О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
№ II- 416 17.02.2016
година град
Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди и шестнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
ТАНЯ РУСЕВА- МАРКОВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова ……гражданско дело № 1338 по описа за 2015
година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 70 от
22.05.2015г., постановено по гражданско дело № 553/2013г. по описа на Районен
съд – Айтос, са отхвърлени като неоснователни
исковете на Т.А.Д., ЕГН **********, чрез адв. Б.Б. против Г.Й.А., ЕГН **********,***, и при участието на трето лице – помагач Д.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, за прогласяване
нищожността поради липса на воля и противоречие с добрите нрави на правни
сделки, имащи за предмет вещни права, обективирани в следните нотариални
актове: нотариален акт за замяна № 163, том II, дело № 230/21.04.2012г., нотариален акт № 46, том I, дело № 34/25.01.2012г. и нотариален акт № 45, том II, дело № 153/22.03.2012г., всички на нотариус Г. Г., с район на действие района
на РС –Айтос, както и предявения при условията на евентуалност иск за обявяване
на унищожаемост по чл.29 и сл.от ЗЗД поради измама при сключване на договори,
имащи за предмет вещни права, обективирани в следните нотариални актове: нотариален
акт за замяна № 163, том II, дело №
230/21.04.2012г., нотариален акт № 46, том I, дело № 34/25.01.2012г. и нотариален акт № 45, том II, дело № 153/22.03.2012г., всички на нотариус Г. Г., с район на действие района
на РС –Айтос. С горецитираното решение е прекратено като недопустимо
производството по предявения от Т.А.Д., ЕГН **********, чрез адв. Б.Б. против Г.Й.А.,
ЕГН **********,***, и при участието на
трето лице – помагач Д.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** иск
за обявяване на унищожаемост поради крайна нужда при сключване на договори,
имащи за предмет вещни права, обективирани в следните нотариални актове:
нотариален акт за замяна № 163, том II, дело
№ 230/21.04.2012г., нотариален акт № 46, том I, дело № 34/25.01.2012г. и нотариален акт № 45, том II, дело № 153/22.03.2012г., всички на нотариус Г. Г., с район на действие района
на РС –Айтос. Т.А.Д., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Г.Й.А., ЕГН **********
съдебно –деловодни разноски в размер на 1920 лв.
Против
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от адв. Б.Б. – пълномощник на Т.А.Д.,
ЕГН ********** , съдебен адрес: ***, кантора 360. Жалбата е подадена в срок от
лице, имащо правен интерес, съдържа необходимите реквизити по чл.260, ал.1,
т.1, 2, 4 и 7 ГПК и чл.261 ГПК, поради което е допустима.
ДОКЛАД ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ОТГОВОРА:
Жалбоподателката
счита решението за неправилно поради нарушение на процесуалните правила,
както и за недопустимо. Излага становището, че съдът не е обсъдил в цялост
доказателствата по делото. Районният съд е достигнал до извода, че ищцата е
могла да разбира свойството и значението на постъпките си, кредитирайки
заключението по тройната съдебно –психиатрична експертиза, без да обсъжда
заключението на първата експертиза, според която ищцата лесно се поддава на
внушение и не би могла да разбира последиците от сключените имотните сделки.
Съдът е кредитирал и показанията на свидетелите на ответната страна, без да
изясни противоречията в техните твърдения. Съдът неправилно е приел, че продажната цена за имота е
заплатена, тъй като от доказателствата по делото не е видно ответникът да е
заплатил обещаната в размер на 70 000 лв. сума. На следващо място,
въззивникът посочва, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането на ищеца за
конституиране като ответник по делото и сина на Г.А. – Д.А., на когото първият
е прехвърлил имотите, а е конституирал Д.А.
като трето лице –помагач. По делото са събрани безспорни доказателства, че Т.Д.
е с вродена умствена изостаналост, както и че същата подлежи на внушение и
манипулиране. Със свидетелските показания по делото по категоричен начин се
доказва, че същата по рождение има психически отклонения, а с влязло в сила
решение на Бургаски окръжен съд от 22.04.2014г., Т.Д. е поставена под
ограничено запрещение. С експертно решение № 0567 от 31.03.2014г. на ТЕЛК, на
същата е определена 30% инвалидност въз основа на вроденото й заболяване –
умствена изостаналост. Според заключението на вещото лице по първата
съдебно-психиатрична експертиза, ищцата към момента на извършване на сделките е
могла да ръководи постъпките си, но не е била способна да разбира свойството,
значението и последствията от тези действия. Съдът не е взел предвид извода на
вещото лице, че нивото на умствено развитие на Т.Д. отговаря на нивото на дете
от първи до четвърти клас, като това състояние не може да се промени, както и
че същата е фамилно обременена по отношение на умствената изостаналост. Видно
от всички материали по делото се установява, че ищцата притежава ниски
аналитични способности и некритичност на мисленето, които възпрепятстват
пълноценното осмисляне на причинно-следствените връзки, разбирането на
по-сложни социални ситуации актове,
както прогнозиране на резултатите от
тях. Макар и същата да разбира смисъла на думата „продава“, тя не е способна да
оцени значението и последиците от този акт. Процесуалният представител на
въззивницата счита, че процесните сделки – пълномощни и разпоредителни
сделки ,следва да бъдат прогласени за
нищожни, тъй като липсва съгласие от страна на Т.Д., тъй като тя не е разбирала
правните действия, които е извършила, както и последиците от тях. Намира за
непълно и несъответстващо на останалия доказателствен материал по делото
заключението по назначената тройна съдебно –психиатрична експертиза, тъй като
при изготвянето му е взет под внимание единствено личния й амбулаторен картон
от 10.01.1984г., но не и останалите представени по делото медицински документи.
Не са взети под внимание както фамилната обремененост на Д., така и нейните
поведенчески отклонения (бягство от дома, палеж, опит за самоубийство), новите
медицински документи, отразяващи влошаване на здравословното й състояние и
приема на нови лекарства. В експертното заключение има противоречие между
становищата на психиатрите и психолога, а в съдебно заседание вещите лица са
заявили, че оспорват представените медицински документи, същите не са страна в
процеса и не могат да оспорват документи. Вещите лица са направили нова оценка
на състоянието на ищцата в съдебното заседание, без да имат поставена задача за
това. Излага се становище за неправилност на извода на съда, че ищцата е била
дееспособна към момента на извършване на процесните сделки, тъй като същата е
поставена под запрещение след този момент. Т.Д. още от момента на раждането си
страда от умствена изостаналост, състоянието й не търпи развитие, поради което
тя не е била способна да разбира извършеното от нея. Съгласно константната
съдебна практика нарушението на добрите нрави се изразява в нееквивалентност на
престациите и неизпълнение задължението на представителя да действа в интерес
на представлявания. В процесния случай, ответникът възползвайки се от
състоянието на ищцата и убеждавайки я ,че действа в нейн интерес, се е
разпоредил с имотите й, което от своя страна води до нищожност на сключените
сделки поради противоречие с добрите нрави. Този извод може да се направи и от
заключенията по двете технически експертизи. Според заключението по първата
съдебно –техническа експертиза, стойността на жилищния имот е 21 625 лв.,
а на земеделските земи -5846 лв., като тази стойност е в пъти по-висока от
отразената в нотариален акт № 45, том II, дело
№ 153/12г. на нотариус Г.Г., което сочи, че ответникът се е възползвал от
здравословното състояние на Т.Д.. Счита, че заключението по допълнителната
съдебно –техническа експертиза е невярно и изпълнено с нелогични изводи, тъй
като пазарната стойност на имотите не е справедливо определена с оглед
използването на само един метод за оценяване от вещото лице, както и липсата на
проучване на пазара на недвижими имоти конкретно в с. Тополица. Въззивницата
изразява несъгласие с извода на съда за липса на измама като основание за
унищожаемост на процесните сделки. При подписване на процесните пълномощни,
ищцата, освен че не е била в състояние да ръководи постъпките си, същата е била
въведена в заблуждение относно цената и
бъдещото ползване на имотите. Иска от съда обжалваното решение да бъде
обезсилено или да бъде отменено като неправилно, като вместо него да бъде
постановено друго, с което предявените претенции да бъдат уважени. Претендира
разноски.
В срока по закон е постъпил отговор на въззивната
жалба от Г.Й.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В. Г.. Счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъбразно, а въззивната жалба за
неоснователна. Намира за правилен извода на съда, че претенциите за нищожност
поради липса на съгласие и поради
противоречие с добрите нрави са неоснователни. Според заключението на вещото
лице по съдебно –техническата експертиза, не съществува несъответствие между
пазарната цена на имотите и заплатената от ответника продажна цена. Излага
становище, че не са налице заявените от ищцата основания за прогласяване
нищожност на процесните сделки, евентуално тяхната унищожаемост. По отношение
доказателствените искания на въззивницата намира, че същите следва да бъдат
оставени без уважение, тъй като не са налице предпоставките на чл.266 от ГПК,
нито в жалбата се твърди за допуснати от съда процесуални нарушения във връзка
със събирането на доказателства. Претендират се направените пред въззивната
инстанция разноски.
В рамките на своята
компетентност въззивната инстанция, след
извършената проверка е констатирала , че
исковата молба е нередовна и е оставила същата без движение за уточнение на обстоятелствената част и петитума. В отговор на това е постъпила молба от ищцата , в която се твърди ,че
първоначално е било атакувано
само едно пълномощно ,което според съда следва да е под № 416 /05.03.2013г ,защото именно това
пълномощно е посочено в молбата на л.21 от делото на районния съд. Твърди
се също ,че впоследствие се е
разбрало за другите пълномощни, като конкретизирайки тази едностранни сделки отново
посочва пълномощното под № 416 на
нотариус Сергей Янков,а също и пълномощно № 1357/ 04.04.2012г, заверено от нотариус Г.Г.. Твърди се ,че упълномощителните сделки и извършените сделки
въз основа на тях /отново се сочат
само две от сделките- тези с нотариален
акт № 45 и нотариален акт № 1651/ са нищожни
поради липса на съгласие, което е
обосновано с това ,че ищцата ,макар и дееспособна при сключването им, е страдала от умствена
изостаналост и не е способна да действа разумно ,била е в невъзможност да
разбира и ръководи постъпките си. Ищцата
не е могла да разбира правните действия ,които е извършвала и техните последици, с оглед на психическото
състояние, в което е била. Твърди се и друго
основание за нищожност – противоречие с добрите нрави ,което е свързано със следните твърдения- ответникът,
възползвайки се от лесната внушаемост
,вроденото заболяване и
емоционална нестабилност е сключил въпросните сделки ,които са в
противоречие с установените норми на
поведение и общоприет морал. Посочено e и ново основание за нищожност на пълномощното ,с което ищцата е упълномощила ответника да извърши замяната на земеделските
земи с телевизор – заобикаляне на закона
.Такова основание не е посочено в
исковата молба и в
уточненията към нея и тъй като за първи път се навежда пред въззивната инстанция е недопустимо- касае e за нов иск .Като евентуални са предявени искове
за унищожаване на следните сделки поради измама и поради невъзможност да се разбира и ръководи действията си: пълномощно №416 от 05.03.2012г
на нотариус Сергей Янков и пълномощно № 1358 от 04.04.2012г на нотариус Г.Г., нотариален акт
№ 163 за замяна и нотариален акт № 45 ,с който
ответникът е закупил ПИ №236,кв.34, по плана на с.Тополица, за който е
отреден УПИ ІІ-236 ,с неприложена регулация ,ведно с
построените в него сграда и навеси. Като фактическо основание за това се сочи,че ищцата е била измамена ,че ще получи
сумата от 70 000лв за всички
имоти в 15-дневен срок от сделките ,но
не е получила обещаната цена на имотите. Унищожаемостта на осн.чл.31,ал.2 ЗЗД
се обуславя от твърдението ,че ищцата е била в невъзможност да разбира и да ръководи
действията си ,независимо ,че е била дееспособна към датата на извършване на сделките.Тъй като в исковата
молба и рамките на първоинстанционното производство ищцата е претендирала недействителност на
трите разпоредителни сделки ,а в уточняващата молба се сочат само две от тях, следва да се уточни
дали е налице оттегляне или отказ от иска
за нищожност ,евентуалния за унищожаемост на сделката ,осъществена с нот.акт № 46,том І ,н.д.№34/2012г,
касаеща продажбата на ПИ № 236,кв.34,за
който е отреден УПИ Х -236 по плана на
с.Тополица, както и упълномощителната
сделка ,за извършването на тази
покупко-продажба .Такова уточняване се
налага и с оглед твърденията във
въззивната жалба за атакуване на всички
разпоредителни сделки и упълномощителни такива.
До уточняването на горното , съдът
докладва, че са предявени обективно съединени искове за
нищожност на двете
упълномощителни сделки и сключените въз
основа на тях сделки –за замяна и за
покупко-продажба ,обектирана в нотариален акт № 45 ,том ІІ, н.д.№153
/2012г на нотариус Г.Г..Тъй като съдът не е обвързан от квалификацията на
порока на сделката, посочен от страната ,а го извежда от обстоятелства ,на
които е основан иска за нищожност ,респ. за унищожаемост на сделките /така Решение №246/1.11.2013г по гр.д.№1273/2012г на
ВКС/, настоящият състав намира, че с
оглед на твърденията, наведени в исковата молба и в уточняващите молби се претендира
на първо място нищожност на
упълномощителните сделки поради противоречие с добрите нрави - твърденията в този смисъл са ,че
ответникът се е възползвал от
вроденото заболяване на ищцата , нейната доверчивост и лесна внушаемост
и е получил пълномощни
от нея за разпореждане с нейните недвижими имоти. Като евентуални са предявени
исковете за унищожаемост
поради невъзможност да разбира значението на постъпките си и да ги ръководи
,поради състоянието на лека умствена изостаналост към момента на учредяването на представителната власт. Като евентуално
основание за унищожаване на сделките се сочи и измама – като се твърди ,че тя се състои в това ,че ответникът
е обещал да заплати за имотите 70
000лв и ще получи владението след смъртта на бабата
на ищцата ,а не е платил никакви пари
и претендира предаване на владението на
имотите.Основанието липса на воля/съгласие
не кореспондира с изложеното в обстоятелствената
част на исковата молба и уточненията към нея, тъй като липсата на воля
/съгласие, по
смисъла на чл.
26, ал. 2 от ЗЗД, е налице, когато то е изтръгнато
чрез насилие или изразеното от страната съгласие е без намерение за обвързване,
тъй като е дадено на шега или като пример, но във всеки случай без съзнателно
намерение на страната да се обвърже с договора.Такива твърдения
в исковата молба и уточненията липсват.Съобразно нормата на чл.31 ,ал.1 ЗЗД, липсата на съгласие е несъзнавано, тъй като лицето, което го е изразило,
макар и формално да е било дееспособно, не е могло да разбира действията си и да ги ръководи. По аргументи и
от чл.
31, ал. 2 от ЗЗД и чл. 5 от ЗЛС тази неспособност се дължи на слабоумие /тежка или
дълбока олигофрения или деменция/ или на душевна болест, които обуславят
поставянето на лицето под запрещение.Именно такива са твърденията на ищцата-че
тя страда от слабоумие. Поради това съдът счита, че са предявени искове за унищожаване на упълномощителните сделки поради невъзможност
на ищцата да разбира и ръководи
постъпките си вследствие на лека
умствена изостаналост/слабоумие/.В тази
връзка ищцата следва да установи
дали към момента на сключване на упълномощителните сделки е била в състояние да не разбира значението на постъпките си и да ги ръководи,поради
твърдяното състояние –лека умствена
изостаналост.В този смисъл са направени доказателствени искания от страната.Що
се отнася до претенциите за унищожаемост на
сделките ,въз основа на представителната власт,учредена с пълномощните, за
които се твърди, че са унищожаеми ,то твърденията в исковата молба са, че въз
основа на тези пълномощни ответникът е
договарял сам със себе си и е
получил собствеността върху
имотите чрез покупко-продажби и замяна.Това означава ,че извършената от пълномощника последваща
двустранна сделка е сключена без представителна власт,от мним представител./така
в Решение №113/31.05.2012г по гр.д.№1677/2010г на ВКС/.
По делото е постъпила молба от адв.Г., процесуален представител на ответника, в която се излага становище ,че с
уточнението на исковата
молба се предявяват нови искове –за нищожност на трите
пълномощни,за нищожност на пълномощното относно замяната поради заобикаляне на закона,както и за
унищожаването на пълномощните поради измама и на осн.чл.31,ал.1 ЗЗД и на разпоредителните сделки на същите
основания,което е недопустимо за първи път пред въззивната инстанция.Оспорено е
искането за нови доказателства,тъй като не са налице предпоставките по чл.266 ГПК.По възражението ,че са предявени нови исковете ,с предмет
нищожност и евентуално унищожаемост на упълномощителите сделки съдът
намира следното: по иска за оспорване на
сключените чрез представител договори
съдът задължително се произнася и по унищожението на овластителната сделка,при
наличие на твърдения в този смисъл. Без значение е дали съдът ще се произнесе
по унищожението в мотивите на решението предвид неговата преюдициалност, или в
диспозитива на решението, ако е предявен отделен иск./така в Решение №113/31.05.2012г по гр.д.№1667/2010г на ВКС/. В исковата
молба /както и уточнителни молби/ има твърдения ,че учредявайки представителната власт, ищцата не е могла разбира значението и да ръководи постъпките си,а
подвеждането на определени фактически
твърдения под правната норма е от
компетентността на съда.
Следва ищцата
да уточни дали оттегля исковете си за нищожност, както и
евентуално предявените за
унищожаемост на сделката, обективирана в нот.акт № 46,н.д.№ 34/25.01.2012г ,а също и
по отношение на упълномощителната сделка –пълномощно с рег.№ 183 ,на помощник –
нотариус Валя Орачева при нотариус Николай Ников.Следва да се уточни също така какви
факти,свързани с действията на ответника-конкретно поведение на
ответника, ищцата свързва с
твърдението й ,че се е възползвал
от нейното заболяване- лека умствена изостаналост и които сочат според нея квалификацията - противоречие с добрите
нрави.Освен това следва да уточни какво
е имала предвид под твърденията ,че ищецът е „въвел в заблуждение
относно цената“- какви факти излага в тази връзка, тъй като не се въвеждат
необходимите обстоятелства, които следва да очертаят конкретното поведение на
ответника, мотивиращо ищцата да даде пълномощно с изложеното в документа
съдържание. Редовността на сезирането изисква ищцата да основе спорното си
право на обстоятелства, очертаващи конкретното поведение на ответника , с което
се е достигнало до опорочаване на волеизявлението й, относими към обективната и
субективна страна на измамата с оглед легалната й дефиниция, съдържаща се в чл. 29 ЗЗД.
Отправени са доказателствени искания за допускане на
комплексна експертиза с участието на психолог, психиатър и невролог, както и на
комплексна съдебно-техническа и агрономическа експертиза. В първоинстанционното
производство са изслушани и приети заключенията по две съдебно –технически
експертизи, както и по две съдебно –психиатрични експертизи (единична и
тройна). Ищцовата страна в съдебното заседание от 10.03.2015г., в което са
изслушани вещите лица от тройната
експертиза, е отправила искане за назначаване на допълнителни медицинска и
техническа експертизи, като съдът е оставил без уважение това искане.По
отношение на поисканата съдебно- психиатричната експертиза ,то тя следва
да бъде назначена ,с оглед на това ,че заключението на единичната експертиза и тройната експертиза пред първа инстанция дават противоречиви заключения относно възможността на ищцата да разбира значението на
действията си,а също така ищцата е възразила против заключението на тройната
експертиза ,тъй като, според нея, то е изготвено без да са взети предвид всички представени медицински документи по делото. Ищцата е оспорила своевременно
заключението на тройната
съдебно-психиатрична експертиза ,като е изложила съображения за това .
Всички вещи лица са единодушни по
въпроса ,че ищцата може да ръководи постъпките си и страда от лека умствена изостаналост,
вследствие на което е внушаема и податлива на външни влияния. Следва да се
назначи нова тройна експертиза ,вещите лица, по която на база установеното вродено заболяване :лека умствена
изостаналост да отговорят на въпросите :
може ли
да разбира значението на постъпките
си и по-конкретно да разбира значение на
понятия като продажба и замяна и също така, може ли при контакт с нея лице, което не е
лекар-специалист да установи нейното
психично състояние и по-конкретно ,че тя лесно се поддава на внушения.Вещите
лица да
дадат заключение след преглед на лицето и анализ на писмените
доказателства по делото ,имащи отношението към
нейното психично състояние.
По искането за назначаване на нова съдебно-техническа експертиза съдът ще се произнесе в съдебно
заседание след изслушване на страните.
Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба от адв. Б.Б. – пълномощник
на Т.А.Д., ЕГН ********** , съдебен адрес: ***, кантора 360 и отговор на
ответната страна от Г.Й.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В. Г..
ДОПУСКА назначаване на тройна съдебно-психиатрична
експертиза ,вещите лица ,по която да
след запознаване с материалите по делото и преглед на ищцата да
отговорят на въпросите : може ли да разбира значението на постъпките си и по-конкретно да разбира значение на понятия като продажба и замяна и също така, може ли при контакт с нея лице, което не е
лекар-специалист да установи нейното
психично състояние и по-конкретно ,че тя лесно се поддава на внушения.Вещите
лица да
дадат заключение след преглед на лицето и анализ на писмените
доказателства по делото ,имащи отношението към
нейното психично състояние.
Експертизата да се извърши от вещите лица: д-р Владимир Грънчаров,д-р Дияна Чакърова,Татяна Стоянова Врабчева-Русева –психолог,
след внасяне на депозит в размер на 500лв от ищцата в едноседмичен срок от
уведомяването й.
По
искането за назначаване на нова
съдебно-техническа експертиза съдът ще се произнесе след изслушване на
страните в съдебно заседание.
Дава
срок на ищцата до датата на съдебното заседание на уточни претенциите си ,така
както е посочено в мотивите на настоящото определение.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: