Определение по дело №11971/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 26711
Дата: 30 юли 2023 г. (в сила от 30 юли 2023 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20231110111971
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26711
гр. София, 30.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110111971 по описа за 2023 година
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът докладва делото, както следва:
Предявени са от С. К., роден на ********** г., гражданин на Руската федерация
против „............“ АД кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 7, параграф 1, б. б). от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните съществуването в полза на ищеца срещу
ответника на парични вземания в размер на сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение чл. 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския Парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година за закъснение на полет № FB 620 от 30.06.2017 г. по
направление летище Санкт Петербург, Пулково – летище Бургас, с повече от 3 часа, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 11.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и в размер на сумата от
237,98 лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.02.2019 г. до 03.02.2022 г., за
които вземания по ч. гр. дело № 6973/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I-во
Гражданско отделение, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 24.09.2022 г.
Ищецът С. К. твърди, че е закупил самолетен билет за полет FB 620 от 30.06.2017 г.,
който следвало да бъде осъществен от ответника „..............” АД по направление Санкт
Петербург, Пулково –Бургас, с планиран час за излитане – 12:30 часа местно време на
30.06.2017 г. и планиран час на кацане – 15:20 часа местно време на 30.06.2017 г. В исковата
молба се посочва, че в деня на полета ищецът се явил по-рано на летище Санкт Петербург и
е преминал надлежно необходимите контролни и регистрационни процедури, но самолетът
излетял с повече от три часа закъснение спрямо планираното разписание – в 02:55 часа на
01.07.2017 г., което довело и до забавяне на пристигането му в крайния пункт. Поддържа, че
разстоянието между двете летища – от летище Санкт Петербург до летище Бургас е 1 926
км. Намира, че поради закъснението на полета с над 3 часа и с оглед разстоянието по
процесното направление, за него е възникнало парично вземане за обезщетение по чл. 7, § 1,
б. б) от Регламент 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година, в размер на сумата от 400 евро. Твърди се, че С. К. е отправил извънсъдебна покана
до ответника, чрез официалния му електронен адрес, за заплащане на дължимото
обезщетение, но „..............” АД не е заплатило сумата. От този момент дружеството
изпаднало в забава, поради което дължи и обезщетение за забава, което за периода от
1
05.02.2019 г. до 03.02.2022 г. възлиза на сумата от 237,98 лева. Изложено е, че за посочените
суми в полза на С. К. срещу ответника била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело
№ 6973/2022 г., по описа на СРС, I ГО, 51-ви състав, срещу която „..............” АД подало
възражение. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на
исковете, предмет на настоящия процес за признаване за установено съществуването в полза
на К. на парични вземания срещу ответника, както следва: сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение чл. 7, параграф 1, б. б) от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година за закъснение на полет с
повече от 3 часа и сумата от 237,98 лева, представляваща лихва за забава за периода от
05.02.2019 г. до 03.02.2022 г. Намира за дължима и претендира и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.02.2022 г. до
окончателното й изплащане. По тези съображения ищцата отправя искане за уважаване на
исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „..............” АД,
чрез пълномощника си юрк. З.Д., оспорва исковите претенции като неоснователни.
Възразява ищецът да е изпълнил задължението си по договора за превоз, като пътник, за
своевременно явяване пред гише за регистрация – 45 минути преди уговорения час на
полета, обуславящо изпълнението на задължението на авиопревозвача да приеме пътника и
да го превози. Това задължение следва изрично и от разпоредбата на чл. 3, параграф 2, б. а)
от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Ето защо в случай на явяване след този момент или при
явяване по-малко от 45 минути преди обявения час на излитане, пътникът няма правата по
Регламента, доколкото обезщетението по този ред е за вреда, изразяваща се в загуба на
време, каквото пътникът не търпи в случаите на закъснение при изпълнение на
задължението си за явяване за регистрация. Ответното дружество оспорва вземанията като
погасени по давност, намирайки за приложим двугодишния давностен срок, установен в
разпоредбата на чл. 135 на специалния Закон за гражданското въздухоплаване (ЗГВ),
считано от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне или от деня
на прекратяване на превоза. С отговора се оспорва истинността на пълномощното в полза на
пълномощника на ищеца - адв. К. В. с довод, че не носи подписа на ищеца по делото, което
е основание за прекратяването му. Оспорва се наличието на основание за дължимост на
лихва за забава, доколкото „..............“ АД не е била надлежно поканена за заплащане на
търсеното обезщетение преди образуване на настоящото дело, предвид и липсата на
доказателства извънсъдебната покана да е достигнала до адресата си. С тези доводи се
отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, при извършена по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка относно редовността
на исковата молба и допустимостта на предявените със същата искови претенции и с оглед
изричното възражение на ответника за липса на надлежно учредена представителна власт в
полза на процесуалния представител по пълномощие на ищеца, намира, че на последния
следва да бъдат дадени указания да представи подписано пълномощно от ищеца С. К. в
полза на дружеството „............“.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
установителни искове, както следва:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.
Възникването в полза на ищеца на процесното вземане за обезщетение е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи от
фактическия състав на договорната отговорност: 1). съществуването на валидно
2
правоотношение с ответника по договор за превоз на пътници с въздушен транспорт с
посочената дестинация, дата и час на пристигане; 2). изпълнение от страна на ищцата, като
пътник, на задължението да се яви на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути
преди обявения час за излитане; 3). ответникът да е изпълнил възложения полет със
закъснение с над три часа; 4). разстоянието между началната и крайната точка на превоза.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
погасяване на задължението, в случай, че твърди такова.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Възникването в полза на ищеца на процесното вземане за лихва за забава е обусловено
от установяване наличието на главно вземане и неизпълнението му в срок – изпадането на
ответника в забава, обусловено от отправяне на покана до ответника и нейното реално
получаване и размера на следващото се обезщетение.
С оглед конкретните оспорвания, направени от ответната страна в отговора на
исковата молба и наведените твърдения, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът отделя
като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1). сключването
между страните на процесния договор за превоз на пътници с въздушен транспорт с
посочената дестинация, дата и час на пристигане; изпълнението от ответника на възложения
полет със закъснение с над три часа; че разстоянието между началната и крайната точка на
превоза, определено по метода на дъгата на големия кръг възлиза на 1 926 км., както и, че
размерът на обезщетението за забава върху главницата за процесния период възлиза на
търсената от ищеца сума.
По доказателствените искания:
Приложените към исковата молба писмени материали са относими и необходими за
правилното решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства, като въпрос по същество е как същите ще бъдат ценени
от съда при постановяване на крайния съдебен акт с оглед конкретната им доказателствена
стойност.
С оглед оспорването, направено от ответника, следва да бъде уважено искането на
ищеца за задължаване на ответната страна по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи
заверен препис от техническия и полет дневник за полет FB620 по направление летище
Санкт Петербург, Пулково – летище Бургас от 30.06.2017 г., от който да е виден моментът
на представяне на ищеца С. К. на гишето за регистрация, издаването на бордна карта, респ.
дали последният е допуснат до борда на въздухоплавателното средство.
Като ненеобходимо – насочено към установяване на безспорен факт следва да бъде
оставено без уважение искането на ищеца за допускане изслушването на СТЕ за определяне
на разстоянието между двете летища.
Съдът, като съобрази характера на проведеното оспорване от ответника, намира, че
искането му за допускане изслушването на СГЕ следва да бъде оставено без уважение,
съобразявайки, че установяването на действието на едно лице като пълномощник на друго,
респ. наличието на представителна власт подлежат на доказване по друг ред, а не чрез
назначаване на експертиза по реда на чл. 202 ГПК, а друга страна се касае за
представителство на насрещната страна в процеса, като упълномощител по едностранната
сделка – ищеца.
Следва да бъде приложено ч. гр. дело № 6973/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, I ГО, 51-ви състав, в хода на което за процесните вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, до приключване на настоящото с
окончателен съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца С. К. в двуседмичен срок от получаване на съобщението да
представи подписано от него в полза на дружеството „............“ пълномощно за
представителство във връзка с процесното обезщетение, доколкото приложеното към
исковата молба е неподписано или да потвърди писмо действията по подаване на исковата
молба, като в противен случай исковата молба ще бъде върната, а производството по делото
– прекратено.
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2023 г. от 12:00
часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото
определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис от
депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от ищеца
писмени материали.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответникът „..............“ АД в срок най-
късно в първото по делото открито съдебно заседание да представи заверен препис от
техническия и полет дневник за полет FB620 по направление летище Санкт Петербург,
Пулково – летище Бургас от 30.06.2017 г., от който да е виден моментът на представяне на
ищеца С. К. на гишето за регистрация, издаването на бордна карта за последния, респ. дали
същият е допуснат до борда на въздухоплавателното средство, като УКАЗВА на ответника,
че при неоснователно непредставяне на документите съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, за чието установяване са изискани същите, респ. за чието събиране
страната е създала пречки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-
техническа експертиза със задача, формулирана в исковата молба, както и искането на
ответника за допускане изслушването на съдебно-графологична експертиза по въпроса,
формулиран в отговора на исковата молба.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 6973/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I
ГО, 51-ви състав, до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто
– доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
4
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5