Р Е Ш Е Н И Е
№260976/30.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, гражданско отделение, 43-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 19813 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба на В.М.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, с която против Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ – В.,
Булстат *********, със седалище и адрес на управление: ***, са предявени искове
с правно основание чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно
уволнението му, извършено със заповед № РД-01-150/21.10.2019 г. на директора на
ЦСМП-В. и за отмяна на посочената заповед, както и за възстановяване на ищеца
на заеманата до уволнението длъжност при ответника – шофьор на линейка, както и
за заплащане на сумата от 7446,90 лева
/след допуснато изменение на иска, на основание чл.214, ал.1 ГПК/ - обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ
вр. чл.225, ал.1 КТ. Претендират се разноски.
В исковата молба се излагат следните обстоятелства:
Ищецът се намира в трудово правоотношение с ЦСМП - В.,
като заема при него длъжността „шофьор на линейка”. Със заповед
РД-01-150/21.10.2019 г., връчена на 25.10.2019 г., ответникът му налага
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение” и прекратява трудовото му
правоотношение. В мотивите на уволнителната заповед е посочено, че са съставени
рапорти, доклади и становища на лекари, с които документи ищецът твърди, че не
е запознат, като по същите не му е искано обяснение по реда на чл.193 КТ.
Твърди, че в случай, че е имало основание да бъде наказан, във връзка с
изготвените рапорти, доклади и становища, то срокът по чл.194 КТ за налагане на
наказание е изтекъл и нарушенията са погасени по давност. Сочи, че за едни и
същи нарушения са му наложени наказания със заповед РД – 02-1/12.04.2019 г. и
заповед № РД-02-2/06.06.2019 г., поради което бил неправомерно е наказан втори
път. Твърди, че във връзка с оспорване на горепосочените нарушения, по негови
искови молби, във ВРС са образувани две дела, а именно – гр.д. №8994/2019 г. и
№12361/2019 г. Наложеното му наказание в незаконно, тъй като не може да му се
вменява във вина действие, за което той не отговаря, тъй като екипите, с които
работи имат свои ръководители. Той е само изпълнител, поради което не може да
нарежда на лекарите какво да правят и къде да ходят. Претендира заплащане на
обезщетение за оставането му без работа вследствие незаконното уволнение,
считано от датата на уволнението до датата за съдебно заседание по същество на
спора, но за не повече от шест месеца.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя писмен
отговор, с който оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че
трудовите права на ищеца не са нарушени. Извършеното уволнение е законно, а
издадената уволнителна заповед – законосъобразна. Оспорва като невярно
твърдението, че ищецът не е извършил нарушенията, посочени в заповедта за
уволнение. Сочат се конкретни дати и обстоятелства, относно извършени от ищеца
нарушения на трудовата дисциплина. Твърди се, че с действията си В. Н. създава
психически дискомфорт на другите служители, накърнява достойнството им и
създава враждебна и унизителна трудова среда. Лекарите не желаят да работят с
ищеца, поради което са налице трудности при изработване на екипните месечни
графици. Директорът е узнал за извършените нарушения на трудовата дисциплина от
страна на ищеца, на 25.06.2019 г., след запознаване с изготвен протокол
№75-1024/20.06.2019 г. от заседание на етична комисия при ЦСМП – В..
С писмо изх. № 95-188/02.09.2019 г. работодателят
изисква от В.Н. да представи информация дали боледува от болест, определена в
Наредба №5/20.02.1987 г. на министъра на здравеопазването, като в случай, че
боледува от такава болест, в срок до 09.09.2019 г., да представи медицински
документи. В указания му срок, ищецът не представя отговор.
Издадената уволнителна заповед е законосъобразна, като
същата съдържа изискуемите реквизити. На 25.10.2019 г. е извършен опит
заповедта да бъде връчена лично на ищеца, като отказът му да получи същата е
удостоверен с подписите на трима свидетели. Ответникът заявява, че наложеното
наказание е съразмерно на извършените от ищеца тежки нарушения на трудовата
дисциплина, изразяващи се в системни нарушения на трудовата дисциплина –
чл.190, ал.1, т. 3 КТ, неизпълнение на възложената работа – чл.187, т.3 КТ,
неизпълнение на трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни
актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникване на трудовото правоотношение – чл.187, т.10 КТ.
Уволнителната заповед е издадена и е връчена на работника в законоустановения
двумесечен срок, предвид разпоредбата на чл.194, ал.3 КТ, с оглед ползвани от
ищеца отпуск по болест за периода от 01.07.2019 г. – 13.08.2019 г. и платен
годишен отпуск от 14.08.2019 г. до 30.08.2019 г. Ответникът оспорва след
уволнението ищецът да е останал без работа, като твърди, че същият работи като
шофьор на частна линейка в „Медикс - Нели“ ООД, ЕИК ********* и е с
непрекъснати здравноосигурителни права.
Варненският районен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна, следното:
Страните по делото не спорят, а и от събраните по
делото писмени доказателства се установява, че ищецът
е заемал при ответника длъжността „шофьор на линейка”, като трудовото му
правоотношение е прекратено на основанието на чл. 330, ал.2, т.6 КТ поради
дисциплинарно уволнение със заповед № РД-01-150/21.10.2019 г. на
директора на ЦСМП – В..
При сключване на трудовия договор, ищецът е подписал и
длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност, като екземпляр от
същата му е бил връчен. Съгласно този документ, заемащият длъжността „шофьор на санитарен автомобил“ е йерархически
подчинен на Ръководител, група транспорт, а функционално – на лекар, завеждащ
смяна в РКЦ, дежурен лекар от реанимационен екип или лекарски/долекарски екип.
В заповедта са изброени следните нарушения на
трудовата дисциплина:
На дата
06.03.2019 г. ищецът е дежурен в дневна смяна, за времето от 07:00
ч. до 19:00 ч. в екип с ръководител д-р Т.Р., като по време на дежурството
самоволно и без съгласието на ръководителя на екипа - д-р Р., отклонява
управлявания от него санитарен автомобил, като изпълнява нерегламентиран
маршрут по пътен лист №003383 - „Горска – Левски“ с тръгване 10:22 ч.; „Левски –
Еврохоспитал“ пристигане в 11:00 ч., пробег 9+8 км. При липса на приета и
създадена мисия, както и нареждане за изпълнение от РКЦ-В. за кв. „Левски“. По
GPS справка санитарният автомобил е пропътувал по този маршрут 17,250 км
неправомерно вместо 1 км - действителното разстояние между ул. „Горска“ в кв.
Виница и МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД също в кв. Виница. В заповедта е посочено, че
с изпълнение на нерагламентирания маршрут, ищецът е нарушил дейността на ЦСМП –
В., като е забавил изпълнението на други мисии; нанесъл е финансови загуби на
работодателя, поради преразход на гориво, консумативи и амортизация на
санитарния автомобил. Целта на изпълнение на маршрута е използване на служебния
автомобил за лични цели, като маршрутът не е бил зададен от РКЦ - В., от
ръководителя на екипа или от ръководителя на група транспорт. Пътен лист
№0033836, издаден на 06.03.2019 г. не е бил заверен от отговорника на екипа. При описване
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, изрично е вписано, че това
е поредното отклоняване на управляван от ищеца санитарен автомобил. Посочено е,
че за предходни нарушения на трудовата дисциплина, свързани с изпълнение на
нерегламентирани маршрути, на ищеца са били наложени дисциплинарни наказание –
със заповед № РД-02-1/12.04.2019 г. и заповед № РД-02-2/06.06.2019 г.
последователно му е било налагано наказанието „предупреждение за уиволнение“,
като към датата на издаване на уволнителната заповед, същите не са заличени,
както и не са изтекли сроковете по чл. 194 КТ.
При нощно
дежурство на 07/08.03.2019 г., в екип с ръководител д-р Р. не изпълнява нарежданията на
ръководителя на екипа, като не съдейства на пациентите и на ръководителя на
екипа при транспортирането им до болничното заведение, отказва да отвари вратата
на линейката, отказва да помогне при качването и свалянето на пациентите в и от
линейката, отказва да светне лампата в салона на линейката, излага екипа,
пациентите, линейката и техниката в нея на необосновани рискове развивайки
несъобразени скорости и преминавайки с такива по всички неравности по пътя, без
да му е наредено и без да съответстват на триажния код, посочен в мисията. В
заповедта е посочено, че такива оплаквания са направени от д-р В.В., д-р К.О.и
д-р Н.И.
На дата
16.04.2018 г. по време на нощно дежурство с д-р СР. – ръководител екип, отправя
обиди - „Защо се прозяваш? Да не си ходила на бик снощи?“;
На дата 05.01.2019
г. многократно отправил непрофесионални реплики и коментари към д-р П.П., по
време на изпълнение на задълженията им.
На дата 20.01.2019
г. при дежурство в екип с д-р Н.И., се държал арогантно с ръководителя на
екипа, като се шегувал с нея по нетактичен, подигравателен и изнервящ начин.
В заповедта се
твърди, че оплаквания срещу поведението на ищеца е отправила и д-р Ц.К./че В.Н.
искал извратени услуги от нея/.
Сочи се, че
упражняваният от ищеца сексуален и психически тормоз на работното място е
причина другите служители да изпитват психически дискомфорт, вследствие
накърненото им достойнство, създавала се враждебна и унизителна трудова среда,
като лекарите не желаели да работят с него, а това се отразявало негативно
върху качеството на оказваната от лекарите спешна медицинска помощ. Отделно, нежеланието
на лекарите да работят с В.Н. води до трудности при изработване на екипния
месечен график.
Видно от
мотивите на уволнителната заповед, с посочените действия и бездействия, ищецът виновно е нарушил: чл.3, ал.1, чл.3,
ал.6, чл.4. ал.1, чл.4, ал.2, чл.5. ал.1,
чл.16,
чл. 20. ал.1, чл. 21, чл.27,
ал.2 от Етичния кодекс на служителите на ЦСМП – В., утвърден със заповед
№148/03.11.2015 г.; длъжностна характеристика на длъжността шофьор, линейка; чл.18,
ал.5 от Правилник за устройството и дейността на ЦСМП-В., утвърден със Заповед
№66/13.03.2018 г; чл.26 от Правилник за вътрешния трудов ред на ЦСМП-В.,
утвърден със Заповед №66/13.03.2018 г., чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от
дискриминацията и чл. 126, ал. 1, т. 3 КТ.
Най-тежкото
дисциплинарно наказание е наложено за нарушения на трудовата дисциплина по
чл.187, т.3 КТ- неизпълнение на възложената работа, чл. 187, т.10 КТ - неизпълнение
на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени
при възникването на трудовото правоотношение и чл.190, ал.1, т.3 КТ - системни
нарушения на трудовата дисциплина.
Процесната
заповед № РД – 01-150/21.10.2019 г. е връчена на ищеца на 25.09.2019 г. при
отказ, потвърден от присъствали на връчването петима свидетели, като е съставен
протокол от 25.10.2019 г.
По делото е
представен Правилник за устройството и дейността на център за
спешна медицинска помощ – В.,
като съгласно чл.12, ал.1 от същия, екипите на спешна медицинска помощ са
длъжни да се отправят към предадения им
от РКЦ адрес не по-късно от една минута след приемане на последния, като
използват най-целесъобразния маршрут, за възможно най-кратко време. Текстът на
чл.18, ал.5 от същия Правилник възлага в тежест на водача на санитарния
автомобил, в края на работната смяна, да приключи пътния лист, който след
подпис от отговорник екип, лекар – завеждащ смяна или отговорна медицинска
сестра в РКЦ, се предава на дежурен механик, срещу подпис.
Видно от Правилник за вътрешния трудов ред на ЦСМП-В., работниците и
служителите в ЦСМП - В. са длъжни да
спазват установеното работно време, като го използват за изпълнение на своите
трудови задължения /чл.26, т.5/; да съгласуват работата си с другите
служители/работници в атмосфера на сътрудничество, координация и толерантност и
с поведението си да не възпрепятстват изпълнението на техните трудови
ангажименти.
Представен е
Етичен кодекс на служителите в ЦСМП – В., утвърден със заповед №148/03.11.2015
на директора на ЦСМП – В.. Съгласно чл.1 ЕК кодексът съдържа съвкупност от
норми на поведение, които служат изцяло на живота и здравето на пациента и
обществото. Съгласно чл.4, ал.1 ЕК, в отношенията с колегите си, служителят
проявява уважение, коректност и толерантност, като не допуска поведение, което
накърнява достойнството и правата на отделната личност, като съгласно ал.3,
служителят проявява готовност да окаже помощ и съдействие на своите колеги при
изпълнение на служебните им задължения. С Етичния кодекс е въведена категорична
забрана служителите да използват служебното си положение за осъществяване на
лични интереси, като при изпълнение на служебните си задължения същите са
задължени да опазват повереното им имущество с грижата на добър стопанин. На
основание чл.27, ал.2 ЕК, служителят няма право да допуска на работното си
място поведение, несъвместимо с добрите нрави. Съгласно чл.35, ал.1 ЕК, при
неспазване нормите на поведение в ЕК, служителите носят дисциплинарна
отговорност съгласно Кодекса на труда. Ищецът не спори, че съдържанието на
Етичния кодекс му е известно.
От представен Протокол за извършена проверка №75-1069/25.06.2019 г., се установява,
че комисия в състав: д-р А. К.– заместник директор на ЦСМП – В.; д-р И. З.–
отговорен лекар филиал В.; М. Л.– ръководител група транспорт, е извършила
проверка за съответствие на изпълнените мисии от лекарите, работили през м.март
2019 г., в екип с В.Н. и вписаните от него маршрути в пътните листи. Видно от изготвения протокол, на дата
06.03.2019 г. е съставен пътен лист № 0033836 за изпълнени мисии в екип с д-р Р.,
в който е записан маршрут ул. „Горска“ кв. „Виница“ – кв. „Левски“, без да е
създадена мисия и предадена от РКЦ. От същия протокол се установява, че на дата
07.03.2019 г. ищецът е бил в екип с ръководител д-р Р.. Посочено е, че в
пътните листи са попълнени всички реквизити, като липсват подписите на
лекарите-ръководители на екипа.
Със заповед
№РД-01-53/16.04.2019 г. на директора на ЦСМП – В., на основание чл.193, ал.1 КТ,
от д-р Т.Р. - дежурен лекар и ръководител
на екип на 06.03.2019 г., дневно дежурство, е поискано да представи обяснение,
в срок до 16.00 ч. на 22.04.2019 г. за горепосоченото изпълнение на маршрут ул.
„Горска“ кв. „Виница“ – кв. „Левски“, без за това да е създадена мисия. Д-р Т. Р.
представя обяснение, съгласно което същият не е разпореждал на шофьора В.Н. да
отклони санитарния автомобил по маршрут, различен от зададения от РКЦ, като
пътният лист от тази дата не му е предоставен за подпис.
Със заповед
№39-01-91/06.06.2019 г. на директора на ЦСМП – В., от ищеца е поискано да даде
писмени обяснения за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, като всяко от
нарушенията е индивидуализирано подробно, в т.ч и за отклонение по
нерегламентиран маршрут, извършено на 06.03.2019 г.
Видно от
представени по делото болнични листове /л.100 – 101/ и заявление за отпуск, в
периода от 01.07.2019 г. до 30.08.2019 г., ищецът е ползвал законоустановен
отпуск, за период общо от 57 дни.
По искане на
страните, по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на водени от
тях свидетели: за ищеца – д-р А.К.Б.и Х.М.К.- бивши служители на ответника, а
за последния – М.Г.Л.– служител в ЦСМП – В., д-р И.З.И.– заместник директор на
ЦСМП – В., д-р Н.З.И.– лекар в ЦСМП – В. и д-р СР. В.– лекар в в ЦСМП – В..
В показанията си свидетелят Б.сочи,
че познава ищеца от десет години, като в случаите, в които е работел с
последния, не е имал оплакване от работата му като водач на санитарен
автомобил. Последният винаги се отнасял с уважение и е изпълнявал поставените
му задачи. Заявява, че ищецът не му е отказвал съдействие, но не знае дали е
отказвал на други лекари. Твърди, че при пренасянето на пациенти, служителите
сами решават, тъй като нямат такова задължение. Сочи, че е бил трудово
ангажиран при ответника до края на 2019 г., като е отсъствал от работа, по
медицински причини, през 2013 г., за период от осем месеца. Св. Б.твърди, че не
му е известно ищецът да се е държал арогантно с лекари, с други служители, да
ги е предизвиквал или да е имал поведение, което е несъвместимо с изпълняваните
от него трудови функции.
Според св. К., който познава ищеца
от 2017 г., В.Н. развива стопанска дейност с частни линейки. Свидетелят сочи,
че е работел с ищеца в ЦСМП, но и в търговското дружество на последния. Характеризира
Н. като отговорен и акуратен. Твърди, че екипите не са длъжни да носят
пациенти, но когато се налага, го правят. Известно му е, че през 2109 г. в ЦСМП
– В. са постъпвали оплаквания срещу ищеца от „млади лекарки“. Сочи, че
информацията му е известна от лекари и от шофьори, като според Н., това, в
което го набеждавали, било скалъпено за да бъде освободен от работа.
От показанията на св. М.Г.Л.се
установява, че същият е служител на ЦСМП – В., като заема длъжността ръководител
група транспорт и началник на автобаза. Сочи, че първоначално, след
постъпването на ищеца, на работа, същият е изпълнявал задълженията си без
проблеми, но през последните пет години, по вина на Н., започнали да възникват
конфликти, същият не се подчинявал на екипите, с които работел; имал пререкания
и с РКЦ. Информация за поведението на ищеца свидетелят черпи от група механици,
която представлявала отдел, който извършва периодични проверки на документи и
на пътни листи, от лекарите и от други шофьори. Твърди, че през последните
няколко години ищецът
самоволно
е отклонявал автомобила за извършване на лични ангажименти. Отклонението се
установявало чрез монтиран GPS, който
записвал местоположението на автомобила. Същото се установявало и чрез
отразеното в пътния лист, като сочи, че са изпълнявани маршрути без за тях да
са били създадени мисии. Сочи, че водачът избира маршрута, като нареждания
могат да се дават от ръководителя на екипа, от РКЦ и от ръководителя група
транспорт. Заявява, че не се определя предварително точен маршрут, но следва да
се използва възможно най-краткото разстояние и в зависимост от кода на мисията,
да се достигне до адрес във възможно най-кратък срок. Сочи, че
изпълнение на мисия с код червено е до осем минути, с код жълто - до двадесет
минути и с код зелено - до два часа. Всеки
маршрут, за който не е създадена мисия е нерагламентиран и води до невъзможност
автомобилът да бъде използван по предназначение – за изпълнение на спешни
мисии, а и до преразход на гориво. Сочи, че е участвал в комисия по проверка на
пътни листове, като същата е създадена със заповед на директора на ЦСМП. Такава
комисия е проверила изпълняван от ищеца маршрут, по който след посетен адрес на
ул. „Горска“ /кв. „Виница“/, санитарният автомобил е следвало да пътува до
„Еврохоспитал“ /кв. „Виница“/. Вместо да пътува до посочения адрес, ищецът, без
възложена мисия, е пътувал до кв. „Левски“ – ул. „Емил Марков“, след което се е
върнал до „Еврохоспитал“. Заявява, че е запознат с постъпили сигнали от млади
жени – лекари, които заявявали категоричното си нежелание да работят в екип с
ищеца, поради упражняван от последния сексуален тормоз. Това била причината за
установени смени на лекари в дежурствата. Сочи, че му е известно, че Н. не помага
на лекарите, не им съдейства по време на работа, което било едно от основните му задължения и с което нарушавал
Етичния кодекс, Правилника за вътрешния ред в центъра и длъжностната си
характеристика. Като допуснати нарушения от страна на ищеца посочва още:
управление на санитарния автомобил с несъобразена скорост; преминаване през
пътни неравности, без да полага грижа за състоянието на превозното средство;
несъобразяване с кодовете на мисиите и др. Заявява, че му е известно, че Н. е
собственик на частни линейки, като последният не само, че не криел този факт, а
и открито го демонстрирал пред колегите си. Често представял неподписани пътни
листове, в т.ч. и при дежурства, при които е констатирано нарушение. Сочи, че
всяко отклонение от маршрута, следва да бъде записано в пътния лист.
В качеството на свидетел е разпитан
заместник директорът на ЦСМП - В. – д-р
Иван З.Иванов. В показанията си същият сочи, че от д-р А.К., заемала длъжността
преди него, му е известно, че срещу ищеца многократно са били подавани
оплаквания от лекари, които не желаят да работят с Н.. Задължението за
изработване на графика за дежурствата е на заместник директора, като често се
случвало в същия да бъдат извършвани смени, което създавало затруднения в
работата на Центъра. Св. Иванов сочи, че е искал обяснения и становища за
извършваните смени, като получил такива от лекари – мъже и жени. Оплакванията
били за арогантно и непристойно поведение, неспазване на правилата за движение;
непрекъснато ползване на мобилен телефон при управление на санитарния автомобил;
отказ за съдействие, в т.ч. за носене на медицинско оборудване и др. Свидетелят
сочи, че при поискване на съдействие от от страна на лекар, за да бъде
пренесена кислородна бутилка, ищецът отговорил „ма той е умрял за какво ти е
сега кислород“. Н. отказвал да помага и при пренасяне на пациенти; управлявал автомобила
с превишена скорост, без конкретната задача да изисквала това; не се
съобразявал с пътната обстановка. Сочи, че е бил член на комисия с председател
д-р А.К., която разгледала сигнал за изпълнение на нерегламентиран маршрут за
личното облагодетелстване на ищеца. Заявява, че установените отклонения били
съществени и нелогични, като ръководител-екип не е давал нареждания за
изпълненията им. Описва пътуване по нерегламентиран маршрут, посочен и от св.
Лефтеров, а именно – вместо ул. „Горска“ – „Еврохоспитал“, ищецът изпълнил
маршрут - ул. „Горска“ /кв. „Виница“ – ул. „Ем. Марков“ /кв. „Левски“/ –
„Еврохоспитал“ /кв. „Виница“/. Сочи че това отклонение е фрапиращо, тъй като
първоначалният маршрут е с дължина около 1 км, а реално изпълненият – около 16
- 17 км. Обяснява, че мисиите се задават на екипите според моментното им
местонахождение, като предвид обстоятелството, че санитарният автомобил,
управляван от ищеца се е намирал в кв. „Виница“, именно на екипа, част от който
е В.Н. е подаден сигналът за „Еврохоспитал“. При поискване на обяснение защо е
изпълнил този маршрут, ищецът не дал обяснение, а лекарят потвърдил, че не е
давал такова нареждане, тъй като бил родом от гр. Пазарджик, живеел в гр. В. от
около три месеца и не познавал града. Потвърждава, че му е известно, че В.Н. е
собственик на частни линейки, като сочи, че същият от години парадира с това.
Предава разговор с ищеца, при който свидетелят коментирал, че Н. много
внимателно карал собствената си линейка, за разлика от автомобилите на ЦСМП,
като ищецът обяснил, че това било така, защото автомобилът бил частен, а не
държавен.
В показанията си свидетелят д-р Н.З.И.заявява, че
познава ищеца от 2018 г., от съвместната им работа в ЦСМП – В.. Сочи, че В.Н.
няма умения за работа в екип, а предстоящо дежурство с него винаги ѝ създавало
предварително напрежение. Сочи, че ищецът не изпълнявал никакви заповеди от нейна
страна, които тя му възлагала в качеството на ръководител - екип, в т.ч.
демонстративно не се съобразявал с изрично нареждане да включи звукова
сигнализация, след преценка за спешност на сигнала и не изпълнявал заповедта на
лекаря. Посочва друг случай, при който ищецът отказал да пренесе възрастна
пациентка, която била с обилно кръвотечение от носа и за която не било
желателно да върви, Н. отказал, поради което се наложило пациентката сама да
извърви разстоянието до санитарния автомобил. Заявява, че при едно от
съвместните им дежурства, след като споделила, че се притеснява за състоянието
на пациент, ищецът се обърнал към нея с думите:
„Стига си се притеснявала за тези адреси и пациенти, защото ей сега ще
спра някъде и така ще те запотя, че ще забравиш за всичко.“ Сочи, че ищецът си
е позволявал да я прегръща няколко пъти и да я гали по косата. Свидетелката
твърди, че след почти всяко дежурство с Н., тя се е обръщала с молба към прекия
ѝ началник, да не работи с него, тъй като ѝ причинявал стрес и
напрежение. Посочва случай, при който без знанието и съгласието ѝ, ищецът
я е снимал с камерата на мобилния си телефон, като в това време обяснявал на
свой приятел, че щял да му покаже с каква хубава, сексапилна, млада докторка
работел, като му предложил да ги запознае. Н. много често закъснявал на
повикванията за адрес. Св. Исмед сочи, че при тези случаи се е налагало да чака
до линейката, в продължение на минути, като се е налагало да се обажда в РКЦ за
да бъде повикан отново. Твърди, че голяма част от колегите ѝ не желаят да
работят с него, като това създавало големи трудности в дейността на Центъра,
тъй като се нарушавал предварително определен месечен график.
В показанията си д-р СР. В.описва поведението на ищеца
и изпълнението на трудовите му задължения, по начин, идентичен с този установен
с показанията на св. Исмед. Според д-р Василева, тя никога не е била щастлива,
когато имала дежурство с Н., тъй като последният никога не ѝ помагал,
като заявява, че се молела да няма критични пациенти по време на дежурство, тъй
като подобни ситуации – напр. инфаркт или инсулт изисквали бързи решения и
действия. Н. непрекъснато говорел по мобилния си телефон, оспорвал дадените му
нареждания и не ги изпълнявал, оспорвал и подлагал на съмнение преценката и
решенията ѝ; подронвал авторитета ѝ на лекар. Свидетелят д-р В.сочи,
че често е искала смяна в дежурството, тъй като не искала да работи в екип с
ищеца. Определя поведението на Н. като арогантно и нагло, като сочи, че същият
ѝ отправял грозни и груби забележки - „що се прозяваш бе, снощи да не си
ходила на бик“. Твърди, че ищецът управлявал санитарния автомобил със скорост,
която не била необходима за мисията, преминавал през дупки и неравности по
пътя, тъй като при евентуална повреда в автомобила, при дневно дежурство нямало
да работи за около два часа, а за нощно дежурство – цяла нощ, тъй като
автомобилът му бил зачислен. Сочи, че след нощно дежурство през м. март
написала рапорт срещу ищеца, като заявява, че единственото ѝ желание било
да уведоми работодателя си, че не желае да работи с В.Н..
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 т.2 и т.3 КТ. Същите са
допустими, предявени са в срока по чл.358 ал.1 т.2 КТ, ищецът е активно
легитимиран да ги предяви. Налице е и пасивна легитимация на ответника като
бивш работодател на ищеца, за който се твърди, че е издал незаконосъобразна
заповед за прекратяване трудовото правоотношение на ищеца.
Разпоредбата на чл.186 КТ определя виновното
неизпълнение на трудовите задължения, от страна на работника/служителя, като
нарушение на трудовата дисциплина. Съгласно посочения законов текст,
нарушителят се наказва с предвидените в КТ дисциплинарни наказания. По
отношение налагането на дисциплинарно наказание във връзка с извършено от
работника нарушение на трудовата дисциплина законът въвежда императивни
изисквания по чл.193 - чл.195 КТ, спазването на които е условие за
законосъобразност на наложеното наказание. Така нормата на чл.193, ал.1 КТ
задължава работодателя да изслуша устните или да приеме писмените обяснения на
работника преди налагането на дисциплинарното наказание; да съобрази сроковете
установени с нормата на чл.194, ал.1 КТ и уволнителната заповед да съответства
на изискванията за форма и съдържание, установени с разпоредбата на чл.195,
ал.1 КТ. Последната изисква дисциплинарното наказание да се налага с мотивирана
писмена заповед в която, освен наказанието, следва да бъдат посочени
нарушителят, нарушението, кога е извършено същото, както и законовият текст,
въз основа на който наказанието се налага. Спазването на това изискване
обуславя възможността да бъде извършена преценка за наличие на предпоставките
мотивирали работодателя да наложи конкретното дисциплинарно наказание, в т.ч.
дали извършеното представлява нарушение на трудовата дисциплина, както и дали
наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършеното нарушение.
Изискването за съответствие на наказанието с тежестта на извършеното нарушение,
обстоятелствата, при които то е извършено, както и поведението на работника или
служителя, следва да бъде задължително съобразено от работодателя при
определяне на дисциплинарното наказание /така чл. 189, ал.1 КТ/. Евентуално неспазването
на горепосочените императивни норми би довело до отмяна на постановената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание, без да е необходимо съдът да
проверява нейната материална законосъобразност.
При оспорване законосъобразността на уволнение, тежестта
на доказване е възложена изцяло на работодателя – ответник по спора. Според
утвърдената съдебна практика, при дисциплинарните производства, предметът на
съдебния контрол е ограничен от основанията за незаконност на уволнението,
които са посочени в исковата молба. Правният спор се развива в рамките на
релевираните от ищцовата страна доводи, като съдът няма правомощията служебно
да преценява законосъобразността на уволнението според основания, които не са
посочени в исковата молба.
Дисциплинарното наказание, което се оспорва в
настоящото производство е наложено със заповед № РД-01-150/21.10.2019 г. на директора
на Център за спешна медицинска помощ – В.. Същата съдържа изискуемите от чл.
195, ал.1 КТ реквизити, а наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ, при
спазване изискванията на чл.193, ал.1 КТ и чл.189 КТ. Съдът намира, че краткият
преклузивен срок по чл.194, ал.1 КТ е започнал да тече на датата на издаване
заповедта за представяне на писмени обяснения от ищеца, доколкото свеждането за
извършено нарушение до знанието на субект различен от субекта на
работодателската власт е ирелевантно за спора. Последният е узнал за
извършеното нарушение на 06.06.2019 г., поради което от тази дата започва да
тече срокът за налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно чл.194, ал.3 КТ,
сроковете по ал.1 не текат през времето, когато работникът или служителят е
законоустановен отпуск или участва в стачка. По делото е безспорно установено,
че за периода от 01.07.2019 г. до 30.08.2019 г. ищецът ползва законоустановен
отпуск, поради което през този период сроковете по чл.194, ал.1 КТ не текат.
Заповедта за уволнение е издадена в законоустановения срок, поради което тя не
е незаконосъобразно на това основание.
Заповедта е мотивирана подробно, като са описани обективните
и субективните признаци на извършените нарушения на трудовата дисциплина, в
т.ч. – време и място на извършване, конкретни действия и бездействия;
извършителят, както и обстоятелства, при които са извършени нарушенията.
Неоснователно е възражението на ищеца, въведено с
исковата молба, че с процесната заповед повторно му се налага наказание за едно
и също нарушение. Видно от изложеното в молбата, с която съдът е сезиран, през
2019 г. на ищеца са били наложени и други наказания за извършени нарушения на
трудовата дисциплина, за оспорването на които са били образувани гр. д. №
8994/2019 г. и гр. №12361/2019 г. – двете по описа на ВРС.
От приложените по делото писмени доказателства се
установява, че преди издаване на процесната заповед, ищецът многократно е
нарушавал трудовата дисциплина, като четири пъти му е било налагано второто по
тежест дисциплинарно наказание - „предупреждение за уволнение“, като са
издадени следните заповеди на директора на ЦСМП – В. - заповед №106/15.06.2015
г.; заповед №127/02.09.2016 г.; заповед № РД-02-1/12.04.2019 г.; заповед №РД –
02-2/-6.06.2019 г., като последните две заповеди са издадени заради самоволно
отклоняване на санитарния автомобил по нерегламентирани маршрути, за
осъществяване на лични интереси. Със заповед
№ РД-01-150/21.10.2019 г. не се налага повторно наказание за нито едно от
нарушенията, за които са издадени горепосочените заповеди. Изискването за
еднократност на наказанието е спазено, поради което въведеното от ищеца
възражение е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ищеца за неспазване
от страна на работодателя на императивното изискване на чл.193 КТ, а именно, че
преди налагане на дисциплинарното наказание не са му били искани писмени
обяснения за сочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Това
твърдение се опровергава от представената по делото заповед №
РД-01-91/06.06.2019 г., с която директорът на ЦСМП – В., на основание чл.193,
ал.1 КТ, е поискал от ищеца да представи в срок до 16.00 ч. на 11.06.2019 г.,
писмени обяснения за нарушенията на трудовата дисциплина, посочени в
уволнителната заповед. Същата е получена лично от ищеца, като авторството на
положения от него подпис не се оспорва. Тук следва да
се съобрази, че непоискването на обяснения за някои от дисциплинарните нарушения,
посочени в заповедта за уволнение, не представлява основание за приложението на
чл.193, ал.2 КТ по отношение спора за законност на наказанието за нарушенията,
за които са поискани обяснения – така – решение №379/24.06.2010 г. по гр. д.
№410/2009 г. IV г.о. ВКС.
Съдът, намира че при налагане на наказанието,
работодателят е съобразил нормата на чл.189, ал.1 КТ. По въпроса за
приложението на посочената законова разпоредба е налице формирана задължителна
съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, според която преценката по чл.189,
ал.1 КР е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за
законност на наложеното дисциплинарно наказание. От съществено значение за
спора е да се установи дали ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина
и дали това нарушение обосновава налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание – уволнение. Преценката на тежестта на допуснато нарушение следва да
се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение, в т.ч. характер на изпълняваната работа, възложени и
изпълнявани трудови функции, значимост и характер на неизпълнените задължения
по трудовото правоотношение, настъпилите или възможни неблагоприятни последици
за работодателя, дали тези последици са повлияли върху работата на
работодателя, обстоятелствата при които е извършено нарушението, поведението и
субективното отношение на служителя към неизпълнението и др.
Възражението на ответника, че наложеното наказание е
несъответно на тежестта на извършените нарушения, е неоснователно. С
отклоняване на санитарния автомобил по нерегламентиран маршрут, ЦСМП – В. е
лишен от един от екипите, които изпълняват дежурство за съответния ден. Дали и
колко спешни сигнала ще постъпят за това време е трудно предвидимо, но със
сигурност е ясно, че автомобилът управляван от ищеца не може да изпълни мисия
по тези сигнали. Само това нарушение на
трудовата дисциплина е толкова тежко, че извършването му обосновава налагане на
най-тежкото дисциплинарно нарушение. Отделно, В.Н., това отклоняване на
автомобила не е единичен случай, като за подобни прояви на ищеца са му налагани
други дисциплинарни наказания.
По делото е безспорно установено, че поведението на
ответника е причина за нарушаване графика на работа на дежурните екипи, предвид
нежеланието на лекари да работят с него. Доказателство за недопустимото
поведение на ищеца се съдържа и в докладна от д-р А.К.– дългогодишен лекар в
ЦСМП – В. и негов заместник директор до смъртта си, в която се сочи, че след
проведен разговор с В.Н. по повод откази на жени лекари да работят с него,
последвали заплахи от страна на ищеца в т.ч. че д-р К.ще бъде уволнена и ще
бъде изхвърлена със стола от кабинета ѝ. Отказът на ищеца да изпълнява
нареждания на ръководителите – екипи, в
т.ч. да се съобразява с вида на мисията, да помага на пациенти при
необходимост, да съдейства при хоспитализиране на пациенти също представлява
тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като от акуратното и бързо
изпълнение на поставените мисии, често зависи опазването на човешки живот. Отправянето
на груби, вулгарни, непремерени и непристойни шеги към лекарите – жени, с които
изпълнява дежурства, може формално да не съставлява само по себе си нарушение
на трудовата дисциплина, каквото възражение прави ищецът, но отказът на тези
лекари да работят с конкретния водач на санитарен автомобил, именно поради
поведението на последния, води до сериозни и трудно преодолими смущения в
нормалния ритъм на работа на ответника.
В чл. 187 КТ неизчерпателно са изброени видовете
нарушения на трудовата дисциплина, като с разпоредбата на чл.187, т.10 КТ, на
работодателя е предоставена възможността да ангажира отговорността на работника
за неизпълнението на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов
договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.
Заеманата от ищеца длъжност при ответника иманентно е
свързана с упражняването на дейност защитаваща най-висшето благо за човека –
живота и здравето. Изпълняваните трудови функции от ищеца са в помощ и услуга
на ръководителя на екипа за да може да се окаже навременна помощ на нуждаещите
се. Задача на водача е да избере най-целесъобразния маршрут, за най-краткото
време, за да може медицинският специалист да изпълни мисията си. По делото е
безспорно установено, че поведението на ищеца както към ръководителите на
екипи, с които изпълнява дежурства, така и към пациентите е в категорично
противоречие със заложеното в Етичния кодекс на служителите, с
длъжностната характеристика за заеманата
от Н. длъжност, с Правилника за вътрешния трудов ред и за устройството и
дейността в ЦСМП – В.. Създаването на системни пречки да бъде изпълнявана
високо отговорната дейност на ЦСМП, установеното изпълнение на нерегламентирани
мисии със зачисления му санитарен автомобил, безспорно съставляват тежки
дисциплинарни провинения. Допуснатите от ищеца нарушения на трудовата
дисциплина не са единични прояви, а е последователен и установен модел на
поведение, който не е бил коригиран, и съобразен с изискванията на заеманата
длъжност, независимо от многобройните предходни дисциплинарни наказания, и
които с оглед своята значимост, обосновават
наложеното дисциплинарно наказание.
Работодателят успешно, с оглед разпределената
доказателствена тежест, установи, че е упражнил законно правото си на
уволнение, а ищецът е извършил сочените в уволнителната заповед дисциплинарни
нарушения, за които му е наложено наказанието.
При горните доводи, искът с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. С оглед
отхвърляне на иска по чл.344, ал.1., т.1 КТ, на отхвърляне подлежат и
обусловените от него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ.
Съгласно чл.359 КТ и чл.83, ал.1, т.1 ГПК
производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, което
означава, че те са освободени от внасяне на такси за завеждане на дела и от
разноски за вещи лица по направените от тях доказателствени искания. Така,
ищецът е освободен от заплащане на държавна такса по предявените искове.
Независимо от горното, с оглед изхода от спора, на
ищеца следва да бъде възложена отговорността за разноските, направени от
насрещната страна за възнаграждение за
адвокат. Според трайно установената съдебна практика, с нормата на чл.359 КТ
законодателят е освободил работниците и служителите - ищци по дела за трудови
спорове, само от заплащането на дължимите към съда по силата на чл.75 и чл.76 ГПК държавни такси и разноски за съдебното производство, независимо от изхода
на делото. На основание чл.78, ал.3 ГПК работниците и служителите - ищци по
дела за трудови спорове, са длъжни да заплатят направените от работодателя
разноски, в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени, както
и когато са станали причина да се направят разноски от насрещната страна.
При горните доводи, с оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати сторените от
ответника разноски в размер на 1830 лева – за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.М.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, против Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ – В., Булстат
*********, със седалище и адрес на управление: ***, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, за
признаване за незаконно уволнението му, извършено със заповед №
РД-01-150/21.10.2019 г. на директора на ЦСМП-В. и за отмяна на посочената
заповед, за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност при
ответника – шофьор на линейка, както и за заплащане на сумата от 7446,90 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа
поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА В.М.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, против
Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ – В., Булстат *********, със седалище
и адрес на управление: ***,
сторени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1830
лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд - В., в двуседмичен срок, който тече от датата, на която съдът
е посочил, че ще го обяви – 30.10.2020 г., на основание чл.315, ал. 2 ГПК.
На страните да се връчи препис от решението, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: