№ 16726
гр. София, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20221110161231 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.535 ТЗ.
Ищецът С. С. С., моли съда да признае за установено на осн. чл.422, ал.1
ГПК, че ответникът Ж. П. Г., е задължена да й плати на осн. чл.535 ТЗ сумата
от 4500,00 лв., претендирана като задължение по запис на заповед от 25.2.2016
г. с падеж от 25.5.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 9.11.2016 г. г.
до изплащане на вземането. Моли за осъждането й да й плати и направените
по делото разноски.
Ответницата Д.Н. оспорва иска и моли за отхвърлянето му. Прави
възражение, че записът на заповед да е подписан от нея, както и възражение за
погасяване на вземането на ищеца по давност.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
Видно от приложеното гр.д. №63855/16 г. на СРС, 73-ти ищцата е подала
заявление по чл.417 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за незабавно
изпълнение срещу ответницата за сумата от 4500,00 лв. въз основа на запис на
заповед, издаден на 25.2.2016 г. и падеж на 25.5.2016 г. Последната е възразила
по реда на чл.414 ГПК, което обуславя интереса на ищеца да предяви
настоящия установителен иск.
1
Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422,
ал.1 от ГПК при наличие на издадена заповед за изпълнение по т.10 на чл. 417
от ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. С оглед
правилата за разпределение на доказателствена тежест, установени в нормата
на чл.154 ГПК ищецът следва да доказва фактите, на които основава
претенцията си, основана на записа на заповед, а именно съществуването на
подлежащ на изпълнение и редовен от външна страна запис на заповед. При
въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията
и възраженията й и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното
право - за съществуването, респективно несъществуването на вземането по
записа на заповед /в този смисъл са и решение № 66 от 28.07.2015 г. по т. д. №
378/2014 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Решение 38/07.04.2015 г. по дело 1008/2014
г. на Първо ТО на ВКС и двете, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.
В случая ответникът не е посочил възражения, които да се основават на
каузално правоотношение между страните. С исковата молба и
допълнителните й уточнения ищецът е посочил обстоятелства, касаещи
каузалното отношение между страните, станали повод за издаване на записа
на заповед, но предвид липсата на възражения от страна на ответника, които
да касаят каузалното правоотношение, тези твърдения са неотносими към
предмета на делото и не налагат обсъждането им. Същото се отнася и за
гласните доказателствени средства, с които ищецът се стреми да докаже
договора за заем между страните.
Представеният по делото запис на заповед от 25.2.2016 г. съдържа
всички лимитативно изброени реквизити в нормата на чл.535 ТЗ т.е. същият е
формално редовен от външна страна. Възражението на ответницата, че не е
подписала записа на заповед се опровергава от приетата и неоспорена от
страните съдебно-графическа експертиза.
Възражението за погасяване на задължението по давност също е
неоснователно. На осн. чл.538, ал.1, вр. чл.531, ал.1 ТЗ давността е
тригодишна, като на осн. чл.115, ал.1, б.Ж ЗЗД давността е спряла докато трае
съдебния процес относно вземането, което на осн.чл.422, ал.3 ГПК следва да
се приеме, че в случая това давността е спряна с подаване на заявлението по
2
чл.417 ГПК, т.е. на 9.11.2016 г. – по-малко от половин година от настъпване на
падежа на спорния запис на заповед. Следователно и това възражение на
ищцата е неоснователно. В процесния случай дори не е доближен срока за
приложение на кратката давност по чл.531, ал.1 ТЗ, но за пълнота на
изложението следва да се посочи, че съгласно съдебната практика на ВКС в
хипотезата на предявен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за
установяване на вземане по запис на заповед същото се погасява с тригодишна
давност – на осн. чл.531, ал.1 ТЗ, а не с общата 5 годишна давност, дори и да е
направено възражение, което се основава на каузалното правоотношение
между страните. В този смисъл е решение №102 от 23.07.2014 г. по т.д.
№2680/13 г. на ВКС ТК, І ТО.
На сон. чл.78, ал.1 ГПК ответникът е задължена да плати направените
разноски от ищцата в заповедното производство и тези по настоящото дело.
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът
Ж. П. Г. с ЕГН ********** и адрес в
гр.************************************** и съдебен адрес в гр.София,
ул.Гургулят 31, ет.1, чрез адв.М. Л. Л. от САК е задължена да плати на ищеца
С. С. С., ЕГН ********** и адрес в
*************************************** и съдебен адрес в гр.София,
бул.Фр.Нансен 31, ет.2, чрез адв.Н. А. И. от САК на осн. чл.535, вр. чл.288 ТЗ,
вр. чл.44, вр. чл.79 ЗЗД сумата от 4500 лв., представляваща задължение по
запис на заповед от 25.2.2016 г. с падеж от 25.5.2016 г., ведно със законна
лихва за периода от подаване на заявлението по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№63855/16 г. на СРС - 9.11.2016 г. г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал., ГПК ответника Д.И.Н. с посочените лични
данни, да плати на ищцата С. С. С., с посочените лични данни, следните суми:
1290.00 лв. за направените разноски по настоящото дело и 340.00 лв. – по
заповедното ч.гр.д. №63855/16 на СРС.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от
ГПК – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
3
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители (ако има такива)!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4