване на исковете в цялост, с присъждане на
разноски за две инстанции, а в о.с.з. искането се поддържа.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна и третото лице -
неин помагач – не депозират отговор по жалбата. В о.с.з. въззиваемата страна
счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение – за правилно, като
моли то да бъде потвърдено. Третото лице-помагач не се представлява в о.с.з.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на С. Г. Т.,
ЕГН**********, с правно основание чл.200 от КТ, за осъждане „П. АД,
ЕИК*********, за заплащане на следните суми:
- 60 000лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от преживяна трудова злополука на 01.06.2023г., изразяващи се в болки,
страдания, дискомфорт, операция на L4 гръбначен прешлен и неудобства след
интервенцията, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
исковата молба - 11.09.2023г. до пълното изплащане на сумата;
- 6 367лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
от преживяна трудова злополука на 01.06.2023г., изразяващи се в разликата
между полученото обезщетение за временна неработоспособност за времето
от 20.06.2023г. до 21.09.2023г. и възнаграждението, което би получил ищецът,
ако беше работил в този период при работодателя си, ведно със законната
2
лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 11.09.2023г. до пълното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е в трудово правоотношение с ответното дружество
за длъжността „Шофьор тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“ съгласно
трудов договор №***/04.11.2022г. На 01.06.2023г. около 13.00ч. претърпял
злополука по време на изпълнение на служебните му задължения на двора на
завода в гр.А., ул. „Д.“ №**, като получил повърхностна травма на окосмената
част на главата. С разпореждане №51042432 от26.07.2023г. на ТП на НОИ-
гр.Д. злополуката бил призната за трудова. При последващи прегледи било
установено, че има и компресионна фрактура на L4 прешлен (счупване на
прешлена), като това довело до невъзможност да изпълнява трудовите си
задължения и от датата на злополуката до момента е в отпуск по болест, като
освен това се е наложило провеждане на оперативна намеса. Сочи, че е
претърпял както множество болки и страдания от оздравителния процес така
и загуба на средства изразяваща се в разликата между получените
обезщетения и трудовото възнаграждение което е щял да получи ако беше
здрав и работи. Моли, да се осъди ответника да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в претендирания размер и също такова за
имуществени вреди, представляващи разлика между полученото обезщетение
за отпуск по болест и трудовото възнаграждение, което ищецът би получил,
ако беше работил за времето от 20.06.2023г. до 21.09.2023г., ведно със
законната лихва върху тези суми от подаване на исковата молба до
изплащането им.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
не оспорва трудовото правоотношение (ТПО) с ищеца към датата на
злополуката; не оспорва настъпилата такава и трудовия й характер; не оспорва
и че ищецът е бил застрахован в „Б. ВИК“ за трудова злополука при
работодателя. Оспорва обаче предявените искове, като твърди, че ищецът е
допринесъл за произшествието чрез действия при груба небрежност в
нарушение на приети от установени от работодателя правила за безопасност
на труда, като не е положил елементарно внимание и не се е съобразил с
разпиляната на земята суровина при разтоварването на стоката от камиона.
Освен това навежда твърдения, че служителят е нарушил т.7 от длъжностната
му характеристика, а също и проведения му на 04.11.2022г. инструктаж,
подписани от него; че е имал увреждания на тазобедрените стави и опредЕ. 50
% ТНР с решение на ТЕЛК от 2018г.; че след злополуката е продължил да
изпълнява задълженията си по ТПО; че оплакванията му след инцидента
касаели главата, но не и кръста; че откритата едва на 20.06.2023г.
компресионна фрактура на L4 прешлен (счупване на прешлена) не се дължи
на злополуката на 01.06.2023г., а или на друго общо заболяване или на друг
инцидент, поради което не следва да се зачита от съда по делото. По иска за
имуществни вреди сочи, че ищецът е получил всичко по ДОО, което му се
полага. По същество моли исковете да бъдат отхвърлени или евентуално да
бъдат намалени обезщетенията; моли и за съдебни разноски. В о.с.з. поддържа
3
позицията и исканията си до съда.
Третото лице-помагач на страната на ответника „Б.В.И.Г.“ ЕАД също не
оспорва ТПО между главните страни,настъпилата злополука и трудовия й
характер; не оспорва и че ищецът е бил застрахован в „Б. ВИК“ за трудова
злополука при ответния работодател, но в това му качество не е заявявал
претенция към застрахователя. Оспорва предявените искове, като твърди, че
служителят не е уведомил работодателя си, че му е бил издаден болничен лист
за временне нетрудоспособност, като вместо да остане за домашно лечение се
е върнал на работа още на следващия ден 02.06.2023г. и е продължил да
изпълнява обичайните си курсове като шофьор. Освен това служителят е
укрил от работодателя намалената си с 50% работоспособност с оглед
увреждания на тазобедрените стави, опредЕ. с решение на ТЕЛК от 2018г.
Заедно с това служителят е нарушил правилата за безопасност, като не е
проявил необходимото усърдие и не се е съобразил с разпиляната на земята
суровина, когато е започнал да разтоварва стоката,и по този начин си
причинил самоувреждане поради груба небрежност. Самите увреждания на
кръста не са в пряка причинна връзка със злополуката и за тях не се дължи
обезщетение.По същество моли за отхвърляне на исковете или за намаляване
на размера на претендираните обезщетения.
След дадените от въззивния съд указания по чл.129, ал.2 от ГПК ищецът
– въззивник внася следните уточнения по исковата молба: Трудовата
злополука е настъпила на 01.06.2023г. около 13.00 часа, по време на
изпълнение на служебните задължения на ищеца в двора на завод „П. Т“ в А.,
ул. „Д.“ №**. Служителят Т. се е насочил към товарния отсег на управлявания
от него служебен камион и в момента при отваряне на отсега се е подхлъзнал
на разпръснатите по целия двор гранули (топчета). В резултат на това паднал
по гръб, за кратко загубил съзнание, свестил се и с помощта на негови
ръководител и колега се изправил. Бил замаян и изпитвал силни болки в
главата след изправянето си. Преди да си тръгне към къщи преместил
камиона, за да не пречи на работата на другите служебни автомобили. В деня
на инцидента изпитвал главно силна болка в главата, но в следващите няколко
дни към нея се прибавила и болка в кръста, която се засилила. Заради нея
посетил лекар и на 20.06.2023г. бил диагностициран с „увреждане на
междупрешленни дискове в поясни и други отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия“. Това увреждане твърди да е настъпило именно в резултат на
падането на 01.06.2023г. при описаните обстоятелства. Ищецът не е получавал
застрахователно обезщетение, а карта от застрахователя, с която е заплащал
лечението си (което не претендира по делото).
По така направените уточнения ответникът и третото лице-помагач не
изразяват становище в рамките на предоставения им от съда срок за това.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
4
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С необжалваната част от решението на ВРС е осъден работодателят „П.
АД да заплати на служителя С. Г. Т. сумите 10 000лв. – обезщетение за
неимуществени вреди (болки и страдания) и 2 340.65лв. – обезщетение за
имуществени вреди (разлика между получени обезщетения по ДОО и
полагаемото се трудово възнаграждение), и двете като резултат от трудовата
злополука на 01.06.2023г.
От приетото решение на ТЕЛК от 10.10.2018г. се изяснява установена от
компетентния орган 50 % ТНР на С. Т. поради заболяването „асептична
идиопатична остеонекроза“ на тазобедрени стави.
Със становище от 01.11.2022г. на служба по трудова медицина е било
дадено положително такова за работа като „шофьор тежкотоварен автомобил“,
при условие да не изпълнява тежък физически труд и ръчна работа с тежести.
На 28.10.2022г. С. Т. е декларирал пред „П. АД, че не притежава
експертно решение на ТЕЛК за заоболяване с ТНР.
Няма спор и се потвърждава от приетия по делото трудов договор №***
от 04.11.2022г., че към 01.06.2023г. страните по делото са били такива по ТПО
за длъжността „Шофьор тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“.
Приета по делото е и двустранно подписана и неоспорена длъжностна
хакратеристика за заеманата от ищеца позиция при работодателя (л.47-49 от
делото на ВРС).
Приложена е и служебна бележка №305/04.11.2022г. за проведения на С.
Т. инструктаж по безопасност и здраве при работа съобразно ЗЗБУТ и
процедура за управление на човешките ресурси, подписана от ищеца-
инструктиран и от служител ТРЗ и човешки ресурси при работодателя (л.50 от
делото на ВРС).
В подадената от работодателя декларация до ТП на НОИ за настъпила
трудова злополука на 01.06.2023г. със С. Т. е отразено, че при настъпването й
„пострадалото лице не се е съобразило с разпиляна по земята суровина и се е
подхлъзнало“.
Не се спори и се потвърждава от приетото разпореждане №51042432 от
26.07.2023г. на ТП на НОИ-Д.,че злополуката на 01.06.2023г., декларирана с
цитираната декларация и пострадало лице С. Т., се приема за трудова. Касае се
до внезапно увреждане на здравето на служителя, което се изразява в
повърхностна травма на окосмената част на главата на служителя.
От приетия лист за преглед от 01.06.2023г. се установява, че в деня на
злополуката С. Т. е бил диагностициран с „повърхностна травма на
окосмената част на главата“ след падане и удар на главата в областта на тила,
без загуба на съзнание и без повръщане. Няма предписана терапия.
С болничен лист от 02.06.2023г.,изд. от д-р Н.Р., на г-н Т. е било
предписано домашно-амбулаторно лечение с оглед на временна
неработоспособност от 02.06. до 05.06.2023г.
От приетия амбулаторен лист, изд. от д-р В.Т., се изяснява, че на
20.06.2023г. С. Т. е бил диагностициран с „увреждане на междупрешленните
5
дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“, след
преглед по повод оплаквания на пациента за силни болки в поясната област
при ставане от сън. На пациента е била предписана терапия с
болкоуспокояващи, кортикостероиди и други лекарствени продукти.
На 04.07.2023г. на С. Т. е бил издаден нов болничен – за периода от тази
дата до 18.07.2023г., видно от приобщения такъв.
На 05.07.2023г. на Т. е била проведена КТ на лумбални прешени,
резултатът от която, както и останалите медицински документи, са съобразени
при изготвяне на СМЕ по делото.
С приобщени амбулаторни листи от м.07.2023г. е било диганостицирано
счупването на междупрешленен диск на С. Т., с предписание за оперативно
лечение в планов порядък.
Видно от приетата епикриза, издадена от клиника по неврохирургия при
МБАЛ „Света М.“ – Варна, С. Т. е бил приет на 16.08.2023г, била му е
извършена операция „ветебропластика с костен цимент на фрактура на L4
прешлен“ и е бил изписан на 21.08.2023г. с подобрение.
Приета е и справка за всички ползвани през 2023г. отпуски за временна
неработоспособност на ищеца.
От приетите по делото пътни листи, анализирани ведно с показанията на
св. А., се изяснява, че в дните след злополуката С. Т. е продължил да работи и
е направил два трансфера на стоки.
С приета заповед №Т110/20.11.2023г. ТПО на ищеца е било прекратено
по взаимно съгласие с работодателя.
Няма спор и се потвърждава от приетата застрахователна полица, че за
времето от 12.06.2022г. до 12.06.2023г., в т.ч. към 01.06.2023г., служителите на
„П. АД са били застраховани за трудова злополука при „Б.В.И.Г.“ ЕАД.
Заключението по приетата ССчЕ съдът възприема като обективно и
неоспорено от страните. От него се изяснява, че разликата между изчисленото
нетно трудово възнаграждение на ищеца и получените от последния суми от
НОИ по ДОО възлиза на общо 2 973.63лв., а същата разлика, при база брутно
трудово възнаграждение на служителя, възлиза на 4 681.30лв.
Заключението по приетата СМЕ съдът кредитира като обективно, като
неоспорено и като базирано на личен преглед и на приобщената медицинска
документация. От него се установява, че ищецът С. Т. е със сменени
тазобедрени стави през 2014г. и през 2022г. и със 75 % ТНР с решение на
ТЕЛК. Костните му структури са остеопоротични – касае се до прогресиращо
метаболитно заболяване на скелета, при което костите губят плътността си и
се разгражда костната тъкан.При КТ се забелязва значително медиално
снишение на горната краена пластика на Л4 изменение с Шморлови телца (по
същество интравретебрални дискови хернии вътре в прешлените на
гръбначния стълб, които се лекуват чрез инжектиране на костен цимент, както
при ищеца). Налице е и интравретебрална остеохондроза,съставляваща
дегенеративно заболяване от износване. На 01.06.2023г. при падане ищецът е
получил повърхностна травма на главата, а на 20.06.2023г. при ставане от сън
6
усетил силна болка в кръста и тогава вътрешният материалн на
междупрешленния диск е пробил външния слой и се е заровил в четвърти
лумбален прешлен, като в резултат се е образувало Шморлово тяло,
съставляващо повода за проведената по-късно оперативна интервенция в
Неврохирургия. Сегашното състояние на ищеца му позволява да работи (при
ТНР) и да се самообслужва, но се налага да спазва режим на спорт и умерено
натоварване за предотвратяване на инциденти.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението и подчертава, че не може
да направи пряка връзка между падането на 01.06. и установената през м.07.
вид дискова херния, поради разликата във времето, а и вписаната особеност на
изпитана силна болка „при ставане от сън“. Възможно е при падането да е
било малко увреждането и впоследствие, в т.ч. при ставане от леглото, да е
станало по-сериозно увреждането, но „трудно е да се отговори еднозначно“.
Изяснява и че не се касае до същинско счупване на прешлен, а на проникване
на тялото на прешлена навътре, без нарушена носеща функция. Наличието
при ищеца на остеопороза е значим фактор в подобна ситуация (на падане),
защото на хора с нормална костна плътност „не им става нищо“ при такова
падане.
Показанията на св. Л. Т.а съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но и като
непосредствени за състоянието на ищеца в дните след датата на злополуката.
От тях се изяснява, че разбрала по-късно през деня за инцидента с ищеца, с
когото живее на семейни начала. Имало е разхвърляна суровина и докато е
трябвало да разтоварва Т. е паднал и си ударил главата. След това отишъл на
лекар, което се повторило и през следващите дни. Оплаквал се от болки в
главата и замаяност. Постепенно започнали и други болки, от които ищецът не
можел да стои нито седнал, нито прав. Това положение продължило докато не
му направили операция на кръста. И след нея обаче той трудно стои изправен
дълго време; при ходене над 10-15 минути му е трудно и трябва да сяда; още
не се е възстановил. Била му е необходима помощ в обслужването и след
злополуката, и след операцията, която е получавал от свидетелката и негова
партньорка.
Показанията на св. А. А. съдът цени като непосредствени за състоянието
на ищеца непосредствено след падането при злополуката. От тях се изяснява,
че на 01.06.2023г. е бил на работа (ръководна при ответника), но не е бил на
самото място на инцидента със С. Т.; дошъл е там по-късно. Знае, че докато
отварял брезента на камиона в базата в гр. А. Т. се подхлъзнал на гранули
полипропилен, паднал „по гъз“ и си ударил главата. „Не им е мястото там на
топките“, но свидетелят не знае дали са били отдавна там или са паднали от
камиона на Т.. Ищецът си е изкарал болничен от 02-ри до 05-ти, но въпреки
това още на „2-ри“ дошъл на работа и направил два трансфера, като попълнил
и работни листи за тях. Свидетелят е разбрал, че Т. е имал болничен, едва през
месец юли,когато документът бил получен от ТРЗ. Инструктажи за работата
на служителите се правили от „колегата А.“.
От показанията на св. А. С., които съдът възприема по реда на чл.172 от
ГПК, се изяснява, че като отговорник за заводите на ответника в гр. Д. и гр. А.
е разбрал за инцидента със С. Т. едва в края на м.06.2023г., когато му били
7
представени болничните на служителя.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.200, ал.1-4 от КТ за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването. Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е била
причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на
възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане,
но в интерес на работодателя, както и по време на почивка в предприятието. В
тези случаи работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда, в това число неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване и получените от пострадалия застрахователни плащания.
Предвид това предпоставките на иск или искове по чл.200 от КТ налагат
пълното и главното доказване от ищеца на: наличието на твърдяното трудово
правоотношение с ответника към момента на злополуката; настъпването на
последната при или по повод изпълнението на трудовите задължения на
ищеца; наличието на влязъл в сила акт на НОИ относно трудовия характер на
злополуката; настъпването на твърдяните имуществени и неимуществени
вреди (по вид, размер и характер); причинната връзка между вредите и
инцидента; размера на исковете; изпадането в забава на ответника от сочения
момент по всеки иск. В тежест на ответната страна е да докаже възраженията
си за причиняване на инцидента изключително или значително по вина на
пострадалия, в т.ч. неговата груба небрежност по повод настъпване на
злополуката и/или вредоносния резултат от нея; евентуално да докаже
другите положителни твърдения, на които основава възраженията си.
В настоящия случай ТПО между ищец и ответник, факта на настъпилата
злополука и трудовия й характер са безспорни между страните и потвърдени
от приетите доказателства по делото. Пак така безспорен и изяснен е
механизмът на инцидента – на 01.06.2023г. около 13.00 часа, в двора на завод
„П. Т“ в гр. А., ул. „Д.“ №**, ищецът Т. се насочил към товарния отсег на
управлявания от него служебен камион; при отваряне на отсега се подхлъзнал
на разпръснатите по целия двор гранули (топчета) и е паднал на земята по
гръб. Нещо повече – с необжалваната част от решението на ВРС е осъден
ответникът да заплати на ищеца сумите 10000лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и 2340.65лв. – обезщетение за имуществени вреди
(разликата между получени обезщетения по ДОО и полагаемото се трудово
възнаграждение за процесния период), и двете като резултат от трудовата
злополука на 01.06.2023г. Така с влязлата в сила част от решението е
формирана СПН по отношение на основанието и периода на посочените
вземания, както и по отношение на размера им до присъдените суми. Ето
защо спорът пред въззивния съд се концентрира върху обема на вредите в
8
пряка причинна вързка с инцидента; размера на дължимото обезщетение за
тях и наличието и степента на съпричиняване от служителя, и по тях
настоящият състав намира следното за случая:
От приетото разпореждане №51042432 от 26.07.2023г. на ТП на НОИ-Д.
се установява, че при инцидента С. Т. е получил „травма на окосмената част от
главата“. Пак така в приобщения лист за преглед от 01.06.2023г. е
обективирано, че в деня на злополуката г-н Т. е бил диагностициран с
„повърхностна травма на окосмената част на главата“ след падане и удар на
главата в областта на тила, във връзка с което му е бил издаден болничен от
02.06. до 05.06.2023г. Самият ищец признава, че в деня на произшествието и в
следващите няколко дни е имал силни болки в главата и замайване, но не и
болки или дискомфорт в кръста (последните са се появили няколко дни по-
късно, в който смисъл са показанията на св.Т.а, косвено и факта на полагания
труд от ищеца в периода на болничния без оплаквания (св. А. и приетите по
делото пътни листи). За първи път уврежданията на „междупрешленните
дискове в поясния и в други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“ са
били диагностицирани на 20.06.2023г. В същото време от кредитираното от
съда заключение по СМЕ се установи, че костните структури на г-н Т. са
остеопоротични – касае се до прогресиращо метаболитно заболяване на
скелета, при което костите губят плътността си и се разгражда костната тъкан.
При ищеца е налице и интравретебрална остеохондроза – също дегенеративно
заболяване от износване. Въз основа на тези данни, направения личен преглед
и анализираните от съдебния лекар медицински документи е направено
заключение, че на дата 01.06.2023г. при падане ищецът е получил само
травмата на главата, довела до болка, страдание и замайване (без загуба на
съзнание – така медицинските и гласните доказателства), а едва по-късно във
времето и при ставане от сън ищецът е усетил силна болка в кръста и именно
тогава вътрешният материал на междупрешленния диск е пробил външния
слой и се е заровил в четвърти лумбален прешлен, като в резултат се е
образувало Шморлово тяло, което е било и повода за проведената оперативна
интервенция в Неврохирургия. В този смисъл и в о.с.з. вещото лице
подчертава, че не може да направи пряка връзка между падането на 01.06. и
установената през м.07. вид дискова херния; възможно е при падането да е
било малко увреждането и впоследствие, в т.ч. при ставане от леглото, да е
станало по-сериозно увреждането, но е „трудно да се отговори еднозначно“.
При съвкупния анализ на тези данни съдът няма как да направи несъмнения
извод, че преживяната и оперативно лекувана дискова херния (вид такава, а не
същинска фрактура, както обяснява вещото лице), в това число несъмнените
болки и неудобства от нея, са пряка и непосредствена и последица от
преживяната трудовата злополука. Важен коректив в тази насока е наличието
при ищеца на остеопороза, доколкото при хора с нормална костна плътност
„не им става нищо при такова падане“, съобразно разясненията на вещото
лице. По изложените съображения за съставомерни за обезщетението в случая
се вземат предвид описаните болки, страдания и неудобства, но без тези във
връзка с преживяната вид дискова херния и липсата на пълно възстановяване
досега от последната.
9
Предвид това претърпяните по вид, обем, характер и продължителност
физиологични увреждания и болезнени изживявания на ищеца, приети за
пряко свързани с процесния инцидент по гореизложените причини – силни
болки в главата, съчетани със замайване и общи неудобства от тях (без
доказателства за комоцио и/или трайна загубана съзнание или спомени) – не
биха могли да обосноват по-висок размер на обезщетението от този, до който
решението на ВРС е влязло в законна сила (10 000лв.). Ето защо няма как да
бъде увеличен размерът на обезщетението за морални вреди над тази сум.
Предвид последното евентуалният принос на ищеца за произшествието
може да има отношение само към материалните вреди, с оглед процесуалната
забрана за влошаване на положението му като единствен жалбоподател.
Съгласно чл.201, ал.1 и ал.2 от КТ за обезщетения по чл.200 от КТ
работодателят не отговаря, когато пострадалият е причинил умишлено
увреждането, а отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Последната от своя страна, по смисъла на гражданския закон, се
съотнася с дължимите грижа, старание и внимание, които и най-небрежният
служител на аналогична длъжност би положил при обичайното извършване на
сходна дейност и при подобни условия. Касае се за сериозно нарушаване на
дължимата грижа при изпълнение на служебните задължения, което е укоримо
от правна гледна точка, ако пострадалият е можел и е бил длъжен да избегне
злополуката, ако беше положил поне елементрарното старание и внимание,
без пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност
(така и Решение №79/27.02.2012г. по гр.д. №673/2011г. на ВКС, Решение №
291 от 11.07.2012г. по гр. д. №951/2011г. на ВКС, 4-то ГО, и др). Меродавно в
тази връзка е обективното съпоставяне и съотношението на поведението на
причинителя на злополуката с това на пострадалия от нея, досежно самото й
реализиране и досежно резултатния от нея вредоносен ефект, според случая.
Тъй като възражението за съпричиняване е защитно такова на ответника,
основано на твърдения за обективни факти, за да бъде разгледано то следва да
бъде ясно и еднозначно заявено като такова въз основа на конкретно сочени
обстоятелства от поведението на служителя преди, при и непосредствено след
злополуката. А тежестта за доказването им е на работодателя. При внимателен
прочит на отговора на исковата молба е видно, че всъщност единственото
ясно релеривано възражение за съпричиняване е мотивирано с това, че
ищецът не е не е положил елементарно внимание, като не се е съобразил с
разпиляната на земята суровина при разтоварването на стоката от камиона и
по този начин е допринесъл за произшествието. В този смисъл заболяването
на тазобедрените стави на ищеца и решението на ТЕЛК от 2018г. заради него,
както и връщането на работа на деня след злополуката въпреки издадения
болничен, макар да са обективно настъпили обстоятелства, не съставляват
съставомерни по чл.201, ал.2 от КТ такива. Основателни са въззивните
оплаквания, че тази част от разгледаните от ВРС данни нямат отношение към
въпросите по чл.201, ал.2 от КТ, защото съдът няма задължение, а по
аргумент от противното от чл.6 от ГПК няма и правомощие, сам да си
извежда от всички изявления в отговора такива, чрез които да мотивира
10
съпричиняване от служителя. Дори обаче да би се приело друго крайният
извод на настоящия състав не се променя, тъй като по делото няма експертно
медицинско становище, че злополуката на 01.06.2023г. е настъпила в резултат
на заболяването на тазобедрените стави на ищеца и решението на ТЕЛК от
2018г. с оглед на него и/или в резултат на връщането на работа на деня след
злополуката въпреки издадения болничен, респективно че доказаните болки,
страдания и увреждания – пряка последица от инцидента са били обусловени
от посочените обстоятелства.
По основното възражение за съпричиняване, свързано с неполагане на
елементарно внимание – несъобразяване с разпиляната на земята суровина
при разтоварването на стоката от камиона – на първо място следва да се
посочи, че нито в т.7 (служителят трябва да спазва вътрешните инструктаж и
указания), нито в р.2, т.4 (служителят отговаря за правилната експлоатация на
автомобила и опазването на товарите), нито другаде в приета длъжностна
характеристика на ищеца, не се съдържат конкретни указания във връзка с
товаро-разтоварителните действия на „шофьора на камион над 12 т.“, които да
се приеме че Т. е нарушил, като се е подхлъзнал на топчета суровина,
разпиляна по двора на работодателя. Вярно е, че на служителя е бил проведен
и инструктаж, видно от подписаната служебна бележка за това, но в
последната отново не се съдържат никакви указания и конкретни параметри
на проведения инструктаж, от които да се съди за допуснато от ищеца
нарушение. От друга страна в случая е безспорен и е потвърден от
показанията на св. А. фактът на разпиляните топчета полипропилен по двора в
гр. А. на работодателя, но липсват както твърдения, така и доказателства, това
да се дължи на поведение на С. Т. (да са изпадали от камиона му или подобни),
за което той да носи отговорност. Следователно ищецът е бил в положението
да разтоварва стоки от поверения му камион при обективно състояние на
двора, допуснато от работодателя или от негови служители, което не може да
се приеме за съответно на изискванията на ЗЗБУТ. В този смисъл са и
показанията на св. А., заемал и заемащ и сега ръководна позиция при
работодателя, че „не им е мястото там на топките“. При тези данни не може да
се говори за груба небрежност на ищеца поради неположено завишено
внимание при работата, на фона на неосигурените от работодателя подходящи
условия за нея.
По изложените съображения въззивният съд не споделя приетото от ВРС
съпричиняване от ищеца, поради което на последния се следва присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в пълния доказан размер. На основание
чл.200, ал.3 от КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената имуществена вреда, вкл. пропуснатата полза, и обезщетението
и/или пенсията по общественото осигуряване. А съобразно заключението по
приетата ССчЕ разликата между изчисленото брутно трудово възнаграждение
на ищеца и получените от последния суми от НОИ по ДОО възлиза на общо
4681.30лв. Ето защо същото се дължи изцяло в този размер.
В заключение по изложените съображения, макар и напълно различни от
тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено за
отхвърлителната част от иска за неимуществени вреди над 10 000лв., както и
11
от иска за имуществени над 4681.30лв. до пълните претендирани, респ. следва
да бъде отменено за разликата над присъдените 2 340.65лв. до дължимите
4681.30лв. по чл.200, ал.3 вр. ал.1 от КТ.
По разноските: Предвид изхода по спора разноските в полза на ищеца по
делото следва да бъдат увеличени с още 176.75лв. – адв. хонорар за защитата
му пред ВРС. Доколкото в полза на БСВ са присъдени разноски за пред ВРС,
които не са под дължимия размер и с оглед резултата от въззивно обжалване,
те не следва да бъдат ревизирани.
Предвид изхода по спора пред въззивния съд и съобразно обжалваемия
интерес разноските за пред ВОС следва да бъдат разпределени така: 129.97лв.
– адв. хонорар в полза на въззивника-ищец и 46.81лв. – държавна такса в полза
на БСВ според уважената част от интереса.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №4057/14.11.2024г. по гр. д. №11612/2023г. на ВРС,
31-ви състав, с поправена ОФГ с Решение №948/18.03.2025г. по същото дело
на ВРС, в частта с което е отхвърлен искът на С. Г. Т., ЕГН**********, за
осъждане на „П. АД, ЕИК*********, за разликата над 2 340.65лв. до 4
681.30лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от претърпяна
трудова злополука на 01.06.2023г., изразяващи се в разликата между
полученото обезщетение за временна неработоспособност за времето от
20.06.2023г. до 21.09.2023г. и възнаграждението, което би получил ищеца, ако
беше работил в този период при работодателя, ведно със законната лихва
върху сумата от подаване на исковата молба - 11.09.2023г. до пълното
изплащане на сумата,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „П. АД, ЕИК*********, да заплати на С. Г. Т.,
ЕГН**********, и разликата над присъдените 2 340.65лв. до дължимите 4
681.30лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от претърпяна
трудова злополука на 01.06.2023г., изразяващи се в разликата между
полученото обезщетение за временна неработоспособност за времето от
20.06.2023г. до 21.09.2023г. и възнаграждението, което би получил ищеца, ако
беше работил в този период при работодателя, ведно със законната лихва
върху сумата от подаване на исковата молба в съда – 11.09.2023г. до пълното
изплащане на сумата, на осн. чл.200, ал.1 вр. ал.3 от КТ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4057/14.11.2024г. по гр. д. №11612/2023г.
на ВРС, 31-ви състав, с поправена ОФГ с Решение №948/18.03.2025г. по
същото дело на ВРС, в частите с което са отхвърлени исковете по чл.200 от
КТ на С. Г. Т., ЕГН**********, за осъждане на „П. АД, ЕИК*********, за
следните суми на следните основания:
12
- разликата над присъдените 10 000лв. до претендираните 60 000лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претърпяна трудова
злополука на 01.06.2023г., изразяващи се в болки, страдания, операция на L4
гръбначен прешлен и неудобства след интервенцията, ведно със законната
лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 11.09.2023г. до пълното
изплащане на сумата;
- разликата над дължимите 4 681.30лв. до претендираните 6 367лв.
обезщетение за претърпени имуществени вреди от претърпяна трудова
злополука на 01.06.2023г., изразяващи се в разликата между полученото
обезщетение за временна неработоспособност за времето от 20.06.2023г. до
21.09.2023г. и възнаграждението, което би получил ищеца, ако беше работил в
този период при работодателя, ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба - 11.09.2023г. до пълното изплащане на сумата.
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
ОСЪЖДА „П. АД, ЕИК*********, да заплати на С. Г. Т.,
ЕГН**********, сумата от още 176.75лв. – адв. хонорар за защита на ищеца
пред ВРС над присъдения от ВРС, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „П. АД, ЕИК*********, да заплати на С. Г. Т.,
ЕГН**********, сумата от 129.97лв. – адв. хонорар за защита на въззивника-
ищец пред ВОС съобразно уважената част от интереса, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА „П. АД, ЕИК*********, да заплати в полза на Бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВОС, сумата 46.81лв. – държавна такса за
въззивно обжалване съобразно уважената част от интереса, на осн. чл.78, ал.6
от ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на
страната на ответника „П. АД – ЗК „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13