№ 19064
гр. С., 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110135485 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.
С.” ЕАД срещу Н. П. Т. обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че ответникът като собственик и ползвател на
процесния топлоснабден имот с адрес гр. С., ж.к. „Х. С.“, бл. 44, вх. Д, магазин № 1, с
абонатен № ****** и инсталация № 400031***** през процесния период е ползвал
топлинна енергия, доставена от ищеца, но не е заплатил дължимата цена, като по този
начин се е обогатил за сметка на ищеца. Твърди, че ответникът е бил поканен да
заплати на дължимата от него цена, но не е сторил това. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 118,86 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., с която се е обогатил без
основание за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за закупуването й, ведно със
законната лихва от 06.01.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 28,61
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 22.12.2022 г.,
сумата от 2,91 лв., представляваща сума за услугата дялово разпределение за периода
от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със законната лихва от 06.01.2023 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 0,67 лв., представляваща законна лихва за
периода от 31.07.2020 г. до 22.12.2022 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение от 19.01.2023 г. по ч.гр.д. № 642/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ответникът оспорва иска по основание. Оспорва да се е обогатил за сметка на
ищеца, като навежда твърдение за наличие на облигационно отношение между ищеца
и трето за делото лице, както и че това трето лице ползва имота въз основа на договор
за наем.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1
По исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Претенцията с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД представлява състав на
неоснователно обогатяване, която е приложима субсидиарно – когато ищецът не
разполага с друг иск за защита на спорното материално право. С такъв иск би
разполагал, ако между страните са налице договорни отношения. Съобразно
приложимата към процесните правоотношения нормативна уредба, а именно чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ в приложимата редакция (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия с потребителите на топлинна енергия за
стопански нужди. Съгласно § 1, т. 33 а от ДР към ЗЕ „небитов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди. Не се спори между страните, че между тях за процесния имот и
период не е имало сключен такъв писмен договор, което обуславя допустимостта
отговорността на ответника да бъде реализирана чрез иска по чл. 59 ЗЗД.
За основателността на същия в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния
период ответникът е ползвал доставената му топлинна енергия за стопански нужди за
процесния имот, като се е обогатил без основание за негова сметка, спестявайки си
разходите за закупуването й, както и че е налице обедняване на ищеца. В тежест на
ответника е при доказване на горните факти, да докаже положителния факт на
плащане.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете за
неоснователно обогатяване с цената за главница за доставена топлинна енергия са
неоснователни. Съображенията за това са следните:
Съгласно Договор за продажба чрез търг с явно наддаване на недвижим имот –
общинска собственост от 1996 г. /л. 23/ Н. П. Т. е придобила правото на собственост по
отношение на имот, находящ се в ж.к. „Х. С.“, бл. 44, вх. Д, представляващ магазин №
1, а именно – процесния недвижим имот.
Приложена е по делото разписка /наименувана договор – л. 21/, от 23.04.2004
г., издадена от Н. П. Т., съгласно която имот, представляващ магазин в бл. 44, вх. Д, е
семейна собственост, като същата дава съгласието си да се ползва от „Н. Н 2000“. С
писмо до „Т. С.“ АД с входящ номер от 27.02.2004 г. дружеството „Н. Н 2000“ ЕООД е
заявило откриване на негово име на партида за имот на ул. „Слатинска“, бл. 44, вх. 5,
ап. 61 – фризьорски - козметичен салон – имот, различен този по исковата молба.
Съгласно писмо, изпратено от „Т. С.“ ЕАД до Н. П. Т. и Н. К. Т. с изх. № Г-
25893/19.04.2018 г., считано от м. май 2004 г., а и към 17.01.2018 г. по отношение на
процесния имот е открита партида на името на „Н. Н 2000“ ЕООД /л. 29 и сл./.
По делото е приложено писмо от „Т. С.“ ЕАД с изх. № П -11 923/06.10.2022 г.,
адресирано до „Н. Н 2000“ ЕООД, с копие до ответника Н. П. Т. и трето по делото лице
– Н. К. Т., с което е оправена покана за заплащане на задължения за доставена
топлинна енергия, които частично попадат в релевирания в настоящото производство
период – от 05.2020 г. до 08.2022 г., и които са начислени във връзка с имот в гр. С.,
ж.к. „Х. С.“, бл. 44, вх. Д, инсталация № 400031*****.
Двете писма ползват настоящия процес като изявление на ищеца, според което
облигационното правоотношение по отношение на процесния имот е възникнало с „Н.
Н 2000“ ЕООД. Същите не могат да се ценят като извънсъдебно изявление на
неизгоден за страната факт, доколкото първото от тях се отнася за минал период, а
второто не съдържа изрично признание на факт, но обективираните се в тях изявления
2
следва да се ценят при съвкупната преценка на целия събран доказателствен материал
по делото.
Посочените доказателства в тяхната съвкупност обуславят извода, че трето за
спора лице, а именно дружеството „Н. Н 2000“ ЕООД е ползвало реално процесния
имот през релевирания период. Доколкото ищецът не е провел пълно доказване на
твърдения от него факт – ползване на имота от ответника през релевирания период, то
исковете следва да се отхвърлят.
По делото ищецът претендира от ответниците и вземане за възнаграждение за
дялово разпределение.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
неоснователен. Съображенията за това са следните:
За основателността на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, както бе посочено
по-горе, е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки: обогатяване на ответника, изразяващо се в
спестяване на разходи за заплащане на цена на доставяна услуга, и обедняване на
ищеца.
Без оглед на обстоятелството дали между страните е налице договорно
отношение, при което ответната страна би била обвързана от общите условия на
ищеца, или не – както е в случая, непроменим остава фактът, че услугата дялово
разпределение се извършва не от ищеца, а от трето лице, което по делото е установено
и от заключението по СТЕ. Предвид липсата на договорни отношения между страните
по делото, ответниците не са обвързани от общи условия, предвиждащи таксите за
дялово разпределение да се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна да заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. С оглед разпределената доказателствена тежест,
за да е налице обедняване на ищеца, не е достатъчно в негова тежест да съществува
задължение за заплащане на цената за услугата дялово разпределение в полза на
третото лице, а е необходимо разходът реално да е извършен, с което да е намалено
имуществото на ищеца и същият да е обеднял. По делото няма доказателства ищецът
реално да е заплатил на третото лице цената за услугата дялово разпределение. Нещо
повече, от писмо вх. № 289003/16.10.2023 г. /л. 80/ от третото лице „Техем сървисис“
ЕООД, дяловото разпределение по отношение на сградата, в която се намира имотът,
не се извършва от това лице.
Въз основа на горните съображения исковете за заплащане на цената за
услугата дялово разпределение са неоснователни изцяло, поради което подлежат на
отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за мораторна лихва предполага наличие на главен
дълг и забава в погасяването му /отправянето и получаването на покана за плащане на
процесния дълг/.
По делото не се установи наличието на главен дълг за заплащане на цената на
доставена до имота на ответниците топлинна енергия, поради което исковете за
мораторна лихва, начислена върху сумите за доставена топлинна енергия и за услугата
дялово разпределение, подлежат на отхвърляне като неоснователни.
3
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът.
Ответникът е претендирал и представил доказателства за извършени разноски
за исковото производство в размер на 450 лв. адвокатско възнаграждение.
Претендират се такива и в размер на 150 лв. за заповедното производство. Ищецът е
релевирал възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски.
По отношение на претендираните разноски за заповедното производство, съдът
взе предвид, че възражението не се постановява в самостоятелен състезателен процес, а
е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път,
в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да
мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото
производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да
бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. (в този смисъл например
Определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., ТК). От
друга страна, макар и да не е необходимо, длъжникът може да мотивира възражението
си, както и да ползва правна защита и да упълномощи адвокат, като страните по
договора за правна защита и съдействие свободно могат да уговорят възнаграждение и
за изготвяне на възражението – било то мотивирано или не. При разпределяне на
отговорността за разноски обаче, съответно при натоварване на насрещната страна,
следва да се отчете обусловената и несамостоятелна роля на защитата чрез депозиране
на възражение по чл. 414 ГПК, като насрещната страна не следва да се натоварва с
разноски за дублираща се или дори бланкетна в някои случаи защита. Доколкото
адвокатът има признато от закона право на възнаграждение, респективно и на страната,
която го е упълномощила, следва да се присъдят разноски за заплащане на такова,
когато защитата е успешна, то при направени разноски в заповедното производство
това право следва да бъде упражнено в рамките по чл. 6, т. 5, предл. последно от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като се присъди адвокатско възнаграждение като за изготвяне на молба, т.е. в размер от
200 лв. (в този смисъл Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
236/2020 г., II т. о., ТК).
Настоящият състав намира обаче, че сумата за разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, дължима по чл. 6, т. 5 от Наредбата, се присъжда изцяло,
когато не е проведено исково производство. При проведено такова, подаването на
мотивирано възражение, за което е заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се
вземе предвид при преценка основателността на възражението на насрещната страна
по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претедираното адвокатско възнаграждение. В
случая минималният размер на адвокатското възнаграждение в настоящия исков
процес възлиза на сумата от 400 лв., но при наличие на доказателства за заплащане на
сумата от 150 лв. за заповедното производство, то възнаграждението, претендирано в
исковото производство не е прекомерно, поради което ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 450 лв., представляваща общ размер на разноските в
заповедното и исковото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
*********, срещу Н. П. Т., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 59, ал. 1
4
ЗЗД за сумата от 118,86 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., сумата от 28,61 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 22.12.2022 г., сумата от
2,91 лв., представляваща сума за услугата дялово разпределение за периода от
01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., и сумата от 0,67 лв., представляваща законна лихва за
периода от 31.07.2020 г. до 22.12.2022 г., които вземания се отнасят до топлоснабден
имот с адрес гр. С., ж.к. „Х. С.“, бл. 44, вх. Д, магазин № 1, аб. № ******, инсталация
400031*****, за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 19.01.2023 г. по
ч.гр.д. № 642/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на Н. П. Т., ЕГН ********** сумата от 450 лв., представляваща общ размер на
разноските, дължими за заповедното и исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5