№ 42
гр. Силистра, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова
Ана Аврамова
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
в присъствието на прокурора Галина Вълчева Йорданова (ОП-Силистра)
като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213400600149 по описа за 2021 година
прие за установено следното:
С присъда № 4 от 17.05.2021 г. постановена по НОХД № 472/20 г.
Силистренски районен съд е признал подсъдимия Х. К. АЛ. за ВИНОВЕН в извършване на
престъпление по чл. 144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, като му е наложил наказание лишаване
от свобода за срок от три месеца, като на осн. чл. 66 от НК е отложил изтърпяването на
същото за срок от три години.
Със същата присъда подс. А. е признат за невинен в извършване на
престъпление по чл. 325, ал.1 от НК и оправдан по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият е осъден за заплати и съответните разноски по делото.
Въззивното производство е инициирано по жалба на защитника на подс.
Х.А., който счита присъдата за необоснована в частта, в която е признат за виновен и осъден
по въздигнатото обвинение по чл. 144, ал.3 от НК. Твърди фактическата обстановка по
делото да е правилно установена, но изградените правни изводи да са неправилни, поради
недостатъчна оценка на доказателствения материал. Излага кратки доводи за липса на
съставомерност на деянието по чл. 144, ал.3 от НК и нА.чие на предпоставки по чл. 12, ал.1
от НК. Жалбоподателят прави искане за отмяна на проверявания съдебен акт и
постановяване на нов, с който да бъде признат за невинен с произтичащите от това правни
последици.
1
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло. Изложените съображения
са идентични с тия в хода на съдебните прения пред СРС.
Представителят на държавното обвинение счита жалбата за неоснователна.
Излага кратки доводи с искане присъдата да бъде потвърдена, в обжалваната част.
Процесуалният представител на ч. обвинител оспорва жалбата. Счита
обвинението да е доказано по безспорен начин, поради което първоинстанционната присъда
следва да бъде потвърдена.
Силистренски Окръжен съд след като взе предвид изнесеното в жалбата и
становищата на страните, и след като извърши цялостна проверка на постановената
присъда, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, разгледана по същество – неоснователна.
Поради липса на доказателствени искания и по преценка на съда въззивно
съдебно следствие не е провеждано и няма промяна в установената фактическа обстановка.
За безспорно по фактите се приема следното:
Подс. Х.А. и пострадА.я А. А. са съседи. Взаимоотношенията им са били
изострени, поради непрекъснат спор за границата между двата имота, разделени с ограда.
Всеки един от двамата обвинявал другия в неправомерни действия.
На процесната дата постр. А. заедно със свои роднини започнал ремонт по
оградата – подмяна на колове, придържащи мрежата. Докато работили покрай тях минал
подс. А.. Вместо да се прибере, спрял трактора, слязъл и започнал да упреква пострадА.я, че
отново нарушава границата, като неправомерно премества коловете. Започнал да отправя
закани за саморазправа, включително и „затриване на рода“ на А. А., използвал обидни
думи и псувни. В един момент гневът му ескА.рал, взел намираща в близост кофа и ударил
съседа си с в дясното рамо. Действайки първосигнално, пострадА.ят се обърнал и ударил
подсъдимия с вила, която използвал за опъване на оградната мрежа. В резултат на този удар
подсъдимият получил телесно увреждане в областта на главата, като лявата му ушна мида
била разкървавена.
След това спречкване пострадА.ят и зет му – св. Х. се отправили към къщата, а
подсъдимият продължил да отправя закани за убийство като размахвал и пистолет.
Свидетелят Х. се обадил на кмета на селото – св. Рахми, който реагирал своевременно и
отишъл на място. След като разбрал какво се е случило се обадил на Бърза помощ и на
полицията. В този момент се прибрал и св. Айхан Сабри – син на пострадА.я. Между него и
подсъдимия възникнал нов скандал като заканите за убийство не само не спирА., но и подс.
А. насочил пистолет към св. Сабри. Това действие е било забелязано, както от кмета на
селото , така и от голяма част от разпитаните по делото свидетели – предимно родственици
на пострадА.я. С намесата на св. Рахми скандалът бил потушен.
Тази фактическа обстановка е била установена при спазване на процесуалните
правила. При анА.за на събраните доказателства ПИС е констатирал различия в оформилите
2
се две групи свидетелски показания – тия на близките на пострадА.я и тия на съпругата на
подсъдимия.
Тук следва да се посочи, че твърдяна недостатъчна оценка на доказателствения
материал не е нА.чна. Напротив, СРС изключително подробно е анА.зирал доказателствата,
както в тяхната съвкупност, така и по отделно.
От доказателствения материал са били изключени показанията на част от
свидетелите, които с нищо не са допринесли за разкриване на обективната истина.
ОстанА.те показания са били анА.зирани при спазване не само на
процесуалните правила, но и на тези на формалната логика.
Възведените въззивни възражения са били предмет на обсъждане и са
намерили отговор в мотивите към ревизирания съдебен акт. Изключително подробно
решаващият съд е посочил защо показанията на съпругата на подсъдимия се приемат изцяло
за обслужващи защитната версия . Обясненията на подс. А., ведно с показанията на св. Н.
А. противоречат на целия останал доказателствен материал и най-вече на свидетелските
показания на св. Рахми, който е изцяло незаинтересован от изхода на делото.
В подкрепа на правните си изводи ПИС е направил анА.з на заключенията по
направените съдебни експертизи. АнА.зирал е и писмено доказателство / медицинско
заключение, касаещо друго наказателно производство/ като го е съпоставил със защитната
версия и е установил, че обясненията на подсъдимия и показанията на съпругата му, в
настоящото наказателно производство, са в разрез с установеното от вещото лице. И не само
това, обсъдени са и вътрешните противоречие в показанията на св. Н. А.. Единственото,
което СРС е пропуснал в своите мотиви са частичните самопризнания на подс. А., който
категорично признава да е размахвал оръжие, макар и с оправданието да е било в негова
защита ида не го е насочвал към сина на пострадА.я.
В тази връзка всяко едно от възраженията на защита за липса на доказателства,
че подс. А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 144,
ал.3 от НК не отговаря на установеното. Интерпретацията, която се прави, чрез изваждане на
отделни изрази от контекста на цялото, не може да бъде приета за състоятелна и от
настоящата инстанция. Всеки един от свидетелите е видял отделни моменти от деянието.
Тези свидетелски показания , обсъдени в цялост и ведно с частичните самопризнания на
подсъдимия, дават ясна представа за случилото се.
Както бе посочено , въззивните възраженията на защита са били изложени и
пред първоинстанционния съд, и са намери своя отговор в мотивите към присъдата.
Изложените съображения се споделят изцяло от настоящата инстанция и съгласно
практиката на ВКС при непроменена фактическа обстановка е безпредметно да се повтарят.
Не на последно място – макар и индиректно, ПИС и обсъдил и липсата на
предпоставки за приложението на чл. 12 от НК. Подсъдимият първи е започнал , както
словесна, така и физическа, атака срещу постр. А.. Действията му са били съпроводени и с
отправяне на закани за убийство не само срещу самия пострадал, но и срещу цялото му
3
семейство. Не е действал и в състояние на силно раздразнение.
Тези закани са породили основателен страх у пострадА.я.
След цялостен и подробен анА.з, СРС е достигнал да правилни правни изводи.
Изложил е изключително подробни съображения , като е обсъдил всеки един от елементите
на престъпния състав на чл. 144, ал.3 от НК.
При индивидуА.зацията на наказанието съдът е отчел всички нА.чни
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, и е определил наказание „лишаване от
свобода“ в минимален размер. За настоящата инстанция така определеното наказание е
твърде либерално, но поради липса на протест не може да бъде завишено.
По отношение на деянието по чл. 325, ал.1 от НК , по което подс. А. е бил
признат за виновен при извършената по реда на чл. 313-314 от НПК проверка, не
констатира нарушения. Правилно е преценено, че деянието е несъставомерно , поради липса
на хулигански подбуди
В горния смисъл проверявания съдебен акт е правилен и обоснован, поради
което и на осн. чл. 338 от НПК Силистренски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4 от 17.05.2021 г., постановена по НОХД №
472/20 г. по описа на СРС, ИЗЦЯЛО.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4